Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. В. 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С .С.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря В. У.,
след като изслуша докладваното от мл.
съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 91 по описа за 2021 на ОС – В., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба на О. В., представлявана от д – р Ц. Ц., чрез пълномощника И. Д. – старши
експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“, против Решение № 647 от 25.11.2020
г. по гр. дело № 657/2020 г. на РС – В.. Иска се от съда да отмени изцяло
атакуваното решение. Претендират се и направените по делото разноски пред двете
инстанции.
Срещу
горепосочения съдебен акт е подадена и въззивна жалба от М.П., чрез адв. П. П..
Оспорва решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ до пълния размер на претенираното обезщетение..
В
законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден писмен
отговор от О. В., представлявана от д – р Ц. Ц. чрез пълномощника И. Д. –
старши експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“, в която се иска
подадената въззивна жалба от Паскова да бъде оставена без уважение.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите въззивни жалби,
отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С
Решение № 647/25.11.2020 г. по гр. дело № 657/2020г. по описа на РС –В. са уважени предявените от М.Ж.П.,
с ЕГН: *********, с БУЛСТАТ:.., представлявана от д
– р Ц. Ц. - кмет, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за отмяна на Заповед № ПО-02-14-19/09.03.2020г. на Кмета на О. В. за прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност главен
специалист „Връзки с обществеността“ в сектор „Протокол и връзки с
обществеността“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на
3952.82 лева за периода от 10.03.2020 г. до 10.09.2020 г., като искът над присъдената
сума до сумата от 4392.02 лева е отхвърлен като неоснователен.
Същевременно О. В. с БУЛСТАТ: *********,
представлявана от д – р Ц. Ц. - кмет е осъдена да заплати разноските по делото.
Настоящият въззивен състав констатира, че правилно са
отделени спорните от безспорните обстоятелства и е изградена фактическата
обстановка въз основа на наличната доказателствена съвкупност.
Не се спори от страните, че ищцата е работила на длъжност главен специалист „Връзки с обществеността“ в сектор „Протокол и връзки с обществеността“ в ответната община. Не е спорно също, че със Заповед № ПО-02-14-19/09.03.2020г. на Кмета на О. В. трудовото ѝ правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 10.03.2020 г. С предизвестие от 09.03.2020г. ищцата е уведомена, че на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ трудовото ѝ правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на уговорения 30 дневен срок.
От представеното длъжностно разписание на Общинска администрация – В. към 16.12.2019г., се установява, че в общата администрация в Сектор „Протокол и връзки с обществеността“ числеността на служителите е 3 броя: 1 брой „Началник сектор“, 1 брой Главен специалист „Връзки с обществеността“ и 1 брой Специалист „Протокол и връзки с обществеността“. С Решение № 3, взето с Протокол № 2/07.02.2020г. Общински съвет – В. е утвърдил структура на Общинска администрация – В.
От представената по делото структура и численост на общинската администрация – В., се установява, че в общата администрация, Сектор „Протокол и връзки с обществеността“ е запазен. Със Заповед № РД-02-11- 210/02.03.2020г. на кмета на О. В., е утвърдено длъжностно разписание, считано от 09.03.2020г. Съгласно същото, Сектор „Протокол и връзки с обществеността“ е с численост 2 броя длъжности, както следва : 1 брой „Началник сектор“ и 1 брой Специалист „Протокол и връзки с обществеността“.
Премахната е длъжността на ищцата - 1 брой Главен специалист „Връзки с обществеността“. Видно от щатните разписания, за съкратената длъжност се е изисквала образователна степен средно образование, и се е изисквал 1 година професионален опит.
По делото са представени длъжностни характеристики на длъжностите в Сектор „Протокол и връзки с обществеността“. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността на ищцата, същата е с длъжностно ниво 11, наименование на същото - Ниво специалист 1. Длъжностно ниво на длъжността Специалист „Протокол и връзки с обществеността“ е 13, наименование на същото - Ниво специалист 3. Длъжностното ниво на длъжността Началник сектор е 8, наименование на същото - ръководно ниво 8.
Налице е еднородност в областите на дейност и преки задължения на длъжността на ищцата Главен специалист „Връзки с обществеността“ и Специалист „Протокол и връзки с обществеността“. И за двете длъжности се изисква минимална образователна - степен средно образование.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, дава заключение за брутен размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ в общ размер на 4 392,02лева и нетен размер на същото обезщетение в общ размер на 3 952,82лева.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба на
О. В. представлявана от д – р Ц. Ц., за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая въззивната инстанция констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а подадената срещу него жалба от О.– В.
е неоснователна.
На първо място, действително не е спорно, че длъжността на ищцата с посоченото наименование е премахната, както и че работодателят не е извършил подбор по чл. 329 КТ.
В настоящия случай спорът е, задължен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 от КТ, при положение, че не е закрил Сектор „Протокол и връзки с обществеността“, а единствено е премахнал една от длъжностите в него - Главен специалист „Връзки с обществеността“.
След внимателна съпоставка на писмените доказателства, приобщени от контролирания съд, настоящият съдебен състав намира, че длъжностите Главен специалист „Връзки с обществеността“ и Специалист „Протокол и връзки с обществеността“ в сектор „Протокол и връзки с обществеността“ са с еднородни трудови фунцкии.
В тази връзка са основателни и твърденията, касаещи задължението на
работодателя да осъществи подбор в конкретния случай. Според ТР № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС при
съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването
на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с
работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от
подбор, който е по преценка на
работодателя. Хипотезите, в
които този подбор е задължителен и
е част от правото на уволнение, респ. липсата му би довела до незаконност на
уволнението, са следните: при
съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности /трудови функции/ и
при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници
и служители на длъжности в намаления обем работа. В настоящия случай, в
процесния сектор имало еднородни длъжности - Главен
специалист „Връзки с обществеността“ и Специалист „Протокол и връзки с
обществеността“, като само една от тях е съкратена, а
другата е запазена. От този извод следва, че работодателят е бил задължен да
направи подбор.
Според указанията, дадени в Решение № 254 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1172/2020 г., IV Г.О., ВКС, преценката за еднородност на трудовите функции се прави винаги въз основа на характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от съвпадението или сходството в наименованието в щатното разписание. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, се съобразяват различията в отделните трудови функции, и то дали тези различия са съществени, защото наличието на съществени различия би довело до неравнопоставеност на съответните работници/служители при съпоставката на тяхната квалификация и работа. В тази връзка, съпоставяйки длъжностните характеристики преди преструктурирането, се забелязва, че преките задължения и при двете длъжности са свързани главно с поддържане на архив на кореспонденцията и на медийните изяви, преглед на публикациите в печатните и електронните медии, съдействие за организиране на събития, контакт с медии. Действително се наблюдават и различия в преките задължения, но те не са съществени, доколкото пряко са свързани с гореизброените трудови дейности.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав е категоричен, че контролираният съд правилно е приел уволнението за незаконно.
Поради основателност
на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателни се
явяват и обусловените от него кумулативно съединени претенции по чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ, доколкото се установява извършено незаконосъобразно уволнение,
което е една от предпоставките за тяхното уважаване.
В тази
връзка въззивният съд констатира, че въззивната жалба, подадена от П., досежно
размера на присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателна.
Контролираният съд, присъждайки обезщетение в размер на 3407.41 лева, изцяло се е ръководел от заключението на назначената и приета без възражения икономическа експертиза. Присъденият размер е дължимият нетен такъв. Настоящият съдебен състав обаче намира, че трябва да бъде присъден брутният размер на обезщетението, доколкото чл. 225, ал. 1 КТ посочва, че работникът или служителят има право да получи брутното си трудово възнаграждение.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция - Основателността на искането за разноски се преценява в зависимост
от изхода на правния спор, неговата своевременност, като присъждането им се
обуславя и от тяхното действително извършване в хода на производството – ТР № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като пред настоящата инстанция въззивната жалба на ищцата е
приета за основателна, ответната община следва да ѝ заплати разноски на адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 703/16.10.2020 г., постановено по гр. д. № 658/2020 г. по описа на Районен съд – В. в частта, с която ВРС е осъдил О. В., БУЛСТАТ : ., пл., да заплати на М.Ж.П., ЕГН ********** сумата от 3 952,82лева, обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2020г„ ведно със законната лихва считана от предявяване на иска - 08.05.2020г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община В. БУЛСТАТ : пл.“, да заплати на М.Ж.П., ЕГН ********** сумата от 4 392,02 лева, обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2020г. ведно със законната лихва считана от предявяване на иска - 08.05.2020г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА
в останалата част Решение № 703/16.10.2020 г., постановено по гр. д. №
658/2020 г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА Община В. БУЛСТАТ .., пл.“, да заплати на М.Ж.П., ЕГН ******** сумата от
650 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: