Решение по дело №1856/2013 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ R-13                                             03.01.2014 година                                град Ямбол

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболският районен съд,                                                              ХІV граждански състав

На четвърти декември                                                             две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                                             Председател: Галя Русева

 

при секретаря М. Г.

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 1856 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ ***/24.07.2013 г., предявена от Г.Х.К. с ЕГН ********** ***, против Л.А. Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. ***, с която се претендира постановяване на решение, с което бъде допусната съдебна делба между страните по отношение на описани в исковата молба недвижими имоти: жилище-апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.531.176.1.11 по кадастралната карта на гр. Ямбол, с площ от 101,83 кв.м., състоящ се от четири стаи – хол, две спални, кухня, две тераси и сервизни помещения, ведно с 3,0401 % ид.ч. от общите части на сградата; самостоятелен обект в сграда – хоби-таван с идентификатор № 87374.531.176.1.41 по КК на гр. Ямбол, със застроена площ от 22,73 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.531.176; самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор № 87374.531.176.1.74 по КК на гр. Ямбол с площ от 23,84 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.531.176, ведно с отстъпеното право на строеж върху държавно място с идентификатор № 87374.531.176; ПИ с идентификатор № 87374.569.58 по КК на гр. Ямбол, м. „***” с площ от 499 кв.м. по нот.акт и по скица – 501 кв.м., представляващ земя за земеделско ползване, с номер по предходен план – 110066.0 ; лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, който се намира във владение на ищеца, при квоти – ¾ ид.част за ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата по отношение на жилището, хоби-тавана и гаража, и при равни квоти - по ½ ид.ч. за двамата съделители за земеделската земя и лекия автомобил.

 Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр.д. № ***/2011 г. на ЯРС. Непосредствено след сключване на брака ищецът се включил в ЖСК за строеж на жилище в съсобственост с баба си П.Й.Т., като до 1994 г. имотът бил завършен и в същия основно били вложени средства на бабата и родителите на ищеца, а последният участвал с ответницата чрез труд и средства от теглен жилищен заем. По време на строителството, с цел получаване на паричната равностойност на притежавани от нея лихвоточки, бабата на ищеца се отказала от членството си в кооперацията и прехвърлила същото на ищеца. На 21.04.1994 г. ищецът се снабдил с констативен нот.акт за право на собственост върху недвижим имот, изграден в ЖСК, в резултат на което с ответницата придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесните жилище-апартамент, гараж и хоби-таван. С нот.акт № 64/1994 г. двамата с ответницата продали на бабата на ищеца ½ ид.ч. от имотите в ЖСК. С нот.акт № ***/1997 г. същата дарила на ищеца собствената си ½ ид.ч. от имотите в ЖСК, като в резултат на тези транслативни сделки към момента ищецът бил собственик на ¾ ид.ч. от тези имоти, а ответницата – на ¼ ид.ч, при каквито квоти се иска допускане на делбата по отношение на тези имоти.

По време на брака страните придобили в режим на СИО и ПИ с идентификатор № 87374.569.58 в гр. Ямбол, м. „***” с площ от 499 кв.м., както и лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег.№ ***, като делбата на същите се иска да се допусне при равни квоти.

            В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа исковата молба и ангажира доказателства.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който същата оспорва квотите, при които се иска дебата на обектите в ЖСК, като сочи, че действително с ищеца са придобили имотите по време на брака в режим на СИО, но че бабата на ищеца никога не е била член-кооператор в ЖСК и че договорът за покупко-продажба от 13.12.1994 г., с който двамата съпрузи са продали на същата ½ ид.ч. от имотите, описани в т.І на исковата молба, е нищожен, тъй като е привиден, сключен при хипотеза на абсолютна симулация и единствено с цел приобретателят по него да получи паричната равностойност на притежавани лихвоточки по жилищно-спестовен влог. Освен възражение за нищожност на договора за покупко-продажба поради неговата привидност и поради това, че е сключен с цел заобикаляне императивните разпоредби на СК относно бездяловата СИО, се прави и евентуално възражение за унищожаемост на договора поради измама, тъй като ответницата твърди, че уговорката между страните по сделката е била, след като бабата на ищеца получи обезщетение за лихвоточките си, да им върне обратно имотите, а това не се е случило. Вместо това, същата впоследствие през 1997 г. дарила получената от нея ½ ид.ч. от имотите само на ищеца. Ето защо, поради нищожността на договора за покупко-продажба, според ответницата приобретателят по него не е станал собственик на ½ ид.ч. от имотите и следователно валидно не се е разпоредил с тях чрез последващото дарение, поради което имотите са останали СИО, която след развода на съпрузите е прекратена при равни дялове за бившите съпрузи. Поради това, иска се делбата на всички имоти и вещи да се допусне при равни квоти.

           В с.з. ответницата се явява лично и с процесуален представител, сочи доказателства.

          Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, възраженията на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Няма спор и това се установява от приложените по делото писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ***/2011 г. на ЯРС. Не се спори и това е видно от събраните писмени доказателства, че по време на брака си страните са придобили в режим на СИО ПИ с идентификатор № 87374.569.58 по КК на гр. Ямбол, м. „***” с площ от 499 кв.м. по нот.акт и по скица – 501 кв.м., представляващ земя за земеделско ползване, с номер по предходен план – 110066.0, както и лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, който понастоящем се намира във владение на ищеца. След развода бездяловата СИО е прекратена и е превърната в обикновена съсобственост при равни квоти, поради което делбата на земеделската земя и на лекия автомобил следва да се допусне между страните при равни квоти.

           По отношение на процесните жилище-апартамент, хоби-таван и гараж, построени в ЖСК „Г. ***:

           Безспорно е по делото и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът Г.Х.К. и неговата баба П.Й.Т. са притежавали жилищно-спестовен влог № *** на ДСК Ямбол, открит през 1976 г. Страните са сключили граждански брак през 1988 г. и непосредствено след това – през 1989 г., по молба на ищеца същият е включен като член-кооператор в ЖСК „Г. *** на мястото на Л.И.Л. за построяване на апартамент № 11 в секция „Б”, видно от приложеното ф.д. № ***/1980 г. на ЖСК „Г. К.*** и находящите се в него Заповед № ***/15.09.1989 г. и Протокол № ***/07.09.1989 г. От приложеното фирмено дело и от останалите събрани доказателства не се установява по бабата на ищеца П.Й.Т. да е била след учредителите на ЖСК или впоследствие да е била приета за член-кооператор, още повече че същата не е отговаряла и на условията за това. От гласните доказателства по делото се установява, че строителството в ЖСК се е извършвало както със средства на младото семейство, което е теглило два кредита за това, така и със средства на родителите на съпрузите. Ищцовата страна не е предявила претенции за пълна или частична трансформация на лични средства, поради което съдът намира, че въпросът с чии средства е било извършвано строителството в ЖСК е ирелевантен за спора.

           След изграждането на ЖСК, на ищеца Г.Х.К. в качеството му на член-кооператор е издаден констативен нотариален акт за собственост № ***/21.04.1994 г. на нотариус П.К. при ЯРС, с който същият е признат за собственик по време на брака си с ответницата на процесните обекти, построени в ЖСК – на жилището-апартамент, хоби-тавана, гаража и отстъпеното право на строеж върху държавно място. Не се спори, че тези обекти са придобити в режим на СИО от двамата съпрузи. Впоследствие, с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот при условията и по реда на ЗУЖВГМЖВ № ***/13.12.1994 г. двамата съпрузи са прехвърлили правото на собственост върху ½ ид.ч. от обектите в ЖСК на бабата на ищеца – П.Й.Т., срещу продажна цена в размер на 100 хил.лв., „която сума продавачите са получили напълно и в брой от купувача”. Безспорно е, че такава сума при изповядване на сделката не е платена, но ищцовата страна се домогва да докаже, че чрез покупко-продажбата съпрузите са искали да възмездят бабата на ищеца за вложени от нея средства в строителството на ЖСК, след като членството й там е било прекратено, а и защото същата искала да получи обезщетение за притежаваните от нея лихвоточки по жилищно-спестовния влог. На тази теза ответната страна е противопоставила възражение за нищожност на договора за продажба, който бил симулативен, тъй като единствената последица, желана от страните по него, била бабата на ищеца да получи обезщетение за лихвоточките си, след което обратно да им прехвърли имота.

           Съдът намира възражението на ищеца за недопустимост на възражението за нищожност на договора за покупко-продажба за неоснователно. Съдебната практика е категорична, че е допустимо в производството за делба съделител да релевира възражения за нищожност или унищожаемост на сделка, с която е прехвърлена собственост върху процесния имот, тъй като при уважаване на възраженията квотата му в съсобствеността би се променила. Недопустимо е единствено възражение за нищожност на сделка, от която не съделителят, а трето лице черпи права, и това лице не е страна в процеса, тъй като се изхожда от разбирането, че никой не може да предявява чужди права в процеса. В случая ирелевантен е фактът, че приобретателят П.Й.Т. не е страна по делото, тъй като същата не би могла да бъде съделител, доколкото вече се е разпоредила по безвъзмезден начин с правото си на собственост в полза на една от страните по делото. По тази причина, за същата би липсвал и правен интерес да се брани срещу подобен иск, предявен отделно в друго производство.

           Разгледано по същество, възражението за нищожност на договора за покупко-продажба се явява основателно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът и неговата баба са имали открит през 1976 г. жилищно-спестовен влог. По атакувания договор за покупко-продажба продавачите не са получили реално покупната цена от 100 хил.лв. Този договор е сключен не като обикновен договор за покупко-продажба, а по реда на ЗУЖВГМЖВ, т.е. с цел приобретателят да кандидатства за получаване на компенсация. Това е и сторено – видно от изпратената от Община Ямбол преписка по компенсацията, бабата на ищеца П.Й.Т. е подала през 1994 г. заявление до кмета на общината, с което, прилагайки нотариалния акт за покупката на ½ ид.ч. от имотите в ЖСК, е поискала изплащане на компенсация по жилищно-спестовния й влог. След като такава й е отказана с писмо с мотива, че строителството на ЖСК е започнало през 1988 г., а не след 03.08.1992 г., каквото е било изискването на закона, същата е депозирала нова молба на 27.02.1996 г., с която е поискала да й се изплати обезщетение въз основа на отстъпено право на строеж за построяване на жилищна сграда в с. М.. Ищецът и баба му са били включени в списък на правоимащите на 30.03.1995 г. под № ***, ІІІ група, и през първото тримесечие на 1996 г., след започване на строеж в с. М. от 26.02.1996 г. и подаване на необходимите документи, двамата са били компенсирани със сумата от 94 681 лв. С нот.акт ***/21.02.1997 г. на нотариус Т.Д. при ЯРС бабата е прехвърлила чрез дарение обратно на внука си придобитите от нея ½ ид.ч. от имотите.

           От събраните по делото доказателства – чрез разпит на св. Г., сестра на ответницата, и на св. А.а – нейна близка приятелка, се установява, че при сключването на покупко-продажбата страните по сделката са нямали намерение в действителност да се прехвърля собственост, а само бабата на ищеца да получи компенсация за лихвоточките си и след като това стане – да прехвърли имота обратно на семейството. Ответницата била силно изненадана, обидена и се почувствала излъгана, когато разбрала, че имотите впоследствие са прехвърлени само на съпруга й чрез дарение от баба му. Съдът не кредитира показанията на св. К. - майка на ищеца, тъй като същите са недостоверни /свидетелката твърди, че майка й е била член-кооператор в ЖСК, а това не е вярно/ и са пристрастни.

           От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства не се доказва мотивът на продавачите при сключването на договора за покупко-продажба да е бил реално прехвърляне на собственост, а напротив – намерението на страните е било бабата на ищеца да получи компенсация за лихвоточките си. Индиция за това е както нейното последващо поведение пред компетентните органи на Община Ямбол, така и фактът, че малко след получаване на обезщетението същата е върнала имотите на внука си чрез дарение, за да избегне възстановяването на получените преференции. С оглед на това, договорът за покупко-продажба е нищожен като симулативен на осн.чл.26, ал.2 от ЗЗД, при хипотеза на абсолютна симулация, поради което приобретателят П.Й.Т. не е станала собственик на ½ ид.ч. от имотите и валидно не се е разпоредила с тях чрез дарение в полза на внука си. Прехвърлената част от имотите, поради липсата на вещно-прехвърлителен ефект, е останала в режим на СИО, поради което след прекратяването на брака правата на бившите съпрузи върху обектите, построени в ЖСК са равни. Ето защо, тяхната делба също следва да се допусне при равни за страните квоти.

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

            ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г.Х.К. с ЕГН ********** ***, и Л.А. Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. ***, по отношение на следните недвижими имоти: жилище-апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.531.176.1.11 по кадастралната карта на гр. Ямбол, с площ от 101,83 кв.м., състоящ се от четири стаи – хол, две спални, кухня, две тераси и сервизни помещения, ведно с 3,0401 % ид.ч. от общите части на сградата; самостоятелен обект в сграда – хоби-таван с идентификатор № 87374.531.176.1.41 по КК на гр. Ямбол, със застроена площ от 22,73 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.531.176; самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор № 87374.531.176.1.74 по КК на гр. Ямбол с площ от 23,84 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.531.176, ведно с отстъпеното право на строеж върху държавно място с идентификатор № 87374.531.176; ПИ с идентификатор № 87374.569.58 по КК на гр. Ямбол, м. „***” с площ от 499 кв.м. по нот.акт и по скица – 501 кв.м., представляващ земя за земеделско ползване, с номер по предходен план – 110066.0, както и по отношение на следната движима вещ, находяща се у Г.Х.К., а именно - лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, ПРИ КВОТИ: ½ ид.ч. за Г.Х.К. и ½ ид.ч. за Л.А. Г..

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

                                                          

                                                                                 

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: