№ 41
гр. Велико Търново , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500355 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във вр. с
чл. 49 ЗЗД.
С Решение № 260026/ 01.09.2020 г., постановено по гр.д. № 457/ 2019 г.
по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
Агенция „Пътна инфраструктура /АПИ/, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, да заплати на ищците: Х. Ю. – сумата 70 000 лева; Р. Ю. и С. Ю.,
чрез тяхната майка и законен представител Х. Ю. – по 46 000 лева на всеки от
двамата, частични искове, които суми представляват обезщетение по чл. 49 от
ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател
С. Ю., поради неподържана пътна настилка, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 29.01.2015 г., до окончателното им изплащане;
ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищците сумата 5 000 лева деловодни
разноски, както и да заплати по сметка на Русенския Окръжен съд сумата 25
лева – изплатени разноски от бюджета на съда и сумата 6 480 лева – държавна
1
такса. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
ответника: „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” АД, със седалище в гр. Русе и
„ХИДРОСТРОЙ” АД, със седалище в гр. София.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът АПИ – гр. София,
чрез юрисконсулт Р. П. от Областно пътно управление – гр. Русе, е подал
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Навеждат се доводи за необоснованост, поради нарушение на материалния
закон и за грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
постановеното Решение е недопустимо, тъй като в предходен процес ищците
са заявили частично претенциите си, като в настоящия процес повторно ги
заявяват отново частично, поради което исковите претенции са недопустими.
Твърди се също така, че исковете са изцяло неоснователни, тъй като
пострадалият е съпричинил ПТП на 100%, като не е спазил въведената
сигнализация и е управлявал със скорост над допустимата. Възразява се
срещу приетите от първоинстанционния съд размери на обезщетенията, като
прекомерни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да
отхвърли исковете. Претендират се направените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни
отговор са подали ищците Х. Ю., действаща лично и като майка, и законен
представител на малолетните си деца Р. Ю. и С. Ю., и тримата от гр.
Истанбул, Турция, чрез пълномощника М. Ю., от Турция, представлявани от
адвокат Н.М. от АК – гр. Русе и третото лице – помагач на ответника
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Русе.
В отговора на ищците, чрез пълномощника адвокат М., е изразено
становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба, като са
изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата. Претендират се направените разноски пред въззивната
инстанция.
В отговора на третото лице – помагач на ответника
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” АД, чрез пълномощника адвокат С.П. от АК – гр.
Русе, е изразено становище за основателност на въззивната жалба, като са
2
изложени доводи в подкрепа на това становище. Претендират се направените
разноски пред въззивната инстанция.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Несъстоятелен се явява довода за недопустимост на въззивната жалба,
като подадена от нелигитимирана страна – Специализирано звено „Областно
пътно управление” – гр. Русе, чрез юрисконсулта към това звено, тъй като
същата е подадена от ответника АПИ чрез юрисконсулта към „Областно
пътно управление” – гр. Русе, упълномощен от Г. Т. – председател на УС на
АПИ, да представлява Агенцията по образуваните дела пред всички съдебни
инстанции, което е видно от приложеното на л. 37 от първоинстанционното
дело пълномощно.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 7943/
15.07.2019 г., от ищците: Х. Ю., действаща лично и като майка, и законен
представител на малолетните си деца Р. Ю. и С. Ю., и тримата от гр.
Истанбул, Турция, чрез пълномощника М. Ю., от Турция, представлявани от
адвокат Н.М. от АК – гр. Русе, срещу ответника АПИ, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, с цена на исковете – 162 000 лева. В исковата молба се
посочва, че ищците са наследници на С. Ю., който е претърпял ПТП на
29.01.2015 г. на пътя Разград-Русе, при управление на товарен автомобил
„Мерцедес”, с рег. № 34 ВН 35**, с полуремарке, с рег. № 34 ЕН 57**,
вследствие на което е загинал. Твърди се, че в резултат на смъртта на техния
наследодател, ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, и промяна начинът им на живот, тъй като пострадалият е
осигурявал финансово семейството си, където съпругата му не работела и
отглеждала малолетните деца. Като вина на ответника се сочи неподържането
на пътя – необозначаване наличието на препятствие, в случая дълбока дупка и
неопесъчаването му. За претърпените неимуществени вреди ищците
претендират обезщетение в размер, както следва: за майката Х. Ю. – 70 000
3
лева, а за малолетните деца Р. Ю. и С. Ю., чрез майката в качеството им на
законен представител – по 46 000 лева, за всяко от тях, като сумите
представляват искове за разликата от частично предявените и уважени искове
по 10 000 лева за всеки един от ищците до приетите за доказани от РС – гр.
Русе размери от 80 000 лева за майката и по 56 000 лева – за всяко от двете
деца, от обща сума 200 000 лева за всеки от ищците. Претендират се
направените по делото разноски.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 457/ 2019 г. по
описа на съда. По искане на ответника съдът е допуснал привличането на
трети лица - „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” АД, със седалище в гр. Русе и
„ХИДРОСТРОЙ” АД, със седалище в гр. София, които да му помагат.
В о.с.з. на 17.06.2020 г. процесуалният представител на ищците – адвокат
М. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на
делото пълномощникът адвокат С. е поискала от съда да уважи исковете. В
представената писмена защита за изложени доводи за основателността на
исковете.
С отговора на исковата молба ответникът АПИ – гр. София, е оспорил
основателността на исковете, а в условията на евентуалност е направил
възражения за съпричиняване и за прекомерност на обезщетенията за
неимуществени вреди. В представената писмена защита пълномощникът на
страната – юрисконсулт Пашева, е изложила доводи за неоснователност на
исковете.
В о.с.з. на 17.06.2020 г. процесуалният представител на третото лице
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” АД – адвокат С., е оспорила допустимостта на
исковете. В пледоарията си по съществото на делото адвокат С. е поискала от
съда да отхвърли исковете. В представената писмена защита са изложени
доводи за неоснователността на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
По делото съдът е изискал и приложил ДП № 213/ 2015 г. по описа на
Окръжна прокуратура – гр. Русе /ДП № 209/ 2015 г. по описа на ОДМВР-
Русе/, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343,
4
ал. 1, б. „в” НК, от което се установява, че на 29.01.2015 г., около 06,00 часа
сутринта, на пътя Разград-Русе, товарен автомобил „Мерцедес”, с рег. № 34
ВН 35**, с полуремарке, с рег. № 34 ЕН 57**, управляван от турския
гражданин С. Ю. е претърпял ПТП, при което е загинал водачът на
автомобила, като досъдебното производство е било прекратено с
Постановление от 09.11.2015 г. на Русенска Окръжна прокуратура.
Видно от приложеното гр.д. № 2243/ 2017 г. по описа на РС – гр. Русе е,
че с влязло в сила на 18.11.2019 г. Решение № 374/ 13.03.2018 г., съдът е
уважил предявените частични искове за сумата 10 000 лева от общ
претендиран размер 200 000 лева, предявени от ищците: Х. Ю., действаща
лично и като майка, и законен представител на малолетните си деца Р. Ю. и С.
Ю., и тримата от гр. Истанбул, Турция, чрез пълномощника М. Ю., от
Турция, представлявани от адвокат Н.М. от АК – гр. Русе, срещу ответника
АПИ, ЕИК *********, със седалище в гр. София, които суми представляват
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на
смъртта на техния наследодател С. Ю. в ПТП на 29.01.2015 г. на пътя Разград-
Русе, при управление на товарен автомобил „Мерцедес”, с рег. № 34 ВН
35**, с полуремарке, с рег. № 34 ЕН 57**. В мотивите на постановеното
Решение съдът е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на ответника
АПИ, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалия водач,
като е определил степента на съпричиняване на 20%. След като се е
произнесъл по размера на претендираните обезщетения, по справедливост е
определил спрямо майката размер от 100 000 лева, а спрямо децата – по
70 000 лева, който е бил намален с процента за съпричиняване на 80 000 лева,
съответно на 56 000 лева.
По делото са били разпитани трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Несъстоятелен се явява довода за недопустимост на решението, тъй като
били предявени отново частични искове, тъй като видно от исковата молба е,
5
че ищците са предявили исковете за обезщетение за неимуществени вреди, за
разликата от частично предявените и уважени от съда искове, до приетите от
РС – гр. Русе за доказани размери, намалени с 20% съпричиняване от страна
на пострадалия, а имено: 80 000 лева за майката и по 56 000 лева за двете
малолетни деца, т.е. тези суми представляват според ищците пълният размер
на паричното вземане.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва да са
налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност.
Съгласно т. 2 от ТР № 2/ 22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/ 2016 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Емануела Балевска и Емилия Василева,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане,
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
Видно от влязлото в сила съдебно Решение е, че съдът е приел наличието
на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД и е уважил частично предявените искове,
поради което въззивният съд приема, че са налице предпоставките на
гаранционно-обезпечителната отговорност, като правопогасяващите правото
възражения, както и възражението за съпричиняване, не следва да се
разглеждат в настоящото производство, като преклудирани.
Въззивният съд приема, че в настоящето исково производство са
предявени искове за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от спорното субективно материално право, въз основа на което
са били уважени, с влязло в сила Решение, частичните искове в размер на
10 000 лева за всеки един от ищците.
С оглед на посоченото по-горе ТР въззивният съд приема, че
предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност са доказани и
спорен по делото е въпросът за размера на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди.
Този размер следва да се определи по справедливост, като съгласно
Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, следва да се
6
вземат предвид конкретните обективно съществуващи обстоятелства по
делото. При причиняване на смърт, такива са възрастта на пострадалия,
неговото обществено положение, отношенията му с неговите близки, които
претендират обезщетение, като изброяването е примерно.
Свидетелят М. Х. Р. – шофьор на ТИР заявява, че познава отдавна
пострадалия и неговото семейство, тъй като пострадалият и неговите братя
имали фирма за тирове и той работел при тях. Твърди, че в семейството на
пострадалия много се обичали, всяка седмица излизали на разходка и да
вечерят, като пострадалият осигурявал финансово семейството си. След
неговата смърт нещата се променили, защото нямало кой да се грижи за
семейството, което живеело на квартира, като братята на пострадалия
помагали финансово. Съпругата на пострадалия била в много лошо
психическо състояние, непрекъснато плачела. Голямата дъщеря знаела, че
баща й е починал, но малката не е знаела и продължавала да го чака.
Свидетелят М. Ю. – брат на пострадалия твърди, че съпругата на
пострадалия все още е в шок от смъртта на съпруга си, като те имат две
момичета. По-голямата знаела, че баща й е починал, но по-малката не знаела
това. Свидетелят посочва, че са петима братя, наели квартира на снаха си и
децата й, подпомагали я финансово, като се наложило да продадат камионите,
за да заплатят на съдебен изпълнител дълговете, които имал починалият им
брат. Пострадалият С. Ю. и съпругата му се обичали много, имали невероятно
добри отношения, като същата все още не може да прежали смъртта му.
Въззивният съд кредитира показанията на тези свидетели като обективни
и непротиворечиви помежду си. От тях се установява изключителната
близост, обич и разбирателство между членовете на семейството. Смъртта на
бащата, който е бил на 30 г. и е осигурявал финансово благополучието на
семейството, безспорно се е отразила изключително негативно, както върху
съпругата, така и на децата. Според показанията на свидетелите, съпругата
все още не може да преживее смъртта на пострадалия, като се е променил и
коренно начина й на живот – трябва да разчита на финансовата издръжка на
братята на съпруга си и да отглежда сама двете момичета. По –голямото от
тях вече знае, че баща му е починал, но по-малката не знае и продължава да
го очаква. Тези негативни изживявания, липсата на сигурност в живота на
7
съпругата и двете непълнолетни деца, финансовата им зависимост от братята
на починалия съпруг, представляват претърпени неимуществени вреди с по-
голям интензитет от обичайното, които следва да бъдат обезщетени, като
справедливият размер на обезщетението според въззивния съд, с оглед и на
икономическата обстановка в страната към момента на ПТП, е 70 000 лева за
ищцата и по 46 000 лева за двете малолетни деца, като предявените искове
следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на деликта – 29.01.2015 г. до окончателното изплащане на
главниците.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед отхвърляне на въззивната жалба, на жалбоподателя-ответник не
следва да се присъждат разноски по делото.
С отговора на въззивната жалба ищците са поискали присъждане на
разноски във въззивното производство. Представили са пълномощно и
договор за правна помощ, съгласно който адвокат М. е осъществила защита
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е изготвила отговор на въззивната жалба,
без явяване в открито съдебно заседание. С оглед на тези обстоятелства,
въззивният съд намира, че на пълномощника адвокат М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, на основание чл. 7,
ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 577,50
лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026/ 01.09.2020 г., постановено по гр.д. №
457/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, да
8
заплати на адвокат Н.Х. М. от АК – гр. Русе, с адрес на кантората: гр. Русе,
**********, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищците във въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
в размер на 3 577,50 /три хиляди петстотин седемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9