Решение по дело №218/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 714
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20181100900218
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 25.01.2019 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 218  по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.)

Ищецът „В.2.” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че на 07.04.2014 г.  е сключил с ответника „А.” ЗАД, ЕИК *******Договор за застраховка, за който била съставена Застрахователна полица „Защитено имущество” № **********, в полза на трето лице – „Ю.Б.“АД. Сочи, че застрахованото имущество било производствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, както и материални запаси /движимо и недвижимо имущество/ на ВЕЦ „М.”, собственост на ищеца, находящи се в местност „Кофтира”, с. Средногорци, Община М., Област Смолян, който ВЕЦ представлявал нисконапорна водноелектрическа централа, разположена по поречието на р. Арда, в землището на с. Средногорци ЕКАТТЕ 68451, Общ. М., Обл. Смолян. Поддържа, че срокът на застраховката бил от 00:00 часа на 07.04.2014 година до 24:00 часа на 06.04.2015 година, при условия на застраховката съгласно Общи условия (ОУ) на застраховане, в сила от 01.03.2009 година. Твърди, че на 03.02.2015 година, около 6.30 ч., в резултат на обилни валежи, нивото на река Арда, където били разположен ВЕЦ „Средногорци 2000“ на ищеца, критично се повишило, като реката излязла извън коритото. Сочи, че дежурният оператор по обект С.К.своевременно, в съответствие с Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии на МВЕЦ „Средногорци 2000“, съгласно схемата за оповестяване, подал информация за настъпващото бедствено положение на тел. 112, Дежурния на ОУ на ПБЗН и Дежурния на Община М.. Твърди, че заедно с това бил информиран и ръководителя на Оперативния щаб, както и управителя на фирмата Р.Г.. Поддържа, че дежурният оператор и Ръководител на аварийната група, информирал и останалите членове на същата и предприел съответните мерки по обезопасяването на обекта от евентуално наводнение. Сочи, че се провели и съгласувателните действия с Аварийните групи на горния ВЕЦ и на Комплекс „Извора“, които също са били вече задействани. Твърди, че било въведено подсилено дежурство с постоянно следене нивото на реката и подаване на необходимата информация за това. Поддържа, че призори дежурните отчели прииждане на „преливна вълна“ /впоследствие станало ясно, в резултат на скъсване на стена на МВЕЦ в горното течение на река Арда, местността Лучовото, с. Могилица/ и не много след това аварийно спиране на машината, което ставало автоматично при констатиране на някаква причина от компютъра на същата. Твърди, че при проверката на компютъра дежурните установили, че същият е отчел грешка „Ниво на маслото в регулатора над максимума“, като при констатиране на тази грешка машината трябвало да бъде трайно спряна и да се вземат съответните обезопасителни мерки /пускане на главния савак, отваряне на аварийния савак, затваряне на машинна зала и трафопоста с допълнителните предпазни врати/. Поддържа, че всички тези действия били извършени от Аварийната група, като машината била трайно спряна и машинна зала трайно обезопасена. Сочи, че общината била информирана за бедствената аварийната ситуация на обекта, в същата вече било обявено „бедствено положение“. Поддържа, че в следствие на придошлата приливна вълна били повредени части, които представлявали детайли от основното съоръжение - Турбина и това довело до спиране работата на основното съоръжение, като турбината била заведена в инвентарната         книга на Дълготрайните активи на дружеството с инв. номер 204402 по сметка 204/4-произвдствени машини и оборудване, а самите повредени детайли не представлявали самостоятелни активи. Сочи, че за отстраняване на аварията и ремонта на повредените детайли били извършвани ремонти и били закупувани части, които представлявали реално претърпени вреди от ищцовото дружество. Твърди, че на 05.02.2015 година, в рамките на действие на застрахователния договор, ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, като при ответника била образувана щета с № /преписка/ 10015 0802 00033/10.02.2015 г. Твърди, че с писмо от 09.10.2015 година с изх. № 100-7579 ответното дружество изпратило писмо до ищеца, в което заявило, че прави отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № /преписка/ 10015 0802 00033/10.02.2015 г. Сочи, че неизплащането на застрахователно обезщетение изцяло в договорения размер представлявало неизпълнение на задълженията на застрахователя съгласно застрахователна полица и приложенията към нея, а от друга страна посочените от ответника аргументи да не заплати обезщетението, позовавайки се на непокрит риск /естествено износване на уплътнителните елементи в уплътнителния възел на турбината/, били в противоречие с клаузите на договора застраховка. Намира, че между страните било налице валидно застрахователно правоотношение по повод на застрахованото имущество, собственост на „В.2.” ЕООД, със срок на застраховката от 00:00 часа на 07.04.2014 година до 24:00 часа на 06.04.2015 година, че застраховката била сключена при условия съгласно ОУ, а на 03.02.2015 г. настъпило застрахователното събитие. Поддържа, че уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие - в рамките на действието на застрахователния договор, че аварията настъпила не по субективни, а по обективни причини, както и че настъпилите имуществени щети - клауза Б2 - Проливен дъжд, наводнение от природно бедствие били покрити от застрахователя рискове.

Твърди(уточнение направено в о.с.з. на 29.06.2018 г.), че поради бездействие на третото лице с молба от 23.02.2018 г. го е поканил да се присъедини към делото, в който случай да потвърди извършените действия. Да заяви дали  ще се ползва  от клаузата и уговорката в негова полза, и би ли дал  своето съгласие, с полученото застрахователно обезщетение да бъде погасена съответна част от кредита. Сочи, че не е получил отговор на молбата. Счита, че за него е възникнало право да получи застрахователното обезщетение. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 75 465,52 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди на Застрахованото имущество - производствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, както и материални запаси /движимо и недвижимо имущество/ на ВЕЦ „М.”, собственост на ищеца, представляващи покрит застрахователен риск по Клауза Б2 от ОУ.

Ответникът “З.А.Д. “А.”” АД е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за допустими, но по същество за неоснователни. Оспорва ги по основание и по размер. Не оспорва наличието на застрахователното правоотношение. Оспорва материално правната легитимация на ищеца, тъй като не е носител на материалното право. Счита, че събитието не било застрахователно, поради което и застрахователно обезщетение не се дължало. Оспорва вредите като факт от обективната действителност и като размер. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск, съответно настъпването на събитие, имащо качеството на „застрахователно“ и покрито по условията на сключения застрахователен договор. Твърди, че събитието не попадало в очертаните хипотези на застрахователно покритие – т. 78 и т. 79 от приложимите Общи условия към застраховката. Оспорва твърденията за проливен дъжд, съответно за наводнение от природно бедствие. Сочи, че в т.79.1 от ОУ било уговорено, че не се покриват вреди в резултат на невзети мерки относно правилното съхранение на имуществата, какъвто е и конкретния случай. Твърди, че в конкретния случай не било налице природно бедствие, тъй като за да се покачи налягането на водата при агрегата дори и с 1 атмосфера било необходимо нивото на водата над преливника (бента) да се покачи с 10 метра, което не само не се било случило, но било и обективно невъзможно да се случи не само при конкретното съоръжение (ВЕЦ), но и в коритото на р. Арда на посоченото място.

Оспорва  да е настъпило застрахователно събитие. Сочи, че в конкретния случай не бил налице покрит застрахователен риск поради наличието няколко изрично изключени рискове: Изключен риск по т. 10.8 от ОУ, като в конкретния случай застрахованият не подменял системно уплътнителните елементи съгласно изискванията на производителя, като същевременно били налице и следните обстоятелства: неправилно боравене с входния савак; неправилно конструиране на самия савак; неправилни настройки на задвижването на савака; неправилна работа със савака извън предвидените за това ситуации; Изключен риск по т. 10.10 от ОУ, като в конкретния случай застрахованият системно не експлоатирал съоръжението с грижата на добрия търговец - не били подменяни уплътнителните елементи съгласно изискванията на производителя; неправилно бил използван входния савак; неправилно било настроено задвижването на савака; Изключен риск по т. 10.14 от ОУ, като в конкретния случай уврежданията по турбината били вследствие хидравличен удар от постъпили количества вода поради амортизирани и износени елементи в уплътнителните системи на съоръжението. Възразява и за изключен риск по т. 10.21 от ОУ.

Оспорва дължимостта на застрахователното обезщетение, като твърди, че в конкретния случай било налице неизпълнение на множество задължения по застрахователния договор, които били значителни с оглед интереса на застрахователя, поради което и ответника се произнесъл с отказ: ищецът не изпълнил задължението си по т. 50.1 от ОУ, като не е поддържал съоръжението в изправност; ищецът от пускането на съоръжението в експлоатация не спазвал утвърдените изисквания за експлоатация и безопасност по т. 50.2 от ОУ; ищецът не взел необходимите мерки за предотвратяване на настъпването на застрахователно събитие по т. 50.3 от ОУ.

 В условията на евентуалност намира, че неизпълнението на задълженията на ищеца, посочени по-горе, било от естество да обуслови намаляване  на застрахователното обезщетение с не по-малко от 80 % от размера на претендираните вреди. Прави възражение за редукция на обезщетението, при условие че се приеме, че исковата претенция е основателна, с не по-малко от 80 % от размера на претендираната главница.

Оспорва наличието на  вреди. Твърди, че ищцовото дружество не е претърпяло вреди под формата на претърпяна загуба, тъй като никога не е заплащало стойността на ремонта.

Оспорва твърденията в исковата молба за настъпила буря, наводнение и/или природно бедствие.

Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното събитие (буря, наводнение и/или природно бедствие) и уврежданията по съоръженията и агрегатите.

Оспорва размера на иска. Счита, че твърдените вреди не съответствали на действителната стойност на увредените обекти, като не била отчетена тяхната амортизация и естествено овехтяване. Отделно от това оспорва претендиралите разходи по представените фактури съобразно уточненията по чл.366 ГПК, като твърди, че същите нямали отношение към увредените съоръжения, както и че не съответствали на средните пазарни стойности за подобни ремонтни операции и части.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържа изложеното в исковата молба. Сочи, че в периода 31.01.15 г. - 01.02.15 г. на място в района на с. Средногорци имало служители на общината, които констатирали критичната обстановка, в т. ч. и нанесените щети, които засегнали свързващата инфраструктура на ВЕЦ- Средногорци и съоръжения около централата, в резултат на проливните дъждове. Уточнява, че вредите са настъпили в резултат на проливен дъжд-покрит застрахователен риск по клауза Б2.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Поддържа, че в случая материално легитимиран да предяви иск по чл. 208 КЗ (отм.) в случаите на посочено в застрахователния договор трето ползващо се лице.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          Между страните не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение – сключен между тях договор за застраховка - Застрахователна полицаЗащитено имущество” № ********** с предмет застраховак на  производствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, както и материални запаси /движимо и недвижимо имущество/ на ВЕЦ „М.”, собственост на ищеца, находящи се в местностКофтира”, с. Средногорци, Община М., Област Смолян, който ВЕЦ представлявал нисконапорна водноелектрическа централа, разположена по поречието на р. Арда, в землището на с. Средногорци ЕКАТТЕ 68451, Общ. М., Обл. Смолян. Не се спори, че договорът е бил сключен в полза на трето лице-„Ю.Б.“АД. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото екземпляр на договора.

С договора в полза на трето лице промитентът-длъжник поема задължение спрямо стипуланта да изпълни на едно                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  трето лицебенефициер. Следователно стипулантът, макар и страна по договора, не е материално правно легитимиран да иска изпълнение. Съгласно нормата на чл.22, ал.1 ЗЗД задължение за застрахователя (промитенд) да плати на застрахования(стипурант) ще възникне в случай на отмяна от негова страна на клаузата в полза на бенефициера преди заявлението на последния, че ще се ползва от нея, или при отказ от уговорката в негова полза(Р №219/14.02.2012 г. по т.д.№837/2010 г. на ІІ ТО на ВКС).

         В случая изявлението на ищеца в молбата от 23.02.2018 г. до банката(бенефициер) е, че : я кани  да се присъедини към делото на осн.чл.26 от ГПК, в който случай да потвърди извършените до  тогава процесуални действия; да заяви също така дали  ще се ползва  от клаузата и уговорката в негова полза; ако се присъедини при делото и при евентуално уважаване на исковата претенция, би ли дал  своето съгласие, с полученото застрахователно обезщетение да бъде погасена съответна част от кредита. То по своето съдържание не е сводимо под хипотезите на посочената правна норма.

         Следователно ищецът не е материално правно легитимиран да иска изпълнение, тъй като правото принадлежи на трето лице – бенефициера. Следва да се проведе ясно разграничаване на процесуално правната легитимация, обуславяща допустимостта на иска от материално правната. В случая ищецът е  претендирал в процеса собствено материално право, произтичащо от въведения от него фактически състав. Дали от него произтича твърдяното вземане е въпрос по същество на спора.

         В тежест на ищеца следва да се възложат разноски на ответника за ЮК възнаграждение в размер на 300 лв.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

  

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.2.” ЕООД, ***, чрез адв.Л.Р.,***, оф.7 АД „К. и партньори“ срещу „А.” ЗАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата 75 465,52 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди на застраховано имущество - производствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, както и материални запаси /движимо и недвижимо имущество/ на ВЕЦ „М.” по Застрахователна полицаЗащитено имущество” № **********.

         ОСЪЖДА „В.2.” ЕООД, ***, чрез адв.Л.Р.,***, оф.7 АД „К. и партньори“  да заплати на „А.” ЗАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******сумата 300 лв. разноски за ЮК възнаграждение на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: