Определение по дело №1818/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.129 ал.7 и чл.156 и сл. от ДОПК вр.чл.4 от ЗМДТ и е образувано по жалба от „Астрейд“ ЕООД – Варна, [ЕИК], представлявано от управителя К. Г. Ч. чрез пълномощника му адв.В. С. от АК – Варна, срещу мълчаливия отказ на главни инспектори в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна по искането им рег. № МД-Т23003158ВН/23.03.2023г за възстановяване на сумата 7 895.01лв., представляваща дължимата законна лихва върху недължимо платената ТБО за четири ниви в землището на [населено място], обл.Варна, бивша тяхна собственост, за периода от 2018г. до 2022г., считано от 09.03.2023г. до окончателното й изплащане; и за възстановяване на недължимо платения ДНИ (главница и мораторни лихви) за четирите имота, и законна лихва, считано от 09.03.2023г до окончателното й изплащане, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна.

В проведеното на 07.11.2023г открито съдебно заседание процесуалният представител на ответния административен орган – гл.ю.к.Ж. Х., е направил възражение за недопустимост на жалбата. Твърди, че процедурата по установяване на данъчни задължения по декларация е самостоятелна и различна от процедурата по прихващане и възстановяване на задължения по чл.16 от ДОПК, като при това завършва с различни актове – АПВ по чл.129 от ДОПК или АУЗД по чл.107 от ДОПК. Твърди, че прихващане или възстановяване на суми се извършва само въз основа на издаден АПВ и то при безспорно доказани задължения или надвнесени суми от ДЗЛ с акт на компетентен орган, или при установено основание за прихващане или възстановяване в хода на извършена ревизия или проверка съгл.чл.129 ал.2 от ДОПК. Проверяващите органи не са компетентни да установяват задължения за данъци и такси – това става в производство, различно от настоящото по чл.129 от ДОПК. Счита, че това следва да стане предварително, в друго производство, понеже с АПВ не се установяват задължения за данъци. С тези съображения считат производството за лишено от предмет, т.е. за недопустимо, и настояват за прекратяването му.

Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си адв.Славов счита, че настоящото производство има за предмет въпроса надвнесени ли са заплатените от тях данъци за недвижимите иимоти – бивша тяхна собственост, а единственият способ за разрешаването му е в производство по искане за възстановяване на недължимо платени суми. Доколкото именно такова е и настоящото производство – то е процесуално допустимо.

Настоящият съдебен състав намира възражението за недопустимост на производството за неоснователно. Началото на административното производство е поставено с Искане за възстановяване на недължимо внесени данъци и такси, с предмет – възстановяване на недължимо платени (според жалбоподателите) сборове за ДНИ и ТБО от 9 965.15лв. за четирите имота – бивша тяхна собственост, ведно със заплатените лихви в размер на 2 574.61лв, или общо 12 539.76лв. По това им искане са постановени Акт за прихващане или възстановяване № **********/21.04.2023г, и Акт №**********/21.04.2023г за поправката му, с които огранът по приходите е възстановил на дружеството-жалбоподател ТБО за имотите за периода 2018г – 2022г и лихви върху нея в общ размер на 5 815.23лв. По отношение на поисканата за възстановяване законна лихва върху ТБО в размер на 4 644.75лв, както и поискания за възстановяване ДНИ – главница, мораторна лихва и законна лихва, е постановен мълчалив отказ на органите по приходите, надлежно оспорен от дружеството и мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна. Този отказ е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, той е формиран по същото искане за прихващане и възстановяване и в същото производство, в което другата част от искането – за възстановяване на ТБО и на лихви върху нея, е частично уважено от компетентните длъжностни лица при Община Варна. Размерът на задълженията за ТБО и ДНИ е определен предварително от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, и е заплатен от бившия собственик „Астрейд“ ЕООД, поради което липсват неясноти относно основанието и размера на задълженията, които да бъдат установявани в отделно производство.

Предвид изложеното съдът счита, че в случая не е налице поддържаното от ответника основание за недопустимост на жалбата на дружеството, респективно – липсва основание за оставяне на същата без разглеждане и за прекратяване на производството. Същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата на "Астрейд" ЕООД.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.01.2024г от 10:15ч, за която дата и час да се призоват страните: дружеството-жалбоподател чрез адв.В. С., и ответник – кмета на Община Варна чрез гл.ю.к.Ж. Х..

УКАЗВА на дружеството-жалбоподател, че на осн.чл.170 ал.2 от АПК те трябва да установят, че са били налице условията за издаване на поискания АПВ и в отказаните му части.

УКАЗВА на административния орган, че носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, на които е основал оспорения си акт – мълчалив отказ.

УКАЗВА на страните възможността да направят доказателствени искания и да депозират релевантни доказателства, извън вече приложените по преписката, ако разполагат с такива, с копия за противната страна в процеса.

Определението е окончателно.

Преписи да се връчат на страните по делото.