Решение по дело №474/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е след отмяна на Решение № 944 от 13.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1004/2021 г. по описа на Административен съд – Варна от Второ отделение на ВАС с Решение № 1891 от 21.02.2023 г., постановено по адм. д. № 8735/2022 г., в частта, с която е отменена Заповед № 462/20.04.2021 г. на кмета на община А., област Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „навес с метална конструкция“ пред търговски обект – магазин, находящ се в УПИ XI-„за магазин“ в квартал 72, по регулационен план на с. Д., община А., а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Производството е образувано по жалба от Н.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 462 от 20.04.2021 г. на Кмета на Община А., с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж: „Два броя навеси“ пред търговски магазин, находящ се в УПИ XI – „за магазин“ от кв. 72 по регулационен план на с. Д., общ. А., обл. Варна.

В жалбата и уточняващата молба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановената от кмета заповед, поради неизясняване на релевантни факти и обстоятелства. Сочи се, че в административното производство задълженията на административния орган, вменени му с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от ЗУТ, са извършени формално, без да се установят конкретните строително-монтажни работи /СМР/, извършени от адресата на заповедта. Твърди се, че в заповедта не е посочено коя част от извършените дейности представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ. Навеждат се доводи, че Н.Д. е придобила описания в заповедта „навес с метална конструкция“ във вида, в който изглежда сега въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № .., т. .., рег. № …, дело № … от 14.11.2002 година. Сочи се, че навесът е изграден от предишния собственик - Потребителска кооперация „Дъбрава“ преди придобивната сделка с имота. Целта на извършените по-късно СМР е единствено да се укрепи вече съществуващият навес, поради което имат характера на „текущ ремонт“. Според жалбоподателя, административният орган не е изследвал дали разпореденият за премахване строеж е търпим, предвид обстоятелството, че „навесът с метална конструкция“ съществува от преди 2002 година. Навеждат се доводи, че оспорената заповед е постановена и при несъответствие с принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв.Д., който поддържа жалбата изцяло.

Ответникът – Кметът на Община А., чрез старши юрисконсулт Л. оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, както за настоящата инстанция, така и за предходните.

Жалбата е подадена от легитимирана страна – адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок, пред родово и местно компетентен съд срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по този ред, поради което е допустима.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Н.И.Д. въз основа на Нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, Дело № *** от 14.11.2002 г. се легитимира като собственик на недвижим УПИ № 504 от УПИ ХV (понастоящем УПИ ХІ) в кв. 72 с площ от 605 кв.м., ведно с построените в него търговски обект – магазин със застроена площ от 146 кв.м. и търговски обект – ресторант със застроена площ от 116 кв. метра.

Административното производство е започнало със съставянето на Констативен акт /КА/ № 2 от 05.05.2020 г., след извършена проверка на място от служители на общинската администрация (л. 16 от адм. преписка). При проверката служителите установяват, че в УПИ ХІ „за магазин“ на кв. 72 по регулационния план на с. Д. пред търговски обект – магазин е изграден навес, описан като метална конструкция, покрита с плоскости, с приблизителни размери 8 м. х 3 метра. Обектът, описан в констативния акт, е определен като строеж от VІ категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ вр. с чл. 12 от Наредба №1/ 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Не са посочени данни относно периода на изграждане на строежа. КА № 2/05.05.2020 г. е съставен в отсъствие на собственика на имота – Н. И. Д..

Жалбоподателката е уведомена за съставения КА с писмо изх. № УТ-425(2) от 11.05.2020 г., приложен на лист 12 от преписката. Писмото е получено лично от Н. Д. на 13.05.2020 г., видно от представената с административната преписка обратна разписка (л.13 от адм. преписка). От съдържанието му се установява, че от собственика на имота е представен единствено гореописаният нотариален акт за собственост от 2002 г., но не и строителни книжа за изграждане на навеса с метална конструкция. Такива не са открити и в архива на Отдел „Устройство на територията“ след извършена служебна справка от служителите на общинската администрация.

На 28.05.2020 г. е съставен протокол от служители на Община А., от чието съдържание се установява, че не са постъпили възражения срещу КА №2/05.05.2020 година.

Кметът на Община А., след като се запознава с административната преписка, на 20.04.2021 г., издава оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 462, с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ нарежда да бъде премахнат незаконен строеж: „Два броя навеси“, изпълнени пред търговски обект – магазин в кв. 72 по регулационния план на с. Д., Община А., Област Варна, единият от които е навесът с метална конструкция.

Жалбоподателката е уведомена за издадената заповед и нейното съдържание чрез залепване на съобщение на информационното табло в сградата на Общината и с писмо изх.№ УТ-425(3)/ 21.04.2021 г. /л. 3 от преписката/, което е получено лично от нея на 26.04.2021 г. /л. 4 от адм. преписка/.

По искане на оспорващата и за изясняване на релевантните факти към съществото на правния спор, при първото разглеждане на делото от настоящата инстанция, съдът е допуснал да се изготвят две съдебно-технически експертизи – основна и повторна. Заключенията и по двете експертизи не са оспорени от страните.

От заключението на вещото лице инж. К. по първоначалната - основна съдебно-техническа експертиза, се установява, че навесът, представляващ метална конструкция, е допрян по дължината си до фасадата на магазина и е закрепен за нея с метални болтове, както и колоните, с които стъпва върху плочника пред магазина, също са закрепени с метални болтове (приложение №1 от експертизата). Размерите му са: дължина 8.25 м. и ширина 2.8 м. Застроената му площ е 23 кв.м.(приложение №3 от експертизата). Същият е покрит с изолационни паН..

В заключението си, вещото лице формира извод, че така описаният навес представлява постройка на допълващо застрояване, изградена свободно в парцела и е допрян от едната си страна до сградата „магазин“, която обслужва. Вещото лице, работило по основната експертиза, не може да определи годината на изграждане на навеса, съответно не може да даде заключение дали неговата конфигурация /параметри/ се е променяла във времето. Становището на вещото лице е, че с изграждане на металния навес не са нарушени градоустройствените правила, считано към момента на издаване на процесната заповед. Заключението на инж. К. по основната експертиза е, че с изграждането на навеса в парцела не се нарушават показателите на застрояване съгласно чл.19, ал.1 на Наредба 7 към ЗУТ за жилищни зони с малка височина. Допълва в тази връзка, че плътността на застрояване в разглеждания случай, изчислена при сумарната площ от 466кв.м. на всички сгради (магазин, ресторант, склад, жилищна сграда) и постройка (навес с метална конструкция) към цялата площ на парцела - 1113кв.м., получена от оцифрения графичен план, е 42%. Според чл.19, ал.1 - за ниско жилищно застрояване, е от 20% до 60%. Формира краен извод, че след като не е установен моментът на изграждане на процесния навес, не може да даде категоричен отговор на въпроса дали той е търпим строеж, или не.

От приетото по делото заключение по допуснатата от съда повторна съдебно-техническа експертиза с поставени и допълнителни въпроси се установява, че за процесния навес липсват строителни книжа, както и данни за периода на изграждането му. Установено е, че имотът – УПИ ХІ „за магазин“ попада в строителните граници на с. Д., Община А., която няма одобрен общ устройствен план. Поради това са съобразени градоустройствените правила съгласно Наредба № 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, въз основа на които е формиран извод, че с изграждане на навеса са спазени изискванията за плътност и интензивност на застрояването, както и за озеленяване.

Според вещото лице Й., навесът, който е изграден с метална конструкция, предвид това, че попада изцяло в УПИ XI-за магазин е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, но предвид трудното определяне на точна година на изграждане, може да се направи извод, че същият представлява търпим строеж единствено ако е изграден в периода преди 31 март 2001 година. Установява, че относно периода на изграждане липсва документация, удостоверяваща година на изграждане на навеса.

Към двете експертизи са приложени цветни снимки, показващи настоящото състояние на строежа, и скици - извадки от кадастрален и регулационен план на с. Д. от 1986 г. на имота, където е изграден процесният навес.

По адм.д.№1004/2021г. са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетел е разпитан К.Т.. Същият заявява, че е бил председател на Потребителска кооперация „Дъбрава“ и в това качество твърди, че навесът е построен от кооперацията през 1983-1994 година. Заявява, че последно е видял навесът преди три години. По снимките показани от вещото лице пояснява, че навесът изглежда по същия начин, както е изглеждал когато го е видял за последен път.

При повторното разглеждане на делото в открито съдебно заседание, проведено на 21.04.2023 г., от ответника са представени писмени доказателства – геодезическо заснемане на ПИ 504 и ПИ 505 (УПИ XI- магазин, кв. 72 по регулационен план) по кадастрален план на с. Д., общ. А., обл. Варна; застрахователна полица № 16 130 1317 **********; Удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 07372 на инж. Н.М., както и Обяснителна записка от юли 2016 г., издадена от инж. Н.М. и комбинирана скица на ПИ 504 и ПИ 505.

От приетото по делото геодезическо заснемане /л.13 от делото/, извършено през месец юли 2016 година се установява, че процесният навес не е нанесен в него така, както е сторено с другия навес. В обяснителната записка, представена към него изрично е уточнено, че са отразени всички ситуационни подробности.

В хода на открито съдебно заседание от 29.05.2023 г., са разпитани свидетелите А. А. и И. И..

Свидетелката А. А. твърди, че в периода 1980 г. до 1992 г. и от 1995 г. до 1996 година същата е била наемател на магазина, пред който е разположен процесният навес с метална конструкция. Заявява, че през 1995 г., когато се е върнала в с. Д., пред магазина е имало железни тръби, а преди да се разболее до 1992 г. навесът с желязна конструкция го е нямало. Собственикът на навеса била потребителската кооперация.

От показанията на свидетеля И. И. (баща на жалбоподателката Н.И. Д.) се установява, че същият, като наемател е държал магазина по постановление считано от 1995 г. и е работил в него, а по-късно - през 2002 г., дъщеря му придобива магазина от Потребителска кооперация „Д.“ чрез покупко-продажба. Заявява, че магазинът е имал козирка, изградена от метални тръби, под формата на буквата „Г“.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет за осъществявания с настоящото производство съдебен контрол е Заповед за премахване на незаконен строеж изх. № 462/20.04.2021 г „Два броя навеси“, находящ се в УПИ XI – „за магазин“ от кв. 72 по регулационен план на с. Д., общ. А., обл. Варна. С Решение № 1891 от 21.02.2023 г., постановено по адм. д. № 8735/2022 г. по описа на ВАС е определен предметът на съдебен контрол в настоящото производство, а именно заповедта в частта относно разпоредения за премахване „навес с метална конструкция“ в имота. Законосъобразността на заповедта относно разпоредения за премахване дървен навес не е предмет на настоящото производство по горепосочените в изложението съображения.

При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - кмета на Община А., в предписаната от закона писмена форма и не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на оспорената в процесната част заповед, на това основание.

Процедурата по издаване на оспорената заповед е детайлно разписана в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Индивидуалният административен акт е издаден въз основа на съставен Констативен акт № 2 от 05.05.2020 г. при извършена проверка на място от компетентни длъжностни лица по см. на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ – служители в община А., извършващи контрол по строителството: Д. В. на длъжност главен специалист „Незаконно строителството“ при Община А., арх. П. П. на длъжност началник отдел „Устройство на територията“ при Община А. и А. И. на длъжност специалист „Устройство на територията“ при Община А.. Констативният акт е издаден в отсъствието на жалбоподателката, което не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в разпоредбите на ЗУТ не се съдържат изисквания проверката да бъде извършена в присъствието на собственика, в чийто имот е установен незаконният строеж, както и уведомяване на същия за извършването на проверката. За съставения констативен акт жалбоподателката е уведомена с Писмо изх. № УТ-425(2)/11.05.2020 г. /л. 12 от адм. преписка/, получено лично от нея на 18.05.2020 г. /л. 13 от адм. преписка/. Видно от съдържанието на Протокол от 28.05.2020 г., издаден от Д. В. и арх. П. П., в законоустановения 7-дневен срок не са подадени възражения срещу Констативен акт № 2/05.05.2020 г. Предоставена е възможност на жалбоподателката да подаде възражение срещу констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, т. е. не е ограничено правото ù на защита.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и при спазване на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Същата е издадена въз основа на констатациите на длъжностните лица, обективирани в Констативен акт № 2/05.05.2020 г. С оглед заключението на вещите лица описанието на обекта – навес с метална конструкция, чието премахване е разпоредено със заповедта, съответства на действително извършените в имота на оспорващата СМР.

Заповедта, предмет на настоящото производство, е издадена и при спазване на материалния закон. Законодателят с разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е въвел задължение за кмета на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория (включително), които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Във връзка с твърденията на оспорващата, че металният навес не представлява строеж по смисъла на закона, съдът съобрази, че легалната дефиниция на това понятие е дадена от законодателя в т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази дефиниция, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. От неоспорените заключения по допуснатите от съда две съдебно-технически експертизи се установява, че процесният навес е постройка на допълващо застрояване, тоест налага се извод, че същият представлява строеж, както безспорно от страните се установи – VI категория.

Между страните по делото не се спори и , че за обекта „навес с метална конструкция“ – предмет на премахване, съгласно оспорената заповед, няма издадено разрешение за строеж, а и доказателствата в обратна насока не са представени както при предходното разглеждане на делото, така и в хода на настоящото производство.

Поради тази констатация правилно органът е достигнал до извод, че процесният навес е незаконен стоеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и като такъв подлежи на премахване.

Указанията на ВАС, дадени в постановеното Решение № 1891/ 21.02.2023 г. по адм.д. № 8735/ 2022 г., са при новото разглеждане на делото съдът да изследва въпросът за търпимостта на процесния строеж – навес с метална конструкция.

Въпросът за търпимостта на строежите е специален и е уреден в материалния закон – ЗУТ. Преценката за евентуална търпимост на незаконния строеж е задължителен елемент в производството по установяване и премахване на незаконния строеж, тъй като търпимият строеж не подлежи на забрана за ползване и премахване по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 ЗУТ. Търпимите строежи са незаконни такива и придобиването на режим на търпимост не санира този техен порок, тъй като не замества липсващите строителни книжа и не санира другите пороци, визирани в чл. 225, ал.2 от ЗУТ. Придобиването на статут „търпими“ допуска единствено тези строежи да съществуват и без друго правно основание, доколкото при извършването им или към момента на разглеждане на административното производство съответстват на устройствените правила и нормативи за съответното населено място. Това е и основание тези строежи да не бъдат премахвани, именно защото законът „ги търпи“.

Институтът на търпимостта е регламентиран в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /ЗИДЗУТ/. В § 16 са предвидени три периода (в алинеи 1, 2, и 3), съответно строежите, изградени до 7 април 1987 г. (ал.1), незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. (ал.2) и незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г. (ал. 3).

В производство по чл. 225 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, във всеки отделен случай, следва да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за неговата „търпимост“, тъй като нормата на § 16, ал. 1, предл. 1 ПР ЗУТ, е императивна. Разпоредбата на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ е материалноправна и при липса на норма за обратно действие, намира приложение само по отношение на актове за премахване на незаконни строежи или забрана за ползване на строежи, издадени след влизането  в сила - 26.11.2012 година. Според константната практика на ВАС на РБ, тази разпоредба не изключва приложението на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“. Този нов период включва строежи, извършени от 1.07.1998 г. до 31.03.2001 година.

В изпълнение на указанията на ВАС на РБ, в хода на съдебното дирене от страна на ответника е представена обяснителна записка, към която е приложена комбинирана скица от геодезическо заснемане на ПИ 504 и ПИ 505 по КП на УПИ ХІ „магазин“, кв. 72 по РП на с. Д., изготвена от инж. Н.М., притежаващ Удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 07372. Видно от тази скица в ПИ 504 са изобразени с непрекъснати линии гараж и магазин, а с прекъснати – строеж и навес. Този навес обаче не съответства на процесния, доколкото навесът с метална конструкция, предмет на настоящия съдебен контрол, е ситуиран по продължението на магазина. Комбинираната скица е изготвена юли 2016 г., а от обяснителната записка към нея се установява, че заснемането е извършено въз основа на Възлагателно писмо с изх. № ОП-2541/20.07.2016 г., издадено от кмета на Община А.. Предвид тези установявания съдът изцяло кредитира представената обяснителна записка, ведно с комбинирана скица, изготвени от инж. Н.М.. Установява се, че навесът с метална конструкция не е нанесен като съществуващ върху комбинираната скица от 2016 г.

Като неясни и противоречащи съдът възприема свидетелските показания, събрани от А. А. и И. И.. Първият свидетел уточнява, че жалбоподателката е държала магазина още от 1995г., когато А. се върнала на работа след боледуване. Свидетелят И. противно на това твърди, че Н.Д. е закупила магазина през 2002г. От показанията на А. А. не може да се установи безспорно кой навес от съществуващите тогава два, коментира. По-натам указва, че Н.Д. била първо наемател, а по-късно е купила магазина. Навежда довод, че чула, че „РПК-то са го направили“. И. сочи, че навесът е изграден в периода от 1992 до 1995г., но уточнява, че е напускал работа и се е връщал без да конкретизира период, което възпрепятства проверката за автентичността на обясненията му. Съдът разглежда обясненията на този свидетел и в аспекта на разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид неговата заинтересованост от изхода на делото, като баща на жалбоподателката.

От събраните показания на К.Т. – председател на Потребителска кооперация „Дъбрава“, при първоначалното разглеждане на делото, също не може да се установи по категоричен начин кога е построен навесът, тъй като посочва, че магазинът , /а не навесът/, е построен през 1993-1994-1995г. В този ред, ако строежът на магазина е започнал през 1993г., е невъзможно навесът към него да е построен 1992г., както твърди свидетелят И..

Всички твърдения на упоменатите свидетели са непълни и противоречиви. Анализът им не дава основание на съда да приеме, че чрез събраните гласни доказателства безспорно се установява годината на строеж на навеса. Извън това, те в своята съвкупност противоречат на събрани писмени такива - комбинирана скица от геодезическо заснемане на ПИ 504 и ПИ 505 по КП на УПИ ХІ „магазин“, кв. 72 по РП на с. Д., изготвена през месец юли 2016г. от инж. Н.М., притежаващ Удостоверение за пълна проектантска правоспособност № 07372, от която се установява, че този навес, за разлика от другия такъв, също изграден до магазина, не е заснет, като съществуващ по време на геодезическото заснемане.

В обобщение, съдът приема, че в хода на съдебното дирене остана неизяснен периода на изграждане на навеса. От изслушаните две заключения по СТЕ, неоспорени във фактическите им констатации от страните, се установява, че по регулационния план на селото от 1986г. в имота са нанесени като съществуващи други сгради, но не и този строеж. По делото жалбоподателката не ангажира доказателства, че строежът на навеса е започнал в периодите, регламентирани по §16 ал.1 от ДР на ЗУТ и предполагащи търпимост на незаконните строежи. В този ред, безспорно по делото е установено, че във вр.с ал.2 и ал.3 на §16, липсва изискуемото деклариране в срок до 21.12.1998г., респективно пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон, което изключва достоверността на показанията на свидетелите за извършване на строежа в периода по §16 ал.2 от ДР на ЗУТ. В този смисъл Решение № 3260/27.03.2023г. ВАС по а.д.№ 120/2023г., Решение № 4557/28.04.2023г. на ВАС по а.д.№307/2023г.

В обобщение, с оспорената в това производство заповед правилно е формиран извод за незаконен строеж по чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, за който не се установяват безспорно предпоставките, че е търпим, съобразно §16 ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Съответно, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката, като собственик на незаконния строеж, за неговото премахване. Въз основа на изложеното издадената заповед с предмет премахването на навес с метална конструкция е издадена в съответствие с материалния закон. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направеното в срок искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. Съдът, след като съобрази, че фактическата и правна сложност на настоящото дело не се отличава от други съдопроизводства от същия вид, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим по препращане на чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., изчислен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 462 от 20.04.2021 г. на Кмета на Община А. за премахване на незаконен строеж „навес с метална конструкция“ пред търговски магазин, находящ се в УПИ XI – за магазин от кв. 72 по регулационен план на с. Д., общ. А., обл. Варна.

ОСЪЖДА Н.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община А. сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: