№ 1267
гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110101424 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „Т. -Ц.“ ЕООД против протокол от
28.4.2022 г. за разпределение на имоти по реда на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ на комисия,
назначена със Заповед № СА-02-05-3526/7.4.2022 г. на кмета на О. П. Т.
Жалбоподателят твърди, че няколко от разпределите му за ползване имоти с обща
площ от 286.428 дка са негодни за пасища, тъй като същите са се превърнали в гори и
животните му нямат пряк достъп до тях. Сочи, че в заявлението си за участие в
процедурата е посочил имоти, годни за пасища, които не са разпределени на нито един
от участниците. В тази връзка заявява, че не е спазен принципът при недостиг
пасищата да се разпределят пропорционално на участниците, имайки се в предвид, че
той няма наети пасища, а има най-много животни.
Ответникът по жалбата О. П. Т. изразява становище за недопустимост и
неоснователност на същата. Заявява, че процедурата е спазена, както и че впоследствие
е научил, че към момента на подаване на заявлението си жалбоподателят вече не е
имал регистриран обект в интегрираната система на БАБХ, респ. че същият не
отговаря на изискванията на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и няма интерес да обжалва протокола
за разпределение.
Заинтересованата страна ЗП Й. Г. М. също изразява становище за недопустимост
и неоснователност на жалбата. Заявява, че със заявлението си за участие в процедурата
е направил волеизявление за допълнително полагащите му се пасища, мери и ливади
според броя на отглежданите животни, респ. признатите животински единици. В тази
1
връзка сочи, че в оспорения протокол не са му предоставени за нови имоти, а само за
увеличени площите на вече наетите от него такива. Твърди, че по делото не са
представени доказателства, че жалбоподателят е правоимащо лице, т.е. че същият
притежава регистриран животновъден обект в съответното землище с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на
БАБХ.
Заинтересованата страна „А. А.“ ЕООД не заема становище по жалбата.
В проведените открити заседания жалбоподателят и неговият процесуален
представител поддържат жалбата и молят за нейното уважаване. Заявяват, че заповедта,
с която се обезсилва удостоверението за регистрация на животновъдния обект на „Т. -
Ц.“ ЕООД е нищожен административен акт и че регистрация на въпросния обект е
налице. Сочат, че в атакувания протокол е нарушен основният принцип, като за по-
малко животни са дадени повече декари и то на животновъди, които имат наета земя.
Обръщат внимание, че според заключението по допуснатата експертиза
предоставените имоти на „Т. -Ц.“ ЕООД са силно захрастени и отдалечени от
населеното място.
Процесуалният представил на О. П. Т.поддържа заявеното оспорване, като моли
жалбата да бъде приета за недопустима и производството по делото да бъде
прекратено.
Процесуалният представил на ЗП Й. Г. М. също поддържа становището си, че
жалбата е недопустима, а евентуално – че същата е неоснователна.
Заинтересованата страна „А. А.“ ЕООД не изпраща представител и не заема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
От писмените доказателства, съдържащи се в приложената административна
преписка, се установява, че заявления за участие в разпределението на пасища в
землището на с. О., О. П. Т.за стопанската 2022/23 година са подали жалбоподателят
„Т. -Ц.“ ЕООД и заинтересованите страни „А. А.“ ЕООД и ЗП Й. Г. М., като всеки от
тях е посочил, че стопанисва животновъдни обекти в посоченото землище.
Назначената със Заповед № СА-02-05-3526/7.4.2022 г. на кмета на О. П. Т. комисия в 5-
членен състав, съгласно чл. 100 от ППЗСПЗЗ, е извършила разпределение,
обективирано в протокол от 28.4.2022 г., между правоимащите лица за землището на с.
О.. В т. 2 от протокола е посочено, че „Т. -Ц.“ ЕООД притежава 151.55 животински
единици и че няма наети пасища, а в т. 3 – че има право да получи от общинския
поземлен фонд до 2831 дка, като комисията е определила жалбоподателят да получи
общо 678.339 дка в землището на с. О.. В т. 2 от протокола е посочено, че „А. А.“
ЕООД притежава 75.4 животински единици и че няма наети пасища, а в т. 3 – че има
2
право да получи от общинския поземлен фонд до 1170 дка, като комисията е
определила заинтересованата страна да получи общо 313.851 дка в землището на с. О..
В т. 2 от протокола е посочено, че ЗП Й. Г. М. притежава 89.2 животински единици и
че ползва под наем 1072 дка пасища в землището на с. О., а в т. 3 – че има право да
получи от общинския поземлен фонд до 1 784 дка, като комисията е определила
заинтересованата страна да получи общо 712.000 дка в землището на с. О..
В заявлението си за участие в процедурата жалбоподателят „Т. -Ц.“ ЕООД е
посочил, че отглежда 64 говеда над две годишна възраст, 64 говеда над двегодишна
възраст за месо, 27 говеда на възраст от 6 месеца до 2 години, 27 говеда на възраст от 6
месеца до 2 години за месо, 209 овце от местни (автохтонни) породи, както и 40 коня.
Заинтересованата страна „А. А.“ ЕООД е посочила, че отглежда 95 говеда над
двегодишна възраст, а заинтересованата страна ЗП Й. Г. М. е посочила, че отглежда 88
бивола над двегодишна възраст и 2 говеда на възраст от 6 месеца до 2 години.
По делото е изготвена техническата експертиза, според чието заключение ПИ №
53014.9.52, ПИ № 53014.177.8, ПИ № 53014.314.228 и ПИ № 53014.324.450 –
разпределени за ползване от жалбоподателя, са захрастени, някои от тях значително,
както и че същите могат да се ползват едва след почистване. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че достъпът до посочените имоти е през ниви, че същите са
отдалечени от населеното място и от тях няма такъв, който да е близко до вода.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес.
В случая от приложената административна преписка се установява, че
жалбоподателят е участвал в разпределението на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен фонд, поради което същият има право на жалба. Обстоятелството, че след
подаване на заявлението за участие в процедурата е издадена заповед на Директора на
ОДБХ, гр. Велико Търново, с която се обезсилва удостоверението за регистрация на
животновъдния обект на жалбоподателя, не променя този извод. Въпросното
обстоятелство е следвало да бъде съобразено от комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и
щом това не е сторено, дори по обективни причини, и щом жалбоподателят е допуснат
до участие в разпределение, то същият има право и на жалба срещу протокола от това
разпределение. Освен това, в процедурата по разпределение на пасища, мери и ливади
от общинския поземлен фонд могат да участват собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, а по делото няма данни, че
регистрацията на жалбоподателя във въпросната интегрирана система е прекратена.
При разглеждането по същество на жалбата, съдът я намира за основателна
по следните съображения:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, комисията, назначена със заповед
от кмета на общината, най-напред определя необходимата за всеки кандидат площ по
реда на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, съобразно критериите на посочената разпоредба: брой и
вид на регистрираните пасищни селскостопански животни на правоимащите лица,
които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, от които се
определят и съответстващите на тях животински единици, както и притежаваните от
правоимащите или ползваните от тях на правно основание пасища, мери и ливади, като
определената площ не може да бъде по-голяма от максимално допустимата
съгласно чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. След като комисията определи необходимата за всеки
кандидат площ по горепосочения ред, се пристъпва към окончателното разпределение
по правилата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, като предимство имат тези кандидати, които
до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл
срок; останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се
започва от лицата, които притежават най-малко животински единици.
В конкретния случай в протокола за разпределение са посочени притежаваните от
всеки от кандидатите животински единици, но от същия не става ясно дали и по какъв
начин въпросните животински единици са съобразени при разпределението. В тази
връзка, простата аритметична сметка сочи, че на жалбоподателя, който има 151.55
животински единици, са разпределени общо 678.339 дка земи, т.е. по 4.476 дка на
животинска единица, на „А. А.“ ЕООД, който има 75.4 животински единици, са
разпределени общо 313.851 дка земи, т.е. по 4.162 дка на животинска единица, а на ЗП
Й. Г. М., който има 89.2 животински единици, са разпределени общо 712 дка земи, т.е.
по 7.982 дка на животинска единица. Т.е. налице е твърде съществена разлика между
действително разпределената площ за една животинска единица за първите двама
кандидати, от една страна, и за третия кандидат, от друга. Действително, разпоредбата
на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ сочи, че на правоимащите лица, които отглеждат говеда с
предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се
разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и
до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория, като ЗП Й. Г.
М. защитава своята позиция с твърдението, че част от отглежданите от него животни са
от застрашен вид и по тази причина за тяхното отглеждане се предвижда по-голяма
площ. Цитираната разпоредба обаче, има в предвид не застрашени от изчезване видове
животни, а говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни
(автохтонни) породи. В този ред на мисли, отглеждането на животни, чиито вид е
застрашен от изчезване, не дава право на съответния кандидат да получи по-голяма
площ за тяхното отглеждане, но в крайна сметка се е стигнало именно до такъв
резултат. Тук не може да не се обърне внимание и на представеното от ЗП Й. Г. М.
приложение № 1 към подаденото заявление за участие в процедурата, според което
кандидатът отглежда 88 биволи над двегодишна възраст, но не такива от местни
4
(автохтонни) породи. Но далеч по-важното в случая е обстоятелството, че в протокола
за разпределение липсват каквито и да е било мотиви за това защо третият кандидат в
крайна сметка получава значително по-голяма площ за една животинска единица
спрямо останалите двама участници в процедурата. Така, дори да е било прието от
комисията, че ЗП Й. Г. М. действително отглежда говеда с предназначение за
производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, то това съображение
по никакъв начин не е намерило своя израз в мотивната част на протокола, поради
което от изложеното в същия не е ясно въз основа на какви обективни критерии са
определени площите за всеки от кандидатите, съответно дали разпределението е
извършено съразмерно, пропорционално на притежаваните животински единици, или
някой от участниците е поставен в по-благоприятно положение от другите.
В случая не може да не се обърне внимание и на представените от кандидатите
приложения към подадените заявления за участие в процедурата. В тази връзка, в
приложение № 1 кандидатът „А. А.“ ЕООД е посочил, че отглежда 95 говеда над
двегодишна възраст, чиито коефициент за приравняване към една животинска единица
е единица, т.е. според въпросното приложение този кандидат следва да има точно 95
животински единици. В протокола за разпределение обаче, е посочено, че „А. А.“
ЕООД има 75.4 животински единици, без да става ясно от къде идва тази разлика. По
същия начин стоят нещата и при жалбоподателя „Т. -Ц.“ ЕООД, който в приложение №
1 е посочил, че отглежда 64 говеда над две годишна възраст и 64 говеда над
двегодишна възраст за месо – и двете групи животни с коефициент за приравняване
единица, 27 говеда на възраст от 6 месеца до две години и 27 говеда на възраст от 6
месеца до две години за месо - и двете групи животни с коефициент за приравняване
0.6, 209 овце от местни (автохтонни) породи, чиито коефициент за приравняване е 0.6,
както и 40 коня, чиито коефициент за приравняване е единица. Т.е. според въпросното
приложение жалбоподателят следва да има точно 231.75 животински единици. В
протокола за разпределение обаче, е посочено, че „Т. -Ц.“ ЕООД има 151.55
животински единици - отново без да става ясно от къде идва тази разлика. Следва да се
има в предвид също, че според въпросните приложения единствено жалбоподателят
отглежда животни за месо, но от протокола не става ясно дали и по какъв начин това
обстоятелство е съобразено от комисията. В случая в протокола за разпределение
липсва и посочване каква е категорията на всеки от разпределените имоти, поради
което не може да се установи дали е спазена разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ и
дали разпределението е извършено съобразно посочените законови критерии. Не може
да се остави без внимание и заключението по техническата експертиза, според което
ПИ № 53014.9.52, ПИ № 53014.177.8, ПИ № 53014.314.228 и ПИ № 53014.324.450 – и
четирите разпределени за ползване от жалбоподателя, са захрастени, някои от тях
значително, и че същите могат да се ползват едва след почистване. Не може и да не се
отбележи и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че достъпът до въпросните
5
имоти, представляващи немалка част от разпределените на жалбоподателя имоти, е
през ниви, че същите са отдалечени от населеното място и от тях няма такъв, който да е
близко до вода.
С оглед на изложеното, и най-вече предвид липсата на мотиви в оспорения
административен акт относно горепосочените обстоятелства, не да може да се изведе
логиката на извършената от органа преценка, на която в крайна сметка се основава
разпределението на имотите. В случая в протокола не е посочена и общата площ,
определена за разпределение по реда на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, кои имоти в коя
категория земи попадат, което без съмнение е от съществено значение за декарите
земя, полагащи се за една животинска единица. Не са изложени конкретни (а и въобще)
съображения относно начина, по който комисията е определила площите за ползване за
животните на всеки заявител, респ. относно необходимата му площ, като са посочени
само максимално допустимите площи.
Предвид горното съдът счита, че е налице противоречие на оспорения
административен акт с разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК и при издаването му са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
съгласно чл. 146, т. 3 АПК.
Посочените пороци са основание за отмяна на оспорения акт, като преписката
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне съгласно
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, при спазване на разпоредбите
на чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, разноските за производството за вещо лице и за
възнаграждение за един адвокат, платени от жалбоподателя, в общ размер от 900 лева
подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения акт – в случая О.
П. Т.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протокол от 28.4.2022 г. за разпределение на имоти по реда на чл. 37и,
ал. 6 ЗСПЗЗ на комисия, назначена със Заповед № СА-02-05-3526/7.4.2022 г. на кмета
на О. П. Т..
ВРЪЩА преписката на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при О. П. Т. със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната
част на решението.
ОСЪЖДА О. П. Т. да заплати на „Т. -Ц.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 900
(деветстотин) лева – разноски за производството.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7