РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502729 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1261 от 17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 13328/2016
г. от Софийски градски съд е:
- прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК по
отношение на предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛЕАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
********* против С. М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН **********
отрицателен установителен с правна квалификация чл. 439 от ГПК, имащ за
предмет да се признае за установено, че ищецът не дължи изпълнение по
изп.дело № 20168380405430 по описа на ЧСИ М. Б.;
- осъдил е ответниците С. М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
1
АД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер
на 32 481.88 лева, представляваща платена без основание по изп. №
20168380405430 по описа на ЧСИ М. Б., ведно със законната лихва от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда 31.10.2016 г., като е
отхвърлил искането за тяхното солидарно осъждане, за сумата от 64 963.77
лева;
- осъдил е С. М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН ********** да
заплатят при условията на солидарност на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 3 348.55 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответниците С.
М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН ********** в частта, в която са
осъдени да заплатят на ищеца паричните суми по иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и в частта за разноските с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че:
- имат издаден обратен изпълнителен лист, удостоверяващ парични
вземания за главница и лихва към „ОББ“ АД, въз основа на който е
образувано изп.д. по описа на ЧСИ М. Б. и последният е събрал изцяло сумата
по него, ведно с допълнително направените такси и разноски в това
производство;
- извършеното от ищеца заверяване на банковата сметка на първия
ответник С. М. Е., ЕГН ********** няма погасително действие, а освен това
тази сума е била блокирана и не са могли да я изтеглят, т.е. банката не е
извършила реално плащане и погасяване на дълга по обратния изпълнителен
лист;
Молят въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и
2
вместо това да отхвърли предявения от ищеца осъдителен иск.
Ответникът по жалбата и ищец в първата инстанция е подал отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната
жалба моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част.
Моли да му се присъдят направените във въззивната инстанция
деловодни разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, въззивният съд взе
предвид следното:
Ищецът – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* е
предявил против С. М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.439 от ГПК и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
ответниците С. М. Е. и Х. Х. Е. са субекти на облигационно правоотношение,
породено от сключен на 23.03.2005 г. договор за банков кредит, по който е
превел по сметка на първия ответник с IBAN *** заемната сума, в размер на
42 000 лева;
3
- поради неизпълнение на задълженията за плащане на анюитетните
вноски е подал заявление и на 17.11.2012 г. е била издадена заповед за
незабавно изпълнение, за предсрочно изискуема главница, в размер на
35 631.60 лева, ведно със законната лихва; договорна лихва, в размер на
2845.69 лева, наказателна лихва за 57.04 лева и разноски;
- длъжниците са подали възражения, поради което е предявил иск по чл.
422 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 7376/2013 г. по описа на СГС,
който е отхвърлен с влязло в сила решение;
- по образуваното изпълнително производство на 24.01.2014 г. в полза
на банката е преведена сумата от 46 272.15 лева, за която сума въз основа на
определение от 03.06.2016 г., постановено по гр.д. № 7673/2013 г. от СГС е
издаден обратен изпълнителен лист в полза на С. М. Е. и Х. Х. Е. срещу
банката;
- общата дължима сума по издадения обратен изпълнителен лист към
30.06.2016 г. е в размер на 57 564.41 лева, от които главница, в размер на
46 272.15 лева и законна лихва, в размер на 11 292.26 лева;
- с платежни операции от 30.06.2016 г. и 01.07.2016 г. е заверил
банковата сметка IBAN ***, открита на първия ответник по силата на
договора за банков кредит със сумата от 57 564.41 лева;
- към дата 01.07.2016 г. по тази сметка е имало наложени три запори за
сумите от 2 944.79 лева; 5 924.99 лева и 7 233.34 лева, които суми банката,
като трето задължено лице е превела на взискателите;
- на 19.07.2016 г. е получил покана от ЧСИ М. Б. за доброволно
изпълнение паричните суми по издадения обратен изпълнителен лист от
14.07.2016 г.;
- направил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство, поради извършено плащане, предхождащо
образуване на изпълнителното дело, но въпреки това на 02.08.2016 г. със
сумата от 64 963.77 лева е заверена банковата сметка, посочената в
изпълнително дело № 20168380405430 от ЧСИ М. Б.;
4
- преведената парична сума от 64 963.77 лева е лишена от правно
основание, поради което с предявения осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поискал ответниците, при условията на солидарност да
му я заплатят, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда - 31.10.2016 г.;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответниците - С. М. Е. и Х. Х. Е. подали отговор на исковата молба /л.
81/, с който оспорили основателността на предявените искове и поискали да
се отхвърлят с доводи, че:
- ищецът се е облагодетелствал от проведеното заповедно производство,
като ЧСИ е превел по посочената от него сметка IBAN *** сумата от
46 272.15 лева, а банката не е закрила салдото по кредита, въпреки пълното
погасяване на вземанията по него;
- със заявление от 05.03.2014 г., след разпределение на сумите в
изпълнителното производство и превеждането им на банката -взискател са
направили искане за закриване на банковата сметка обслужваща кредита,
което им е отказано;
- сумата по издадения в тяхна полза обратен изпълнителен лист не е
преведена доброволно от банката по сметката, обслужваща кредита, тъй като
видно от счетоводните записвания на банка се води отрицателно салдо;
- извършеното плащане е неточно, тъй като титуляр на сметката е само
С. М. Е., а вземането по обратния лист е за разделно получаване на сумата от
двамата кредитори, които не са били уведомени преди да поискат образуване
на изп. дело за извършения превод;
Поискали да им се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
5
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.03.2005 г.
е сключен договор за банков кредит, по силата на който „Обединена
българска банка“ АД е превела на кредитополучателя С. М. Е., по откритата
за обслужване на кредита сметка с IBAN ***, сума, в размер на 42 000 лева.
Договорът е подписан и от съпругата на кредитополучателя Х. Х. Е., с
което се е задължила при условията на солидарност за изпълнение на
задълженията на своя съпруг.
Банката е инициирала заповедно производство и на 17.11.2012 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за предсрочно
изискуема главница, в размер на 35 631.60 лева, ведно със законната лихва;
договорна лихва, в размер на 2845.69 лева, наказателна лихва за 57.04 лева и
разноски;
Длъжниците са подали възражения, поради което „ОББ“ АД е
предявила иск по чл. 422 от ГПК, образувано е гр.д. № 7376/2013 г. по описа
на СГС, който е отхвърлен с влязло в сила решение.
По образуваното изпълнително производство на 24.01.2014 г. в полза на
банката е преведена сумата от 46 272.15 лева, за която сума въз основа на
определение от 03.06.2016 г., постановено по гр.д. № 7673/2013 г. от СГС е
6
издаден обратен изпълнителен лист в полза на С. М. Е. и Х. Х. Е. срещу
банката.
Общата дължима сума по издадения обратен изпълнителен лист към
30.06.2016 г. е в размер на 57 564.41 лева, от които главница, в размер на
46 272.15 лева и законна лихва, в размер на 11 292.26 лева.
„ОББ“ АД с платежни операции от 30.06.2016 г. и 01.07.2016 г. е
заверила банковата сметка IBAN ***, открита на първия ответник по силата
на договора за банков кредит със сумата от 57 564.41 лева, т..е. с пълния
размер на главницата и законната лихва към последната дата 01.07.2016 г.
Към дата 01.07.2016 г. по тази сметка е имало наложени три запори за
сумите от 2 944.79 лева; 5 924.99 лева и 7 233.34 лева, които суми банката,
като трето задължено лице е превела на взискателите;
Приложено е копие от изп.д. № 20168380405430 по описа на ЧСИ М. Б.,
образувано на 19.07.2016 г. по молба на С. М. Е. и Х. Х. Е. с прилагането на
обратния изпълнителен лист за сумата 46 272.15 лв., ведно със законната
лихва, считано от 24.01.2014 г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника „ОББ“ АД
на 19.07.2016 г., както и на същата дата е наложен запор за сумата по
обратния изпълнителен лист.
Длъжникът - „ОББ“ АД с писмена молба на 20.07.2016 г. уведомил
ЧСИ за извършения превод на цялата сума по обратния изпълнителен лист
преди образуване на изп.д. и поискал последното да се прекрати.
7
По сметката на съдебния изпълнител е преведена сумата от 64 963.77
лева, която е предоставена на взискателите по обратния изпълнителен лист.
В първата инстанция е извършена основна и допълнителна счетоводна
експертизи, като заключенията са приложени на л. 147 и л. 182, на които се
основават изложените фактическите констатации на настоящия състав.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответниците въззивна жалба и спорът се концентрира до основателсноскта,
респективно неоснователността на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и отговорността за разноски.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В разглеждания случай ищецът и ответниците са субекти на материално
облигационно правоотношение, породено от договор за банков кредит от
23.03.2005 г., за което правоотношение по делото не са приложени
доказателства за настъпили правопогасяващи или правопрекратяващи
юридически факти, т.е. то продължава да е висящо след като с влязло в сила
съдебно решение е бил отхвърлен предявения от от кредитодателя против
солидарните длъжници иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
8
Длъжниците продължават да са отговорни към кредитодателя, тъй като
цялата парична сума, събрана въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение е била преведена на 30.06.2016 г. и на 01.07.2016 г. по банковата
сметка на кредитополучателя, открита за обслужване на кредита.
Изпълнението на банката – длъжник е точно и към ответника Х. Х. Е.,
която наред със своя съпруг /кредитополучателя/ е солидарно задължена към
банката, тъй като изпълнението е направено към лице, което въз основа
недвусмислени обстоятелства /брачно правоотношение/ се явява овластено да
получи изпълнението – чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
Изпълнението /плащането/ е единствено възможно с банков превод,
поради което задължението на банката – длъжник по обратния изпълнителен
лист е погасено със заверяването на банкова сметка IBAN *** – чл. 75, ал. 3
от ЗЗД.
Освен кредитното правоотношение е налице второ материално
облигационно правоотношение, субекти по което са страните по делото -
банката и ответниците със съдържание – права и задължения, изпълнението,
респективно неизпълнението, на които се основава предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Налице е двойно изпълнение от банката, като длъжник по обратния
изпълнителен лист към взискателите за сумите по този лист – главница и
законна лихва, което е довело до неоснователно обогатяване на ответниците,
а това обстоятелство обоснова основателността на исковете – предмет на
настоящото производство, за връщане на полученото без правно основание,
но при условията на разделност, ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 31.10.2016 г.
9
Обстоятелството, че преведените от ищеца парични суми по банковата
сметка на кредитополучателя /преди активирането на обратния изпълнителен
лист с образуване на изп.д./ са блокирани по инициатива на кредитодателя,
както и поради наложени запори по искане на други лица – кредитори на
ответниците е ирелевантно за основателността на предявения иск.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответниците е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която всеки един от ответниците е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, парична сума, в размер на 32 481.88 лева,
представляваща платена без основание сума по изп. № 20168380405430 по
описа на ЧСИ М. Б., ведно със законната лихва от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда 31.10.2016 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в станалата част не е обжалвано
и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответниците следва поотделно да заплатят на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 225 лева.
По тези съображения, Софийският апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1261 от 17.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 13328/2016 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответниците С. М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН **********, поотделно
да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сума в размер на 32 481.88 лева,
представляваща платена без основание сума по изп. № 20168380405430 по
описа на ЧСИ М. Б., ведно със законната лихва от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда - 31.10.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1261 от 17.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 13328/2016 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 1261 от 17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 13328/2016 г.
от Софийски градски съд в останалата му ЧАСТ не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ответниците С. М. Е., ЕГН ********** и Х. Х. Е., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК *********, на основание, чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 225 лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12