Р Е Ш Е Н И Е № 50/12.3.2020г.
12.03.2020г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и осми февруари 2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар В.
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 36 по описа на 2020 година.
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на Д.К.И. *** против
Решение № 2153-28-1 от 15.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол. С оспореното решение е
оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-327/17.12.2019г. против
разпореждане № 2174-28-64#2/20.11.2019г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е
възобновено производството по заявление
№ 2113-28-367/30.04.2018г. и е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО.
В жалбата се сочи, че оспорваният
административен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон и подзаконовите актове имащи
отношение към правилно определяне на
действителния осигурителен стаж, след незаконосъобразно извършена проверка и
съставен констативен акт. Прави се искане за отмяна на решението като
незаконосъобразно и връщане на преписката на адм.
орган за ново произнасяне, като бъдат присъдени
направените по делото разноски. Акцентува, че адм.
орган не се е съобразил с мотивите на влязлото в сила решение на ЯАС по адм. дело № 220/2018г.
В съдебно
заседание, оспорващата редовно призована изпраща процесуалния си представител адвокат Н. от
САК, редовно упълномощена. Моли да бъде уважите
жалбата на доверителката й по съображенията, подробно изложени в нея, и
в писмени бележки, които представи в определения срок. Счита, че решението е
необосновано и незаконосъобразно и не е съобразено с решението на
административния съд по дело № 220/2018 г., не са изпълнени указанията, дадени
от съда и на практика Директорът на ТП на НОИ не е изследвал дали са изпълнени
указанията, дали е спазено това, което е разпоредено
в съдебното решение, което по никакъв
начин не е обсъждано в обжалваното решение, което следва да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски според представения по делото договор за правна помощ.
Ответната страна - редовно призована
изпраща процесуален представител
юрисконсулт М., която пледира за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за отхвърлянето й с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на представляваното учреждение. По делото е депозиран
подробен писмен отговор.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
Оспореното решение е произнесено след
отмяна на решение № 2153-28-3/24.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол
и потвърденото с него Разпореждане №
2113-28-367#5/25.07.2018г. на ръководителя по пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Ямбол с решение № 23 от 08.02.2019г. по адм.
дело № 220/2018г. на ЯАС, с което ЯАС е върнал преписката на административния
орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Като доказателство по делото е
приложено адм. дело № 220/2018г. ведно с адм. преписка. В мотивите на решението си ЯАС сочи: „Съдът счита, че оспореният административен
акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК. Съгласно този текст индивидуалният
административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Правилно при
извършване на проверката от контролния орган по осигуряването при ТП на НОИ в гр. Ямбол е извършена
проверка на ведомостите за заплати, които са предоставени от осигурителя. Проверката обаче не е следвало да се ограничи само с това
и с отразяване на обстоятелството, че от
месец 09.2002 г. до месец 12.2012 г. Д.И. е единственото наето по трудов
договор лице, фигуриращо в разчетно-платежните ведомости.
Именно поради това и с оглед констатираното различие с регистъра на трудовите
договори, контролния орган е следвало да упражни докрай правомощията си
разписани в разпоредбата на чл. 108 от КСО и да установи, как са били оформени
разплащателните ведомости по отношение на останалите работници в ЕТ „Дижа- И.И.“ за процесния период, а
оттам и
за евентуалната причина за съставяне на разчетно-платежни
ведомости, в които фигурира единствено оспорващата. Това обстоятелство не е
изяснено в хода на административното производство и следва да бъде установено
при последващото разглеждане на преписката от адм. орган. Следва
да се посочи и правомощието на последния по чл. 108а от КСО, с оглед
установяване по безспорен начин на автентичността на представените документи.
При новото произнасяне следва да бъдат съобразени и установените от вещото лице
по назначената съдебно икономическа експертиза несъответствия между подадените данни в регистъра на
осигурените лица, вписаното трудово
възнаграждение в трудов договор, както и противоречивите данни в двете издадени
от осигурителя трудови книжки, за един и същ период с различни вписани данни относно размера на
трудовото възнаграждение.“ ЯАС приема още, че не става ясно защо адм. орган не е зачел осигурителния стаж на оспорващата за процесния период, с оглед наличието на трудов договор от
10.11.2003г., уведомлението за който е подадено по съответния ред. Решението на ЯАС по адм.
дело № 220/2018г. е влязло в сила на 26.02.2019г.
За яснота, настоящия съдебен състав
ще изложи фактическата обстановка, съдържаща се и във влязлото в сила решение
на ЯАС по адм. дело № 220/2018г., послужила като
основание за издаване и на процесното решение. Адм. дело № 220/2018г. е прието до настоящото дело, ведно с
всички доказателства по него.
Оспорващата Д.К.И. е подала заявление до ТП на НОИ гр.Ямбол за отпускане на
пенсия за ОСВ с вх. № 2113-28-367/30.04.2018 г., прилагайки към заявлението
документи за осигурителен стаж. С писмо
с изх. № 2113-28-367-1/02.05.2018 г. на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) от И. са изискани
удостоверение обр. УП-3 с осигурителния й стаж
в ДМ „В. К.“ гр.Тополовград за периода от 11.08.1975г. до 08.07.1981 г. , както
и заверена осигурителна книжка от ЕТ „Дижа – И.И.“ за периода от 01.01.1993г. до
31.12.1999г. С друго писмо с изх. № 2202-28-159/04.05.2018г. във връзка
с подадено заявление е поискано да бъде извършена проверка/ревизия на
осигурителния стаж и осигурителния доход за периодите 01.01.1993г.-
07.03.2001г. и 08.02.2002г.-30.11.2012г. вписани в трудовата книжка на И. от ЕТ
„Дижа – И.И.“. След извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване
на ЕТ„Дижа – И.И.“ -гр.Ямбол е съставен от старши инспектор по осигуряването Констативен протокол №
КВ-5-28-00436577/12.07.2018 г.
По повод извършваната проверка
осигурителят е предоставил платежно-разчетни ведомости за периода от 2000 г. до
2012 г., от които е видно, че брутното трудово възнаграждение за периодите от
01.11.2000 г. до 31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 30.09.2002 г., и от
01.11.2003 г. до 31.12.2012 г. на Д.И. е начислено и изплатено. Положени са подписи в платежните
ведомости от лицето. От месец 09.2002 г. до месец 12.2012 г. Д.И. е
единственото наето по трудов договор лице, фигуриращо в разчетно-платежните
ведомости. Личното досие на Д.И. не е представено, с такова не е разполагал
осигурителят. След извършената проверка в информационната система на НОИ,
Регистър трудови договори, Регистър на осигурените лица и справка за направени
вноски във фондовете на ДОО за периода от 01.11.2000 г. до 30.11.2012 г. се е
установило още, че: към момента на извършване на проверката от осигурителя са
вписани 129 договори с 78 лица, от които 91 договори с 51 лица до 31.12.2012 г.
(справка актуално състояние на всички трудови договори,
вписани от осигурителя). В
представените разчетно-платежни ведомости липсват
данни за тези лица.
Видно от Регистър на трудовите договори Д.И.
е назначена на длъжност „Квалифицирани работници по производството на хлебни и
сладкарски изделия“ в осигурителя от 10.11.2003 г. с трудов договор № 1,
сключен като безсрочен. Уведомлението по чл. 62, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) за този
договор е подадено в ТД на НАП на 10.11.2003 г. Подадено е уведомление по
чл.62, ал.4 от КТ на 03.10.2011 г. за сключен договор от 02.10.2011 г. на
длъжност „Общ работник“, основно трудово възнаграждение – 80.00 лв. Изменение
на договора от 20.09.2012 г. – длъжност „Технолог“, основно трудово
възнаграждение – 275.00 лв. Договорът е прекратен на 04.11.2013 г., подадено
уведомление по чл.62, ал.4 от КТ – 06.11.2013 г. Подадено уведомление по чл.62,
ал.4 от КТ на 16.12.2013 г. сключен договор от същата дата на длъжност
„Техник-технолог на хляб и хлебни изделия“, основно трудово възнаграждение –
140.00 лв. Същият е прекратен на 26.04.2018 г. Подадено уведомление по чл.62,
ал.4 от КТ – 27.04.2018 г. Сключеният с дата 10.11.2003 г., трудов договор
между проверявания осигурител и лицето е активен. Преди тази дата няма
регистриран трудов договор.
В Констативен протокол № КВ-5-28-00436577/12.07.2018 г. е посочено
още, че от ТД на НАП е извършена проверка по спазване на осигурителното
законодателство от осигурителя, във връзка писмо изх.№ 1029-28-7315/26.09.2017
г. При извършване на същата са представени заверени копия на трудови договори
между лицето и осигурителя: № 3/01.01.2000 г., №
4/01.01.2001 г. и № 5/10.11.2003 г. Видно от
констатациите на инспектора по приходите не е ясно кога лицето започва работа –
трудовият договор е с дата 01.01.2000 г., а лицето се
задължава да постъпи на работа – 01.01.2001 г. За
периода от 01.2006 г. до 09.2011 г. Д.И. всеки месец е внасяла вноски за
здравно осигуряване по код 560405 „Здравни осигуровки за безработни“ (п-л № П-0200287185551-073-001/23.02.2018 г.). За периода от 01.2012 г. до 11.2012 г. лицето е
назначено на непълен работен ден и дължимите осигуровки са изчислени и внесени
на база отработено време.
Към момента на извършване на проверката,
осигурителят ЕТ „Дижа – И.И.“
е подал данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за горепосоченото лице за периодите от
01.2000 г. до 01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 30.09.2002 г., от 01.2003 г. до
04.2003 г., от 10.11.2003 г. до 31.12.2003 г., и от 03.10.2011 г. до 30.11.2012
г. и след издадени задължителни предписания № ЗД-1-28-00396880/04.04.2018 г. за периода от 01.2004 г. до 09.2011 г.
Видно от справка „Приходи за фонд ДОО“ за
периодите от 01.11.2000 г. до 31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 31.08.2002 г.,
и от 10.11.2003 г. до 31.12.2003 г. осигурителят е внесъл дължимите
осигурителни вноски на наетото по трудов договор лице. Липсват осигурителни
вноски в нарушение на чл.7, ал.1 от КСО, внесени от осигурителя по параграф за
работниците, родени преди *** г. за периодите месец 09.2002 г., 01.2004 г. –
10.2006 г. За периода от 11.2006 г. до 31.12.2011 г. са внасяни осигурителни
вноски по параграф за работниците, родени преди *** г., но липсват за Д.И.. За
2012 г. осигурителят е внесъл дължимите осигурителни вноски за всички наети по
трудов договор лица.
Предвид изложеното в Констативния
протокол № КП-5-28-00436577 от 12.07.2018 г. е формиран извода, че не може да бъде зачетен осигурителен стаж и
доход на Д.И. за периодите 09.2002 г. и
01.01.2004 г. – 31.12.2011 г., като наето по трудов
договор лице в ЕТ „Дижа – И.И.“.
На същата следва да бъде зачетен осигурителен стаж, както следва: за периода от
01.01.1993 г. до 30.10.2000 г. по заверена
осигурителна книжка; за периодите от 01.11.2000 г. да 31.01.2001 г., от
08.02.2002 г. до 31.08.2002 г., от 10.11.2003 г. до 31.12.2003 г., и от 01.01.2012 г. до 30.11.2012 г. по подадените в РОЛ данни,
които съответстват на данните в разчетно-платежните ведомости.
Въз основа на така отразените
обстоятелствата в Констативен протокол № КВ-5-28-00436577/12.07.2018г. и
направените в същия изводи, ръководителят по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ–Ямбол е издал Разпореждане №
2113-28-367#5/25.07.2018г., с което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Д.К.И. по подаденото заявление.
Съгласно чл.68, ал.2 от КСО от 31 декември
2016 г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка
календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. След
като посочил нормативната уредба, адм. орган е приел,
че И. отговаря на условията по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като има
навършена възраст 61 години и 02 месеца, но няма изискуемия се осигурителен
стаж за 2018 г. – 35 години и 06 месеца, с което е мотивирал отказа си.
С жалба с вх. №1012-28-62/13.08.2018г.
И. е обжалвала Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г. пред
Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, който с оспореното Решение №
2153-28-3/24.08.2018г. е оставил същата без уважение. Адм.
орган е приел, че не са изпълнени условията за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 на КСО, поради което на И. правилно е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както беше
посочено решението на директора на ТП на НОИ е отменено с решение по адм. дело № 220/2018г. и е върнато за ново произнасяне при
така установената по-горе фактическа обстановка. По цитираното дело на ЯАС е
назначена и СИЕ-
за
периода 01.01.2004 г. до 31.12.2011г. за Д.И. са
начислявани, изплащани на основание положените подписи във ведомостите за
заплати, но не са внасяни осигурителни вноски върху начисленото и изплатено
трудово възнаграждение, като в заключение вещото лице
сочи, че предвид непълнотата на необходимите документи и информация
доказващи осигуряването на Д.К.И. в
размер, дни и часове в процесния период както и
различие между издадените от осигурителя документи, експертизата не може да
даде заключение какъв е осигурителния й стаж, към момента на подаване на
заявлението.
При новото произнасяне, след връщане на преписката с решението на ЯАС
по адм. дело № 220/2018г., ведно със задължителните
указания, адм. орган е оставил отново с Решение № 2153-28-1 от 15.01.2020 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол без уважение жалбата с вх. № 2174-28-64#2/20.11.2019г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е възобновено производството по
заявление № 2113-28-367/30.04.2018г. и е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68 от КСО.
Хронологично решението на ЯАС по адм. дело № 220/2018г. е влязло в сила на 26.02.2019г. С разпореждане № 2174-28-64#1 /13.08.2019г. на ръководител „ПО“ на основание чл. 54
ал. 1 т. 5 от АПК /по депозиран сигнал № 1043-28-3/05.07.2019г. подаден по реда
на чл. 108а от КСО. С разпореждане № 2174-28-64# 2/20.11.2019г- е спряно производството по заявление с вх. № 2113-28-367/30.04.2018 г за отпускане на пенсия за
ОСВ. А
с процесното разпореждане № 2174-28-64#2/ 20.11.2019г. е възобновено производството по
цитираното заявление, въпреки, че е депозирана жалба на 31.12.2019г. от ТП на
НОИ, Ямбол до ЯОП против постановлението за отказ да се образува наказателно
производство от 22.10.2019г. по пр. № 2214/2019г. по описа на ЯРП.
На 22.10.2019г. е произнесено постановление за отказ
да се образува наказателно производство, след което е обжалвано до ЯОП. Оспорения адм. акт е постановен преди произнасянето на прокуратурата с окончателен съдебен акт.
По настоящото дело като свидетел е разпитана Н.Х.Е., която посочи, че се познава с Д.К.И. от много години. Посочи, че са
работили в баничарница, през периода 2007г.-2011г., във фирма „Дижа“. В тази фирма Д. правила закуските, Н. Е. при нея ги печала, работили заедно. Д. идвала
всеки ден на работа, получавали възнаграждение всяка седмица. Работното време
било от 10 до 22, без събота. Освен двете имало общо 4 работника.
При така изяснена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение № 2153-28-1 от 15.01.2020 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол. С
оспореното решение е оставена без уважение жалбата й с вх. №
1012-28-327/17.12.2019г. против разпореждане № 2174-28-64#2/20.11.2019г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е възобновено производството по
заявление № 2113-28-367/30.04.2018г. и е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68 от КСО.
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, като липсата на някоя от
посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния
акт и е основание за отменянето му. Съгласно ал.2 на чл.168 от АПК, съдът
обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.
Съдът проверява законосъобразността на адм. акт към момента на издаването му с оглед чл. 142 ал. 1
от АПК.
Оспореното решение Решение № 2153-28-1 от 15.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол е постановено от надлежен орган в кръга на предоставена му с разпоредба на чл.117 от КСО компетентност, но е незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона.
ЯАС констатира, че адм.
орган не е изпълнил в пълнота указанията на влязлото в сила съдебно решение на
ЯАС по адм. дело № 220/2018г. приложено към
настоящото дело.
Спорния по делото осигурителен стаж
на И. за времето от 01.09.2002 г. до
30.09.2002г. и от 01.01.2004
г. – 31.12.2011 г. не е зачетен
съобразно Констативен протокол № КВ-5-28-00436577/12.07.2018 г. изготвен след
извършена проверка от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –Ямбол. В
оспореното решение с което е потвърдено процесното
разпореждане, адм. орган отново се е позовал на констатациите и изводите направени в същия
констативен протокол. Независимо, че с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 220/2018г. е указано, че при тези фактически
установявания и при действащата нормативна уредба не става ясно защо адм. орган не е зачел осигурителния стаж на оспорващата за процесния период, с оглед наличието на трудов договор от
10.11.2003г., уведомлението за който е подадено, отразено е, че в хода проверката осигурителят
е предоставил платежно-разчетни ведомости за периода от 2000 г. до 2012 г., от
които се установило, че брутното трудово възнаграждение за периодите от
01.11.2000 г. до 31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 30.09.2002 г., и от
01.11.2003 г. до 31.12.2012 г. на Д.И. е начислено
и изплатено с оглед положените подписи в платежните ведомости от лицето.
Същото се установява и от заключението на вещото лице по адм.
дело № 22/2018г. на ЯАС, съгласно което за периода 01.01.2004
г. до 31.12.2011г. за Д.И. са начислявани и изплащани заплати на основание
положените подписи във ведомостите, но не са внасяни осигурителни вноски върху
начисленото и изплатено трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1,
т. 1 от КСО, (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), за осигурителен стаж се зачита времето, през
което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или
дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното,
както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен
доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Оспорващата фигурира в
представените по време на проверката разчетно-разплащателни
ведомости на търговеца за процесния период, макар и
като единствено наето по трудов договор
лице. При липса на данни оборващи достоверността на отразеното във ведомостите,
следва да се приеме, че трудовото възнаграждение на И. е начислено и изплатено.
Обстоятелството, че осигурителя ЕТ „Дижа- И.И.“ не е внесъл дължимите осигурителни вноски и не подавал
редовно данни в РОЛ за Д.И., не може да доведе до негативни последици за
осигуреното лице и с оглед текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО този осигурителен стаж следва да бъде
зачетен. Аналогична е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС която сочи, че за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени
осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.
При новото произнасяне след влизане в сила на решението
по адм.д. № 220/2018г. на ЯАС, адм.
орган е постановил адм. акт при една и съща
фактическа обстановка. Позовал се е на сигнал от ТП на НОИ, Ямбол до
прокуратурата за нарушения, констатирани при проверката с констативен протокол
№ КП-5-28-0058648/28.06.2019г., за което след проведено разследване ЯРП на
22.10.2019г. е постановила отказ да се образува досъдебно производство. Това е
и основния мотив на директора на ТП на НОИ в обжалваното решение. Следва да се
има предвид, че по никакъв начин отказът на прокуратурата не сочи на извършено
престъпление, не опровергава факта, че Д.К. е работила при „ ЕТ“ Дижа-И.И.“, за което потвърди и разпитаната в съдебно
заседание свидетелка, чийто показания съдът кредитира, тъй като кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства. Самото подаване на сигнал до
прокуратурата не обосновава извод за извършено престъпление. Не доказва и липса
на осигурителен стаж за отпускане на пенсия за ОСВ.
ТП на НОИ, Ямбол при новото произнасяне, не е
изпълнило дадените от ЯАС указания по адм. дело №
220/2018г. на ЯАС, нещо повече дори не са коментирани в мотивите на решението.
Четейки оспореното решение, не става ясно, че адм.
орган се произнася в резултат на предходно отменено от съда негово решение,
ведно с разпореждане. Нещо повече в мотивите си дори не е посочил, че се произнася след отмяна и
връщане на преписката за ново произнасяне, не е коментирал указанията по тълкуване и прилагане на закона на ЯАС, които
са задължителни за него. В този смисъл необоснован остава извода на адм. орган, за непризнаване на осигурителния стаж на Д.К.
за времето от 01.09.2002г. до 30.09.2002г. и от 01.01.2004г.
до 31.12.2011г., с мотива , че Д. К. не е полагала реално труд. Безспорно
установено е, че на К. са начислявани и изплащани трудови възнаграждения.
Съставена е ведомост, в която оспорващата фигурира като служител на ЕТ“ Дижа-И.И.“, няма данни ведомостите да са подправени. По
никакъв начин при новото произнасяне адм. орган не е
доказал обстоятелството, че Д.К. не е престирала труд като
лице наето от ЕТ“ Дижа-И.И. . Напротив адм. орган се е произнесъл при една и съща фактическа
обстановка и при новото произнасяне, такава каквато е възприета във влязлото в
сила решение по адм. дело № 220/2018г. на ЯАС, като
не се е съобразил с указанията по тълкуван
и прилагане на закона, дадени в мотивите на решение № 23 от 08.02.2019г. по адм.
дело № 220/2018г. на ЯАС.
По изложените съображения оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ на Д.К.И., се явяват незаконосъобразни и необосновани административни актове, които следва да бъде отменени. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2
от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва
да се изпрати преписката на административния
орган за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и по правилото
на чл. 143, ал.1 от АПК, следва да бъдат присъдени направените разноски от
оспорващата страна. Видно от договор за правна защита и съдействие серия А № 846076
от 27.02.2020г. договореното между оспорващия и процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение е
в размер на 900 лева, и внесено. По делото не
е направено възражение относно размера на адвокатското възнаграждение,
поради което следва да бъде присъдено
така както е договорено и
внесено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2
от АПК, ЯАС, четвърти административен
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.К.И. Решение № 2153-28-1 от
15.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол., с което е оставена без уважение жалбата й с вх. №
1012-28-327/17.12.2019г. против разпореждане № 2174-28-64#2/20.11.2019г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е възобновено производството по
заявление № 2113-28-367/30.04.2018г. и е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне, съобразно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 900 лева (деветстотин
лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете