Р Е Ш
Е Н И
Е
***, 22.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря : Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 22 по
описа за 2014 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.694,ал.3 от ТЗ по иск
предявен от М.Б. АД *** срещу Н.А.П., бул.****** , като представител на
Българската Държава.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е дружество по отношение на което е открито
производство по несъстоятелност. Твърди, че с определение № 8157 от
16.12.2013г. съдът по несъстоятелността е приел вземания включени на ред 1 и
ред 2 от списъка на предявените и приети вземания от синдика – ред 1 –
899 105 .66 лв. и ред 2 – 752 678.70 лв. Оспорва и вземанията
включени в списъка на предявените и неприети вземания вземанията на НАП по ред
1 – 2 906.20 лв., ред 2 – вземания в размер на 1 459 171.43 лв.,
на ред 3 – вземания в размер на
255 988.51 лв., на ред 4 вземания в размер на 1 434 872.58 лв.,
които съдът е включил в списъка на приетите вземания Твърди, че вземанията на
НАП не съществуват, тъй като договора от 17.01.1995г. е нищожен, поради това че
противоречи на императивни правни норми, както и предвид многобройните
ръкописни добавки и поправки в него. Нищожност е налице и поради липса на
основание. Твърди, че с така подписания договор са преоформени задължения които
не са принадлежали на М.Б. АД , тъй като същият не е правоприемник на кредитополучателя по договора от
02.11.1987г. и второ защото този договор е подписан от лице неразполагащо с
представителна власт спрямо кредитополучателя. Твърди и че процесния договор е
нищожен, и предвид обстоятелството че ЗУНК противоречи на Конституцията на
РБългария, защото нарушава принципа на неприкосновенност на частната
собственост, доколкото предвижда преминаване на права от частни субекти към
държавата само въз основа на властнически акт на държавата. Освен
правоизключващи възражения прави и възражение, че процесните вземания са
погасени по давност. Твърди, че се касае за периодични вноски, и ако съдът
приеме, че са дължими то те се явяват погасени по давност.
Моли да се признае за
установено, че вземанията на НАП, като представител на държавата включени в
списъците на предявените и приети
вземания не съществуват .
ОТВЕТНАТА СТРАНА
оспорва исцяло исковете. Твърди, че няма изложени конкретни твърдения
обосноваващи нищожност на договора, задълженията на ищеца са такива по силата
на закона – Закона за уреждане на необслужваните кредити. С подписания през
1995г. само е договорено разсроченото плащане на задълженията. Валидността на
договора не е от значние на задълженията на ответника към държавата. По
отношение на противоречието с Конституцията намира, че тъй като законът не е
атакуван пред КС същият е приложим и съответно обосновава правата на Държавата
спрямо ответника. Твърди, че е голосновно и твърдението за липса на
правоприемство между получилото кредитите държавно предприятие и ищеца. Оспорва
твърдението, че е погасено по давност вземането на държавата, не се касае за
периодично вземане, а за вземане, което е договорено да се издължава на части,
поради което и погасителната давност не е три годишна, а общата пет годишна
такава. Наред с това ответникът е изпълнявал, макар и частично задълженията си по-договора,
с което дори и давност да е текла същата е била прекъсвана.
Моли искът изцяло да
бъде отхвърлен.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Няма
спор, че спрямо ищецът е открито производство по несъстоятелност.
Видно от
представените списъци – на приети и неприети предявени вземания и определението
на съдът по несъстоятелност № 8517 от 16.12.2013г. съдът е приел и включил в
списъците на приетите вземания оспорените от ищеца с исковата молба вземания на
държавата, предявени чрез НАП както следва :
-
вземане по ЗУНК – главница 899 105.65 лв. с ред на удовлетворяване
чл.722,ал.1,т.8 ТЗ
-
вземане по ЗУНК – главница 752 678.70 лв. с ред на удовлетворяване
чл.722,ал.1,т.8 ТЗ
-
вземане по ЗУНК – лихви 2 906.20 лв. с ред на удовлетворяване
чл.722,ал.1,т.8 ТЗ
-
вземане по ЗУНК – обезщетение /неустойка 1 141 553.95 лв. и лихви
317 617.48 лв с ред на удовлетворяване чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ
-
вземане по ЗУНК – лихви 225 988.51 лв.
с ред на удовлетворяване
чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ
-
вземане по ЗУНК – обезщетение / неустойка – 1 354 502.02 лв. и
лихви 80 370.50 лв. с ред на удовлетворяване чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
ВЗЕМАНИЯТА които са приети
възлизат по вид и размер общо както следва – главници : 1 651 784.35
лв.
-
неустойки / обезщетения : 2 496 055.97 лв.
-
лихви : 626 882.69 лв.
или цялата предявена и приета
сума е в размер на 4 774 723.01 лв.
По делото е приета съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорена от страните от
заключението на която се установява, че съобразно подписания на 17.01.1995г.
договор между М.Б. АД гр.С. и Министерство на финансите и Министерство на
промишлеността е договорено уреждането на задълженията към държавата
произтичащи от необслужваните кредити към търговски банки :
-ОББ – клон Монтана
ДСК – Берковица
Договорени до 31.12.1990г.
В договора страните са уточнили,
че неизплатения остатък от задължението към 30.06.1993г. е общо в размер на
7 013 000 щ. долара. Съгласно чл.8 задълженията се намаляват с
преоформените задължения във валута -
т.6 – неизплатени лихви в размер на 2 373 000 щ.долара и т.8 –
отписани са задължения за непогасени главници в размер на 3 248 000
щ. долара. В резултат на това са останали дължими непогасени главници в размер
на 1 392 000 щ. долара. Към договора е сключено допълнително
споразумение от 17.12.98г. касаещи начисляване и изплащане на лихвите, на
осн.Решение на МС № 320 от 02.07.98г. На 05.07.2001г. се е сключило ново
допълнително споразумение към договора, касаещо уреждане задълженията към
държавата в размер на 1 392 000 щ.долара, като с него е направена
промяна на погасителния план.
При
НАП се водят към 20.04.2016г. следните задължения на ищеца :
-
главница 2 250 116. 60 лв.
-
редовна лихва – 626 882.69 лв.
-
наказателна лихва 3 660 339.86 лв., която включва лихвите до
откриване на производството по несъстоятелност, както и до предявяване на
вземанията от НАП, така и лихви след предявяване на вземането. Вземанията на
кредитора предявени след одобряване на списъка на приетите вземания не са
предмет на настоящото дело.
С
договора от 1995г., изменен с доп.споразумение от 05.07.2001г. е договорено погашенията по главницата да се извършват на части, два пъти годишно за периода
на 15.06.1996г – 05.10.2011г. , с конкретизирани в таблица вноски, като общия
размер на дължимите погасителни вноски възлиза на сумата от 1 857 234
долара. Част от дължимата главница в
размер на 6 766.34 щ. долара е внесена на 18.05.03 г. в резултат на което задължението по
главницата остава в размер на 1 850 234
щ.д. и превълутирани по курса на щатския долар към деня на падежа на всяка
отделна вноска то дължимата главница възлиза на 2 250 116.66 лева.
Експертизата
е изчислила и наказателната лихва за
всеки просрочен ден забавяне вноските по главниците съгласно чл.6 от договора и
същата до датата на предявяване вземането на НАП – 13.05.13г. възлиза в размер
на 2 529 592.02 лв. Същата
към 20.04.16 г. възлиза в размер на 3 660 339.86 лв. Редовната лихва към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 11.04.2013г. възлиза в размер на 626 882.69 лв.
Ищецът
в изпълнение на задълженията си по договора е извършвал плащания за периода 17.04.97г. до 28.02.11 г. в размер на
2 002 043. 60 лв. от които са извършени следните погашения :
-
погашения по главница в размер на 11 515.70 лв.
-
редовна лихва – 780 936.03 щ.д.,
-
наказателна лихва – 389 001.70
лв.,
-
Лихва от предходен период – 215 090.55 щ.д.
Направени са и вноски за наказателни лихви в размер от
173 592.48 лв. за периода 17.04.97г. – 22.02.99г. чрез прихващане от ДДС
за възстановяване.
Направени са и погашения чрез ДЦК и депозитарни разписки
в размер на 1 828 451.10 лв. за периода 23.07.2001г. до 28.02.2011г..
Задълженията по ЗУНК са отразени в счеттоводната
отчетност на ищеца за 2012г. като към 31.12.12г. е отразено задължението по главницата в размер на 2 250 116.66 лв., отразена е
и редовна лихва в размер на 623 838.36 лв. и наказателна лихва в размер на 2 390 210.94 лв. Съотнесени с
начислените задължения от държавата задълженията за главница осчетоводени
съвпадат изцяло, като е налице разлика в размерите на редовна и наказателна
лихва. В пасива на баланса на счетовдството на ищеца задълженията по ЗУНК към
държавата се водят като други задължения над 1 година и се водят в общ размер
5 265 000 лв.
От така изготвеното и прието заключение може да се
направи извод, че и двете страни водят осчетоводени задълженията на ищеца по
ЗУНК, като има обаче известно разминаване в размера на лихвите, което е както
следва :
-
редовна лихва при НАП 626 882.69 лв., а при Мрамор Беркстон –
623 838.36 лв. – разлика от 3 044.33 лв.
-
наказателна лихва при НАП – 2 529 592.02 лв., а при Мрамор
Беркстон – 2 390 210.94 лв. или разлика от 139 381.08 лв.
Видно от одобрения списък НАП е
предявил и съдът е приел вземания за обезщетения, съответно неустойки общо в
размер на 2 496 056.03 лв., които настоящия състав намира, че това са
наказателни лихви, а приетите лихви се равняват на редовната лихва и същите са
в размер на 626 882.69 лв., които съвпадат с установеното от експертизата,
че се води като начислено при ответника НАП, като задължение на ищеца за лихви.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Ищецът е
приватизирано държавно предприятие и същото е имало в качеството си на държавно
предприятие кредити договорени до 31.12.1990г. и съответно неиздължени суми по
тези кредити към следните банки :
Б.В.Б. АД
С.Б.С.
Т.Б.Х. АД – клон С..
В изпълнение на Закона за уреждане на необслужваните
кредити, договорени до 31.12.1990г. тези кредити се заменят срещу държавни
дългосрочни облигации, като размерът на задълженията се установява от
съответната банка. С подписването на договор през 1995г. праводателя на ищеца с
представители на държавата – МФ и МП са уточнили размерът на задълженията и
съответно преоформянето им като задължения към държавата, начинът на
погасяването им, задълженията за лихви, които се отписват. Към договорът са
подписани две допълнителни споразумения, като с последното от 2001г. е
разсрочено изплащане на задълженията и подписан нов погасителен план. Съдът
намира, че не може да се приеме, че договорът е без основание, тъй като същият
е подписан в изпълнение уредбата на просрочените банкови задължения на основание
на конкретен закон. В исковата молба се твърди, че с закона е нарушено принцита
за неприкосновенност на частната собственост – чл.17,ал.3 от К РБ и същият е
противоконституционен. Законът е действащ и е уреждал задължения на държавни
предприятия, към държавни банки . Дружеството ищец е приватизирано след 2001 г.
, като до този момент е дружество с държавно имщуство, поради което не може да
се приеме нарушение на чл.17,ал.3 от Конституцията с подписване на договора
като приложение на ЗУНК. Предвид, че са посочени задължения към три отделни
банки от преди 1990 г., които се преобразуват като задължения към държавата и
лихви по тях се отписват, и в тежест на ищеца е било да установи, ако
кредитополучатели са били предприятия, които не са праводатели на ищеца и той
не го е сторил, то съдът приема, че не е налице липса на основание за сключване
на договора от 2005г.
По отношение на правопроимеството
на ищеца, и неговата легитимация по този договор и задълженията му за връщане
на сумите към държавата, видно от представени по делото решения за неговата
регистрация и последващи преобразувания – решение от 20.09.1991г.,реш. от
21.11.1995г., решение от 10.01.2001г., , всички постановено по ф.д.1441/91г. на
ОС Монтана, се установява, че поделението на фирма Мрамор – С., в гр.Берковица
е преобразувана в самостоятелно търговско дружество с държавно имущество или в
еднолично държавно оод, като е приело съответната част от активите и пасивите
на държавното предприятие. В последствие до 2001г. дружеството с държавно
имущество е преобразувано в еднолично АД и в АД .
Видно от гореописаните регистърни
решения представляващ праводателя на ищеца след неговата първа регистрация е С.Е.,
като едва на 21.11.1995г. представляващ дружеството става Б.И.. Видно от
договора подписан на 17.01.1995г. същият от името на дружеството праводател е
представлявано от управител Б.И.. Едновременно с това от горепосочените решения
ставя ясно, че Б.И. е вписан като управител в съответния регистър около 10 месеца
след подписване на договора или същият не е имал представителна власт да
подпише този договор .Едновременно с това видно от представените по делото
писмени доказателства – подписване на допълнителни споразумения, приемо предавателни протоколи за предаване на
временни удостоверения, както и приетата съдебно счетоводна експертиза, то
ищецът е изпълнил част от задълженията си по договора, осъществявал е погашения
и главно на задълженията за лихви и малка част от главницата.
Във връзка с горните изводи и като
се съобразят разпоредбите на Закона за уреждане на необслужваните кредити,
договорени до 31.12.1990г. то задълженията по взетите кредити до края на 1990
г. към банките се преобразуват в
задължения към държавата се преобразуват като такива по силата на закона и
размерът им се установява с извлечения от счетоводствата на самите банки –
чл.1, чл.9, чл.10 от ЗУНК. В чл.12 се предвижда във връзка с програма за
преструктуриране на съответното дружество с такива задължения, подписване на
споразумения с МФ за определяне на сроковете и условията за погасяване на тези
задължения или отписването им. Предвид на това с оглед липсата на
представителна власт към момента на сключване на основния договор през
м.01.1995г. същият може да се определи като недействителен, но при наличие на
така наречената висяща недействителност. В последствие с двете допълнителни
споразумения през 1998г. и 2001г. тази висяща недействителност е била санирана
– чл.42,ал.2 от ЗЗД, тъй като те са подписани от вече законните представители
на дружеството. Наред с това съдът намира за основателен доводът на ответника,
че вземанията на държавата към ищеца
възникват по силата на закона – ЗУНК така както се посочиха цитираните по-горе
законови разпоредби. Договорите се подписват единствено във връзка с
преструктуриране на дружествата и с цел да се уредят условията за погасяване на задълженията, тъй като в
противен случай вземанията в пълен размер стават изцяло изискуеми след изтичане
на шестмесемечен срок от влизане на закона в сила. С оглед на гореизложените
съображения съдът приема, че ищецът, като правоприемник на държавно предприятие
със задължения към три държавни банки по договори сключени до края на 1990 г. е
станал длъжник към държавата на основание ЗУНК. С договор е уговорено
разсроченото изплащане на тези задължения – главница и лихви, като договорът е
сключен при висяща недействителност, но е потвърден, чрез подписването на
последващите допълнителни споразумения.
По
отношение на конкретно приетите задължения и двете главници са установени с
актове за частно държавно вземане, както следва :
-
Акт № 18 от 15.04.2004г. за
установяване на частно държавно вземане , с който е установено че към
13.04.2004г. държавата има изискуемо вземане срещу М.Б. АД гр.Берковица в
размер на 704 433.68 щ.д. и 942 957.76 лв., от които :
899 105.65 лв. главница и лихви : - редовна 154 524.23 щ.д., -
наказателна – 43 852.11 лева, и
лихва от предходни периоди 549 909.45 щ.д. Няма спор, че акта е връчен и
въпреки указанията и съществуващата към този момент законова възожност не е
оспорен по реда на чл.87,ал.3 от ЗСДВ.
-
Акт № 9 от 10.04.2009г. за
установяване на частно държавно вземане, като с него е установено, че предходни
вземания по акт № 145 от 23.11.2001г. е изцяло погасено и са дължи след
13.04.2004г. – и до 26.03.2009г.следните вземания към държавата :
752 678.70 лв. главница, 213 045.99 щ.долара редовна лихва,
385 152.77 лв. наказателна лихва съг.чл.6 от договора и 756 401.18
лв. наказателна лихва начислена върху установената с акт № 18 /15.04.2004г.
главница и 151 584.68 щ.долара лихва от предходни периоди.
Изпращани са няколко покани за да
се пристъпи към погасяване на задълженията
При така
установената фактическа обстановка съдът намира искът за частично основателен.
По
силата на закона и като правоприемник на държавно предприятие, с непогасени
кредитни задължения към държавни банки ищецът е придобил задължения по силата
на ЗУНК къз Държавата, чрез преобразуването на кредитните му банкови
задължения. Договорил е разсрочено издължаване на тези задължения и е извършвал
частични погашения по тях – чрез прихващане на вземания и държавни ценни
книжа.. Държавата е правила частично изискуеми вземанията по договора с актове
за частно държавно вземане, като задълженията по един от тях № 145 от 2001 г. са
погасени изцяло. Установевните вземания с акт № 18 от 2004г. включващи вземания за главница и лихви
съобразно погасителния план, за определен период – от 2001г. до 2004г. са направени изискуеми именно с издаване на
акта. Вземанията за главницата стават изискуеми с настъпване на падежната дата
на всяка една от вноските, но с акта тези вземания се конкретизират по размер
за определен период и се конкретизира размера на лихвата. Съдът намира, че
държавните вземания са едно цяло, като същите са погасяват разсрочено и не се
касае за периодични плащания. С издаване на акта за частно държавно вземане,
който акт има констативен характер вземането, за което акта се издава
индивидуализира частта от цялото, която кредитора намира, че е изискуема и
ликвидна, т.е. подлежи на изпълнение и от този момент държавата следва да
упражни правото си и да събере вземането си. Вземанията за лихва и главници
установени с акта за частно държавно вземане се погасяват по ЗЗД, доколкото
АЧДВз. няма характер на административен акт. Следователно вземанията за главница се
погасяват с 5 годишна давност, а вземанията за лихви с 3 годишна давност.
Предвид направеното възражения от страна на ищеца за изтекла погасителна
давност съдът следва изрично да съобрази изтекла ли е погасителната давност за
така предявените вземания на държавата чрез НАП в производството по
несъстоятелност.
От извършените погашения от страна на ищеца,
които са правени през периода април 1997г. – февруари 2011г. общо в размер на
2 002 043.60 лв. НАП е погасила редовна, наказателна лихви, лихви от
предходни периоди и малка част от главницата за 2003г., видно от обсъдената
по-горе експертиза. Тъй като нито от
твърденията, нито от събраните по делото доказателства не става ясно принципа
на който са извършвани погашения и е видно, че предвид недостатъчния размер на
погашения са погасявани основно
задълженията за лихви, но тъй като не са съотнесени с договорените
погасителни вноски, нито пък с издадените актове за частно държавно вземане, то
съдът приема, че са погасявани най-старите задължения . Към 2009 с акт № 9 е
установено изцяло погасяване на задълженията до 2001 г. Вземанията за периода
2001г. до 13.04.2004г са станали изискуеми на 15.04.2004г. . Давностния срок да бъдат събрани принудително
за лихвите е изтекъл на 16.04.2007г., а за главницата на 16.04.2009г. Предвид на това съдът намира, че приетите
вземанията по този акт за главница и лихви не могат да се приемат за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност, тъй като са погасени по
давност.
Вземанията по акт № 9 за ЧДВз. от 10.04.2009 г. касаят вземания за
периода от 13.04.2004г. до 26.03.2009г. и с издаване на акта за този период се
индивидуализира размер на главницата и за лихвите. От този момент тези вземания
стават изискуеми и може да се пристъпи към тяхното събиране и от този момент
започва да тече 3 годишна погасителна давност за лихвите и 5 годишна
погасителна давност за главницата.
Следователно вземането за посочените в този акт лихви – редовна,
наказателна и за предходни периоди е погасено на 10.04.2012г. Вземането за
главницата обаче не е погасено по давност, тъй като 5 давностен срок изтича на
10.04.2014г., а вземането е предявено от НАП преди това – през 2013г. в
производството по несъстоятелност. По тези съображения съдът намира искът по чл.694
от ТЗ касаещ установяване несъществуване на приетите вземания на държавата в
производството по несъстоятелност за частично основателен. Тъй като както се
изложи по-горе вземанията така както са предявени и приети са съобразно актове
за частно държавно вземане № 18 от 2004 и № 9 от 2009г. то вземанията по първия
акт като погасени по давност следва да се признаят изцяло за несъществуващи,
както за главницата, така и за лихвите, а вземанията по втория акт № 9 от
2009г. са погасени по давност изцяло досежно всички видове лихви предвид изтеклата 3 годишна погасителна давност по
чл.111 от ЗЗД и тези вземания следва да се признаят за несъществуващи.
Вземанията по този акт обаче досежно главницата са изпълняеми и не са погасени
по давност, поради което отрицателния установителен иск за сумата от
752 678.70 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземането от т.4 от списъка на
неприетите вземания, което съдът е включил към приетите в размер на
80 370.50 лв. не е предмет на иска и не следва да се обсъжда
При този изход на спора са дължат
следните разноски :
-
за държавна такса , ответникът следва да заплати такава за уважената част
от иска на осн.чл.620,ал.5 ТЗ или Държавата чрез НАП следва да бъде осъдена да
заплати по см. на СГС сумата от 160 881.77 лв., а ищецът следва на същото
основание да заплати държавна такса по сметка на СГС върху отхвърлената част от
иска в размер на 30 107.15 лв. Ищецът има претенции за разноски, но е
направил такива само за ССЕ в размер на 500 лева и предвид съотношението мужду
уважена и отхвърлена част от исковете – 80 към 20 % то на него му се следва
сума за направените разноски в размер на 400 лева, а ответникът е направил
разноски в размер на 900 лева
възнаграждение за вещо лице и му се следва адв.възнаграждение за представителството
от юристконуслт в размер на 21 980.36 лева
или общо разноски в размер на 22 880 лв., като от тях ищецът му
дължи съобразно отхвърлената част от иска 20 % или сумата от 4 576 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПО ИСКЪТ с пр.осн.чл.694 от ТЗ
предявен от М.Б. АД / в
несъстоятелност/ ЕИК ********, гр.С.,
жк.********** срещу Н.А.П., бул.**********, като представител на ДЪРЖАВАТА
относно държавните вземания по ЗУНК
ПРИЗНАВА за установено спрямо Н.А.П.,
бул.**********, като представител на ДЪРЖАВАТА относно държавните вземания по
ЗУНК , ЧЕ СЛЕДНИТЕ ВЗЕМАНИЯ включини в списъка на предявените и приети вземания
СА НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ, поради изтичане на
погасителна давност :
-
вземане за главница в размер на
899 105.66 лева
-
вземане за лихви и обезщетения/
неустойки, както следва :
= 2 906.20 лева
= 1 459 171.43 лева
= 225 988.51 лв.
= 1 434 872.58 лева.
ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му част досежно прието вземане за главница в
размер от 752 678.70 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.П., бул.**********, като представител на ДЪРЖАВАТА, да заплати
ДТ в размер на 160 881.77 лв. / сто и шестдесет хиляди осемстотин
осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ по сметка на Софийски
градски съд,бул.****** на осн.чл.620,ал.5 от ТЗ.
ОСЪЖДА Н.А.П., бул.**********, като представител на ДЪРЖАВАТА да заплати
на М.Б. АД / в несъстоятелност/ ЕИК ********, гр.С., жк.********** сумата от
4 356.64 лв. разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Б. АД / в несъстоятелност/
ЕИК ********, гр.С., жк.********** да заплати ДТ в размер на
30 107.15 лв. / тридесет хиляди сто и седемлева и 15 стотинки/ по сметка
на Софийски градски съд,бул.********* на осн.чл.620,ал.5 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :