№ 139
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Г. С. АНГ. против
Решение № 260050/ 11.04.2022 г. по гр. д. № 2330/ 2020 на ОС - Пловдив, с
което е отхвърлен предявения против П. на РБ иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдана с Присъда №
54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/ 2016 г. на РС - Пловдив.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното
решение, като се поддържа, че вследствие на поддържаното незаконно
обвинение и продължителния срок на наказателното производство ищецът е
претърпял значителни неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предвид изложеното се
иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови
ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. на РБ, с който
1
оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Г. С. АНГ. е предявил против П. на РБ иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на д. за причинени вреди на
гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По настоящето дело не е спорно, че с Постановление от 18.03.2015 г. по
ДП № ***/ 2014 г. на РУП – гр. С. Г. С. АНГ. е привлечен като обвиняем за
извършено на 21.02.2014 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1 НК. С Постановление от 28.08.2015 г. спрямо същия е взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
След изготвяне на обвинителния акт на 11.02.2016 г. и внасянето му в
съда са проведени общо 21 съдебни заседания, на 4 от които не е присъствал.
С Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/ 2016 г. на РС –
Пловдив Г. С. АНГ. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, която с
Решение № 275/ 02.12.2019 г. по ВНОХД № 1325/ 2019 г. е потвърдена.
Св. К. А. – брат на ищеца, твърди, че брат му е бил много притеснен от
воденото срещу него наказателно производство. Изпитвал напрежение и
страх да не влезе в затвора още повече, че тогава му се родило дете. Искал да
работи в чужбина, но заради делото не можел да замине.
По делото е назначена съдебно – психологична експертиза, според
която воденото срещу ищеца наказателно производство не са се отразили
негативно на психологическия му статус и няма данни за влошено
2
емоционално състояние. У ищеца не е налице житейска дазадаптация в
социален, семеен, емоционален и поведенчески план.
При тези данни по делото съдът намира следното:
Наказателното производство е средство за осъществяване на
наказателната репресия на д. срещу лице, обвинено в извършване на
престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е
подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените
му принудителни процесуални мерки по глава VII, раздел II на НПК, (мерки
за неотклонение, лишаване от право да напуска страната, отстраняване от
длъжност и пр.), както и от изпълнението на процесуалните задължения на
обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните
действия. През този период обвиняемият се намира в състояние на
несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име. Съдебната практика е възприела разбирането, че с
повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки
индивид търпи редица негативни изживявания, които не следва да доказва,
тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът
твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни
промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или
психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално
положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта е
в зависимост от интензитета на причинените на страдания и неудобства, а той
се определя от тежестта на наказанието, продължителността на наказателното
преследване, степента на засягане на основните му граждански права – на
свобода, на свободно придвижване.
В настоящия случай ищецът Г. С. АНГ. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал.
1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10
години. Наказателното производство по отношение на него е продължило от
18.03.2015 г. – привличането му като обвиняем, до 02.12.2019 г., т. е.
приблизително 4 години и 9 месеца, през който период му е била наложена
3
най – леката мярка за неотклонение „подписка“. След образуване на
съдебното производство пред февруари 2016 г. са проведени общо 23 съдебни
заседания (21 пред районния съд и 2 пред окръжния), като ищецът не се е
явил само на 5 от тях. Ищецът е създал семейство (има 4 деца), за
осигуряването на което е искал да работи в чужбина, но поради
необходимостта от изпълнение на процесуалните си задължения не е могъл да
напусне страната. Поради това при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконното обвинение следва, от една страна, да се
отчете, че спрямо ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение, която
предвид нейното естество не е довела до съществено ограничаване на
гражданските му права, а, от друга, тежестта на наказанието и
продължителния срок на наказателното производство, през който е търпял
редица неудобства в личния си живот, породени от изпълнението на
процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим, изискващи
непосредственото му участие в процесуалните действия. През този период
ищецът е изпитвал редица негативни емоции, произтичащи от опасността да
бъде признат за виновен и да лежи в затвора, от състоянието на неяснота и
несигурност, в която се е намирал.
За да отхвърли предявения иск, окръжният съд неправилно се е позовал
на заключението на назначената съдебно – психологическа експертиза, според
което воденото срещу ищеца наказателно производство не се е отразило на
психологическия му статус и не е довело до дезадаптация в социален, семеен,
емоционален и поведенчески план. В тази връзка следва да се отбележи, че
интервюто с ищеца, въз основа на което експертът е изготвил заключението
си, е направено през януари 2022 г., т. е. повече от две години след влизане в
сила на оправдателната присъда, поради което е напълно нормално през този
период ищецът да е възстановил емоционалното си състояние. Трайното или
продължително влошаване на психо – емоционалното състояние на
обвиняемият е основание за определяне на обезщетение над обичайното, но
липсата му не означава, че не е търпял душевни страдания от повдигнатото
му незаконно обвинение (независимо от интелектуалния му капацитет), които
подлежат на възмездяване на основание на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
Предвид изложеното съдът намира, че за претърпените от ищеца
негативните изживявания от повдигнатото му незаконно обвинение следва да
4
му се присъди обезщетение в размер на 8 000 лв. Данните по делото не дават
основание да се приеме, че негативните чувства и изживявания на ищеца от
воденото срещу него наказателното производство надвишават обичайните,
поради което претенцията му за разликата до пълния предявен размер е
неоснователна. Поради изложеното обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до този размер, вместо
което се постанови ново, с което се уважи за тази сума. В останалата част
решението следва да се потвърди като законосъобразно.
С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА П. на РБ следва
да заплати на пълномощника на ищеца – адв. С.С. А. адвокатско
възнаграждение в размер на 790 лв., а на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК – разноски в размер на 15 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260050/ 11.04.2022 г. по гр. д. № 2330/ 2020 на
ОС – Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. С. АНГ. против
П. на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до сумата от 8 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал.
1 НК, за което е оправдана с Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/
2016 г. на РС - Пловдив, както и в частта на разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Г. С. АНГ., ЕГН **********, с. Й. Г.
сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение, по което е оправдан с Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по
НОХД № 1072/ 2016 г. на РС - Пловдив, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 03.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на адвокат С.С. А. адвокатско
възнаграждение в размер на 790 лв.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Г. С. АНГ. разноски в размер на 15
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
5
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6