Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11080 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен от ищеца „Д.к.Б.”
АД, ЕИК***, иск с правно основание чл.422 ГПК
за съдебно установяване в отношенията между страните, че отв. С.Н.В.,
ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 5451.90лв. – част
от задължение
по запис на заповед от
18.05.2010г., който запис
на заповед е издаден за обезпечаване
задължения на ответника по договор
за кредит (кредитен лимит) от 18.05.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в
съда – 02.02.2012г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №1329/2012г. на
ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца
се е породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Твърди още, че с издаден на
18.05.2010г. запис на заповед ответницата се задължила безусловно
към ищеца да му плати
сумата 8331.00лв., на предявяване, което било извършено също на 18.05.2010г. Записът бил издаден за
обезпечение на задълженията на ответницата към ищеца по договор
за кредит от същата дата.
По силата на същия ищцовото дружество предоставило на ответницата правото да ползва
кредитен лимит в размер общо 8070.00лв.,
срещу което ответницата се задължила да прави
минимални месечни погасителни вноски от по 1388.48лв., включващи части от главницата, от възнаградителна лихва за ползване и такси.
Поради липсата на последващи плащания ищецът моли за
присъждане на исковата сума по
записа на заповед, обезпечаващ задълженията по кредита, моли и за присъждане на
съдебни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той
не оспорва подписването на записа на заповед,
не оспорва предявяването на същия, не оспорва
сключването на договора за кредит,
не оспорва и че записа е издаден
за обезпечаване задълженията по кредита.
Предявения
иск обаче оспорва със следните
аргументи: 1/ на ответника не е бил предоставен договорения кредитен лимит; 2/ ищецът не е имал правото
да предоставя кредит, тъй като
не е имал лиценз за това;
3/на ответника не е била предоставена
пластиката на самата кредитна карта; 4/ изтекла е погасителната давност за задълженията, тъй като срокът
на кредита е шест месца от
сключване, т.е. изтекъл е на 18.11.2010г., от който момент
е започнала давността.
По същество моли за отхвърляне
на иска и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата
на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор
между страните и се потвърждава от приетия по делото препис на запис на
заповед, че с издаден
на 18.05.2010г. запис
на заповед ответницата се задължила безусловно към ищеца да
му плати сумата 8331.00лв., на предявяване, което било извършено също на 18.05.2010г. Записът не е оспорен по авторство и по формална
редовност по чл.535 ТЗ.
Няма спор
между страните и се потвърждава от приетия по делото препис на договор за
кредит (кредитен лимит) от 18.05.2010г., че с последния страните са се съгласили ищецът да
предостави на ответницата парични средства срещу задължение за връщането им с
възнаграждение за ползването. Съгласно чл.14 от договора усвоената от длъжника
(по негово желание, до определен лимит) сума, заено с
лихвата, е подлежала на връщане на вноски, с краен падеж шест месеца от
сключването на договора, т.е. до 18.11.2010г. Договорът също не е оспорен по
авторство и по валидност.
На л.9-40 от делото са приети издадени от ищеца справки и извлечения от
счетоводни записвания, които (заедно и с други документи) са взети предвид при
изготвяне на заключението по ССчЕ.
На л.66 и л.67 от делото са приети двустранно подписани и неоспорени
протоколи от 2007г. и 2008г. за предоставяне от ищецовото
дружество в полза на ответницата на кредитна карта с посочен номер на
пластиката и пин код.
Прието по делото е цялото изп.д. №20128440400469, образувано по изп.
лист от 06.02.2012г. по заповедното ч.гр.д. №1329/2012г. на ВРС, което изп.
дело е присъединено към вече висящото изп.д. №2010844041127 – двете на ЧСИ при
СГС С. Я.. Видно от тях, по изпълнителния лист от 06.02.2012г. по заповедното
ч.гр.д. №1329/2012г. на ВРС, е изпратена една покана до длъжника в началото на
м.10.2012г. по пощата, която изобщо не е получена. Чрез писмо от 02.02.2015г. взискателят (кредиторът
по изпълнителния лист от 06.02.2012г.) е изискал от ЧСИ нови действия срещу
ответницата. Изпратено е ПДИ, по което след еднократно посещение и неоткриване
на адресата е залепено уведомление на адреса на дата 03.02.2015г. Други
действия по изпълнителното дело, спрямо ответницата по делото изобщо не са
извършвани и досега.
От приетото заключение по
ССчЕ, което съдът цени като обективно и като неоспорено от страните, се
установява, че към деня на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерът на
общо усвоения от ответницата кредитен лимит, чрез различни по време и характер
транзакции, възлиза на 5178.58лв. Върху него са начислени и възнаградителни и мораторни лихви, като всички задължения са общо 5451.90лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките на предявените
искове се свързват с цялостно доказване от ищеца
на следните обстоятелства: че
записът на заповед е редовен от външна страна
и че възпроизвежда
подлежащо на изпълнение изискуемо вземане от ответника
в сочения размер; че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията по твърдяното каузално
правоотношение;
сключването на същото, изправността си по него
и размера и основанието на обезпечените вземания по него,
обезпечени със записа на заповед.
В процесуална
тежест на ответника по делото
е да докаже: изправността си по отношение на
задължението за плащане, еветуално положителните факти, на които основава
доводите си – изтекла
погасителна давност за задълженията.
Относно записа на
заповед, подписването му от
ответницата и наличието в него на всички формални реквизити по чл.535 ТЗ няма
спор между страните, а и не се констатира порок от съда, поради което тези
обстоятелства са изяснени.
По
каузалното правоотношение също не е налице спор между страните, а и то се извежда от двустранно
подписания и неоспорен по автентичност договор.
Доколкото
договора и записа на заповед са подписани на една и съща дата и доколкото
стойността на записа надвишава тази по договора, то е установена и
функционалната връзка между тях, която впрочем е призната и от двете страни.
По
изправността на кредитора, оспорена от ответницата, се приобщи без възражения ССчЕ, видно от
която към
момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерът на общо усвоения от
ответницата кредитен лимит, чрез различни по време и характер транзакции,
възлиза на 5178.58лв. Още повече, че са приети и предавателни протоколи за
получена кредитна карта от ответницата по идентични с процесното правоотношения
с ищцовото дружество още 2007г. и 2008г. Ето защо възраженията за неусвояване
на кредитен лимит и неполучаване на техническо средство за това от ответницата,
не могат да се споделят.
Възражението
за липса на лиценз на ищеца да предоставя кредитни суми също не би могло да се
сподели. Но дори и да беше така, това нямаше изобщо да повлияе на отговорността
на ответницата за върщане на получената в заем обща
парична стойност, поради което и доводът не и с явна относимост към спора.
По
давността: Възражението
за изтекла погасителна давност е основното и главно защитно средство на
ответника в процеса. По него следва като начало да се потвърди, че действително
според чл.14 от договора крайния му срок е до шест месеца от сключването,
поради което действително от 18.11.2010г. следва да се изчислява давностния за вземанията срок. Вярно е също и че
погасяването по давност на обезпеченото със запис на заповед каузално вземане
рефлектира и върху погасяването на вземането по самия менителничен
ефект. Същевременно обаче заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 02.02.2012г. и до този момент не е изтекъл давностен срок
(независимо дали е три или пет години). А съобразно чл.116, б. „б“ ЗЗД
предявяването на иск (респ. заявление по чл.410 или чл.417 от ГПК) прекъсва
давността. Ето защо и възражението на ответницата няма как да е основателно в
случая.
За пълнота
следва да се посочи, че възражението в случая не е основано на обстоятелствата
след образуване на изпълнителното дело, а касае давността по самото материално
каузално правоотношение, обсъдена вече. Но дори да беше базирано на иначе
несъмненото за настоящия съдебен състав бездействие, както на взискателя, така
и на съдебния изпълнител (надлежно и редовно по правилата на ГПК и практиката
на ВКС по приложението им връчване на ПДИ по изп. дело не е осъществено вече
повече от седем години, което поставя в тотално неясна и неоправдано неизгодна
ситуация длъжника), то е налице практика на ВОС и на ВКС на РБ, че по арг. от чл.115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече от издаването на
изп. лист по чл.417 ГПК до приключване на иска по чл.422 ГПК, защото последният
се бил считал предявен от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а в хипотеза
на заповед за незабавно изпълнение същата не е влязла в сила при издаването на
изпълнителния лист по нея.
В
заключение съдът
намира иска по чл.422 ГПК за доказан по основание, а и по размер, доколкото
общата изчислена от ССчЕ стойност на задълженията по договора за кредит съвпада
с размера на иска. Тук следва да се посочи, че тъй като каузалното отношение се
разглежда за преценка на основанието на записа на заповед, крайният резултат е
съответно присъждане на сумата по записа, а не на отделни главници, лихви или
такси, както би било при иск само на договорно правно основание. Но с оглед на
мотивираното следва процесната сума да бъде описна
като пълното задължение по записа, а не като част от него.
По
разноските: С оглед
изхода по делото на ищеца следва да се присъдят държавна такса от 109.00лв., юк хонорар от 100.00лв. и депозит ССчеЕ-200.00лв.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство, поради което на ищеца се следват и такива от
109.00лв. (държавна такса) и 50.00лв. – юк хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Н.В., ЕГН**********, дължи на „Д.к.Б.” АД, ЕИК***, сумата 5451.90лв.
– задължение
по запис на заповед от
18.05.2010г., който запис
на заповед е издаден за обезпечаване
задължения на ответника по договор
за кредит (кредитен лимит) от 18.05.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в
съда – 02.02.2012г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №1329/2012г. на
ВРС, на
осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА С.Н.В.,
ЕГН**********, да плати на „Д.к.Б.” АД, ЕИК***, сумата
409.00лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Н.В.,
ЕГН**********, да плати на „Д.к.Б.” АД, ЕИК***, сумата
159.00лв. – присъдени
разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………