РЕШЕНИЕ
№ 720
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТСМ-МИХАЙЛОВИ” ООД, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № 1706-F511956 от 01.10.2020 г., издадено от зам. директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 200
лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на
обжалваното постановление. Твърди се, че НП е издадено след изтичане на предвидения в
чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, тъй като не е имало основание за спиране на образуваното
административнонаказателно производство. С тези доводи моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от управителя С.М.. Поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
1
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката Г.С. в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас
е извършила проверка в програмен продукт и справка в Агенция по вписванията, при което
установила, че дружеството – жалбоподател в качеството си на задължено лице по чл. 38,
ал. 1, т. 1 ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува в Агенция по вписванията ГФО
за 2018 г. в законоустановения срок – 30.06.2019 г. (редакция, действаща към момента на
нарушението). В подадена годишна декларация по чл. 92 ЗКПО дружеството е декларирало
за 2018 г. нетни приходи от продажби в размер на 38036.73 лева. След констатиране на
нарушението на дружеството-жалбоподател е била изпратена покана за явяване на
представител, за съставяне на АУАН. В указания срок представител на дружеството не се е
явил, поради което актът бил съставен на 30.09.2019 г. в отсъствие на нарушителя. След
съставяне на АУАН АНО предприел действия за връчването му. Били изпратени 2 броя
покани за явяване за връчване на акта. Освен изпратените покани, служители на АНО
посетили два пъти на 03 и 10 декември 2019 г. седалището и адрес на управление на
дружеството-жалбоподател, като на място не е било открито лице, което да получи акта. За
посещенията са били съставени протоколи. Поради неоткриването на нарушителя за
извършване на действия по връчване на съставения АУАН, административнонаказателното
производство е било спряно. Впоследствие след като нарушителят е бил намерен, актът е
бил връчен на управителя на жалбоподателя. Административнонаказателното производство
било възобновено на 14.07.2020 г. На 01.10.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля С. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
2
издадени от компетентни органи (упълномощени със Ззаповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на
министъра на финансите в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Неоснователно е възражението,
изложено в жалбата за неспазен срок от АНО по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. От доказателствения
материал по делото се установява, че на 10.12.2019 г. административнонаказателното
производство е било спряно, за да се издири нарушителят и да му се връчи АУАН. От
представени писмени доказателства (протоколи) се установява, че служители на НАП са
посетили два пъти седалището и адрес на управление на дружеството-жалбоподател и на
адреса не е било открито лице, на което да бъде връчен съставеният АУАН. Отделно от това
са били изпратени на адреса и 2 броя покани, които не са били връчени. В тази връзка се
явява неоснователно възражението в жалбата, че липсват доказателства за издирване на
нарушителя.
След като е било спряно производството сроковете за произнасяне на АНО са спрели
да текат. АУАН е бил връчен на представител на дружеството - жалбоподател на 14.07.2020
г. С връчване на акта на управителя на жалбоподателя е било възобновено производството и
впоследствие на 01.10.2020 г. е било издадено наказателно постановление. При това
положение срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил спазен от АНО.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч (редакция, действаща към нарушението)
предвижда, че предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци
по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството
си на задължено лице, не е публикувало в Агенция по вписванията до 30.06.2019 г. ГФО за
2018 г. Установява се, че за 2018 г. дружеството е извършвало дейност и е декларирало
нетни приходи в размер на 38036.73 лева.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч предвижда наказание
„имуществена санкция” в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесното нарушение и на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
минимално предвидения размер от 200 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1706-F511956 от 01.10.2020 г.,
издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „ТСМ - МИХАЙЛОВИ”
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч
му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА „ТСМ МИХАЙЛОВИ” ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4