№ 785
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100902204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на „А.Р.Е.Т.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район Люлин, ж.к .
****, представлявано от К.В.Г. – управител по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че има изискуемо вземане към длъжника “Ф.Ф. “
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район
Люлин, ж.к. Люлин-център, **, магазин № 4, представлявано от Р.Ж.Ц. за
наем на лек автомобил марка МИНИ КУПЪР, модел СЕ, шаси №
WMW11DJ0602R56933, съгласно договор за наем на МПС от 22.02.2023 г., по
фактура № ********** от 22.03.2023 г., фактура№ ********** от 01.04.2023
г., фактура № ********** от 01.05.2023 г., фактура № ********** от
01.06.2023 г., фактура № ********** от 01.07.2023 г., фактура № **********
от 01.08.2023 г. и фактура № ********** от 01.09.2023 г. на обща стойност 14
000 лева за периода 01.03.2023 г. – 29.09.2023 година. Твърди се, че
длъжникът не е заплатил нито една наемна вноска по договора за наем на лек
автомобил. Договорът бил прекратен от кредитора и автомобилът върнат на
29.09.2023 година. Твърди се, че кредиторът има и вземане в размер на 3500
лева - неустойки за неплащане в срок на наемната цена – по всяка фактура в
размер на по 500 лева, доколкото забавата е за повече от 25 дни и се дължи
максималния размер на уговорената неустойка – чл. 14 от договора (така
молба – уточнение от 12.12.2023 г.). Излагат се твърдения, че с оглед
наличието на задължение по търговска сделка, следва да се приложи
презумцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ съгласно която се предполага
1
неплатежоспособност на длъжника при спиране на плащанията. Предявява се
и като евентуално основания за откриване на производството по
несъстоятелност – свръхзадлъжнялост, като се сочи, че длъжника има
задължение в размер на 14 000 лева, а видно от представения за публикуване
ГФО за 2022 г. имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие
паричните му задължения.
Ответникът “Ф.Ф. “ ЕООД, ЕИК ****, редовно уведомен за
производството , не взема становище.
В съдебно заседание кредиторът поддържа искането си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за наем на МПС от 22.02.2023 г., че между
кредитора като наемодател и длъжника като наемател е сключен договор за
наем на лек автомобил марка МИНИ КУПЪР, модел СЕ, шаси №
WMW11DJ0602R56933, с уговорена наемна цена 20000 лева без ДДС на
месец, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи наема. Съгласно т.
14 от договора страните са уговорили неустойка при забава в срока на
плащане на всяка наемна цена в размер на 1 % от стойността на наемната
цена за всеки ден на забавата, но не повече от 500 лева.
Подписан е и приемо - предавателен протокол, съгласно който на
01.03.2023 г. наемодателят е предал на наемателя лек автомобил марка
МИНИ КУПЪР, модел СЕ, шаси № WMW11DJ0602R56933, рег. номер
СВ****TK.
За дължимата наемна цена за месеците 03.202309.2023 г. са издадени
фактури: фактура № ********** от 22.03.2023 г., фактура№ ********** от
01.04.2023 г., фактура № ********** от 01.05.2023 г., фактура № **********
от 01.06.2023 г., фактура № ********** от 01.07.2023 г., фактура №
********** от 01.08.2023 г. и фактура № ********** от 01.09.2023 г. на обща
стойност 14 000 лева.
От приемо-предавателен протокол от 29.09.2023 г. се установява, че
наемателя е предал на наемодателя описания автомобил.
От справка за общите задължения на длъжника, издадена от НАП, се
установява, че към 31.01.2024 г. на длъжника са начислени публични
задължения за главница в размер на общо 2 116 967,33 лева и 937658,68 лева
– лихва за забава.
От служебно изисканите от НАП справки за издадени РА във връзка с
публични задължения на длъжника се установява, че за установяване на
публични задължения на длъжника Ф.Ф. ЕООД е издаден РА Р-
22221920003790-091-001/23.04.2021 г., влязъл в сила на 11.04.2023 г -
потвърден с решение 3904/11.04.2023 г. по адм. дело 7307/2022 г. по описа на
2
ВАС, I отделение. Съгласно РА Р-22221920003790-091-001/23.04.2021 г.
дружеството има публични задължение по ЗДДС в размер на 546 551,47 лева
– дължим ДДС за периода 01.10.2018 г. – 28.02.2019 г. , лихва за забава до
23.04.2021 г. – 127 645.52 лева, дължима сума от общо 674 196,99 лева.
Във връзка с установени публични задължения за периода 01.03.2019 г.
– 31.10.2021 г по ЗДДС на длъжника е издаден и РА Nо Р -22221921006805 –
091 - 001/23.02.2023 г. за ДДС в размер на 1 500 322,28 лева и лихва за забава
в размер на 447 720,23 лева. Така определените данъчни задължения са
обжалвани и към датата, която следва да се зачете по делото – обявяване ан
делото за решаване – 321.05.2024 г. е висящо производството по адв. дело
7249/2023 г. по описа на АССГ, 81 състав.
Видно от справка пот СДВР-МВР, дружеството - длъжник е
собственик на два леки автомобила – лек автомобил – Волво, рег. номер
****МН и товарен автомобил Дачия Докре, рег. номер СВ****РС.
В АВ-Имотен регистър няма вписани недвижими имоти на които да е
собственик дружеството – длъжник.
Представена е справка и от БНБ относно банковите сметки на
дружеството, видно от която, същото има открити 6 броя разплащателни
сметки в три търговски банки, като има вписани запори върху същите.
По делото е изготвено и прието основано и допълнително заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице З. Д..
Заключенията не са оспорени от страните, и съдът ги намира за обективно и
компетентно изготвени.
Според вещото лице Д., на базата на представените п по делото
документи, заявените за обявяване ГФО на длъжника и документите от НАП
се установяват следните ДМА и КМА за изследвания период:
-за 2018 г. – няма обявени налични ДМА; и има налични КМА-
лекарствени препарати в размер на 63 х .лв
-за 2019 г. -
-ДМА на стойност 62 х .лв. - отразени по с/ка 207 ..Транспортни
средства'' – закупен на лизинг от ..Мото Пфое Лизинг ' ЕООД автомобил
Волво от 21.12.2018 г., задължението, по който е осчетоводено по с/ка 159/2; и
закупен на лизинг от ..ОББ И.“ ООД автомобил Дачия Докер от 01.07.2020 г.,
задължението по който е осчетоводено по с/ ка 159/3; закупен товарен
автомобил Форд Транзит куриер от 21.12.2018 г., отписан на 30.11.2020 г в
КАТ;
- КМА - лекарствени препарати в размер на 60 х.лв –
- за 2020 г.
- ДМА по балансова стойност в размер на 60 х .лв, отразени по
с/ка 207 ..Транспортни средства".
- КМА - на стойност 21 х .лв - лекарствени препарати;
3
- за 2021 г.
- ДМА по балансова стойност в размер на 34 х .лв, отразени по
с/ка 207 ..Транспортни средства".
- КМА - на стойност17 х .лв. от които по сметка 304/1-лекарствени
продукти – 16 435 лева и по сметка 304/2- други -800 лева.
- за 2022 г.
- ДМА по балансова стойност в размер на 27 х .лв,от разени по
с/ка 207 „Транспортни средства".
- КМА - на стойност 17 х .лв. от които по сметка 304/1-лекарствени
продукти – 16 435 лева и по сметка 304/2- други -800 лева.
- за 2023 г.
- ДМА по балансова стойност в размер на 27 х .лв, отразени по
с/ка 207 „Транспортни средства" – лек автомобил Волво, и товарен автомобил
Дачия Докре.
От анализа на балансите на дружеството, вещото лице е констатирало,
че за периода 2018 – 2022 г. преобладаващ дял в активите на дружеството
имат краткосрочните вземания, както следва:
- към 31.12.2022 г в размер на 1 088 х.лв., представляващи 93,1 % от
общите активи;
-към 31.12.2021 г в размер на 727 х.лв представляващи 68,6% от
общите активи
- към 31.12.2020 г в размер на 1 335 х.лв представляващи 78,0 % от
общите активи
- към 31.12.2019 г. в размер на 696 х.лв представляващи 70,6% от
общите активи
- към 31.12.2018 г в размер на 222 х.лв. представляващи 61,7 % от
общите активи;
Установено е, че вземанията на дружеството към 31.12.2023 г. са
отразени в размер на 1 088 х.лв., колкото са били отразени и в баланса на
дружеството към 31.12.2022 г., поради което вещото лице е посочило, че тези
вземания следва да се отчетат като вземания над 1 г. и да не се включват при
определяне на коефициентите за ликвидност.
Вещото лице е констатирало, че съгласно баланса на дружеството
„Ф.Ф.“ ЕООД към 31.12.2023 г. не са обявени налични КМА. Отчетените
наличности към 3 1.12.2022 г. по с/ка 304/ 1 - лекарствени продукти 16 435.00
лв. и по с/ка 304/2 - други - 800 лв. са отписали като други разходи по с/ка
609- Извънредни разходи към 31.12.2023 година.
Вещото лице Д. сочи, че всички счетоводни операции по придобиване
както на ДМА и на закупуваните от дружеството „Ф.Ф.” ЕООД - лекарствени
препарати с цел последваща продажба, са извършвани въз основа на
първични счетоводни документи, т.е. установява се документална
обоснованост на същите.
4
В основното заключение вещото лице е посочило, че при анализ на
балансите на дружеството „Ф.Ф.“ ЕООД към 31.12.2022 г, към 31.12.2021 г,
към 31.12.2020 г, към 31.12.2019 г и към 31.12.2018 г. се установява, че
преобладаващ дял в структурата на пасивите на дружеството, в т.ч.
дългосрочни и краткосрочни задължения за целия анализиран период, имат
краткосрочните задължения на дружеството, както следва:
-към 31.12.2022 г. - 832 х.лв., представляващи 71.2% от общите
пасиви;
-към 31.12.2021 г. - 676 х.лв - 63.8 % от общите пасиви;
-към 31.12.2020 г. - 1 258 х.лв. - 73.5 % от общите пасиви;
-към 31.12.2019 г. - 642 х.лв. - 65.1 % от общите пасиви;
-кьм 31.12.2018 г. – 316 х.лв - 87.8 % от общите пасиви;
В изпълнение на поставени допълнителни задачи на ССчЕ вещото лице
е дало два варианта на коефициентите на ликвидност, ка във връзка с
отразяване по години на дължимите публични задължения по влезлия в сила
РА Р-22221920003790-091-001/23.04.2021 г., които не са били отразени в
счетоводството на длъжника за съответните години, като към отразените в
баланса на дружеството за 2018 г. „Ф.Ф.“ ЕООД задължения към фиска в
размер на 2 х.лв. по главница се добавят 187 х.лв. публични задължения по
влезлия в сила РА от 23.04 .2021 г., както и лихви за 46 х.лв., отнесени като
извънредни разходи в ОПР, или общо 233 х .лв. За 2019 г. - към отразените в
баланса на дружеството задължения към НАП в размер на 40 х.лв. по
главница се добавят 318 х.лв. (358 х.лв. - 40 х.лв.), публични задължения по
РА от 23.04.2021 г., както и лихви за 81 х.лв., отнесени като разходи в ОПР,
или общо 399 х.лева.
Според данните от обжалвания и невлязъл в сила РА от 23.02.2023 г.,
начислените публични задължения за 2019 г. за главница са 802 х. лева, за
лихва 300 х. лева, за 2020 г. – 352 х. лева, - главница и 89 х. лева – лихва, за
2021 г. – 345 х. лева главница и 58 х. лева лихва.
Вещото лице е констатирало, че общият размер на публичните
задължения по оспорения РА, включващ данъчни задължения за 2019 – 2021
г. е отразен от дружеството при изготвяне на ГФО за 2023 година.
С оглед указанията на Съда е изготвен и вариант на заключението, при
което коефициентите на ликвидност за 2023 г. са дадени във вариант, при
който данъчните задължения, които не са са изключени от краткосрочните
задължения за 2023 г., като там са включени задълженията в размер на 14 х.
лева към наемодателя – кредитор, инициирал настоящото производство.
Така вещото лице определя следните коефициенти на ликвидност:
Показатели Вариант към към Вариант към към
№
Ликвидност31.12.201931.12.201931.12.201831.12.2018
1.Коеф на обща ликвидност0,71741,42370,65571,1392
2.Коеф на бърза ликвидност0,67031,33020,54100,9399
5
3.Коеф на незабавна ликвидност0,12400,24610,13660,2373
4.Коеф. на абсолютна ликвидност0,12400,24610,13660,2373
Към 31.12.2023Към 31.12.2021 г.
Показатели Вариант към 31.12.2023Към 31.12.2022Към
№
Ликвидност 31.12.2020
0,01061,1494
1.Коеф на обща ликвидност0,03001,36661,1153
0,01061,0986
2.Коеф на бърза ликвидност0,03001,34621,0986
0,01060,0374
3.Коеф на незабавна ликвидност0,03000,03850,0374
4.Коеф. на абсолютна ликвидност0,03000,01060,03850,03740,0374
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен
в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;
3) да са налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и
5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си
форма.
Относно молителя А.Р.е.р. ЕООД
Съдът намира, че с оглед изявлението на кредитора, инициирал
производството А.Р.е.р. ЕООД и дадените разяснения в решение
201/11.12.2014 г. по т. дело 659/2014 г. I ТО на ВКС, представляващо
задължителна практика по чл. 290 от ГПК, следва да се приеме, че молителят
твърди наличие на двете основания - неплатежоспосoбност и
свръхзадлъжнялост за откриване на производството по несъстоятелност при
условията на евентуалност, като главното твърдение е за наличие на
6
състоянието на неплатежоспособност, а евентуалното- за свръхзадлъжнялост.
Съдът ще разгледа първо дали са налице предпоставките за откриване
на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Първият въпрос по делото е дали молителят А.Р.е.р. ЕООД има
вземане, което покрива критериите на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е дали е
налице парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
ѝ.
Както е посочено в цитираното решение на ВКС преценката дали
лицето, подало молбата, има качеството кредитор по търговска сделка, се
извършва в контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, която разяснява
кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Разпоредбата на
чл. 608, ал. 1 ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на
кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на
процесуалното право да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника. Преценката за наличие на това процесуално
право при ангажирани доказателства за възникване на твърдяното вземане,
обосноваващо качеството му на кредитор, следва да бъде извършена
съобразно действащите към момента на приключване на устните състезания
правни норми, в това число нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в редакцията й към
този момент.
Съгласно текста на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, в настоящата редакция,
която е валидна и към момент на възникване на вземането на кредитора в
настоящото производство неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването ѝ.
Установява се по делото, че ищецът А.Р.е.р. ЕООД има вземане в
размер на сумата от 14 000 лева – за главница и дължима наемна цена по
договор за наем на автомобил от 22.02.2023 г.– главница и 3 500 лева –
неустойка за забава за плащане на уговорената наемна цена.
Доколкото се касае за вземане по силата на договора на наем на
автомобил, сключен във връзка осъществявана и от молителя – дружество,
занимаващо се с отдаване под наем и търговия с автомобили и от длъжника
дейност – търговия с лекарствени средства, която е търговска, то вземането на
молителя за неплатената наемна цена е от търговска сделка, следователно,
легитимира молителя като кредитор, който може да иска откриване на
производство по несъстоятелност.
Поради това се установява наличието на третата предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество.
7
Относно четвъртата и петата предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност:
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение
за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца.
Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608,
ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието
„неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на
друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни
е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ,
като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
на ответника да погасява задълженията си.
В конкретния случай длъжникът не обори презумцията. Напротив,
установи се по делото на базата на заключенията на съдебно - счетоводната
експертиза, че длъжникът не е извършил плащания, както на кредитора,
инициирал производството - А.Р.е.р. ЕООД, като най –старото му задължение
по договора с този кредитор е с падеж 05.03.2023 година, така и другите
установени публични задължения, вкл. и тези по влезлия в сила ревизионен
акт, като най-старото неплатено задължение е за ДДС за периода 10.2018 г., с
падеж 14.11.2018 година.
Установява се и от заключението на ССчЕ, че дружеството не
разполага със средства и имущество да разплати тези задължения (съгласно
заключението на ССчЕ по откритите банкови сметки на дружество се
установява наличност от общо 92,57 лева. Макар в счетоводството на
дружество да са отчетени още две банкови сметки по сметка 509 – други
банкови сметки – общо на стойност 32 х. лева, тези суми, отбелязани като
банкови сметки на довереник Бел Ком и Феникс 11, не се установяват
реално).
Не се установява след 31.12.2018 г. да са осъществявани каквито и да е
разплащания на кредитори на дружеството.
И ако неплащането на публичните задължения може да се допусне, че
8
е, или е било свързано с оспорване на тези задължения, то относно вземането
на кредитора, инициирал производството е налице неплащане поради липсата
на средства, а не поради субективна преценка. От друга страна неплащането
на вече установени с влязъл в сила ревизионен акт публични задължения (РА
от 23.04.2021 година) също е основание за прилагане на презумцията по чл.
608, ал.3 от ТЗ
Поради това Съдът намира, че се установява, че е налице неплащане
поради липсата на средства, а не поради субективна преценка.
Следва да се отбележи, че състоянието на неплатежоспособност в
конкретния случай се потвърждава и при анализа на финансово-
икономическото състояние на длъжника.
При този анализ се използват различни икономически и финансови
показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки
един от тях, Съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
(1 година), участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните
9
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за
бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат
критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни
(в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани
като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
Водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения.
Съдът намира, че по делото, с оглед изслушаната по делото
експертиза – основно и допълнително заключение и изчислените показатели,
се установи, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на
предприятието на ответника.
При преценка на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза,
Съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на
длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално
обосновани данни, от които да се направи извод, вкл. и не само, за
реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни
за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса -
актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на
съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата
стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по
т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016
г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
По аргументите в решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г.
на ВКС, съдът дължи корекционна оценка и при установено несъответствие с
реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с
погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни.
Поради това и в настоящото производство, Съдът намира, че следва
да преценява финансово икономическите показатели на дружеството –
длъжни,к като се основе на изготвените варианти от вещото лице на размера
на краткосрочните задължения за 2018 и 2019 г. – с оглед установените
задължения по ЗДДС с влезлия в сила РА от 23.04.2021 г., както и на
корекционния вариант относно краткосрочните вземания за 2023 г.,
10
доколкото не се установява документалната обоснованост относно
вземанията в размер на 1088 х. лева, посочени като такива и за 2022 г. да са
краткосрочни вземания.
Също така, Съдът намира, че с оглед данните по делото, следва да
извърши на основание чл. 162 от ГПК преизчисляване и на коефициентите и
за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., с оглед установените публични задължения за
периода 03.2019 г. – 12.2021 г. по невлезлия в сила ревизионен акт, тъй като
се касае за публични задължения за дължим ДДС по повод осъществени от
длъжника облагаеми сделки.
И тъй като длъжникът е регистрирано по ЗДДС дружество, което по
занятие осъществява търговия на едро с лекарствени средства, то същото
дължи заплащане на дължимия ДДС по всяка облагаема сделка.
Противното разбиране би довело до включване в актива на
дружеството на вземанията към клиенти по повод осъществени продажби на
лекарствени средства (в размер на 1335 х лева за 29020 г. и 727 х. лева за 2021
г.), без да се включи в пасива дължимия ДДС по тези сделки.
Поради това и за 2020 г. КОЛ възлиза на 0,8154 (КА – 1387/КЗ –
1258+443 – посочени като дължими по ЗДДС за 2020 г.), за 2021 г. КОЛ
възлиза на 0,7089 (КА – 765/КЗ-676+403).
При тези изчисления се установява, че за целия изследван период
2018 г. - до 2023 г., вкл. показателите на обща ликвидност са значително над
определения минимум като практика, свидетелстващ за добро финансово
състояние – 1 (единица).
Единствено за 2022 г. се установява, че този коефициент е 1,3666. За
2022 г. обаче се установява, че са под минималните препоръчителни
стойности двата спомагателни коефициента – коефициента на незабавна
(препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна ликвидност (следва да е по-
голям от 0,2).
Макар и спомагателни коефициенти, Съдът намира, че в конкретната
хипотеза следва да приложи тези коефициенти за 2022 г. и спрямо тях да
оценява финансово –икономическото състояние на длъжника (аргументи и от
решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), тъй
като се установява, че за целия изследван период (2018 – 2023 г.) основен
краткосрочен актив на длъжника са вземанията от контрагенти, като за 2022
г. се установява, че са вписани като вземания 1088 х. лева, което е с
увеличение над 300 х. лева спрямо 2021 г., като в същото време се установява,
че са отчетени приходи от обичайна дейност с 1 678 х. лева по-малко от 2021
г., т.е намаление с над 81,2 %. Длъжникът признава, че от 2022 г. не
осъществява търговска дейност. Поради това Съдът прави извод за
необоснованост и нереализируемост на краткосрочните активи под формата
на краткосрочни вземания от контрагенти за 2022 година и съответно за
необходимост от изключването им при определяне на коефициентите за
ликвидност.
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо
11
понятие.
Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да
се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, а продължили през
значителен период от време (целият изследван период 2018-2023 г.), което по
аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице
неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
С оглед прекратяване на дейността на длъжника след 2022 г. ,
продължаващо и през 2023 г. и до 04.2024 година, следва да се приеме, че не
се очаква промяна в тази тенденция, а поради липсата на търговска дейност,
няма как да се очаква подобряване на финансовото състояние на дружеството.
Икономическата пасивност на дружеството не може да обезпечи погасяване
на установените изискуеми парични задължения. Поради това и дружеството
– длъжник е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните
си задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи.
За да определи началната дата на неплатежоспобността Съдът
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на
ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д.
№ 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.
Така и в решение № 220/07.02.2018 г. по т.д. № 758/2017 г. на ВКС, І
ТО е посочено, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективната невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни
вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, поради което
на съобразяване подлежи не само факта на спиране на плащанията, а
причините за това - липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на
ликвидност за покриване на краткосрочните задължения, т.е - началната дата
на неплатежоспособност е обусловена от обективна невъзможност за
изпълнение, а не от нежелание за плащане поради субективна преценка на
длъжника, включително с оглед оспорване на вземането.
12
По изложените съображения, като съобрази заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото
състояние на дружеството, Съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за влошеното
икономическо състояние на длъжника (тенденция, започнала от 2018 г.), и
като се съобразят данните за датата на изискуемост на установените
неплатени задължения на длъжника, посочени в заключението на ССчЕ. След
31.12.2018 г. може да се приеме, че започналото общото влошаване на
финансово икономическото състояние на ответника от началото на година е
вече необратима тенденция – не се заплащат изискуеми и ликвидни публични
задължения по ЗДДС, свързани с облагаеми сделки по основната дейност на
търговеца с лекарствени средства на едро, поради което и след тази дата
неплащанията на изискуеми задължения не могат да се отнесат към
субективната преценка на длъжника.
С оглед нормалното развитие на бизнеса, което да предполага и
периоди на влошени икономически показатели, без да е налице ясно
установена тенденция, което се установява в рамките на няколко месеца,
Съдът намира, че датата на неплатежоспособността следва да бъде
определена на 31.12.2018 година –края на годината, в която вече е очертана
ясна тенденция за влошаване на финансово –икономическото състояние на
длъжника, отразено с натрупване на значителни публични задължения и
трудна събираемост на вземанията по търговските сделки.
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от
21.05.2024 г., обявено в ТР на 23.05.2024 г. и вписано в книгата по чл. 634в
от ТЗ, с което е определил разноски за привнасяне от кредиторите на
ответника.
По делото се установява, че дружеството - длъжник има няма
налични парични средства по смисъла на чл. 629а от ТЗ.
Налице са единствено като ДМА - два автомобила, но съдът намира,
че същите не могат да послужат за покриване на първоначалните разноски на
несъстоятелността, тъй като за оценката на тези активи е необходимо да се
направят разноски, без дружеството да разполага с ликвидни активи.
Тъй като в дадения от съда срок не е предплатена определената от
съда сума за покриване на началните разноски в размер на 5000 лева, Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5
от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б. Ако в
този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в
13
производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к.
ЛЮЛИН-център, **, вх. магазин № 4 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2018
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Ф.Ф. ЕООД, ЕИК
****, адрес: ж.к. ЛЮЛИН-център, **, вх. магазин № 4.
ОБЯВЯВА Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к. ЛЮЛИН-център, **, вх.
магазин № 4 В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****,
адрес: ж.к. ЛЮЛИН-център, **, вх. магазин № 4.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на Ф.Ф. ЕООД,
ЕИК ****, адрес: ж.к. ЛЮЛИН-център, **, вх. магазин № 4.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 2204/2023 г. по описа
на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к.
ЛЮЛИН-център, **, вх. магазин № 4, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника, при условие
че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата
от 5 000 лева (пет хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к.
ЛЮЛИН-център, **, вх. магазин № 4, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бъде
поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски
регистър.
УКАЗВА на длъжника Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к. ЛЮЛИН-център,
**, вх. магазин № 4 в едномесечен срок от вписването на решението по чл. 632от ТЗ да
извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да
изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен
стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и
служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания
съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да
предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт.
УКАЗВА на кредиторите на Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к. ЛЮЛИН-
център, **, вх. магазин № 4, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите предявяват
14
писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от
вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на Ф.Ф. ЕООД, ЕИК ****, адрес: ж.к. ЛЮЛИН-
център, **, вх. магазин № 4, че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземане, което е предявено
след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се
вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред,
както и че след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване
на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15