№ 2590
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110143536 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на Г. Т. С. срещу ....
Ищецът твърди, че на 12.07.2021 г. получил от ЧСИ ..., с peг. № ... на
КЧСИ, покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело с № ...
Посредством поканата, ищецът бил уведомен, че дължи на взискателя по
изпълнителното дело - „...", сума в размер на 200,00 лв., представляваща
глоба по Наказателно постановление № ... от 2017 г., както и следните суми
представляващи разноски по посоченото изпълнително дело, а именно:
сумата в размер 86 лева, представляващи такси по съдебното изпълнение;
сумата в размер на 24,00 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТЗ към
ЗЧСИ. В изпратената от страна на ЧСИ ... покана до ищеца било посочено, че
вземането на взискателя ..., въз основа на което е било образувано
изпълнителното дело, произтичало от наказателно постановление № ... от
2017 г., което било влязло в законна сила на 4.12.2017 г. Поддържа, че в чл.
82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е предвидено, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В
случая наказателното постановление било влязло в законна сила на 4.12.2017
г., а изпълнителното производство било образувано през 2021 г., тоест
изтекъл е срок по-дълъг от 2 години. Ето защо счита, че вземането е погасено
по давност. Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сума в
размер на 200,00 лв., произтичаща от Наказателно постановление с което е
било наложено административно наказание - „глоба", съгласно чл. 35, ал. 7, т.
1 от НРУПОГРРСО, както и следните суми, претендирани по изпълнително
дело № .., по описа на ЧСИ ..., с район на действие СГС, а именно - сумата от
1
86,50 лв., представляващи такси по съдебното изпълнение; сумата в размер на
24,00 лв., представляваща такса по т. 26 от ТТЗ към ЗЧСИ.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Счита, че исковата молба е нередовна, а искът е неоснователен. Твърди,
че не става ясно дали ищецът основава претенцията си на изтекла
изпълнителна давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или на изтекла погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД. Сочи, че дори в случай на отпадане на възможността
за принудително събиране на сумата, самото задължение продължава да
съществува, което налага отхвърляне на иска. Съобразно изложеното се моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е в условията на пълно и
главно доказване да докаже, че е изтекъл предвиденият в закона срок за
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Не е спорно между страните, че срещу ищеца е издадено влязло в сила
на 4.12.2017 г. Наказателно постановление № .../2017 г., въз основа на което
било образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ ..., рег. № ... в КЧСИ.
По делото са приобщени преписи от документите по изп.д. № .. по
описа на ЧСИ ..., рег.№ ... на КЧСИ, от които се установява, че на 19.03.2021
г. по възлагателно писмо за събиране на публично задължение от ... на
основание чл. 209 ДОПК е поискано образуване на изпълнително дело срещу
ищеца за събиране на дължимата сума от 200 лв. по Наказателно
постановление № .../2017 г., в сила от 4.12.2017 г.
Макар преценката за заличаване на дадено публично вземане като
погасено по давност да е в компетентността на съответния административно-
наказващ орган, следва да се посочи, че последното не лишава гражданския
съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и разреши правния
спор, с който е сезиран, в който смисъл е и определение № 52 от 29.12.2020 г.
на ВКС и ВАС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен състав, съгласно което редът
за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който
следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването
на това вземане. Приема се, че когато на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр.
чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен
съдебен изпълнител, то и компетентността да се разгледа предявеният иск с
правно основание чл. 439 ГПК е на гражданския съд.
Съгласно трайната съдебна практика в хипотезата на чл. 439 от ГПК
длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск
изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението
му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в
2
случая – факти, настъпили след влизане в сила на наказателното
постановление.
Заявените в случая обстоятелства са, че след влизане в сила на
наказателното постановление на 4.12.2017 г. до образуване на
изпълнителното дело на 19.03.2021 г. е изтекла давността за събиране на
публични вземания. Следователно предявеният иск е основан на твърдения,
че ищецът не дължи процесната сума, която е административна санкция
"глоба", както и разноски по изпълнителното дело.
Вземането за глоба по издадено от общинските власти наказателно
постановление е публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК).
Задълженията за публични вземания се погасяват по давност с изтичане на
петгодишен срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща
тази, през която вземането е възникнало и е следвало да бъде платено, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 ДОПК).
В случая се касае за наложено административно наказание по реда на
ЗАНН, с оглед което съдът приема, че уредбата на този закон е специална по
отношение на ДОПК. Ето защо дължимостта на сумите по публични
вземания, съставляващи наложени по реда на ЗАНН административни
наказания, в това число глоби, следва да се преценява по специалните норми,
разписани в този закон.
Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б"
ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено
административно нарушение. Именно спецификата на глобата като вид
административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително
по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-
наказателната отговорност и за изпълнението на административното
наказание. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана
още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време,
в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по
отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна
репресия спрямо извършителя на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Съгласно чл. 82,
ал. 3 ЗАНН, изключва се приложението на предходната алинея по отношение
на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е
изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по
тълк. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно
3
наказание. Като такова по отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. "а"
вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява, ако са
изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена.
В конкретния случай наказателното постановление, с което е наложено
наказанието на ищеца е влязло в сила на 4.12.2017 г., а изпълнителното дело
за събиране на сумата от 200 лв. е образувано на 19.03.2021 г. Това означава,
че изпълнителната давност е за събиране на глобата по принудителен път е
изтекла още на 4.12.2019 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
е представил по делото доказателства, че в периода от влизане в сила на
наказателното постановление до образуване на изпълнителното дело е
предприел действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат
започналата да тече давност. Ето защо към 5.12.2019 г. тя е изтекла и с това
задължението на ищцата се е трансформирало в естествено такова, което
може да бъде изпълнено само доброволно, при желание от негова страна.
Възражението за приложение на абсолютната давност е неоснователно,
защото същата е приложима само в хипотеза, в която давността е била
спирана или прекъсвана преди да изтече срокът на по-кратката давност, тази
за изпълнение на наказанието. В производството от страна на ответника не са
въведени твърдения за настъпване на обстоятелства, довели до спиране или
до прекъсване на давността, за да изследва съдът въпроса за настъпването на
абсолютна давност за погасяване на наложеното наказание.
Следователно искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, с право на разноски разполага ищецът.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адв. К. Г., представлявал ищеца безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв.
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА – т.е. в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и осъжда другата страна
да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
4
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Адв. Г. е представлявал ищеца, като е подал от негово име исковата
молба, без явяване в открито съдебно заседание. Като взе предвид вида и
обема на осъществената защита, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение
е сумата от 250 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, че Г. Т. С., ЕГН: **********, адрес гр. ...,
не дължи на ..., Булстат ..., представлявана от кмета ..., с адрес: гр. ... вземане
по Наказателно постановление № .../2017 г., с което на Г. Т. С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., възложено за
събиране с възлагателно писмо за събиране на публични вземания, по което е
образувано изп. д. № .. по описа на ЧСИ ..., рег. № ... на КЧСИ, както и
претендираните по изпълнителното дело разноски, а именно сумата от 86,50
лв., представляваща такси по съдебното изпълнение и сумата в размер от
24,00 лв., представляваща такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ..., Булстат ...,
представлявана от кмета ..., с адрес: гр. ... да заплати на адв. К. А. Г. от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. ..., сумата от 250 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска защита в
полза на Г. Т. С. по гр.д. № 43536/2021 г. на Софийски районен съд, 182
състав.
ОСЪЖДА ..., Булстат ..., представлявана от кмета ..., с адрес: гр. ... да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер от 50,00 лв.,
представляваща държавна такса.
5
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6