№ 48
гр. Х., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Цв. Т. П.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20215600100405 по описа за 2021 година
Гражданско дело № 405/2021 г. по описа на ОС – Х., със страни: Г. ГР. Г. и ОД на
МВР – Х., и заинтересована страна Окръжна прокуратура – Х. е образувано след изпращане
в ОС – Х. на гр. дело № 500/2021 г. по описа на РС – Димитровград.
Предявени са два обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т.1 от ЗОДОВ.
Пред РС-Димитровград ищецът е претендирал обезщетение в размер на 6000
лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно
обвинение в извършване на противообществена проява по УБДХ, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решение на РС-Димитровград - 11.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ищецът претендира и
сумата от 1400 лева представляваща претъпени имуществени вреди – заплатен адвокатски
хонорар, ведно със законната лихва от влизане на решението на РС-Димитровград в сила до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
С Протоколно определение от 22.06.2021 г. по гр. дело № 500/2021 г. по описа на
РС - Димитровград е допуснато изменение на предявения от ищеца иск, досежно размера на
исковата претенция за неимуществени вреди, като е увеличена от 6000 лева на 26 000 лева,
производството по делото е прекратено и делото изпратено на ОС – Х., по подсъдност.
Ищецът Г. ГР. Г. твърди в исковата си молба,че с акт от 10.03.2021 г. издаден по
УБДХ бил подведен под наказателна отговорност и впоследствие оправдан с решение от
1
11.03.2021 г. по НАХД № 110/2021 г. по описа на РС – Димитровград. С определение на ОС
– Х. по ВНАХД № 142/2021 г. жалбата на ОД на МВР против решението била оставена без
разглеждане като недопустима.
Според ищеца, производствата по УБДХ имат характер на наказателни дела,
съгласно приетото в т.1 от ТР №3/22.12.2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСНК на
ВКС.Оправдаването му по воденото срещу него наказателно дело водело до
незаконосъобразност на повдигнатото обвинение и упражнената спрямо него наказателна
процедура.Твърди,че издаденият незаконен акт от 10.03.2021г. по УБДХ му причинил
множество притеснения, неудобства, срам от обкръжаващите близки, търпени в
продължение на една седмица докато бил окончателно оправдан,а провеждането на
наказателна репресия от служители на РУ-Димитровград довела до вредоносни последици
за него, които следвало да бъдат репарирани. Вредите били причинени от незаконните
действия на полицейските служители съставили акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство и участвали в незаконното му арестуване и задържане в поделението на РУ-
Димитровград.При задържането му бил съборен на земята по очи, притиснат към земята, а
ръцете му били извити зад гърба и вързани с белезници, въпреки, че не оказвал
съпротива.После бил грубо изправен, бутан и блъскан от служителите на РУ-Д. при
отвеждането му към автомобила. Тъй като очилата му се изместили и не виждал нищо, в
районното управление се спъвал по стълбите, за което допълнително бил обиждай и бутан
от полицейските служители. При събарянето му на тротоара и съприкосновението му със
земята получил кръвонасядания и охлузвания на дясната подбедрица- общо 4 на брой и в
областта на лявата подбедрица- 1бр.Въпреки, че предупредил, че е зле здравословно,
белезниците не му били свалени и в сградата на полицията, което му пречело да диша
свободно. От натиска при извиване на ръцете му зад гърба, получил ограничаване на
движенията и болка, ротация и отвеждане на дясната раменна става. При събарянето му
получил и увреждане на зъбни импланти- 4бр. и счупване на зъбната му протеза. В резултат
на всичко това, преживял психически емоционален стрес, които му се отразили негативно.
При задържането бил силно притеснен, в резултат на което вдигнал опасно високо кръвно,
което застрашило живота и здравето му. Почувствал се унижен, притеснен и безсилен пред
това, че бил задържан по този груб начин, пред жителите на квартала в който живеел и пред
магазина където всеки ден пазарува. Претърпял срив и заради уронване на авторитета му по
този демонстративен начин. Едва след преглед от медицинско лице и препоръка до
полицията бил освободен от ареста.
Твърди, че във връзка с образуването на производството по реда на УБДХ бил
принудително задържан за повече от 3 часа в РУ – Д. а на следващият ден умишлено отново
бил повикан в полицейското управление с единствената цел да бъде демонстративно
конвоиран с полицейски автомобил до сградата на районния съд за разглеждане на делото.В
производството по АНД № 1/2017 г. на РС – Димитровград ангажирал адвокатска защита, за
която заплатил сумата от 800,00 лева. Делото било обжалвано и по образуваното ВНАХД
№142/2021 г. на ОС - Х. заплатил сумата от 600 лева за адвокатски хонорар.
2
Моли съда да постанови решение, с което ответникът ОД на МВР – Х. да бъде
осъден да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000
лева вследствие незаконосъобразно обвинение в извършване на противообществена проява
по УБДХ, ведно със законната лихва от влизане в сила на решение на РС-Димитровград-
11.03.2021г.до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 1400 лева
представляваща претъпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар – 800 лева №
110/2021 г. на РС –Димитровград и заплатен адвокатски хонорар - 600 лева по ВНАХД
№142/2021 г. на ОС - Х., ведно със законната лихва,считано от 11.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ – ОД на МВР-Х., в срока по чл.131 от ГПК с писмен отговор е
оспорил исковите претенции, като счита предявените искове са допустими, но
неоснователни.
Поддържа се от ответната страна,че твърденията на ищеца за получени от него
наранявания вследствие на използваната при задържането му физическа сила от
полицейските служители не отговарят на истината и грубо изопачават фактите по
случая.Прави се фактическо описание на случая при който служители на РУ-Димитровград
са констатирали извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищеца и опита им да извършат проверка на същия.Сочат се твърдения за грубо и
неуважително отношение на Г.Г. към органите на реда, който с поведението си опитал да
осуети извършваната проверка. Поддържа се, че при задържането на ищеца не била
използвана физическа сила превишаваща необходимата за поставяне на белезници на ръцете
му. При задържането спрямо Г.Г. били използвани помощни средства – белезници и
физическа сила, която била преустановена в момента на постигане на целите на
задържането, съгласно изискванията на закона.Заявяват, че не отговаря на истината
твърдението, че ищеца е бил съборен на земята по очи, притискан към нея, а след това грубо
изправен, бутан и блъскан до служебния автомобил.Описан е и начинът по който са
действали полицейските служители при РУ – Димитровград в състав: полицейски инспектор
Е.Г. и мл. полицейски инспектор В.Д..Оспорва се и твърдението на Г., че са му липсвали
зъбни импланти и има счупена зъбна протеза вследствие на задържането от органите на
полицията. Поддържа, че през целия път до РУ-Димитровград ищецът не спирал да
заплашва и да се заканва на полицейските служители, като това му поведение продължило и
в сградата на полицията,а впоследствие и в ФСМП-Димитровград. Агресивното и
неуважително поведение на Г. към полицейските служители продължило и на следващия
ден, когато го отвели в РС-Димитровград. По пътя ищецът отправял към тях закани за
саморазправа.В сградата на районното управление разговорът с Г.Г. бил проведен в кабинет
36, където му били свалени помощните средства – белезници, като същият не бил качван в
арестното помещение. В кабинет 36 му бил извършен личен обиск, за което е изготвен
съответния протокол за личен обиск. По време на личния обиск се установило, че
служебната карта на мл. инспектор В.Д. се намирала в предния десен джоб на панталона на
3
лицето Г.Г.. Констатацията била отразена в изготвения протокол за личен обиск.
Обяснението му било снето под негова диктовка, тъй като завил, че не може да напише
собственоръчно обяснение, поради проблем със зрението. На ищеца бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по УБДХ в сградата на РУ - Димитровград.
Докато траяло задържането и преди това, ищецът не бил споделил да има
здравословни проблеми,което направил на по-късен етап след поставяне на белезници и
отвеждане в сградата на РУ- Димитровград и ЦСМП. Ищецът бил отведен за медицински
преглед във филиала за Спешна медицинска помощ в Д. като част от процедурата на
задържането където адвокат Б.И. и синът на Г.Г. – Г.Г.Г. представили документи, които се
отнасяли за здравословните му проблеми. Пред медицинското лице, което го е преглеждало,
Г.Г. не е съобщил да има каквито и да е здравословни оплаквания, изразяващи се в болки и
страдания или травми.Ищецът бил освободен и призован с призовка да се яви на 11.03.2021
г. в сградата на РУ – Д. с цел осигуряването му пред съда.На 11.03.2021 г. в сградата на РУ -
Димитровград Г. заявил, че му е счупена ключицата на една от ръцете, без да уточнява
точно коя, както и че са му скъсани връзките на същата, но докато изричал тези думи,
демонстративно държал едната си ръка неподвижна.Уведомен бил, че твърденията му не
отговарят на истината, тъй като такива не са причинени при задържането, при което същият
заявил следното: „За травмата ще се произнесе съдебен лекар и за всичко си има начин да се
постигне.“По време на придвижването до съда в служебния автомобил Г. отправял обидни и
заканителни думи и към двамата полицаи.
Според ответника поведението на ищеца е опит за упражняване на натиск върху
полицейски служители, чрез изопачаване на събитието и създаване на неистинни твърдения,
които могат да са в полза на ищеца, поради което бил изискан запис от охранителните
камери на ФСМП – Димитровград от деня и часа на извършения медицински преглед на Г.Г.
- 10.03.2021 г. с писмо до директора на ЦСМП – Х., откъдето чрез протокол за доброволно
предаване, на ответника били предоставени записи от охранителните камери на прегледа на
Г.Г., от които ясно се виждало, че последният е прегледан от медицинско лице и че същият
няма следи от каквото и да е физическо насилие. Г. извършвал свободни движения с всички
части от тялото си, впрочем крайниците си, сядал, ставал, махал с ръце,
жестикулирал.Записът бил без звук, но на него се виждало, че Г. води диалог, комуникира с
доктора, който го преглежда.По време на делото по УБДХ, на 11.03.2021 г. в Районен съд –
Д. по време на разпита му в съдебната зала от съдия П.П., Г. отговарял на зададените му
въпроси без да изпитва каквито и да са затруднения,докато разговаря и дори апострофирал
по време на разпита в хода на делото, а присъстващият му негов адв.Б.И. и съдията го
коригирали чрез думи и жестове да спре с тези действия.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Х. като контролираща в производството страна
представлявана от прокурор Ц.П. намират предявения иск за неоснователен. Според
прокуратурата не е осъществен фактическият състав за реализиране отговорността на ОД на
МВР –Х., защото не се установява и доказва причинна връзка между отменения акт по
4
Указа за борба с дребното хулиганство и твърдените от ищеца настъпили имуществени и
неимуществени вреди.
СЪДЪТ след като обсъди изложените от страните фактически твърдения и въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното и прието АНД №110/2021 г. на РС-Димитровград се
установява,че на 10.03.2021 г. в гр.Димитровград срещу Г. ГР. Г., роден на 18.09.1953 г., на
основание чл.2,ал.1 от Указ № 904/28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство / УБДХ/ в
присъствието на свидетели- полицейски служители е бил съставен акт за констатиране на
дребно хулиганство затова, че на 10.03.2021 г. около 15,30 часа в гр.Д. на обществено
място на ул.“Оборище“ до ОУ „Васил Левски“ е извършил непристойна проява изразяваща
се в оскърбително отношение и държание към орган на власт.Актът е бил връчен на
нарушителя срещу подпис, който в графата възражения на нарушителя саморъчно е вписал
– всичко е лъжа.
Видно от приетата като писмено доказателство заповед за задържане на лице
издадена на 10.03.2021 г. в 15,30 часа от В.К.Д. младши полицейски инспектор в Група
„ТП“ сектор „ОП“ при РУ-Д. на основание чл.72,ал.1 от ЗМВР е постановено задържане за
срок от 24 часа на лицето Г. ГР. Г.. На 10.03.2021 г. в 16,45 часа на Г.Г. е бил извършен
медицински преглед в ФСМП-Димитровград.Становището на д-р Ю.П. извършила прегледа
е било, че не е препоръчително задържането на лицето в РУ- Д. видно от фиша за спешна
медицинска помощ. В РУ-Димитровград на лицето е била връчена призовка да се яви в
сградата на РУ-Димитровград в 9,00 часа на 11.03.2021 г., след което около 17,00 часа е бил
освободен.
Преписката по УБДХ е внесена в РС-Димитровград на 11.03.2021г. за
разглеждане, като е образувано административно наказателно дело /АНД/ №110/2021 г.по
описа на същия съд. По делото е било проведено едно съдебно заседание на 11.03.2021 г., на
което нарушителят Г. ГР. Г. е присъствал лично и с упълномощения си защитник адв.Б.И. от
АК-Х.. Представен е бил договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева платимо в брой / л.10 от НАХД/.
С решение № 260038/11.03.2021 г. по АНД№ 110/2021 г. РС-Димитровград
признава Г. ГР. Г. за невиновен в това,че на 10.03.2021 г. в гр.Димитровград е извършил
непристойна проява по смисъла на чл.1,ал.2 от Указ № 904/28.12.1963 г. за борба с дребното
хулиганство / УБДХ/,изразена в оскърбително отношение към органи на реда,с което
нарушил обществения ред и спокойствие и го оправдава по повдигнатото обвинение. С
определение от 18.03.2021 г. по ВНАХД № 142/2021 г. жалбата на ОД на МВР против
решение № 260038/11.03.2021 г. на РС-Димитровград по АНД№ 110/2021 г. е оставена без
разглеждане като недопустима.
Ищецът претендира обезщетение поради оправдаването му по неправомерно
5
водено спрямо него наказателно производство и за причинените му вреди от повдигането
на незаконно обвинение по УБДХ.
Свид.Д.Г.И., дъщеря на ищеца установява,че за инцидента разбрала от баща
си,който се прибрал привечер. Изглеждал изплашен,стресиран.Прибрал се около 17,00 часа
с охлузвания по краката и кръв по панталона.Видяла,че има синини,охлузвания около
глезените и на двамата крака,за които й казал,че ги е получил при задържането му.
Измерили му кръвната захар която била над 20. Кръвното му налягане било високо и
въобще не се чувствал добре. Казал им,че са го задържали в полицията неправомерно и
затова бил в това състояние.Придружила баща си до личния му лекар – д-р Д.Ш., който
след като го прегледал му казал да следи кръвната захар и на следващия и на по-следващия
ден да отиде пак на преглед, за види лекаря какво му е състоянието.След инцидента баща й
бил в шок, сигурно от развилата се ситуация с инцидента.Няколко дни след инцидента 2-3
или 3-4 дни го приели в болница Хигия,където престоял около една седмица.
При преценка основателността на претенцията на ищеца за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди, вследствие от задържането му следва да се имат предвид
и показанията на свидетелите Е.С.Г. и В.К.Д. и останалите писмени доказателства. От
разпита на полицейските служители Е.С.Г. и В.К.Д. се установява,че приложената спрямо
ищеца физическа сила не е по-голяма от необходимата и нормалната, която се прилага при
арест на лице.
Фактическите твърдения на ищеца за получени от него наранявания вследствие
на използваната при задържането му физическа сила от полицейските служители се оборват
както от записите на охранителните камери на БНМП - гр.Димитровград от деня и часа на
извършения медицински преглед на Г.Г. - 10.03.2021 г.
Видно от заключението на назначената съдебна компютърно-техническа
експертиза на записите от охранителни камери на БНМП -Димитровград от 10.03.2021 г. се
вижда довеждането на ищеца Г. в Бърза помощ където е прегледан от медицинско
лице,което видно от записа не е констатирало следи от физическо насилие. Записите от
охранителни камери на Бърза неотложна медицинска помощ Димитровград от 10.03.2021 г.
показват довеждането на ищеца Г. в Бърза помощ и неговия медицински преглед при който
от снимките на стоп-кадри от охранителните камери се вижда,че между ищеца и
преглеждащия го има диалог и комуникация при измерване на кръвното му налягане / л.89/
.На снимките на стоп-кадрите от охранителните камери се вижда,че в Бърза помощ Г.
извършва свободни движения с крайниците си,като има снимки на които е прав и на които е
седнал.Поради факта,че записите са без звук не могат да се установи диалога между ищеца
и медицинските лица,които по това време са били на работа какъвто диалог от снимките е
видно,че е имало.
Във връзка с фактическите твърдения на ищеца за получени от него наранявания
вследствие на използваната при задържането му физическа сила от полицейските служители
по делото е допусната и назначена съдебномедицинска експертиза от заключението на която
е възможно охлузванията е кръвонасяданията по двете подбедрици да се получат от контакт
6
с подлежащия терен, при условие, че Г.Г. е бил фиксиран към терена с цел неговото
обезопасяване и последвало задържане.Възможно е и оплакванията от болки и затруднени
движения в дясната рамена става да се дължат на извиване на ръката с цел поставяне на
белезници по повод обезопасяване и последвало задържане на лицето,като вероятността да
се получи травма на раменната става при тези условия е по-голяма,когато се оказва
преднамерена съпротива от стана на задържаното лице.
Според експертизата действията по обезопасяване и фиксиране на буйстващо
лице са напълно целесъобразни,тъй като в това си състояние лицето е опасно за себе си и за
околните.Описаните от стоматолога изменения касаят състоянието на зъбни протези и това
описание според вещото лице е неотносимо към фактическата обстановка по случая.
Според вещото лице д-р Е. събитията на 10.03.2021 г. обективно не са се отразили на
здравословното състояние на Г.Г. в насока на влошаване на състоянието му.Диагнозата в
Болница Хигия не се отнасяла към инцидента на 10.03.2021 г.Заболяванията от които
страдал ищеца били обобщени в Експертното решение на ТЕЛК и нямало данни след
инцидента да е настъпила промяна в лечебния протокол.
Видно от заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза на
приложените по делото дискове се съдържат видоефайлове /записи/ от охранителни
камери. На диска със записи от охранителните камери на РУ-Димитровград записите
показват и се вижда отвеждането на ищеца по делото в сградата на РПУ-Димитровград на
10.03.14,40 часа със служебен автомобил, отвеждането на Г. в 16,25 ч. и връщането му след
16,50 ч. .Друг запис показва излизане на ищеца от РУ на 10.03.2021 г. в 17,07 ч.. Има и
запис от 11.03.2021 г. , който показва влизането на ищеца в сградата на РУ Димитровград.
На снимките на стоп-кадрите от охранителните камери се вижда,че в РУ Димитровград Г.
извършва свободни движения ,като на снимките е или прав или в движение/ л.85 и 86,
93,94 и 95/, вижда се,че е с очила и разговаря със служители от РУ-Димитровград.Поради
факта,че записите са без звук не могат да се установи разговорите между ищеца и
служителите от РУ –Димитровград ,но от снимките е видно,че разговори е имало. От
записите на охранителните камери се установява,че при задържането на Г.Г. е използвана
примерена физически сила, която не е довела до физически увреждания каквото е и
заключението на съдебномедицинската експертиза.
По делото не се спори, а и се установява и от разпита на полицейските
служители ,че спрямо ищеца Г.Г. заповедта за задържане от 10.03.2021г. в ареста за срок от
24 часа фактически не е била изпълнена.Заповедта за задържане е била издадена в 15,30
часа на 10.03.2021 г., но след извършен медицински преглед на ищеца в сградата на ФСМП
- Д. същият е бил освободен, по препоръка на дежурния лекар д-р П. и това е станало
около 17,00 часа на същата дата, което се установява и от фиша за спешна медицинска
помощ. Фактически ищецът е престоял в сградата на РУ – Д. но не в ареста около час.
Връчена му е била призовка да се яви на следващия ден – 11.03.2021 г. в сградата на РУ -
Димитровград в 09, 00 часа, за да бъде осигурено присъствието му в съда, във връзка с
производството по УБДХ, което производство е приключило на 18.03.2021 г. С
7
определение № 260092/ 18.03.2021 г. по ВНАХД № 142 /2021 г. ОС- Х. е оставил без
разглеждане като недопустима жалба с вх.№ 264441/11.03.2021 г. на Началника на РУ-
Димитровград към ОД на МВР-Х. против решение № 260033/11.03.2021 г. по АНД №
110/2021 г. по описа на РС-Димитровград и е прекратил производството по ВНАХД №
142/2021 г. по описа на ОС-Х..Жалбата против решението на РС-Димитровград е била
разгледана в открито съдебно заседание на 18.03.2021г. в присъствието на защитника на
лицето привлечено като нарушител Г. ГР. Г.. Защитникът адв.Б.И. от АК-Х. е представил
по въззивното дело пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева платимо в брой / л.18 от
ВНАХД № 142/2021 г./
При така установената по делото фактическа обстановка , съдът достига до
следните изводи:
Съгласно разясненията дадени с ТР № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК, производството
по УБДХ по същността си съставлява наказателно производство по смисъла на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ. Прието е, че „проявата на дребно хулиганство се дефинира като
административно нарушение с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и с оглед
строгостта на предвидената в чл. 1, ал. 1 от УБДХ санкция - задържане до 15 денонощия в
структурно звено на Министерството на вътрешните работи, което по същността си е
равнозначно на лишаване от свобода.
При претендиране на обезщетение поради оправдаване по неправомерно
водено наказателно производство се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди,
причинени от повдигането на незаконно обвинение по УБДХ.
Съгласно чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право
за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, причинени му от Държавата чрез
орган на Министерство на вътрешните работи вследствие на повдигане на незаконно
обвинение по реда на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/,
следва на ищеца да е било повдигнато обвинение за извършено от него административно
нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ и съдът да е оправдал нарушителя с влязло в сила
решение, като в този случай повдигнатото му обвинение да е незаконно, ищецът да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди, и да е налице причинно-следствена връзка
между административно -наказателното производство, по което е било повдигнато
незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.Отговорността на полицейските
органи на Държавата за незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице, по арг. чл. 4 от ЗОДОВ.
Ищецът е бил подведен под наказателна отговорност с акт от 10.03.2021 г.по
УБДХ,като с решение на РС-Димитровград от 11.03.2021г. по АНД № 110/2021 г. по описа
на съда е признат за невиновен в това,че на 10.03.2021 г. в гр.Димитровград е извършил
непристойна проява по смисъла на чл.1,ал.2 от Указ № 904/28.12.1963 г. за борба с дребното
хулиганство /УБДХ/, изразена в оскърбително отношение към органи на реда,с което
нарушил обществения ред и спокойствие.Решението е било обжалвано от РУ-
8
Димитровград ,като с определение от 18.03.2021 г. по ВНАХД № 142/2021 г.ОС-Х. е
оставил без разглеждане като недопустима жалбата против решението на РС-
Димитровград.
При тези фактически данни и поради оправдаването на ищеца по повдигнатото
му обвинение по чл.1,ал.2 от УБДХ, предявеният иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен по основание.
Спорът по делото е относно причинно-следствена връзка между претендираните
от ищеца вреди и наказателното преследване спрямо ищеца и какъв следва да бъде
техният размер.
От гласните доказателства чрез разпита на свид.И.а се установява, че в резултат
на инцидента ищецът е преживял тревоги и притеснения, които съпътствали ежедневието
му за известен период от време след случилото се през м.март 2021 г..Вечерта
непосредствено след инцидента е бил стресиран и уплашен. Семейството му и той самият
са били много притеснени, тъй като установили,че е с повишена кръвна захар и с високо
кръвно налягане.Имал и множество други заболявания вписани в Експертното решение на
ТЕЛК № 3976 163/30.11.2015 г.,в т.ч. преживян обширен преден МИ усложнен с
кардиогенен шок поради което се наложило незабавно да потърсят консултация с личния
му лекар.Съдът кредитира показанията на свид.И.а, която макар и заинтересувана от изхода
на делото има преки впечатления от състоянието на баща си непосредствено след като
на 10.03.2021 г. около 17 часа е освободен от РУ-Димитровград по препоръка на дежурния
лекар от Спешна помощ-Димитровград.
С оглед изложеното съдът намира, че обемът на доказаните претърпени
неимуществени вреди се съизмерява с обезщетението за обичайните такива в резултат на
незаконно наказателно преследване ,а в конкретния случай поради оправдаването на ищеца
по повдигнатото му обвинение по чл.1,ал.2 от УБДХ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост и след преценка на конкретно доказани факти и
обстоятелства.Такива са вида на причинените морални страдания и тяхната
продължителност, възрастта на лицето, вида и характера на наказателното обвинение,
предвиденото наказание, броят и продължителността на извършените с участие на
увредения процесуалните действия, както и продължителност на задържането. Съдът отчита
обстоятелството, че в изпълнение на процедурата по УБДХ, спрямо ищеца по обективни
причини заради здравословното му състояние постановеното със заповед от 10.03.2021 г.
задържане не е приложено,като по лекарско предписание е бил освободен на 10.03.2021 г.
около 17,00 часа.
В конкретният случай ищецът е търпял ограничения в правната му сфера от
повдигането на обвинението с акта от 10.03.2021 г. по УБДХ до момента на влизане в сила
на решението на РС-Д. с което решение е оправдан- 18.03.2021 г. В тази връзка
интензитетът на причинените на ищеца страдания следва да бъде преценен за времето от
10.03.2021 г. до 18.03.2021 г.1 т.е тревогите и притесненията който е изпитвал са
9
продължили в продължение на малко повече от 7 дни.
На следващо място при определяне размера обезщетението за неимуществени
вреди съдът отчита и обстоятелството,че проявите на дребно хулиганство съгласно чл. 1
УБДХ, се отличават с ниска степен на обществена опасност, като повдигането на обвинение
за извършването им не създава онзи обем ограничения, респ. процесуални задължения,
които лицето има, ако е наказателно преследван и в качеството на обвиняем по реда на
НПК.Действително и повдигането на обвинение по УБДХ води до накърняване на
психическото и на физическото състояние на ищеца, но страданията не са с висок
интензитет продължителност. В конкретния случай правото на свободно придвижване на
ищеца е било ограничено единствено за времето от 15,30 часа до 17,00 часа, когато е бил
освободен след извършения му медицински преглед в Спешна помощ –Димитровград.
Предвид гореизложените съображения и като взе предвид въведените от
съдебната практика критерии за справедливост при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди ,както и краткият период в който ищецът е бил с ограничени права
съдът счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата в размер на 300,00 лева, ведно със законната лихва от 11.03.2021 г., което е в
съответствие със събраните доказателства и обстоятелствата релевантни за определяне на
размера на обезщетението, както и с принципа за справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД ,
като за разликата над 300,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на исковата претенция за обезщетение на претърпените
имуществени вреди.
Ищецът Г. ГР. Г. претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на
1400,00 лева, като претърпяна загуба настъпила в резултат на водените срещу него АНД
№ 110/2021 г. по описа на РС – Димитровград и ВНАХД № 142/2021 г. на ОС-Х., която не
била възмездена с оглед липсата на процесуална възможност да се претендират разноските
в производството по УБДХ. Претендира обезщетяване на имуществените вреди,ведно със
законната лихва от влизане сила на решението на РС-Димитровград до окончателното
изплащане на сумата както и направените разноски в настоящото производство.
Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение и
по двете дела съдът намира за основателно с оглед изследването на конкретните факти и
обстоятелства и по двете дела. Преценявайки вида и тежестта на повдигнатото на ищеца
обвинение за проява на дребно хулиганство съгласно чл. 1 УБДХ, което се отличава с
ниска степен на обществена опасност ,действителната правна и фактическа сложност на
делата и след като съобрази разясненията дадени в ТР № 1/11.12.2018 г. по т.дело №
1/2017 г. ОСГК на ВКС, съдът намира,че в конкретния случай уговорените адвокатски
възнаграждения и по двете дела надвишават разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, поради което в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за
претърпени имуществени вреди общо в размер 600 лева , или за всяко от делата по 300,00
лева- адвокатско възнаграждение, пределено по чл.18,ал.4 от Наредбата № 1/09.07.2004 г.
10
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно със законната
лихва,считано от 11.03.2021 г. до окончателното изпащане на сумата.
С оглед изхода на делото и поради частичното уважаване на предявените искове
в полза на ищцовата страна следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част на
исковете. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата в размер на 225,70 лева. – разноски за
настоящото производството, в това число АВ, ДТ и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Х. да заплати на Г. ГР. Г., с ЕГН
********** от гр.Д. ул.Х.Д. № 11-А, с адрес за призоваване гр.Х. ,бул.“С.“ № 10офис 7,адв.
Б.И. АК-Х. сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение повдигнато с Акт от 10.03.2021 г. за
констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, за което обвинение е оправдан с решение по
АНД № 110/2021 г. на РС-Д. ведно със законната лихва считано от 11.03.2021г.до
окончателното изплащане на сумата,като искът в останалата му част до пълния предявен
размер от 26000,00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Х. да заплати на Г. ГР. Г., с ЕГН
********** от гр.Д.ул. Х.Д. № 11-А с адрес за призоваване гр.Х. ,бул.“С.“ № 10офис 7,адв.
Б.И. АК-Х. сумата от общо 600,00 лева, представляващи претъпени имуществени вреди –
заплатен адвокатски хонорар – 300 лева по № 110/2021 г. на РС –Димитровград и заплатен
адвокатски хонорар - 300 лева по ВНАХД №142/2021 г. на ОС - Х., ведно със законната
лихва, считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата му част до пълния предявен размер от 1400 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Х. да заплати на Г. ГР. Г., с ЕГН
********** от гр.Д.ул.Х.Д. № 11-А с адрес за призоваване гр.Х. ,бул.“С.“ № 10офис 7,адв.
Б.И. АК-Х., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от
225,70 лева - съдебни разноски пред ОС-Х..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
11