№ 62
гр. Айтос, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100963 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба oт Ю. Х. Ю., EГH **********, с постоянен адрес: ***;
Л.Х.А., EГH **********, с постоянен адрес: с. П., общ. А., обл. Б.; Е. Х. Ю., EГH
**********, с адрес: ***; М. Х. Ю., EГH **********, ***, срещу Г. Х. А., EГH **********
,адрес: *** и Я. Ю. А. , ЕГН: ********** адрес: ***
В исковата молба се сочи, че ищците и ответницата са братя и сестри. Като общо на
брой са шест деца, наследници на Х. Ю. Х. и З. М. А.. В ИМ се излага, че всяко от децата на
общите наследодатели след смъртта им е наследило 1/6 идеална част от следните имоти
собственост на родителите им:
1. ДBOPHO МЯСТО с площ от 800 кв.м. находящо се в ***, съставляващо неурегулиран
поземлен имот ведно с построените в имота полумасивна Жилищна сграда, със застроена
площ от 60 кв.м. и полумасивна постройка, със застроена площ от 40 кв.м, при граници:
улица, училищен двор и имотите на Ш.И. и С. Я..
2. ДВОРНО МЯСТО с площ от 680 кв.м.,находящо се в ***, съставляващо неурегулиран
поземлен имот при граници: улица и имотите на Х.И. и Е.И..
Ищците твърдят, че родителите им са придобили собствеността на въпросните имоти пo
силата на повече от 10 годишно, явно, необезпокоявана давностно владение . Вторият от
описаните имоти, т.е.- ДBOPHO МЯСТО с площ от 680 . кв.м.,находящо се в ***,
съставляващо неурегулиран поземлен имот при траници: улица и имотите на Х.И. и Е.И.
наследодателите са владели от 1960 година до смъртта си. Във въпросния имот имало много
стара каменна сграда, където цялото семейство живяло дo 1987 г., когато се преместили в
другия процесен имот.
1
Първият от описаинте имоти ДBOPHO МЯCTO с площ от 800 кв.м. находящо се в ***,
съставляващо неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота полумасивна
Жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. и полумасивна постройка, със застроена
площ от 40 кв.м, при граници: улица, училищен двор и имотите на Ш.И. и С. Я.,
наследодателите закупили през 1987г., нo без да се спазват изискванията на закона относно
разпореждане с недвижими имоти. Oт тогава/1987 r./ до смъртта им, тe живели и ползвА.
необезпокоявано имота. След преместването в новия имот, единият от ищците - Ю. Х. Ю.,
получил разрешение от баща си, да построи допълнително две стаи, т.е. полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м, където да живее със семейството сu.
останалите ищци живели с родителите си, a ответницата Г. Х. А., пoчти веднага след
преместването -през 1987 год., се омъжила в друго населено място, където заживяла.
Ищците твърдят, че между всички наследници, имало договорка, че след смъртта на
родителите, щe извършат доброволна делба на процесните два имота. Тъй като ищеца Ю. Ю.
бил построил със съгласието на баща си две стаи в купения през 1987 r. имот страните имА.
договорка, че ще му преотстъпт същият.
Наследодателят Х. Ю. Х. починал през 2000 година, a З. М. А. -през 2021 година. Ищците
считат, че като техни наследници притежават no 1/6 идеА.н части от горепосочените имоти.
Затова и се изненадали, когато разбрали, че ответницата Г. Х. А. се е сдобила с Нотариален
акт за собственост пo давност- HA № 117, TOM III, per. № 2584, дело № 371 от 2008 год. на
Нотариус с peг. № 324- Б.Д., претендирайки пълна собственост с цитирания констативен НА
и тo въз основа на давностно владение.
Ищци твърдят, че ответницата Г. Х. А. никога не е живяла, нито е ползвала ДBOPHO
MЯCTO с ллощ от 800 кв.м. находящо се в ***, съставляващо неурегулиран поземлен имот,
ведно с построените в имота полумасивна Жилищна сграда, със застроена площ oт 60 кв.м. и
полумасивна постройка, със застроена площ от 40 кв.
A в ДВОРНО MЯCTO с площ от 680 кв.м.,находящо се в ***, съставляващо неурегулиран
поземлен имот били живели всичките като деца, a след преместването на семейството никoй
не го е ползвал самостоятелно, не е предявявал и претенции за еднолична собственост, нито
е оспорвал пo явен начин собствеността на родителите до смъртта им и след откриване на
наследството.
B този смисъл ищците считат, че за тях е важно не само да установят, че са
собственици на полагащите им се идеални части, нo и че ответницата не притежава повече
от 1/6 ид. част също.
Считат, че за тях е налице правен интерес съда да постанови съдебно решение, с което
I. Да приемете за установено no отношение на Г. Х. А., че нe e собственик на 5/6 ид. части:
1. От ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота полумасивна Жилищна сграда,
със застроена площ от 60 кв.м. и палумасивна пастройка, със застроена площ от 40 кв.м, при
граници: улица, училищен двор и имотите на Ш.И. и С. Я..
2
2. От ДВОРНО МЯСТО с площ от 680 кв.м.,находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот при граници: улица и имотите нa Х.И.И. и Е.И..
II. Да установи по отношение на Г. Х. А., чe всеки един от ищците е собственик на по 1/6
идеални части:
1. От ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота полумасивна Жилищна сграда,
със застроена площ от 60 кв.м. и палумасивна постройка, със застроена площ от 40 кв.м, при
граници: улица, училищен двор и имотите на Ш.И. и С. Я..
2. От ДВОРНО МЯСТО с площ от 680 кв.м.,находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот при граници: улица и имотите нa Х.И.И. и Е.И..
III. Да отмени Нотариален aкт за собственост пo давност № 117, том III, рег. № 2584, дело №
371 от 2008 год. на Нотариус с рег. № 324- Б.Д..
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Г. Х. А., чрез адв.Н.Д.. В отговора на ИМ, адв.Д. излага, че искът е процесуално допустим,
но неоснователен, т.к. почива на неверни фактически твърдения. Излага се , че
наследодателите са се развели в средата на осемдесетте години на миналия век. Докато са
били семейство са живели в ДВОРНО МЯСТО с площ от 680 кв.м. След 1987г майката
заедно с петте деца закупува и се премества в ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м. В този
имот бащата никога след развода не е стъпвал, а майката и децата живеят в него до
1992г.,когато заминават за република Т. всички с изключение на ответницата Г. А. и ищеца
Ю. Ю.. В отговора на ИМ ответницата А. твърди, че е закупила ДВОРНО МЯСТО с площ от
800 кв.м от майката на съпругата на Ю. Ю., която също е заминавала за Т.. От 1989г до
момента владението върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м се упражнява само от
ответницата, т.к. тя го е закупила без съставен НА. Относно ДВОРНО МЯСТО с площ от
680 кв.м същото било оградено и се владяло от двамата ответници (още преди да склюат
гр.брак) от 1994-1995г. Ответницата А. отрича имотите да са били придобити в следствие на
необезпокоявано владение в продължение на 10години, т.к. тя заедно със съпруга си са
манифестирали владението си, като твърди, че е владяла имотите от 31.12.2008г до
01.01.2019г. Ответницата отрича между страните да е имало договорка за подялба на
имотите, още по-малко за отстъпване на единия имот на ищеца Ю.. Отрича ищеца Ю. да е
строил каквото и да било в имотите, като твърди, че постройките в процесния имот от
800кв.м. са изградени от предишната собственичка- тъща на Ю. Ю..
Ответницата оспорва допустимостта на исковете така, както са предявени.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Я. Ю. А. чрез адв.Н.Д. . В отговора на ИМ, адв.Д. излага, че искът е процесуално допустим,
но неоснователен, т.к. почива на неверни фактически твърдения. Излага се , че с
ответницата А. за съжителствали от 1993г, а едва през 2000г са сключили граждански брак.
Това била и причината през годините след 1993г ответника да инвестира средства в
подобрението на имотите, като закупил овощни дръвчета и оградна мрежа и започнал да
3
стопанисва имотите съвместно със съпругата си. ответникът твърди, че за братята и
сестрите на съпругата му както и за техните родители били ясно, че Г. ще стопанисва
имотите , т.к. те всички заминали за Т..когато идвали на гости в България ищците, както и
общите наследодатели отсядали в дома на ответника в с.С., т.к. постройките в процесните
имоти не били годни за живеене. Относно имот ДВОРНО МЯСТО с площ от 680 кв.м.,
ответника твърди, че бащата на съпругата му не е имал документи за този имот и когато е
заминавал за Т. им казал да го оградят с мрежа, да го ползват и ако могат да си извадят
документ за собственост. Относно имот ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м.ответника
твърди, че същия е закупен с пари дадени от бившия съпруг на ответницата Г. А. и братята и
сестрите й знаят това, поради което се предполага, че няма да имат претенции към него.
Ответникът А. твърди, че всички ищци са знаели за атакувания НА. Не на последно място се
твърди, че двамата ответници са придобили имотите в резултат на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода 01.01.2009г до 01.01.2019г
Ответникът претендира разноски ,прави доказателствени искания.
Съдът като се запозна с текста на ИМ и съдържащите се в нея искания, е допуснал з
за разглеждане положителният установителен иск по чл.124 ГПК . При уважаване на иска
следва да се произнесе по законоустановените правни последици от това, уредени в
разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищците и първата ответница- Г. А. са братя и сестри, с
общи родители- баща Х. Ю. Х. и З. М. А.. По време на брака съпрузите и децата живели в
имот в единия от процесните имоти в с.Д. с площ от 800кв.м. Със съдебно решение в сила от
05.05.1986г брака между наследодателите бил прекратен и Х. Х. останал да живее в
семейното жилище, а З. А. заедно с децата се преместила да живее във втория спорен имот
в с.Д. с площ от 680кв.м. След 1993г ищците , с изключение на Ю. Х. Ю., заедно с майка си
З. А. се преместили да живеят в Република Т.. След няколко години Ю. също се преместил
да живее в Република Т.. От този момент ответницата Г. А. подпомагана от първия си
съпруг, а по-късно и от ответника Я. А. се грижела за имотите в с.Д..
На 21.03.2008г ответницата Г. А. се сдобила с НА за собственост на недвижимите
имоти по давност № 117 TOM 3, per. № 2584, нoт.д. № 371 oт 21.03.2008г. на нотариус Б.Д..
И от двете страни по делото бяха представени писмени доказателства за
задграничните пътувания на З. М. А. , удостоверение за наследници , както и копие от
съдебно решение на АРС и удостоверение за прекратен граждански брак.
В качеството на свидетели бяха разпитани Х. С. Х. , Ф. Х. А., Х. Сюлейман М., А.
Хилми М..
По време на разпита свид. Х. С. Х. разказва, че е жител на с.Д. от 1958г и повече от
50години познава родителите на страните, както и самите имоти. Свид.Х. разказва, че в
имотът от 800кв.м. е живял бащата. Този имот бил крайно занемарен, сграда в него вече не
4
съществувала. Другия имот от 680кв.м. бил обитаван от майката и децата , а през 1986-1987г
ищецът Ю. построил нова сграда в имота, където се настанил да живее със съпругата си и
им се родили деца. През 1993г цялото семейтво заминало да живее в Т.. В България
останала само ответницата Г. А., която първо била женена и живеела в с.Д., а по-късно в
с.С..
Свид.Ф. А. (братовчедка на страните) разказва, че е огледана от найка им и баща им
и много добре познава семейтвото, както и спорните имоти. Разказва, че в единия имот,
където е останал да живее бащата постройката се е срутила и имота е необитаем и
неподдържан от години. Втория имот бил закупен от майката З., след развода и там живели
до последно преди да заминат за Т. майката и децата. През 1986г във въпросния имот ищеца
Ю. с помощта на тъста си изградил втора постройка за своето семейство. Свидтелката
разказва, че след заминаването на ищците за Т. не е виждала ответницата А. в имота.
Познава и двамата й съпрузи и не е виждала в имота никой от тях.
Свид.Х. М. (приятел на ответниците) разказва, че в периода 2000-2010г многократно
ги водил с автомобила си до с.Д., където те посещавА. двата имота, за да ги поддържат. През
2008г с личния си автомобил откарал три възрастни жени при нотариус в гр.А., а след това
ги прибрал в с.Д..
Свид.А. М. разказва, че е зет в семейството и много добре си спомня двата имота. В
единия двор имало стара къща, но след развода съпругата З. отишла да живее при брат си, а
в семейното жилище останал да живее съпруга. След няколко години майката заедно с
децата отишла на квартира в другия имот (по това време собственост на тъщата на Ю.) .
След 1992г, когато всички се изселили в Т. ответницата Г. заедно с тогавашния си съпруг
закупили мястото от родителите на Ю.. През 2008г наследодателката З. посетила България,
за да се лекува и когато се върнала в Т. казала на останалите си деца, че е помогнала на Г. да
се сдобие с НА за къщата и тя остава на нея. Свидетелят разказва, че когато са напуснА.
България в единия имот е живеел наследодателят Х., а в другищ- ответницата А..
Поделото е допусната и извършена съдебно-техническа експретиза (л.110-114)
според заключението на която „Имот №1 с площ от 800кв.м.има останки от двете описани в
НА постройки, една акация и една смокиня. Имотът е частично ограден откъм улицата, без
врата, около 30метра по източната му страна и около 17м. от юг с дървени колчета и
бетонови колове с мрежа. От запад имота не е заграден , а от изток –на места с плет от
клони.“ „Имот №2 с площ от 680кв.м. също е частично ограден по западната и южна страна
с бетонови колове и мрежа. От север граничи с улица и обособен вход и има малка част от
следи от ограда . от изток няма ограда, граничи с дере. В границите на имота има останки от
сграда.“
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от за установяване право
на собственост, придобито в резултат на давностно владение (по чл.79, ал.1 ЗС) е допустим,
тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска.
5
В хода на производството съдът установи, че процесния имот е наследствен между
страните. В този смисъл ищците доказаха категорично, че имотите са били владени от
общите им наследодатели и страните са продължили давностното владение на родители си.
Ответниците от своя страна не успяха да докажат категорично, че действията им са
извършени именно с цел да афишират владение за себе си, а не управление на съсобствената
вещ. Нещо повече по делото изобщо не се събраха доказателства ответниците да са
обработвали или извършвали каквито и да било действия, чрез които да афишират владение.
С изключение на заграждането с мрежа на единия имот, което беше колебливо потвърдено
от ВЛ, съдът не събра доказателства да са бил извършвалии и действия на обикновено
управление от ответицата.
В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е
прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.
№1162/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност
е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В
решение №145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че
общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност,
защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик
няма възможност /поради неведение/ да се брани. Следва да се имат предвид
задължителните указания на ТР №1/2012 г. на ГК на ВКС, съгласно които независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В контекста на
посочената съдебна практика по делото няма доказателства, които да установяват
категорично промяната на намерението на ответниците -съпрузи да своят имота да е
манифестирана пред останалите съсобственици и по-конкретно ищците. Факт е, че един от
свидетелите твърди, че ответниците са заградили от части единия от имотите, но този факт
6
сам по себе си не е достатъчен за извод за промяна в отношението към имота. Обективно и
до момента (макар че се е снабдила с НА за собственост още през 2008г), не са налице
действия, от които да може да се съди за промененото отношение на ответниците към имота,
още по-малко това променено отношение да е станало достояние на останалите
съсобственици.
От показанията на свидетелите, които живеят в село Д. става ясно, че дори не са
виждА. ответницата в селото. Що се отнася до показанията на свид.А. М. , които твърди че
ответницата Г. е живяла в един от имотите, съдът прецени да не ги кредитира, т.к. свид.
разказва , че от 1989г е напуснал страната.
По делото липсват писмени доказателства общата наследодателка З. А. да е закупила
някой от имотите, макар това да се твърди в показанията на всички свидетели. Те не могат
да се кредитират, при положение, че няма писмен документ за това (при задължителна
според чл.18 ЗЗД нотариална форма).
След смъртта на общите наследодатели наследниците му (в това число и
ответницата) са третирА. имота като съсобствен. Заграждането с оградна мрежа е станало
със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици. При конкретните
обстоятелства действията са били възприемани от останалите съсобственици именно като
действия по управление на съсобствената вещ. С оглед изложеното предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен като бъде признато по отношение наответницата Г. А.
правото на собственост по 1/6ид.ч. от процесните имоти на всеки от ищците.
Закономерна последица от уважаването на иска е и отмяната на атакувания НА №
117 TOM 3, per. № 2584, нoт.д. № 371 oт 21.03.2008г. на нотариус Б.Д. в частта над
собствената на ответницата Г. А. 1/6 иделна част.
Делото следва да бъде прекратено по отношение на привлечения като ответник Я. Ю.
А., т.к. става ясно, че собствеността върху имотите се дължи на наследствено
правоприемство и продължено давностно владение на наследодателите.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищците съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се
присъдят направените разноски. От представения списък по чл.80 ГПК е видно, че всеки от
ответниците претендира разноски в размер на 1415лв. , от които 1000лв.адв хонорар,
100лева ДТ, 300лв. депозит за СТЕ и 15лева за съдебни удостоверения.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Х. А., EГH ********** ,адрес:
***, че Ю. Х. Ю., EГH **********, с постоянен адрес: ***; Л.Х.А., EГH **********, с
постоянен адрес: с. П., общ. А., обл. Б.; Е. Х. Ю., EГH **********, с адрес: ***; М. Х. Ю.,
7
EГH **********, *** са собственици всеки на по 1/6 ид.ч. от правото на собственост
върху:
1. ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота полумасивна Жилищна сграда,
със застроена площ от 60 кв.м. и палумасивна постройка, със застроена площ от 40 кв.м, при
граници: улица, училищен двор и имотите на Ш.И. и С. Я..
2. ДВОРНО МЯСТО с площ от 680 кв.м.,находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот при граници: улица и имотите нa Х.И.И. и Е.И..
ОТМЕНЯ на осн. 537, ал.2 ГПК НА за собственост на недвижимите имоти по
давност № 117 TOM 3, per. № 2584, нoт.д. № 371 oт 21.03.2008г. на нотариус Б.Д. в частта
над собствената на Г. Х. А., EГH ********** ,адрес: *** 1/6 ид.ч. от правото на
собственост върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 800 кв.м находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота полумасивна Жилищна сграда,
със застроена площ от 60 кв.м. и палумасивна постройка, със застроена площ от 40 кв.м, при
граници: улица, училищен двор и имотите на Ш.И. и С. Я.; и ДВОРНО МЯСТО с площ от
680 кв.м.,находящо се в ***, съставляващо неурегулиран поземлен имот при граници: улица
и имотите нa Х.И.И. и Е.И.;
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта срещу ответника Я. Ю. А. , ЕГН:
********** адрес: *** ;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Х. А., EГH ********** ,адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. Х. Ю., EГH **********, с постоянен адрес: ***; Л.Х.А., EГH **********,
с постоянен адрес: с. П., общ. А., обл. Б.; Е. Х. Ю., EГH **********, с адрес: ***; М. Х. Ю.,
EГH **********, с Д., общ. Р., направените по делото разноски в размер на 1415 лв.
(хиляда четиристотин и петнадесетлева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8