№ 63
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000501 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 3708/19.07.2024г. на „АВРОРА 11“ ЕООД- гр. Шумен, ЕИК
*********, представлявано от управителя И.И., срещу решение №
24/18.04.2024г., постановено по т. д. № 98/2021 г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „ГО
ГРИЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Лясковец, обл. Велико Търново, общ. Лясковец, ул. „Васил Левски“ № 164,
представлявано от управителите С.В. и М.Р., сумата от 58 991.03 лв., от които:
сумата 18 604.44лв., представляваща сбор от неизплатената част от дължима
цена на доставени стоки и текуща такса по франчайз договор (ежемесечно
възнаграждение по чл. 3, ал. 5 от договора), по фактури № №
40385/04.11.2018г., 40413/06.11.2018г., 40444/08.11.2018г., 40473/10.11.2018г.,
40505/12.11.2018г., 40533/14.11.2018г., 40565/16.11.2018г., 40587/18.11.2018г.,
40616/20.11.2018г., 40646/22.11.2018г., 40677/22.11.2018г., 40706/24.11.2018г.,
40735/26.11.2018г., 41137/20.12.2018г., 41631/24.01.2019г., 42740/09.04.2019г.,
43315/17.05.2019г., 43433/17.05.2019г., 43642/04.06.2019г., 43818/17.06.2019г.,
44887/20.08.2019г., 45938/24.10.2019г., 45976/27.10.2019г., 46086/03.11.2019г.,
1
46177/10.11.2019г., 46727/20.12.2019г., 46883/02.01.2020г., 47234/30.01.2020г.,
47361/08.02.2020г., 47418/13.02:2020г., 47436/14.02.2020г., 47537/22.02.2020г.,
47726/11.03.2020г., 47785/12.03.2020г., 47855/18.03.2020г. и 48063/10.04.2020г.,
издадени по сключен между страните договор за франчайзинг № 16017 от
01.05.2016г., и сумата 40 386.59 лв., представляваща неустойка за забава,
предвидена в чл. 3, ал. 7 и чл. 13, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба–
09.09.2021г. до окончателно й заплащане.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, в резултат на които
въззивникът е бил лишен от възможността своевременно да направи
възражение за неподсъдност на спора на сезирания съд по силата на клауза за
договорна подсъдност, да направи искане за отвод на решаващия съдия, както
и доказателствени искания. Твърди се и необоснованост на решението и
необсъждане на релевантни факти, в това число и че ищецът е отказал да
предоговори условията на сключения между страните договор за франчайз
заради епидемията от Ковид 19 и обявеното извънредно положение. Искането
към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете.
Претендира се и възлагане на направените съдебно- деловодни разноски за две
инстанции на насрещната страна. Към жалбата са приложени преписи на
писмени документи, част от които не са заверени за вярност, но не е направено
искане за приемането им във въззивното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез органния представител на дружеството- въззивник, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „ГО ГРИЛ“ ООД представя отговор, чрез
адвокатите П. М. и С. А. от САК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. В
проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция жалбата и отговорът
се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на „Го
грил“ ООД- гр. Лясковец, ЕИК *********, с която са предявени срещу
2
„Аврора 11“ ЕООД- гр. Шумен, ЕИК *********, следните обективно
кумулативно съединени осъдителни искове: 1./ с правно основание чл. 79,
ал.1, предл. първо ЗЗД, за присъждане на сумата 18 604.44лв. (след изменение
на първоначално предявения размер), претендирана като дължима незаплатена
част от цена на доставени стоки по сключен между страните договор за
франчайзинг № 16017 от 01.05.2016г. и текуща такса- ежемесечно
възнаграждение по чл. 3, ал. 5 от договора, за които задължения са издадени в
периода от 04.11.2018г. до 10.04.2020г. посочените по- горе 36 бр. данъчни
фактури, и 2./ с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата
40 386.59лв., претендирана като дължима от ответното дружество част от
неустойка за забава (наказателна лихва), предвидена в чл. 3, ал. 7 и чл. 13, ал.
2 от договора, в размер на 0.3 % от дължимата сума за всеки ден забава,
считано от датата на посочената в съответната фактура падеж, до предявяване
на исковете. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законната
лихва върху исковите суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба– 09.09.2021г., до окончателното погасяване на задълженията.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „Го грил“ ООД в
качеството на франчайзодател, и ответника „Аврора 11“ ЕООД в качеството на
франчайзополучател, е сключен договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016
г., за срок от седем години, по силата на който франчайзодателя предоставя на
франчайзополучателя правото да осъществява продажби на месни продукти и
други хранителни стоки под фирменото наименование „GO GRIL“, както и
права за ползване на оборудвано търговско съоръжение за продажби на
дребно, находящо се в гр. Шумен, кръстовището на бул. „Велики Преслав“ и
ул. „Съединение“, и доставя съответните стоки под формата на
полуфабрикати срещу задължението на ответника да заплаща възнаграждение
за предоставените му права и доставените стоки, съобразно уговореното с
договора. Излага се, че от м. ноември 2018 г. ответникът е преустановил
погасяването на паричните си задължения за цена на доставени стоки в обекта
и ежемесечни възнаграждение в размер на 4 % от брутните приходи съгласно
чл. 3, ал. 5 от договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016 г. за поддържане на
работещ бизнес модел. Твърди се също, че към датата на предявяване на
исковата молба ответникът не е погасил паричните си задължения въпреки
изпратените в предходен период две покани- нотариална покана, връчена на
07.05.2020г., и втора покана, изпратена чрез телепоща изх. № 107 на
3
21.12.2020г., получена на 31.12.2020г.
Ответното дружество, представлявано от управителя И.Р.И., представя
отговор в рамките на двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който е
заявено становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за
франчайзинг, че отношенията между дружествата по повод на изпълнението
му тях са влошени от 2018 г. поради допусната от дружеството забава относно
изпълнението на паричните задължения, произтичащи от договора.
Ответникът твърди, че за преодоляване на забавата е постигната договореност
с франчайзодател, неговият обект да бъде зареждан със стока само след
авансово плащане в размер на 120% от сума, включваща 100% от стойността
на предстоящата доставка на стоки и 20%- за погасяване на стари задължения.
Въз основа на тази договореност, според ответника, ищецът не е имал
основание да издава фактури за доставени стоки в обекта преди да му бъде
платена сума в размер на 120 %. Излага се също, че ищецът е доставял
некачествени стоки, с което не е изпълнил задължението си като
франчайзодател и това е попречило на ответника да изпълни задълженията си
по договора; позовава се и на ограниченията, наложени по повод
разпространението на Ковид-19, като обективни обстоятелства, попречили на
ответника да реализира продажбата на стоките, осигурени му от ищеца, който
не се съгласил да се подпише споразумение за предоговаряне на условията по
договора. По повод изложеното в исковата молба, че договорът е развален с
едностранно изявление на ищеца- франчайзодателя, се релевира насрещно
твърдение, че всъщност договорът е развален от ответника-
франчайзополучател с уведомление от 05.05.2020г. поради отказ на
насрещната страна да изпълни предложенията по предходно уведомление от
03.04.2020г. и да подмени стоки с изтекъл срок на годност, с което е
прехвърлена финансовата тежест от нереализирана стока на „Аврора 11“
ЕООД. По тези съображения ответникът счита, че сумите, които следва да се
приспаднат от задълженията по фактурите за текущо възнаграждение и цена
на доставени стоки, са значително по-големи по размер от депозита от 8 000
лв. Направено е и възражение за нищожност на клаузата за мораторна
неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави и морала.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
4
намира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно по
критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк.
д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск. Твърденията за произтичащи от сключен договор за франчайзинг парични
вземания за текущи възнаграждения по договора, цена на доставени стоки и
мораторна неустойка, очертават активна и пасивна легитимация на страните
по спора като положителна процесуална предпоставка за правото на иск на
неудовлетворен кредитор с парично вземане към съконтрагент по търговска
сделка. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното
до съда искане, исковете са правилно квалифицирани от окръжния съд като
такива с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба съдържа основно оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с връчването на
преписи от исковата молба и приложенията на „ Аврора 11“ ЕООД и призовки
за насрочените съдебни заседания, които според въззивника него са нарушили
правото му на защита и са попречили да направи възражение за неподсъдност
на спора на сезирания съд поради приложима клауза за договорна подсъдност
и искания по доказателствата, както и за отвод на съдията, постановил
решението.
По повод на всички оплаквания за допуснати процесуални нарушения
настоящият състав намира за необходимо преди всичко да посочи, че с оглед
характера на въззивното производство като инстанция по същество, а не
контролно- отменителна, още от изменението с ДВ бр. 124/1997г. на ГПК
/отм./, както съгласно Гл. 20 „ Въззивно обжалване” от действащия ГПК, в
5
сила от 01.03.2008г., допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд не могат да съставляват самостоятелно основание за
отмяна на постановеното решение. С твърдения за допуснати процесуални
нарушения жалбоподателят би могъл да обоснове доводи за ненастъпила
преклузия за възражения срещу предявените искове и обстоятелствата, на
които те се основават, на основание чл. 133 от ГПК, респ. чл. 370 ГПК, както и
за допустимост на направени за първи път във въззивното производство
искания за събиране на доказателства, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК процесуалното възражение за
неподсъдност на спора поради договорна клауза за местно компетентен съд, е
следвало да бъде направено от ответника най- късно с отговора на исковата
молба. Отговорът с вх. № 2306/25.05.2022г., подаден от „Аврора 11“ ЕООД,
представлявано от органния представител И.И., е изпратен и постъпил в съда
в рамките на възстановен двуседмичен срок по чл. 367, ал. 1 ГПК. Срокът е
бил възстановен от първоинстанционния съд с определение № 20/26.01.2023г.,
въз основа на съдържащи се изводи в мотивите на определение №
704/25.10.2022г. по в. ч. т. д. № 403/2022г. по описа на Варненски апелативен
съд, образувано по частна жалба срещу определение от открито съдебно
заседание на 17.05.2022г., в частта, с която е отхвърлена молбата на „Аврора
11“ ЕООД за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба,
като в тази част определението е обезсилено. В тази връзка, обстоятелството,
че съдията първоначално е постановил съдебен акт за отказ за възстановяване
на срок, а след постановяване на съдебен акт от инстанционен контрол, е
уважил искането по чл. 64, ал. 2 ГПК, без да има указания в този смисъл от
въззивната инстанция, не съставлява индиция за „предубеденост“ в какъвто
смисъл са неоснователните оплаквания в жалбата.
Ответникът е упражнил в срок правото си отговор, а това категорично
изключва извод, че той е пропуснал някои процесуални възможности за
защита поради настъпили законови преклузии в резултат на процесуални
нарушения на съда, предхождащи подаването на отговора. По отношение на
твърдението за пропусната възможност за искане за отвод на решаващия съдия
следва да се посочи също, че не се твърдят релевантни обстоятелства и няма
данни по делото за наличие на основания за отвод на съдията по смисъла на
чл. 22, ал. 1 ГПК.
6
Въззивният съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните
доказателства, като препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата
съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази
следното:
Между страните е безспорно, че по силата на сключения между тях
процесен договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016 г., франчайзодателят
„Го грил“ ООД отдава на франчайзополучателя „Аврора 11“ ЕООД правото и
му възлага задължението да осъществява продажби в собствен на
франчайзодателя павилион с марката „GO GRILL“ с необходимото оборудване
„до ключ“, монтиран в гр. Шумен, на кръстовището на бул. „Велики Преслав“
и ул. „Съединение“ – чл.1, ал.2 и ал.3, за нов седем годишен период в
съответствие с наложения в търговската практика от франчайзодателя бизнес
модел и съобразно уговорените с договора условия. Запазен е обемът на
предоставените на ответника, с предходен договор, права за ползване на
търговска, интелектуална и индустриална собственост, включващ: оборудвано
търговско съоръжение за продажби на дребно, търговската марка/име „GO
GRILL“, правото за упражняване на търговска дейност в системата на
търговска верига „GO GRILL“, бизнес модел за снабдяване, организация и
пласмент, ноу-хау, който пакет следва да се използва за продажба на месни
продукти на скара, бира, безалкохолни напитки, хлебни изделия, салати и
сосове на крайния потребител и да се прилага съобразно утвърдения бизнес
модел, конкретните указания и изисквания на „Го грил“ ООД и условията по
договора. Договорено е, че в павилион с марката „GO GRILL“ могат да се
продават единствено продукти, закупени от ищеца или от посочени от него
търговци, като във всички останали случаи е необходимо изрично писмено
съгласие от ищеца.
В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество
признава, че към 2018г е бил в забава относно плащането на произтичащи от
договора паричните задължения по издадени фактури, но твърди, че поради
тази забава е постигнато споразумение между страните, по силата на което
франчайзодателя има право да откаже да зарежда обекта, ако не получи
7
авансово плащане в размер на 120 % от стойността на предвидена доставка, с
предстоящо издаване на фактура, от който размер: 100 % плащане по
фактурата и 20 % за погасяване на стари задължения. От това съглашение
органният представител на франчайзополучателя се опитва да обоснове
някаква необичайна презумпция или фикция за обстоятелствата, че
процесните парични вземания по издадени фактури следва да се приемат за
платени, тъй като не можело да има издадени фактури без да е платена
стойността им.
Тези доводи са несъстоятелни. Съглашението предвижда право на
франчайзодателя да не прави нови доставки ако не му е платено, а не
задължение да не доставя преди авансово плащане, а още по- малко
презумпция за плащане на доставеното.
В тази връзка, правото да преустанови доставките поради непогасени
задължения на франчайзополучателя по предходни доставки в значителен
размер, е упражнено от франчайзодателя в период преди отправяне на
нотариална покана рег. № 548, том 1, Акт: 32 на нотариус Й.С., район на
действие – РС - Шумен рег. № 717 на НК, получена от ответника на
07.05.2020г. Ответникът е уведомен, че поради системно неизпълнение от
месец ноември 2018г. на задължението му да заплаща в срок стойността на
доставените стоки и да поддържа постоянна нулева задлъжнялост към
франчайзодателя, по всички дължими вземания, за които са издадени фактури
или платежни документи, общия размер на задължението му към
франчайзодателя е в размер на 18 523.19 лв. С оглед на това, на основание чл.
25, ал. 3 и ал. 4 от договор за франчайзинг № 16017/01.05. 2016г., ищецът
прекратява едностранно договора, считано от датата на получаване на
нотариалната покана, като ответникът е поканен в срок от три дни, считано от
датата на получаване на поканата, да заплати на кредитора дължимата сума.
Преди да инициира съдебно производство за неплатените парични вземания,
ищецът е връчил и втора покана за доброволно плащане с телепоща изх. №
107/21.12.2020г.
По твърденията на ответника, че договорът е развален с негово
едностранно изявление, съдът намира следното от правна страна:
Неизправността на ответника относно погасяването на парични
задължения към франчайзодателя от 2018г. до прекратяване на договора с
8
изявлението на насрещната изправна страна, е пречка да възникне в негова
полза потестативно право за разваляне на договора с едностранно изявление.
Отделно от това, фактите и обстоятелствата, на които се позовава ответника в
уведомлението за разваляне на договор за франчайз № 16017 от 01.05.2016г.
не съставляват действително допуснато от франчайзодателя неизпълнение на
негови задължения, произтичащи от договора. По признания на ответника, с
прилагане на писмо от 15.06.2018г., още към 2018г. страните са постигнали
съгласие, във връзка със допуснатата сериозна забава на плащанията на
франчайзодателя, че поради непогасени задължения на франчайзополучателя
по предходни доставки „Го грил“ ООД има право да откаже зареждане на
обекта преди да се извърши авансово плащане по предстояща доставка, ведно
с част от задължения по предходни доставки. По отношение на
обстоятелството, сочено от ответника като вид неизпълнение на
франчайзодателя, а именно, че е отказал да замени към м. 03.2020г. стоките от
последните доставки, които са били с изтекъл срок на годност, от
съдържанието на договора не се установява задължение на доставчика да
изтегля стоката с изтекъл срок и да я заменя с друга. Напротив, има изрична
клауза- чл. 19, че франчайзодателя не поема отговорност и гаранции за
печалбите на франчайзополучателя или постигане на определен финансов
резултат.
Твърдение за доставка на некачествени стоки от франчайзодателя е
направено в уведомлението, отправено от ответника към франчайзодателя, за
разваляне на договора, както и в отговора, но то е бланкетно, без конкретика.
Поради липса на конкретно релевирани факти и обстоятелства, съдът не е
надлежно сезиран със защитно възражението, при което не е имал задължение
да дава указания по чл. 146, ал. 2 във вр. с чл. 377 ГПК.
Не съставлява неизпълнение на договорни задължения и несъгласието
на ищеца да предоговори с ответника условията на действащото
правоотношение към м. 03.2020г., анексирането на което е могло да се
осъществи само при обща воля и съгласие на страните. Законът за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила
от 13.03.2020г., не предвижда законодателна намеса в заварените
правоотношения между търговци.
9
Въз основа на данните и проверените счетоводни документи, описани
от обстоятелствената част на проведената пред първоинстанционния съд
съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводствата на двете
страни разликата в общия размер на задълженията по процесните фактури за
цена на доставени стоки и за текущо възнаграждение по договор за франчайз е
2.37лв., като осчетоводяването в повече е в счетоводството на „Аврора 11“
ЕООД. В счетоводството на ищеца са осчетоводени задължения по
неизплатени суми по фактури – 18 604.44 лв. При приемане на заключението в
открито съдебно заседание, въз основа на допълнително представени от
ответника документи, вещото лице е коригирало извода си за
неосчетоводяване на фактура № 46086/03.11.2019г. в счетоводството на
„Аврора 11“ ЕООД, посочена в съответната таблица и изчислена в
заключителната част с нулева стойност. При тази корекция, с оглед
стойностите по писменото заключение, следва да се приеме, че по счетоводни
данни на ответника задълженията му към ищеца по процесните фактури са в
размер на 18 606.81 лв. (17 925.21 лв. + 681.60 лв.- неплатен остатък по
фактура № 46086/03.11.2019г. ), и съответно 10 606.81 лв. след приспадане на
8000 лв. неусвоен депозит към датата на прекратяване на договора.
Отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в
дневниците за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит
по същите съгласно ЗДДС представляват недвусмислено признание на
задълженията и доказват тяхното съществуване.
Установената от вещото лице съществена разликата между дължимите
сумите по фактурите по данни от счетоводствата на двете дружества се дължи
на това, че всяка от страните приспада неусвоения депозит от 8 000 лв.,
уговорено да се извършва „автоматично“ при предсрочно прекратяване на
договора, при определена поредност, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, от
размера на различни по основание задължения- ищецът приспада депозита от
вземането за мораторна неустойка, а в счетоводството на ответника тази сума
е приспадната от задълженията по процесните фактури. Не е спорно, че към
момента на прекратяване на договора франчайзополучателят разполага с
депозитна сметка у франчайзодателя в размер на 8 000 лв.– чл. 3, ал. 2, както и
че депозитът служи като гаранция и източник на погасяване на необслужените
задължения на франчайзополучателят, подробно посочени в чл. 3, ал. 3, т. т.
3.1, 3.2, 3.3, 3.4, 3.5, 3.6 и 3.7. С оглед договорената от страните поредност за
10
„автоматично“ счетоводно приспадане на депозита при предсрочно
прекратяване ва договора, при която текущите задължения по процесните
фактури попадат в предходен ред в съответната договорната клауза- чл. 7, т.
2.3, в сравнение със задълженията за мораторна неустойка, сумата от 8 000 лв.
следва да се приспадне от общия размер на предявеното за присъждане
задължение по предявения осъдителен иск за реално изпълнение на парични
задължения, с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, което
съответства на начина на осчетоводяване при ответника.
В хода на процеса не са надлежно въведени и доказани от ответника
други основания за намаляване размера на задължението. Твърденията във
въззивната жалба, че съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор за франчайз
при прекратяване на договора франчайзодателят „Го Грил% ООД следва да
изкупи наличната стока според доставните цени към момента на
прекратяването, и тази стойност следва да се извади от размера на
претенцията, са релевирани за първи път в тази инстанция, а по същество
съставляват искане за прихващане. Освен, че е несвоевременно и не подлежи
на разглеждане, това възражение е и бланкетно, без посочване на налични
стоки в обекта към определен момент и стойност/сума, с която се цели
прихващане.
По изложените съображения, въззивният съд прави крайния правен
извод по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че
същия е основателен до размер на сумата 10 604.44 лв. В останалата част за
горницата над 10 604.44 лв. до 18 604.44 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Въззивният съд не споделя извода на първостепенния съд за
неоснователност на своевременно релевираното от ответника възражение за
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на чл.3, ал. 7
вр. чл. 13, ал. 2 от договора, с която е предвидена неустойка за забава
(наказателна лихва) в размер на 0.3 % от дължимата сума за всеки ден забава,
като съображенията за този извод, включително и извлечени от постановките в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, са следните:
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и, в частност, да уговарят неустойка е ограничена
11
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. Ограничението на договорната свобода е приложимо както за
гражданските, така и за търговските сделки – аргумент от чл. 288 ТЗ.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент.
В случая, критерии от кръга на примерно посочените в Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, които могат
да бъдат използвани при преценката, са: естеството и вида на неустойката -
парична, мораторна; изпълнението, което се обезпечава с неустойката –
неизпълнение на парично задължение; съотношение на между размера и
очакваните вреди от неизпълнение на задължението. При преценка по
посочените критерии, съдът приема, че за размер на очакваните вреди от
неизпълнение на парично задължение не може да се приеме съществено
различен от този на законната лихва, определена от МС, съгл. делегацията на
чл. 86, ал. 2 ЗЗД, упражнена към датата на сключване на договора чрез
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения (Обн., ДВ, бр. 106 от 23.
12. 2014 г.). С ал. 1 на чл. единствен на посочения поднормативен акт е
определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, като
дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1. Основният лихвен
процент (ОЛП) на БНБ към момента на сключване на договора, (както и при
прекратяването му през 2020 г.), е 0.00%, при което размерът на договорената
в оспорената клауза от договор за франчайзинг № 16017/ 01.05.2016г.
неустойка за забава се явява с 9.26 пъти по- висок от размера на законната
лихва- 10 %. Въз основа на посоченото, въззивният съд извлича категоричен
правен извод, че клаузата за неустойка, с която е предвидено плащане на
повече от деветкратния размер на предвидимите вреди, излиза извън
12
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, респ.
същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, респ. поради
очевидно противоречие с принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване.
В резултат на правния извод за нищожност на клаузата за мораторна
неустойка чл.3, ал. 7 вр. чл. 13, ал. 2 от договора, неоснователен се явява
осъдителният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждането на
част от непогасена част от парично вземане, формирано въз основа на
нищожната клауза в размер на сумата 40 386.59 лв. за исковия период, след
приспадане на депозит от 8 000 лв. Акцесорната претенция по този иск за
присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба е
неоснователна не само поради извода на въззивния съд за липса на
задължение, но и предвид обстоятелството, че с присъждане на законна лихва
за забава върху наказателна лихва за забава ще се допусне анатоцизъм,
предвид характера на олихвяваното парично вземане, а уговорка за
олихвяване на лихви по чл. 294, ал. 2 ТЗ не се съдържа в процесния договор.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по
същество, за част от предмета на спора, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 8 000 лв., съставляваща горницата над 10 604.44лв. до 18 604.44лв. -
част от дължима цена на доставени стоки и текуща такса по франчайз договор
по процесните фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, както и
сумата 40 386.59 лв., представляваща неустойка за забава, предвидена в чл. 3,
ал. 7 и чл. 13, ал. 2 от договора в размер на 0.3 % от дължимата сума за всеки
ден забава, считано от датата на посочената в съответната фактура падеж, до
предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на завеждане на исковата молба– 09.09.2021г. до окончателно им
заплащане, като се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението подлежи на
частична отмяна и в частта за разноските, съобразно отхвърлената част от
исковете, за горницата над сумата 1159.47 лв. (от която сумата 933.33 лв. –
разноски за исково производство- първа инстанция, и сумата 226.14 лв. –
направени разноски в обезпечително производство) до присъдения размер от 6
450 лв. В останалата част решението на първоинстанционния съд следва да се
13
потвърди.
Искания за присъждане на съдебно- деловодни разноски за въззивна
инстанция са направени от представителите на двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата, която въззиваемото дружество дължи на
въззивника за репариране на направени разноски за държавна такса за
въззивна инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете е 967.73 лв.,
а въззивникът дължи на насрещната страна сумата 1186.44лв.- съответна на
уважената част от исковете част от заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 6 600 лв. за тази инстанция. След прихващане на насрещните
задължения за разноски сумата, която въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество за тази инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, е в размер на 218.71лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 24/18.04.2024г., постановено по т.д. № 98/2021г.
по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която „АВРОРА 11“ ЕООД- гр.
Шумен, ЕИК *********, представлявано от управителя И.И., е осъдено да
заплати на „ГО ГРИЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Лясковец, обл. Велико Търново, общ. Лясковец, ул. „Васил
Левски“ № 164, представлявано от управителите С.В. и М.Р., следните суми:
1./ сумата 8 000 лв., съставляваща горницата над 10 604.44 лв. до
присъдената сума от 18 604.44лв., представляваща сбор от неизплатената част
от дължима цена на доставени стоки и текуща такса по франчайз договор
(ежемесечно възнаграждение по чл. 3, ал. 5 от договора), по фактури № №
40385/04.11.2018г., 40413/06.11.2018г., 40444/08.11.2018г., 40473/10.11.2018г.,
40505/12.11.2018г., 40533/14.11.2018г., 40565/16.11.2018г., 40587/18.11.2018г.,
40616/20.11.2018г., 40646/22.11.2018г., 40677/22.11.2018г., 40706/24.11.2018г.,
40735/26.11.2018г., 41137/20.12.2018г., 41631/24.01.2019г., 42740/09.04.2019г.,
43315/17.05.2019г., 43433/17.05.2019г., 43642/04.06.2019г., 43818/17.06.2019г.,
44887/20.08.2019г., 45938/24.10.2019г., 45976/27.10.2019г., 46086/03.11.2019г.,
46177/10.11.2019г., 46727/20.12.2019г., 46883/02.01.2020г., 47234/30.01.2020г.,
47361/08.02.2020г., 47418/13.02:2020г., 47436/14.02.2020г., 47537/22.02.2020г.,
47726/11.03.2020г., 47785/12.03.2020г., 47855/18.03.2020г. и 48063/10.04.2020г.,
14
издадени по сключен между страните договор за франчайзинг № 16017 от
01.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази горница, считано от датата
на завеждане на исковата молба– 09.09.2021г. до окончателно й заплащане;
2./ сумата 40 386.59 лв., претендирана като неустойка за забава,
предвидена в чл. 3, ал. 7 и чл. 13, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба– 09.09.2021г. до
окончателно й заплащане, и
3./ горницата над сумата 1159.47 лв.- съдебно- деловодни разноски за
исково и обезпечително производство, (от която сумата 933.33 лв. – разноски
за исково производство- първа инстанция, и сумата 226.14 лв. – направени
разноски в обезпечително производство) до присъдения размер от 6 450 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо, чл.
92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за посочените суми, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/18.04.2024г., постановено по т. д. №
98/2021 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА „АВРОРА 11“ ЕООД- гр. Шумен, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.И., да заплати на „ГО ГРИЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, обл. Велико
Търново, общ. Лясковец, ул. „Васил Левски“ № 164, представлявано от
управителите С.В. и М.Р., сумата 218.71лв. (двеста и осемнадесет лева и
седемдесет и една ст.), представляваща част от разноски за въззивна
инстанция съразмерно с неоснователната част от жалбата, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните в частта по осъдителния иск за присъждане на
мораторна неустойка, на основание чл. 92, ал. 1 ГПК, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва.
В останалата част въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16