№ 64
гр. Свищов , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100199 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Ищецът В. АЛ. П., чрез пълномощника адв. Й.Й. от ВТАК твърди, че на
28.03.2016г. около 19,40 часа в гр. Свищов, на ул. Патриарх Евтимий, до № 68, настъпило
ПТП между лек автомобил марка ****, модел ****** с рег. № ******, управляван от него и
собственост на същия, и лек автомобил марка *****, модел **** с рег. № **** ***,
управляван от И. Г. Г., собственост на В. Н. П., при което водъчат на лек автомобил ***** –
И. Г. предприел маневра изпреварване, без да се е убедил, че л.а. **** е предприел и почти
завършил маневра завиване наляво, след което ударил в задната лява част завиващия л.а.
****, управлян от ищеца. Заявява, че при описаното ПТП , той като водач на лекия
автомобил **** претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на здравето.
Били му причинени телесни повреди, установени при извършените след пътния инцидент
медицински изследвания. Телесните повреди се изразявали в травми по гръдния кош, силни
болки в гърба и корема, силна болка при движение и дишане в лявата половина на гръдния
кош, палпаторна болка и болка при дишане и движение по задна аксиларна и
паравертебрална линия, кръвонасядане по гръдния кош, фрактура на ребро. Изживял силна
уплаха, съпреживявал случващото се отново и отново, изпитвал страх за себе си, че подобен
инцидент може да се повтори, както и страх за бъдещото си здравословно състояние.
Посочва, че физическите и душевните терзания не били отшумели дълго време, като
1
преживяният инцидент оказал трайно негативно въздействие върху него. Почувствал
основателен страх за живота си и за продължителен период от време не могъл да се отърси
от преживяното – сънувал кошмари и изпадал в чести пристъпи на паника, изпитвал
основателен страх от автомобили, продиктуван от ПТП. Описва, че месец и половина след
инцидента посетил психиатричен кабинет и му бил извършен преглед за психичното
състояние след претърпяното ПТП. От издаденото му медицинско удостоверение се
установявало наличието на смесено тревожно-депресивно разстройство. Чувствал се
подтиснат, напрегнат, неспокоен, постоянно си мислел за преживяното, не се хранил, със
затруднение се справял със задълженията си. За претърпените от него неимуществени вреди,
следвало да бъде обезщетен от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистете на виновния за причиненото ПТП водач на лек автомобил ***** по
застрахователна полица № BG/08/115002367869 , с валидност от 18.09.2015г.. до
18.09.2016г.. – ответното дружество. Затова отправил застраховетлна претенция до
застрахователелното дрежуство, която била разгледана от него по застрахователна преписка
№ *********/2020г… След размяна на кореспонденция , застрахователят отказал да му
заплати претендираното обезщетение , а предложил плащане само на сумата 3000 лева,
която на 8 март 2021г. му била преведена по банковата сметка. С това на практика
застрахователят отказал плащане за разликата. Счита, че за описаните и претърпени от него
увреждане на физическото и психическо здраве, представляващо неимуществени вреди,
следва да бъде обезщетен от застрахователя по застраховката Гражданска отговорност на
автомобилистете на виновния за ПТП водач на лек автомобил *****, а именно ответното
дружество, като за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимещуствени вреди
счита сумата от 20000 лева. След плащане на сумата от 3000 лева, искането му било за
остатъка от 17 000 лева. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата 17 000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от ТПТ, настъпило на 28.03.2016г.., ведно с лихвата за забава от датата на
увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните
състезания процесуалният му представител взема становище, че с оглед и на представения
по делото протокол за ПТП се установило настъпилото ПТП, а от съдебно автотехническата
експеритаза се установявало че при първия удар, са настъпили и уврежданията, което
кореспондирало на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Не било направено
от ответника ясно формулирано възражнеиеза съпричиняване, което да доведе до
намаляване на обезщетението. Моли иска да бъде уважен, като се присъдят направените по
делото разноски, а в случай на отхвърлителен диспозитив изцяло или частично, да бъде
съобразено, че ответника се представлява от юрисконсулт и се дължи възнаграждение в
размер различен от този, който биха дължали ако били представлявани от адвокат.
Ответникът Д. З. АД гр. София, чрез процесуалният представител юрисконсулт М. в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за
неоснователност на иска. Оспорва иска по основание и размер, както и прави възражнеие за
2
изтекла погасителна давност по отношение на иска за неимуществени вреди. Твърди, че
изпълнили задълженията си по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистете , полица BG/08/115002367869, като по молба на ищеца била образувана
преписка, а след обсъждане на представени документи, при съобразяване принципа на
справедливост и адекватнот уважил претенция и изплатили сумата 39,47 лева разходи във
връзка с претърпяните телесни увреждания и 3 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания, понесени от ищеца във връзка с травматични увреждания от ПТП
възникнало на 28.03.2016г.. Сочи, че сумата в размер на 3039,47 лева била изплатена на
7.12.2020г.., с преводно нареждане. Оспорва твърдението, че ПТП от 28.03.2016г. се е
осъществило изцяло по вина на водача на застрахования в дружеството лек автомобил
***** **** с рег. № ***** , както и оспорва механизма на ПТП, оспорва се твърдението за
счупено ребро, тъй като не била представена рентгенова снимка, поради което и изплатения
от застрахователя размер на обезщетение за неимуществени вреди се явявал достатъчен и
справедлив, още повече, че не били представени медицински документи, от които да се
установявало, че са настъпили усложения и се налага продължително лечение, а в случая
оздравителния процес протекъл нормално. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди
съдебно заседание излага съображения за неоснователност на иска – нямало факти и
обстотяелства , които да сочат, че са търпени от обективна страна болки и страдания,
надвишаващи изплатените от застрахователя 3 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
В Протокол за ПТП № 1467629 от 28.03.2016г. , изготвен от В. А. – мл.
автоконтрольор при РУ МВР Свищов е отразено, че на 28.03.2016г. около 19,40 часа, в гр.
Свищов, ул. Патриарх Евтимий № 68 , e реализирано ПТП с участник 1 – ППС с рег. №
******* , марка ***** ****, собственост на В. Н. П., с водач И. Г. Г., със застраховка на
автомобила в Дженерали АД, полица№ BG/08/115002367869 , валидна от 18.09.2015г. до
18.09.2016г.. и участник 2 – ППС , марка **** ******, рег. № ******, собственост и
управляван от В. АЛ. П.. Като причини за ПТП е отразено, че участник 1 извършва маневра
изпреварване без да се е убедил, че уастник 2 е предприел и почти завършил маневра
завиване на ляво, като се блъска и предизвиква ПТП с материални щети. Протоколът за ПТП
не е такъв с пострадали лица, като не е описвано в приложения по делото протокол има ли
пострадали лица от ПТП. Направена е и схема на ПТП, както и е посочено, че е взето
административно отношнеие по отношение на участник 1, като е съставен АУАН.
Съгласно медицинско удостоверение за психично състояние от 12.05.2016г. на МЦ
„Норма“ООД гр. Свищов, на ищеца е поставена диагноза „******“. Като данни от
анамнезата са посочени, че след ПТП, при което е пострадал, подтиснат, не спи, постоянно
3
мисли за преживяното, не се храни, със затрудения се справя със задълженията си, повишава
артериалното налягане.
Видно от амбулаторен лист от 12.05.2016г. на д-р Н. Д., във връзка с тази поставена
диагноза на ищеца е предписана посочената терапия. Предписаните лекарства са закупени
от ищеца на същата дата, видно от приложената рецепта и фискален бон. С амбулаторен
лист от 31.03.2016г. на д-р П. М., във връзка с диагноза на ищеца контузия на гръден кош ,
му е предписано лекарство, което видно от рецепта и фискален бон от същата дата, е
закупено от ищеца. Според амбулаторен лист от 29.03.2016г. на д-р М., на ищеца е
поставена диагноза Счупване на ребро, предписано е изследване – Рентгенография на ребра,
и терапия с аналгетици. Описано е, че се олаква от болки в лявата част на гръдния кош след
ПТП на 28.03.2016г..
В съдебно-медицинско удостоверение № 7 от 02.04.2016г.. на д-р Г. – специалист по
съдебна медицина и деонтология при МОБАЛ В.Търново е отразено, че при прегледа на
ищеца е установено кръвонасядане по гръдния кош, силна болка при палпиране и болка при
дишане и движение в лявата половина на гръдния кош. Направено е заключение, че
получените травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по време и начин
описан от пострадалия е възможно да са получени, като травмите са причинили на ищеца
разстройство на здравето временно и неопасно за живота за срок от около 25 дни.
Ищецът, чрез процесуалният си представител е предявил застрахователна претенция
пред ответното дружество с вх. № ********** от 07.12.2020г.. , като видно от
застрахователната претенция същата е за сумата 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и за сумата
39,47 лева имуществени вреди. С писмо изх. № ********* от 23.12.2020г. на ответното
дружество, пълномощникът на ищеца бил уведомен, че във връзка с претенцията за
изплащане на обезщетение за претърпени от В. АЛ. П. неимуществени вреди, вследствие
настъпило ПТП на 28.03.2016г., в дружеството е образувано преписка *********/2020г. .
Посочено е, че въз основа на представените доказателства е установено, че вследствие на
произшествието П. е получил контузия на гръдния кош и смесено тревожно депресивно
разстройство, но не са представени достатъчно доказателства за наличие на фрактура на
ребро, поради което и дружеството приема да изплати обезещетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 3000 лева, както и имуществени вреди – 39,47 лева.
Предложено е подписване на извънсъдебно споразумение, за зиплащане на посочените
обезщетения. С уведомление вх. № 31ОВ000653 от 07.01.2021г. при ответника,
пълномощника на ищеца уведомил, че приема за несправедливо нисък размера на
предложеното обезщетение за неимуществени вреди, още повече, че констатации за
фрактура на ребро на пострадалото лице се съдържали в официални медицински документи,
съставени от компетентни специалисти в кръга на службата и не разполага с повече
доказателства освен представените. Изявява желание за постигане на споразумение, като се
увеличи размера на предложеното обезщетение на неимуществени вреди. С писмо изх. №
4
********* от 12.01.2021г. на ответното дружество, пълномощника на ищеца е уведомен, че
претенцията е разгледана отново на заседание на застрахователно-експертната комисия към
дружеството, като от представените документи е прието, че вследствие ПТП П. е получил
контузия на гръдния кош и смесено депресивно разстройство, но не е представен документ
за спешна медицинска помощ от деня на ПТП, в амбулаторния лист е поставена диагноза
счупване на ребро, без цитиран резултат от рентгенография и без да е уточнено кое ребро е
счупено. Описано е, че при прегледа няколко дни по-късно е поставена диагноза контузия на
гръдния кош, и поради установено несъответствие в диагнозите , и непредставяне на
рентгенография, не може да бъде прието, че е получил фрактура на ребро, поради което и
няма основание за увеличаване размера на предлаганото обезщетение. С писмо изх. №
********* от 02.03.2021г. на ответното дружество, пълномощника на ищеца бил уведомен
във връзка с претенция за изплащане на обезщетение на В.П. и образуваната преписка, както
и писма от 23.12.2020г. и от 12.01.2021г., че дружеството е определило и приема да изплати
обезщетение за претърпени от лицето болки и страдания в размер на 3000 лева и 39,47 лева
– обезщетение за неимуществени вреди. Отразено е, че обезщетението за неимуществени
вреди ще бъде преведено по представена банкова сметка. В исковата молба е налице
признание на ищеца, че на 8.03.2021г. по банковата му сметка е постъпила сумата 3 000 лева
като плащане по застрахователната претенция.
Разпитана по делото беше св. Д. С.а. Същата изнесе, че живее на съпружески начала с
ищеца, имат дете на 4 години и половина. Видно от показанията й, станал свидетел на
инцидента, защото се случило пред нея на около 20 метра. Заяви, че била на паркинга на
супермаркет Каприз, където изчаквала ищеца да я вземе, тогава била бременна. Видяла го
като се задал от бензиностанцията, тогава говорила по телефона с майка си, дори в
разговора я уведомила, че той идва да я вземе, като в следващия момент видяла, че той
намалил и дал ляв мигач, за да влезе в паркинга на магазина, а покрай него „профуча кола,
която го удари, чу се наистина силен удар“. Видно от показанията й, много се изплашила,
видяла как колата подскочила „направо се обърна обратно на движението, отскочи на
тротоара“. Изнесе, че се чул удара силно, даже излези хора от магазина да видят какво се
случва, спрели и други коли. Когато отишла да види Венцислав , видяла че той бил с
предпазен колан, и „като че ли беше леко увиснал напред“, а тя се изплашила, защото
помислила, да не се е случило нещо лошо. Опитала да отвори вратата, но не успяла, защото
всичко било блокирано, а след това го видяла, че се развижил. Видно от показанията й,
автомобилът, който го ударил се движел с изключително висока скорост и поради това
смята, че ударът бил силен, за да се отмести цялата кола и да се озове след това на тротоара.
Обясни, че направили снимки на местопроизшествието с личния телефон. Заяви, че първите
ден, два след инцидента ищецът не смеел да й каже какво му има, защот била бременна в
началото и имали притеснение какво може да се случи от преживяния стрес, но нямало да
забрави как когато се изкашлял, изкихал се срутил на земята, изпитвал остра болка, не
можел да диша, а през нощта само пъшкал и според нея „било много страшно“. Допълни, че
отишъл на изследвания, била му направена снимка и се оказало, че е счупено ребро от
5
лявата страна, а впоследствие започнал да ходи на изследвания и около месец, месец и нещо
било много трудно, били притеснени, изпитвал тежки болки, не можел да се навежда, не
можел да диша нормално. Видно от показанията й, личало му че е уплашен, а им се налагало
често да ходят до гр. Плевен, тъй като там раждала, виждала го, че е напрегнат, не можел да
стои спокойно на седалката „наболяваше го, притесняваше се много, ако попаднеше в дупка
той охкаше и пъшкаше“.
Установи се от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че ПТП е
настъпило в тъмната част от денонощието, около 19,40 часа, на 28.03.2016г. при намалена
видимост, като пътното платно в района на ПТП е в прав участък на пътя, платното за
движение е сухо, с едрозърнесто асфалтово покритие, без неравности, като пътната
обстановка е определена като нормална. Вещото лице е заключило, че за разчитане
механизма на ПТП ще резгледа щетите на МПС, описани в Протокола за ПТП № 1467629,
където за лек автомобил ***** **** са описани щети по предна броня, преден капак и
преден десен калник, а за лек автомобил **** ****** – задна броня, заден капак, задна лява
врата, ляв праг, заден ляв стоп, задна лява гума с джанта. Описано е, че според протокола за
ПТП , мястото на удара е в средата на платното за насрещно движение. На 28.03.2016г.
около 19,40 двата леки автомобила се движат по ул. П.Евтимий в западна посока, към
централната част на града, като лек автомобил **** ***** се движи отпред, а след него се
движ илек автомобил ***** ****, а скоростта на двата автомобила е около 50 км/ Около №
68 лек автомомил **** ****** намалява скоростта , а водачът на лек автомобил ***** ****
решава да предприеме изпреварваща маневра, без да забележи, че лекия автомобил пред
него е предприел маневра завой наляво. Виждайки предприетата маневра от лек автомобил
**** ******, водачът на лек автомобил ***** **** решава да предприеме същата маневра за
да избегне удара, времето за реакция на водача на лек автомобил ***** **** се оказва
недостатъчно и с предната си дясна част удря задната лява част на лек автомобил ****
******, ударът между двата леки автомобила е еднопосочен, с приплъзване, като лекия
автомобил ***** **** удря с предния си десен ъгъл на бронята задния ляв ъгъл на бронята
на лек автомобил **** ******, при което деформира част от бронята, чупи задния ляв стоп,
деформира задния ляв калник, задната лява врата и част от левия праг. Според
заключението, ако водачът на лекия автомобил **** ****** е бил с предпазен колан, то
енергията на удара не е достатъчна за да причини такива травматични увреждания. Вещото
лице е заключило, че първата причина за настъпването на ПТП е ако водачът на лек
автомобил **** ****** е предприел маневра – завой наляво, без да подаде светлинен сигнал
за започната маневра, втората причина е ако преди започналата изпреварвашща маневра
водачът на лекия автомобил ***** **** е отклонил вниманието си /цигара, телефон,
касетофон/ и не е забелязал подадения светлинен сигнал веднага. Направено е заключение,
че предвид мястото на удара, посочен в протокола за ПТП, то водачът на лек автомобил
***** **** е можел да опита да предотврати ПТП, като първо намали рязко скоростта и след
това завие веднага надясно, което да даде възможност на лекия автомобил **** ****** да
завърши безпрепятствено маневрата завой наляво. При предявяване на вещото лице на
6
приложените по делото седем броя фотоснимки, същият заяви, че към датата на изготвяне
на заключението същите не били представени, като от дружеството отказали да му
предоставят сникмов материал затова и основно върху протокола за ПТП изготвил
заключението. Заяви, че на снимките освен изброеното – капак, преден калник и предна
броня, е ударен и фара, което показва за малко по-друг ракурс на удара при
съприкосновеност между двата автомобила, но не се налага допълнително заключение. В
първоначалните данни, ударът е бил в една посока и при положение, че автомобилът ****
Сценик е завивал в ляво той се е движил със скорост около 30 км/ч, а в този момент лекия
автомобил ***** е предприел изпреварваща маневра и в момента, в който е видял, че другия
автомобил завива е решил да предотврати ПТП, като и той е започнал най-вероятно да
завива след него. Заяви, че ударът към ****то е в задна ява колонко на ****то, към задната
гума, вследствие на подобен удар най-вероятно автомобила се е изместил с около 30-40 см,
но поради липса на други данни не може да прецени точно с какъв интензитет, но най-
вероятно ****то леко се е отместило вдясно, след което *****а е дозавил и при последващо
съприкосновение е изкривил задния мост на автомобила. Заяви , че при подобен удар,
движенито на водача на лекия автомобил ****, от удара който е понесла задницата, неговото
първо действие е да се удари водача с лявото рамо в колонката и като камшичен удар да се
обърне тялото към вътрешността на автомобила, авпоследствие на удара, който го е засилил
леко напред и тялото му да се удари в облегалката. Допълни, че при съставяне на протокола
за ПТП водачът не е заявил да има болки, поради което не е образувано дознание, при което
е щяло да се извърши разследване на ПТП, при което да се измерят и точната скорост.
Изрази предположение, че автомобилът се е движел със скорост около 50/60 км или
енергията на удара е в границите на 20 до 30 км. Заяви, че в заключението е посочил
възможните причини за удара, но основната причина е, че водачът на *****а е предприел
неправилна маневра.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищецът като
пострадал водач на МПС, по време на възникнало ПТП на 28.03.2016г.. е получил следните
травматични увреждания, установени по време на прегледите след инцидента:
кръвонасядания с оток на меките тъкани на нивото на 5-11 ребра по задна мишнична и
странична гръбначна линия с палпаторна болка и болка при дишане и движение на снагата
наляво, субективни оплаквания от палпаторна болка при дишане и движение в лявата
гръдна половина по предната повърхност на гръдния кош, на нивото под лява гърда,
субективни оплаквания от прериодично появяващи се болки в лявата гръдна и гръбна
половина при дишане, усилена физическа дейност и при промяна на времето на нивото на 5-
10 ребра, локализирани в зоната на ретърпяната и преживяна травма на меките тъкани в тази
област. Вещото лице е заключило, че причинените увреждания на ищеца, при пътния
инцидент , като водач на лек автомобил, се дължат на действието със или върху твърди тъпи
предмети с ограничена площ и заоблени ръбове вътре в лекия автомобил, от и при внезапно
придаден инерционен монет на тялото вътре в купето на автомобила, които с еднаква сила и
тежест, всяко едно от тях, може да бъде получено във всеки един момент от посочения
7
механизъм в динамика на случилото се, което съответства на съобщените данни в молбата
от него. Дадено е заключение, че контузията на меките тъкани в областта на гръдния кош -
предна лява и задна гръбна половина на пострадалия, посочена в СМУ № 7/02.04.2016г. за
„фрактура на ребра“, определят възстановително оздравителния процес като строго
индивидуален, песистиращ във времето в рамките на около 25-30 дни, като обичайно
явление е субективните полаквания във времето като давност да бъдат в причинна връзка с
претърпяната и преживяна закрита гръдна травма от него. Вещото лице е заключило, че
констатираните травми на меките тъкани в лявата половина на гърдите и гърба на нивото на
пето-десето ребра на пострадалия В.П., отговарят и са получени /от така представената
медицинска документация/ по време и начин на причиняване на настъпилото ПТП на
28.03.2016г.., изключвайки друго време, място и начин на тяхното възникване. В съдебно
заседание при предявяване на приложените по делото фотоснимки, вещото лице д-р Г. заяви,
че снимките показват, че е имало ПТП, а медицинския документ от д-р Г. показвал
безспорно една преживяна травма вътре в автомолила, в резултат на която пострадалия е
получил увреждания, които са констатирани и отразени в медицинската документация, като
липсва само диск или рентгенова снимка, която да показва счупване на ребро или ребра в
лявата гръдна половина. Заяви, че от прегледа, който е извършил на пострадалия, последния
съобщава, че е имало направена рентгенова снимка, но тя е била изгубена, но това не
изключвало такава травма, увреждания на ребрата да бъдат получени по време на инцидента
от пострадалия в лекия автомобил, при внезапно предаване на инерционен момент и
притискане от детайли вътре в купето, които да доведат до канстатираните наранявания,
които той е получил. Нормално било да има една болка в областта, където е била травмата в
лявата гръдна половина при промяна на времето, при физическо натоварване, при усилена
физическа дейност. Заяви, че обичайната болка, за която лицето съобщава е периодически
появяваща се внезапно от преживяната травма. Заяви, че по принцип триточковия колан,
който е при съвременните автомобили предпазва до определена скорост – 40-60 км, а при
повишаване на скороста той действа в обратен ефект като твърд тъп предмет с широка
плоскост и предизвиква негативен отпечатък върху меките тъкани. Заяви, че има случаи,
когато има счупена ключица, ръзкъсан черен дроб, при по-голяма скорост , като тези травми
се наблюдават от действието на поставения предпазен колан. Вещото лице обясни, че даже
едно счупено ребро да има пак е трайно затрудняване движението на снагата, но кагото има
разкъсване на висцеларна плевра с хемо или пневмоторакс, това разместване на
фрагментите на едно ребро що доведе до трайно затруднение движението на снагата, в
зависимост от начина и механизма на счупването могат да бъдат спучени без да бъдат
разместение, без да предизвикват разкъсване на висцерална плевра, но това не означава, че
след 25-30 дни болката е изчезнала, клинично се очаква през този период оздравяване, но не
и калциране, защото едно калциране може да доведе до притискане на паравертебрални
нерви и това да доведе до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
образувано от разместването на фрагментите на едно счупено ребро. Заяви, че ако е била
налице рентгенова снимка е можело по-детайлно да се определи възстановителни япроцес за
какъв период от време е и каква е болката, която ще персистира във времето, заявявайки, че
8
болката е субективно усещане, строго индивидуална.
С оглед на установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО“, сключена с ответника, предполага да се установи и
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение.
Според разпоредбата на чл. 498 ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 , откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Страните по делото не спорят, че на 28.03.2016г. в гр. Свищов, на ул. Патриарх
Евтимий до № 68 е настъпило ПТП между лек автомобил марка **** модел ******, рег. №
******, управляван и собственост на ищеца и лек автомобил ***** ****, управляван от И.
Г. Г.. В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство по
делото. Не се спори, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил И. Г., като следва да се
отчете, че ответното дружество по предявената по реда на чл. 380 от КЗ претенция от ищеца
вече е изплатило сумата 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Установи се от
заключението на авто-техническата експертиза, включително и заявеното от вещото лице С.,
че причините за настъпването на ПТП са две – първата причина за настъпването на ПТП е
ако водачът на лек автомобил **** ****** е предприел маневра – завой наляво, без да
подаде светлинен сигнал за започната маневра, втората причина е ако преди започналата
изпреварвашща маневра водачът на лекия автомобил ***** **** е отклонил вниманието си
/цигара, телефон, касетофон/ и не е забелязал подадения светлинен сигнал веднага, но
според вещото лице основната причина е, че водачът на лек автомобил ***** е предприел
неправилна маневра. Установиха се причинените травматични увреждания на ищеца ,
включително и от заключението на съдебно-медицинската експертиза , установени по време
на прегледите след инцидента: кръвонасядания с оток на меките тъкани на нивото на 5-11
ребра по задна мишнична и странична гръбначна линия с палпаторна болка и болка при
дишане и движение на снагата наляво, субективни оплаквания от палпаторна болка при
дишане и движение в лявата гръдна половина по предната повърхност на гръдния кош, на
9
нивото под лява гърда, субективни оплаквания от прериодично появяващи се болки в лявата
гръдна и гръбна половина при дишане, усилена физическа дейност и при промяна на
времето на нивото на 5-10 ребра, локализирани в зоната на ретърпяната и преживяна травма
на меките тъкани в тази област. Вещото лице е заключило, че причинените увреждания на
ищеца, при пътния инцидент , като водач на лек автомобил, се дължат на действието със или
върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени ръбове вътре в лекия автомобил,
от и при внезапно придаден инерционен монет на тялото вътре в купето на автомобила,
които с еднаква сила и тежест, всяко едно от тях, може да бъде получено във всеки един
момент от посочения механизъм в динамика на случилото се, което съответства на
съобщените данни в молбата от него. Дадено е заключение, че контузията на меките тъкани
в областта на гръдния кош - предна лява и задна гръбна половина на пострадалия, посочена
в СМУ № 7/02.04.2016г. за „фрактура на ребра“, определят възстановително оздравителния
процес като строго индивидуален, песистиращ във времето в рамките на около 25-30 дни,
като обичайно явление е субективните полаквания във времето като давност да бъдат в
причинна връзка с претърпяната и преживяна закрита гръдна травма от него. Установи се, че
същите са пряка и непосредствена последица от деянието. Не се спори и това, че ищецът е
заявил пред ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
както и, че е извършено такова плащане от ответното дружество на сумата 3 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Не се събраха никакви доказателства, а тежестта на
доказване е на ответното дружество, водачът на автомобил, марка „****“ да е нарушил
някое от правилата за движение на ЗДвП. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. В случая по делото няма данни за такова противоправно поведение от страна на
ищеца.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 380 КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е
изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
10
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Всъщност по делото не са спорни някои от причинените неимуществени вреди на
ищеца, вследствие ПТП, установени от медицинските документи, от свидетелските
показания на св. С.а, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, и това, че
застрахователят ги е оценил на сумата от 3 000 лева, която е изплатил на ищеца. Ответникът
оспорва претендирания размер на тези вреди, с твърдение, че сумата от 3 000 лева е
достатъчна и справедливо ги обезщетява, тъй като не било доказано от ангажираните
доказателства фрактура на ребро.
Съдът като съобрази обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/,
от техния вид, характер и времетраене /кръвонасядания с оток на меките тъкани на нивото
на 5-11 ребра по задна мишнична и странична гръбначна линия с палпаторна болка и болка
при дишане и движение на снагата наляво, субективни оплаквания от палпаторна болка при
дишане и движение в лявата гръдна половина по предната повърхност на гръдния кош, на
нивото под лява гърда, субективни оплаквания от прериодично появяващи се болки в лявата
гръдна и гръбна половина при дишане, усилена физическа дейност и при промяна на
времето на нивото на 5-10 ребра, локализирани в зоната на ретърпяната и преживяна травма
на меките тъкани в тази област, като срокът за възстановяване от контузията на меките
тъкани в областта на гръдния кош е във времето в рамките около 25-30 дни според
заключението на вещото лице, и преживения стрес, както и установеното от медицинското
удостоворение за психично състояние от 12.05.2016г.. , че ищеца има смесено тревожно –
депресивно разстройство, отчитайки показанията на св. С.а, според които ищецът изпитвал
болка при дишане, кихане, през нощта пъшкал, изпитвал притеснение, не можел да диша
нормално, а при шофиране бил напрегнат, наболявало го, притеснявал се, „ако попадне в
дупка той охкаше и пъшкаше“, но се налагало да шофира, защото била бременна и се
налагало да ходят на прегледи. Същевременно за заявеното от св. С.а, че рентгеновата
снимка показала счупено ребро, не се събраха доказателства. Самото вещото лице д-р Г.
заяви в съдебно заседание, че ако същата беше налична, щеше по-детайлно да се определи
възстановителния период и за какъв период от време е болката, отчитайки че болката е
субективно усещане, строго индивидуална. Действително в амбулаторния лист от
29.03.2016г. по делото е посочено като диагноза спучване на ребро, изследвания –
рентгенография на ребро, предписана е терапия, а в амбулаторен лист от 31.03.2016г. от
същия лекар е посочена диагноза Контузия на гръдния кош. Не се установи по безспорен
начин, че на ищеца е причинено счупване на ребро, като в медицинското удостоверение от
д-р Г. са цитирани и двата амбулаторни листи, но няма отразяване за констации от рентген.
Наред с това обаче съдът отчита заявеното от вещото лице д-р Г., че е нормално в областта в
която е била травмата да има една болка, в лявата гръдна половина, при промяна на времето,
при физическо натоварване, при усилена физическа дейност, която болка показва, че има
претърпяна и реживяна закрита гръдна травма. Това съответства на заявеното от св. С.а, че
„доста време го наболяваше“. Следва да се посочи, че не се събраха доказателства дали и
11
към момента психичното състояние на ищеца отговаря на удостове****то в цитираното
медицинско удостоверение и дали продължава и към момента да страда от смесено
тревожно –депресивно разстройство. Предвид гореизложеното съдът приема, че
справедливото обезщетение в случая е 6 000 лева и като се приспадне заплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 3 000 лева, то предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от
3 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 28.03.2016г..
до окончателното плащане, като за разликата до претендирания размер от 17 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, тъй като общата
петгодишна давност към датата на предяване на иска не е изтекла.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2500,00 лева, от които 680 лева ДТ,
адвокатско възнаграждение 1320 лева, 500 лева – възнаграждения на вещи лица. При този
изход на делото, ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, а именно сумата 441,18 лева.
Ответното дружество има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата 123,53 лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, район
*****, бул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на В. АЛ. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ******,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата 3 000 лева/три хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , причинени при ПТП на
28.03.2016г. с лек автомобил ***** ****, управляван от И. Г. Г., който е бил застрахован
съгласно застрахователна полица № BG/08/115002367869 , валидна от 18.09.2015г. до
18.09.2016г..по застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите в „Д. З.“АД ,
ведно със законната лихва от 28.03.2016г.. до окончателното плащане, като иска до размер
на 17 000 лева – обезщетение за имуществени вреди , отхвърля като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Д. З.“АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, район
*****, бул. ***** да заплати на В. АЛ. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ******
сумата 441,18 лева – направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
12
ОСЪЖДА В. АЛ. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ****** да заплати на „Д.
З.“АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, район *****, бул. *****
сумата 123,53 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
13