Определение по дело №280/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 293
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20237100700280
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                  № …

 

13.06.2023 г., град Добрич

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

                                                             

 разгледа докладваното от председателя адм. дело № 280 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба с правното основание на чл. 256, ал. 1 АПК на П.Ж.Ж. с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.В.К. – АК Благоевград, срещу кмета на Община Дулово, с предявено искане да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация като публикува в отворен формат на Портала за отворени данни данните, посочени от т. 18 до т. 56 от приложение към Решение № 436/04.08.2017 г. на Министерски съвет; от т.9 до т.20 от приложение на Решение № 54/01.02.2019 г. на МС; от т.4 от приложение на Решение № 435/03.07.2020 г. на МС. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, който с оглед чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 000 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна, кметът на Община Дулово, област Силистра, д-р Юксел Ахмед, в писмо с изх. № П-6308/30.05.2023 г. в изпълнение на разпореждане по делото, заявява, че в общината не е постъпвало искане по реда на Закона за достъп до обществена информация от П.Ж.Ж. и представя доказателства за това твърдение. Заявява също, че визираната в исковата молба информация била налична на интернет страницата на Община Дулово като част от нея, тази по т.8, била достъпна през сайта на Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“.

При преценката за допустимостта на направеното искане, съдът намира, че исковата молба е недопустима. Оспорващият не е изпълнил указанията на съда да обоснове и представи доказателства за правния си интерес да предяви иск по чл.256, ал.1 от АПК.

Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според чл. 256, ал. 2 от АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация с определено съдържание. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗДОИ организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки, в т. ч. и библиотеки на висши училища, архиви и музеи, публикуват всички условия за предоставянето на информацията за повторно използване на интернет страницата си и на портала по чл. 15 г от ЗДОИ. Компетентният орган да публикува горепосочената информация по реда на ЗДОИ в настоящия случай е кметът на съответната община.

Със свои решения ( Решение № 436/04.08.2017 г. на Министерски съвет, Решение № 54/01.02.2019 г., Решение № 435/03.07.2020 г.) Министерския съвет е приел, на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, списъци с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат на портала за отворени данни (ПОД), както й в какъв срок общинските администрации следва да публикуват данните.

В исковата молба и в допълнителната молба с вх. № 1802/02.05.2023 г. се твърди, че посочените в тях набори от данни не били публикувани от кмета на Община Дулово и ищецът като субект на правото на достъп до обществена информация разполагал с възможността по чл.256, ал.1 от АПК да иска от съда да осъди кмета на изпълни задължението си.

При извършената служебно проверка за постоянен/настоящ адрес на ищеца се установи, че същият е с регистриран такъв, и постоянен и настоящ, в гр.Добрич, община Добрич. Затова с разпореждане от 23.04.2023 г. на ищеца бе указано да представи доказателства за правния интерес от направеното искане, за да се установи каква е връзката му с Община Дулово. На ищеца бе указано също да представи и доказателства, че е подал искане до кмета на Община Дулово да му предостави исканата информация, за която излага твърдения, че не била публично оповестена по реда на чл.15 от ЗДОИ.

В изпълнение на разпореждането ищецът, чрез процесуалния си представител, представя молба с вх. № 1802/02.05.2023 г. , с която излага твърдения за наличие на правен интерес, но без да сочи доказателства. Развива съображения, че било въпрос по съществото на спора дали твърдяното субективно право съществувало и че правото на възнаграждение за осъществените адвокатски услуги било законоустановено и ненакърнимо, както и че съдът бил длъжен да изследва изпълнението на задълженията на Община Дулово по чл. 15 г във вр. с чл. 15б, ал.2 и чл.15, ал. 4 от ЗДОИ.

 Същевременно, ответната страна представя доказателства – Справка от електронната деловодна система на Община Дулово, че за периода на цялата 2022 г. до 30.05. 2023 г. не са постъпвали искания от П.Ж.Ж. и че визираната в исковата молба информация по чл.15, ал. 1 от ЗДОИ била налична на интернет страницата на Община Дулово с изключение на тази по т.8, която била достъпна на електронен адреси https://sop.bg/dulovo-145/ и  https://app.eop.bg/buyer/2456, достъпен  през сайта на Централизираната информационна система „Електронни обществени поръчки“.

При така установеното фактическа обстановка съдът приема, че исковата молба е подадена от ненадлежна страна, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати.

При съвместното тълкуване на чл.256, ал.1 и чл.256, ал.2 от АПК, се налага извода, че отправянето на искане до административния орган да изпълни фактическо действие, произтичащо от закон по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК, е процесуална предпоставка за правото на оспорване по чл.256, ал.1 от АПК.

По делото се събраха данни, че оспорващият не е направил искане до кмета на Община Дулово по реда на чл.256, ал.2 от АПК.

Неоснователно е възражението, че въпросът за наличие на субективното право да се оспори бездействието на административния орган по реда на чл.256, ал.1 от АПК, бил въпрос по съществото на спора.

В нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК се сочи, че в производството се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК, включена в Раздел І „Оспорване на индивидуални административни актове“ от АПК, изисква наличие на правен интерес от оспорването като определя, че с такъв разполагат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени или се пораждат задължения.

Правният интерес е предпоставка за допустимостта на оспорването, видно от изричната разпоредба на чл.159, т. 4 от АПК, която задължава съда да извършва проверката за допустимост. Оспорващият не заявява в каква връзка му е необходима сочената в допълнителна молба разнообразна информация, която Община Дулово следва да оповести публично. По какъв начин евентуалната липса на извършена публикация на тази информация засяга негови лични права, свободи, законни интереси.

Публикуването на определена информация по реда на специалния ЗДОИ, предполага правото на достъп до нея да се  реализира по реда и начините, предвидени в ЗДОИ. Всеки субект, изискващ достъп до обществена информация, касаеща дейността на администрацията, може да осъществи правата си, свързани със специфичните отношения по предоставяне достъп до обществена информация, независимо дали този достъп е свободен, съобразно чл.4, ал.1 ЗДОИ. В хипотеза на препятстване на тези права, защитата им трябва да се осъществи по правилата на специалния закон.

В случая дори не се твърди от оспорващия, че е отправял искане до кмета на Община Дулово за публикуване на данни по реда на чл.15 от ЗДОИ или за получаване на конкретна информация по реда на ЗДОИ.

От представените от ответната страна доказателства се налага извода, че оспорващият, няма качеството „субект на правото на достъп до обществена информация“ по см. на чл.4, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не е направил искане пред компетентния административен орган да получи определена обществена информация по реда на ЗДОИ или по реда на друг специален закон.

Ищецът не е спазил и процедурата по чл. 256, ал. 2 от АПК, за да има право да оспори евентуално бездействие на административния орган по реда на чл. 256, ал. 1 АПК. Искането за изпълнение на определено фактическо действие, отправено до органа, има ролята на покана за доброволно изпълнение, а органът, от своя страна, разполага със визирания в чл. 256 АПК 14-дневен срок, да изпълни вмененото му по силата на закона действие. След изтичането на този срок, неизвършването на това фактическо действие, т.е. бездействието, може да се оспори пред съда, който с решението си осъжда задължения орган или длъжностно лице да го извърши, като му определя срок за това или отхвърля оспорването, ако е неоснователно.

Ищецът не обосновава й правния си интерес от искането. В случая липсва същински правен спор. Ищецът вместо да използва по-бързия и ефективен способ за набавянето на процесната информация като поиска предоставянето й директно от кмета на Община Дулово, носител на задължението за публикуването й, оспорва негово бездействие пред съда като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната му  безплатно адвокатска помощ и съдействие в качеството му на юрист, т.е. по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от Закона за адвокатурата. Доказването на правния интерес от оспорването е именно гаранцията за недопускане на злоупотреба с процесуални права, чрез иницииране на фиктивни съдебни спорове единствено с цел облагодетелстване.

В заключение съдът приема, че поради неспазване на процедурата по чл.256, ал.2 от АПК и поради недоказване на правен интерес от оспорването, ищецът няма право да  оспорване на бездействията на кмета на Община Дулово по реда на чл.256, ал.1 от АПК.

На основание чл. 159, т. 4 от АПК исковата му молба следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

Водим от горните съображения, Административен съд –Добрич, пети състав

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

 

                  

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК на П.Ж.Ж. с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.В.К. – АК Благоевград, срещу кмета на Община Дулово.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 280/2023 г. по описа на Административен съд –Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.3 от АПК.

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: