Решение по дело №242/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 61
Дата: 17 април 2019 г.
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20194400600242
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……..                                                17.04.2019 г.                            гр.Плевен

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав

На шестнадесети април две хиляди и  осемнадесета година

В публично заседание в следния състав :

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                        КРИСТИНА ЛАЛЕВА

Секретар :  КОНА ДОЧЕВА

Прокурор : ПЛАМЕН РАЙНОВ

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД №  242 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на С.Н.Г.,роден на ***г***,живущ ***,българин, с ЕГН********** срещу Присъда от 25.02.2019г  постановена по НОХД 140/2017г по описа на Районен съд Кнежа.

            С обжалваната  присъда Районен съд Кнежа признал подсъдимия С.Н.Г.,роден на ***г***,живущ ***,българин,български с ЕГН********** за виновен в това ,че  на неустановена дата за времето от 10.01.2015г. до края на месец януари 2015г. в дома си в гр.И,ул.“М.Б.“№1 противозаконно присвоил чужди движими вещи,които владеел-нискотемпературен консерватор сериен №480447 на стойност 250,00лв.,собственост на „?=“ЕООД- Плевен и хладилна витрина „GOLD MASTERS“,сериен №03041401776 на стойност 290,00лв.,собственост на „Каменница“АД-Плевен или обсебил чужди вещи на обща стойност 540лв, поради което и на сн.чл.206,ал.1 вр.чл.54 от НК, го осъдил на 1г./една година/ лишаване от свобода, като на осн.чл.66,ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното на  подсъдимия С.Н.Г. за срок от 3г./три години/ ,считано от влизането на присъдата в законна сила. Районният съд осъдил подсъдимия да            заплати на съда направените по делото разноски в размер на 943,69лв./деветстотин четиридесет и три лева и шестдесет и девет ст./.

            Във въззивната жалба се съдържат оплаквания във връзка с решението на първия съд относно това, че  първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните в хода на производството доказателства, поради което е достигнал до погрешен извод във връзка със съставомерността и авторството на деянието.

            Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда намира за установено следното:

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

            Производството пред Районен съд Кнежа е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу С.Н.Г.,роден на с ЕГН********** за това на неустановена дата за времето от 10.01.2015г. до края на месец януари 2015г. в дома си в гр.И,ул.“М.Б.“№1 противозаконно присвоил чужди движими вещи,които владеел-нискотемпературен консерватор сериен №480447 на стойност 250,00лв.,собственост на „?=“ЕООД- Плевен и хладилна витрина „GOLD MASTERS“,сериен №03041401776 на стойност 290,00лв.,собственост на „Каменница“АД-Плевен или обсебил чужди вещи на обща стойност 540лв.- престъпление по чл.206 от НК. В хода на съдебното производство са събрани и проверени множество доказателства относими към обвинението. При постановяване на съдебният акт и в частно при изготвяне на мотивите, районният съд по същество не е изложил каква фактическа обстановка е приел за установена, въз основа на какви доказателства и как посредством тези необходими изводи е достигнал до окончателното си решение, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В мотивите към присъдата съдът напълно излишно е приповторил съдържанието на показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание поотделно, без да може да се направи преценка кои от тях кредитира с доверие, поради какви съображения и прякото им отношение във връзка с обосноваността и степента на доказване на повдигнатото обвинение. На практика макар и да е преразказал съдържанието на разпитите на свидетелите, районният съд въобще не е посочил каква фактическа обстановка приема за установено, като декларативното му изявление в тази насока се свежда до приповтаряне на диспозитива на обвинителния акт. На практика крайния извод и решението на първоинстанционният съд няма как да бъдат проверени поради липсата на мотиви във връзка с това. Този порок съществено накърнява правото на осъденото лице и възможността му ефективно да упражни правото си на защита. В правната доктрина се възприема становището, че съществено процесуално нарушение не е само пълната липса на мотиви , но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Съдът не е изпълнил основните си процесуални задължения. Първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл.34 от НПК, според която всеки акт на съда трябва да има мотиви, които да съдържат фактическите и правните съображения на взетите с него решения. Изготвянето на мотивите е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Правото на жалба на осъдения срещу съдебен акт, които накърнява законните му права и интереси, може да се упражни ефективно когато се оспорят не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви ограничава правото на защита на въззивния жалбоподател.  Въззивната инстанция намира, че така описаните нарушения на процесуалните правила от страна на районния съд са съществени, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, не са отстраними във въззивното производство, и по която причина Плевенският окръжен съд не би могъл да се произнесе по съществото. В тази връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да отмени изцяло обжалваната присъда и да върне делото на Плевенският районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото съдът следва да  внимателно да обсъди въпросите във връзка със съдържанието на обвинителният акт. Последният представлява единство между факти и правна норма, под която се подвежда съответно твърдяното противоправно поведение на лицето, чиято наказателна отговорност се претендира. В конкретния случай видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, където прокурора следва да опише всички елементи, които изпълват със съдържание от обективна и субективна страна елементите на престъплението, за което е повдигнато обвинение, въобще не е посочено на какво правно основание подсъдимият е получил владението върху процесните вещи, за които от друга страна се твърди, че са били присвоени от него. Обстоятелствената част започва с изложение относно получаването на владението върху вещите от страна на трето лице, като към момента на това предаване въобще не е ясно в какви отношения търговски или други е състояло с подсъдимия, респективно как е възникнала неговата връзка с вещите, предаването в негово владение и основното на какво основание. Прокурора следва да предяви фактите от съществено значение за основните елементи от престъпния състав на престъплението ясно и точно, така че да не възниква никакво съмнение относно механизма на извършване на твръдяното деяние. Всяко отклонение от това правило създава невъзможност за съда да определи предмета на доказване и нарушава правото на защита на подсъдимият, които се защитава срещу предявените му факти, които в определени хипотези съдът може да подведе и под различен наказателен закон. Всички тези въпроси следва да бъдат обсъдени от съда при провеждането на разпоредителното заседание при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,   ПлОС

Р  Е  Ш  И :

            ОТМЕНЯ Присъда 32 от 25.02.2019г  постановена по НОХД 140/2017г по описа на Районен съд Кнежа

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

            Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ: