Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..
29.06.2021 г. гр. Х.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД Х....…………..........………..…........................……………....състав
на тридесет и първи
май……....…………….………….две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав :
Председател: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Румяна
Никова………….….……………………………………………….
прокурор …………………………
.…..........……...............................................………………...
като разгледа докладваното от
.................... съдия Пейкова …………………………………..
т. дело № 27..................по описа за 2019 год.,
…..…....................…………..………..................
Предявен е иск от „УниКредит
Булбанк” АД, седалище и адрес на управление град ******, чрез адв. Г.С., против П.Г.Ф. *** с правно
основание чл. 422 от ГПК.
В
исковата молба ищецът твърди, че между него в качеството на кредитодател
и Ф. П.Ф., в качеството на кредитополучател, на 27.03.2008 г. е сключен договор
за банков кредит № **, по силата на който на кредитополучателя е разрешен
размер на кредит от 28 400 евро, със срок на погасяване до 26.03.2028 г.
Солидарни длъжници по договора за кредит били П.Г.Ф., Р.А.Д.и Й.Н., действаща в
качеството си на ЕТ „Валпетрос - Й.Н.“. С Анекси № 1 от 23.02.2010 г., № 2 от
31.08.2010 г., № 3 от 08.08.2011 г. и № 4 от 05.01.2015 г. страните
предоговорили условията по кредита, като са въведени четири дванадесет месечни
периода на облекчено погасяване на задължението. Кредитополучателят
преустановил плащането на договорените лихви и главница на 01.01.2017 г., от
която дата изпаднал в забава. Твърди, че поради допуснатите просрочия от пет
вноски за договорни лихви и главница считано от 04.05.2017 г. банката
едностранно е обявила целият кредит за предсрочно изискуем, като към тази дата
ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие е станал незабавно изискуем и
дължим. За предсрочната изискуемост на кредита кредитополучателят и солидарните
длъжници били уведомени с връчването на нотариални покани от нотариус В. М., с
които длъжниците били поканени в седмодневен срок доброволно да погасят
задълженията си в пълен размер. Ответниците не погасили задълженията в
предоставения срок и ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
По подадено от банката кредитор заявление
било образувано ч.гр.д. № 2667/2017 г., по което била издадена Заповед за
изпълнение на задължение по чл. 417 от ГПК. Ответникът възразил в указания
двуседмичен срок, за което били уведомени от съда на 24.01.2019 г. В указания
им едномесечен срок предявили исковата молба, по която е образувано настоящото
дело.
Освен задълженията по
договора за кредит ответниците дължали и законната лихва за забава от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и
направените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Отправя се искане съда да постанови
решение, с което да приеме за
установено, че ответникът П.Г.Ф. дължи сумата в
размер на 30 614.14 евро, от
които 27 160.63 евро - главница за
периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017г.;
3 453.51 евро лихва за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г.,
от които договорна лихва в размер на 947.81 евро и обезщетение за забава за
просрочени плащания в размер на 2 505.70 евро, ведно със следващата се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното
производство разноски, както следва: държавна такса в размер на 1197.52 лева и
адвокатски хонорар в размер на 1713.77 лева
с вкл. ДДС. Иска се и
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В подадената
допълнителна искова молба вх. № 2707/04.03.2020 г. оспорва твърдението, че
ответника П.Ф. попада под защитата на Закона за потребителския кредит. В случая се прилагало изключението по чл. 4,
ал. 2 от ЗПК, съгласно което договорите за кредит, обезпечени с ипотека като
настоящия, оставали извън приложното поле на закона. В допълнителната искова
молба се оспорва още възражението за неподсъдност на спора пред ОС Х., взема се
и становище по доказателствените искания на ответника.
Ответникът
оспорва наличието на основание за заплащане на претендираната сума. Навежда
доводи за нищожност на договора като цяло и при условията на евентуалност на
отделни негови клаузи, които клаузи са изчерпателно посочени в писмения отговор
и аргументирани наведените доводи за нищожност. Договорът за банков ипотечен
кредит бил сключен под Общи условия, но същите не били представени като писмени
доказателства. Като нищожни се посочват клаузите от договора за кредит – чл.
4.2; 4.3; 9.2; 11.1.2; 11.1.3; 11.2; 11.3; 12.5; 12.6, с правно основание за
нищожността чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД – поради противоречие със закона и
добрите нрави, поради нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗКИ, чл. 430 ТЗ,
както и поради неравноправност на основание чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. На същите
основания, включително и по чл. 366 ЗЗД (непозволена спогодба), се претендира
нищожността на определени клаузи от четирите анекса, посочени в отговора на
исковата молба, а алтернативно се претендира и цялостна нищожност на анексите.
Уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща възможност за едностранна
промяна в договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и без това да е свързано с обективни обстоятелства извън контрола на
доставчика, се явявала неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. В договора не бил
конкретизиран размерът на месечната погасителна вноска, макар и същата да е
анюитетна, като това не давало възможност да се прецени дали са били налице
основания за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо и какъв е обемът на
дължимото към 29.12.2016 г. и до момента на подаване на процесното заявление
пред заповедния съд. След като не можело да се установи размера на месечната
погасителна вноска, нямало как да се прецени дали тя е отговаряла на
постигнатото съгласие между страните, както и дали месечната цена на отпуснатия
паричен ресурс съответства в процентно отношение на ГЛП. На това основание
договорът се явявало недействителен поради несъответствие с чл. 58 ЗКИ.
Исковата
претенция била неоснователна и претендираната сума е неизискуема, тъй като не
била настъпила предсрочна изискуемост. До кредитополучателя не достигнало
уведомление за предсрочна изискуемост на цялото вземане. В тази връзка се
оспорват правомощията на упълномощените лица от страна на банката да отправят
от името на кредитора уведомления до длъжниците за обявяване на предсрочна
изискуемост. Датите на нотариалните покани предхождали във времето
упълномощаването на адв. Д.П. и на преупълномощеното от нея адвокатско
дружество.
Предявява се
възражение, че с анексите кредитора е извършил недопустимо капитализиране на
лихви и такси към олихвяемата главница. С този довод се претендира нищожност на
клаузата по чл. 12.6. от анекс № 1 поради неравноправност и доколкото не се
установява да е индивидуално договорена.
В отговора
ответникът обръща внимание и на това, че в издадения изпълнителен лист по
заповедното производство се включвала и сумата от 1482.57 евро, което било
неправилно. Съгласно извлечението сумата от 1482.57 евро представлявала общ
размер на вноските за договорна лихва, които не били издължени на договорените
дати или са частично погасени. Сборът от тази сума плюс размерът на
обезщетението за забава за просрочените плащания в размер на 2903.77 евро
формирали всички дължими претендирани лихви, които възлизали на 4386.34 евро,
като последната сума също фигурирала в изпълнителния лист. Следователно, сумата
от 1482.57 евро била присъдена повторно и поради това неоснователно.
Излагат се
възражения, че съгласно чл. 4 от договора за банков кредит годишният лихвен
процент се определял въз основа на базов лихвен процент плюс надбавка. В чл. 4а
било регламентирано, че лихвения процент се формира въз основа на БЛП индекс,
който е 1-месечен юрибор плюс фиксирана договорна надбавка. Съгласно чл.
11.1.1. лихвата за редовен дълг била определена в т. 4.1.а от договора и се
начислявала и изплащала върху редовната главница по кредита за срока за на
действието му. На това основание кредиторът нямал право да числи
възнаградителна лихва върху непадежирал дълг, върху просрочена главница (която
не е редовна), върху предсрочно изискуем дълг (който не е редовна главница),
както и след изтичане на срока на договора. На това основание всички
претендирани възнаградителни лихва след 04.05.2017 г. или съответната дата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита били недължими като предявени
при липса на валидно правно основание.
В представените
анекси към договора липсвала ясно и конкретно разписана изчислителна процедура,
въз основа на която се изчислява възнаградителната лихва по кредита. Клаузите в
договора и анексите към него не били индивидуално договорени. Предявява се
възражение за цялостна нищожност на договора и анексите към него, тъй като били
изготвени едностранно от банката и в нарушение на изискванията на чл. 430 ТЗ,
чл. 39 ЗБ и чл. 58 ЗКИ.
В договора за
кредита не била посочена целта, за която е отпуснат, и вида на приложимата
възнаградителна лихва – дали е проста или сложна, вида, размера, разбивката и
падежа на месечните погасителни вноски, което водело до липса на постигнато
съгласие между страните по основните елементи на договора. Това обстоятелство
водело до нищожност на договора по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Оспорва подписа
под анекс № 4 да е положен от упълномощеното лице. Оспорва наличието на
представителна власт на пълномощника да подпише този анекс. Оспорва, че
договорът за кредит и анексите към него са подписани като солидарен длъжник от ответника П.Ф. или от надлежно
упълномощено от нея лице. Оспорва
погасителния план към анекс № 4 да е подписан от ответника Ф.. Оспорва
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
В допълнителен
отговор на исковата молба се доразвиват първоначалните възражения. Излагат се
допълнителни доводи по въпроса за качеството на „потребител“ на ответника,
относно подсъдността на делото, относно настъпването на предсрочната
изискуемост, относно наличието на анатоцизъм, недоказаността на исковата
претенция по размер, погасителните планове и общите условия по кредита.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Сключен е
договор за банков кредит № ** от 27.03.2008 г., по силата на който банката –
ищец е предоставила на Ф. П.Ф. като кредитополучател ипотечен кредит в размер
на 28 400 евро. По договора за банков кредит участват в качеството си на
солидарни длъжници ответницата П.Г.Ф., Р.А.Д.и ЕТ „Валпетрос -Й.Н.“,
представляван от Й. И. Н.. В т. 3 от договора изрично е посочена целта на кредита
- за рефинансиране на дълг към „Прокредит банк България“ АД и за текущи нужди.
В т. 4 са описани периода на лихвения план (от 28.03.2008 г. до 26.03.2028 г.),
базисен лихвен процент в размер на 4.20 %, надбавки от 3.50 % и годишен лихвен
процент от 7.70 %. Съгласно т. 5 се дължа такси и комисионни за управление в
размер на 0.75 % (еднократна комисионна) и в размер на 0.1 % (за всяка следваща
година или чат от нея), за ангажимент в размер на 1 % на годишна база. Срокът
на погасяване на кредита е до 28.03.2028 г., при дължима месечна погасителна
анюитетна вноска на 30 число всеки месец. За обезпечаване на кредита е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот в гр. Х. – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 77195.716.39.1.8, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 60.81 кв.м., административен
адрес: ул. ****, , ведно с прилежащото към обекта избено помещение № 14, с площ
от 3.94 кв.м., ведно с 1.003 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
терена. В т.14.1. от договора е посочено, че с подписването му солидарните
длъжници се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя за
изпълняване на задълженията му за погасяване на кредита, включително лихви,
такси, комисионни и разноски до окончателното погасяване на всички дължими
суми. Вземанията на кредитора към кредитополучателя и солидарните длъжници са
неделими и могат да бъдат събрани от всеки един от тях. Приложен е и подробен
погасителен план. Към договора за кредит са сключени общо четири анекса,
предмет на подробно изследване от назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза - анекс № 1 от 23.02.2010 г., анекс № 2 от 31.08.2020 г., анекс № 3
от 08.08.2011 г. и анекс № 4 от 05.01.2015 г.
С нотариални
покани от 11.07.2017 г. кредитополучателят и солидарните длъжници, включително
и ответницата П.Ф., са уведомени за просрочие на кредита, поради което банката
го е обявила за предсрочно изискуем, считано от 04.05.2017 г. В нотариалните
покани е посочен и размера на дължимите вземания. Нотариалните покани не са
получени, тъй като адресатите не са намерени на посочените от тях адреси.
Конкретно нотариалната покана за ответницата П.Ф. е извършен опит да й се
връчи, като адреса е посетен на три пъти в рамките на месец, но без резултат.
Нотариусът е поставил уведомление на входната врата на адреса на 31.08.2017 г.,
с което адресата е поканен да получи нотариалната покана в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението. Впоследствие, след изтичане на срока, нотариусът
е отбелязал, че до 21.09.2017 г. ответницата не се е явила в нотариалната
кантора, за да получи поканата.
Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, образувано е
ч.гр.д. № 2667/2017 г. по описа на Районен съд – Х. и е издадена заповед за
изпълнение за дължимите суми. Подадено е възражение от ответницата и в
законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия установителен
иск по чл. 422 ГПК.
Прието е
заключението по назначена съдебно-счетоводна експертиза. В нея вещото лице е констатирало,
че за периода след 05.01.2015 г. до 25.10.2017 г. са отнесени 1239.37 евро
вноски по главница, което формира размер на дължимата главница към 25.10.2017
г. от 27160.63 евро. За периода до 01.05.2017 г. с падежна дата 04.05.2017 г.
са начислени възнаградителни лихви в размер на 985.41 евро, за същия период са
погасени 37.60 евро или остатъкът от дължимия размер на договорната лихва е
947.81 евро. За периода до 25.10.2017 г. са начислени обезщетителни лихви в
размер на 2584.30 евро., погасени са 78.52 евро и са останали дължими 2505.71
евро.
Вещото лице е посочило,
че с анекс № 1 към договора за кредита размерът на редовния дълг е определен на
27 960.96 евро, от които редовна главница 27 231.31 евро, неиздължена
и просрочена главница от 171.90 евро, неизискуема лихва в размер на 132.83
евро, начислена просрочена и изискуема лихва в размер на 51.12 евро. Променена
е и приложимата лихва по кредита – БЛП представлява сума от 1-месечния юрибор и
премия.
С анекс № 2
размерът на редовния дълг е определен на 28850 евро, от които – 27 960
евро редовна главница, неизискуема лихва в размер на 5.93 евро, начислена и
изискуема лихва от 832.20 евро и 51.12 евро. Променя се приложимата лихва по
кредита – БЛП представлява сума от 3-месечния юрибор и премия.
С анекс № 3
размерът на редовния дълг е определен на 29 412.30 евро, от които 28850.08
евро редовна главница, неизискуема лихва в размер на 37.51 евро, начислена и
изискуема лихва в размер на 524.71 евро. Променя се приложимата лихва по
кредита – БЛП представлява сума от 3-месечния юрибор и премия.
С анекс № 4
сумата на дълга е определена на 28 400 евро, дължимите лихви се
капитализират, сумата над 28 400 евро – 618.15 евро следва да бъде
погасена до 30.01.2015 г. Подписани са два погасителни плана – първи
погасителен план за сумата на редовната главница от 28 400 евро,
разпределена в анюитетни вноски със срок на издължаване 27.03.2028 г. и втори
погасителен план за сумата от 2578.98 евро, разпределена в анюитетни вноски със
срок на издължаване 27.03.2028 г. С подписването на анекс № 4 се променя и
начина на определяне на приложимия по кредита лихвен процент при просрочие на
дължимите суми. Лихвеният процент за редовен дълг представлява сбор от БЛП плюс
фиксирана надбавка, като БЛП представлява сума от 3-месечния юрибор и премия.
Лихвеният процент при просрочие на дължимите суми, представлява сбор от БЛП,
увеличен с ценова рискова премия от 2 % към датата на подписване на анекса плюс
фиксирана надбавка. Вещото лице е посочило в табличен вид и приложимите лихвени
проценти, съгласно анекс № 4. Към 30.05.2017 г. размерът на дълга в условията
на реално приложените лихвени проценти и извършените плащания е 27 160.63
лв. След 25.10.2017 г. съгласно счетоводните записвания на банката – ищец няма
извършвани погасявания по кредитното задължение. От датата на подписване на
договора за кредит (27.03.2008 г.) до датата на извлечението от счетоводните
книги (25.10.2017 г.) постъпилите суми, отнесени за погасяване на задължението
са в общ размер от 21894.39 евро, в т.ч. главница 3842.15 евро, лихви (редовни
и в просрочие) от 17 670.04 евро, такси от 382.20 евро. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК размерът на дълга е 12 723.87 лв.
или 6505.61 евро (изчислено от вещото лице при условие, че кредитополучателят и
солидарните длъжници не дължат заплащане на възнаградителна лихва и други
разходи по кредита). При прилагане на възнаградителна лихва в размер на 7.70 %,
както е уговорена първоначално в т.4.1. от договора за кредит, размерът на
дълга към 30.05.2017 г. е 25 438.52 евро. Лихвеният процент по
възнаградителната лихва се променя във времето – при сключването на договора за
кредит и 7.70 %, а последната му стойност е към 04.05.2017 г. (датата на
обявяване на предсрочната изискуемост) и е в размер на 8.55 %. При условие, че приложимата възнаградителна
лихва се изчислява съгласно уговорената в т.4.1. от договора методология, то
към датата на обявяване на предсрочната изискуемост размерът на дължа е
21 873.89 евро, а към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е 21 208.34 евро. За периода от подписване на
договора за кредит до 23.02.2010 г., датата на подписване на анекс № 1,
лихвеният процент за редовна главница по кредита представлява сбор от 1-месечния
юрибор плюс надбавка в размер на 3.50 %. На 28.11.2008 г. кредиторът въвежда
трети компонент при определяне на базовия лихвен процент, а именно „премия“,
или БЛП = 1-месечния юрибор плюс премия, и ГЛП = БЛП плюс надбавка. Премията е
определена в размер на 200 базови пункта
според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, както и от
фиксирана надбавка. Твърдата надбавка не се променя за целия период на кредита.
Факторите, влияещи върху промяната на БЛП, в т.ч. и на премията като компонент,
формиращ БЛП, са посочени в Общите условия по ипотечните кредити, които
кредиторът е предоставял на физически лица.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният
иск по чл. 422 ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е
допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК против издадена заповед за изпълнение. Депозираното писмено
възражение от длъжника в установения срок обосновава правният интерес от
предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК, който има за предмет
установяване съществуване на вземането на ищеца по отношение на ответника.
Спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иска и съответно в този
срок са представени и доказателства пред съда, че искът е предявен.
В настоящия
случай е възникнала солидарна отговорност между страните по договора за кредит,
доколкото кредитополучател е Ф. П.Ф., а ответницата П.Г.Ф., както и Р.А.Д.и Й.
И. Н., действаща в качеството си на ЕТ „Валпетрос – Й.Н.“, са се съгласили
солидарно да отговорят за задълженията по кредита с подписването на договора. По силата на
чл. 122, ал. 1 33Д кредиторът може да иска изпълнението на едно солидарно
задължение от всекиго от солидарно задължените лица, като при това кредиторът
има възможността да насочи иска си и само срещу един от длъжниците. Лицата, които дължат солидарно заплащане, имат
в гражданския процес положение на обикновени, а не на необходими другари, защото
нито по разпореждане на закона, нито от естеството на спорното правоотношение
следва, че решението непременно трябва да бъде еднакво за всички солидарно
задължени лица. Ето защо предявяването на иск само срещу част от тях не
означава, че останалите се освобождават от задължението. Всеки солидарен
длъжник може да противопостави на ищеца свои лични възражения, но не и такива
на другите ответници.
Ответницата П.Ф.
е солидарен длъжник на основния кредитополучател Ф. Ф. С подписването на
договора за кредит тя се е съгласила да отговаря за погасяването на цялото
задължение – главница, лихви и разноски. Банката – ищец може да поиска по свой
избор плащането на цялото задължение само от нея, или да насочи исковата си
претенция и към останалите солидарни длъжници. С предявяването на настоящия иск
банката е упражнила това свое право. С качеството си на кредитор, произтичащо
от договора за кредит, банката е активно легитимирана да предяви исковата
претенция, както и в процесуален аспект като заявител с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Ответницата П.Ф. е пасивно легитимирана
като солидарен длъжник да отговаря за задълженията по договора за кредит.
Между страните
по договора е налице валидно съществуваща облигационна връзка. Всичко, за което
се е задължил кредитополучателя Ф. Ф., е основание за отговорността на
ответницата П.Ф.. Погасяването на задълженията по договора е било предпоставено
от доброволното им изпълнение, т.е. от регулярното плащане на анюитетните
вноски по погасителния план. Видно от събраните по делото доказателства,
кредитополучателят е погасявал вноските съобразно погасителния план за
определен период от време, след което е започнал да има финансови затруднения.
Това се е отразило върху плащанията и е принудило кредитора и длъжниците да
предоговорят условията по договора,
което е намерило израз в подписаните четири анекса. Всеки един от анексите е въвеждал
промени и корекции в клаузите с цел да се даде възможност за издължаване на
кредита. Констатациите на вещото лице показват, че въпреки периодичното
предоговаряне на условията, длъжниците не успяват да погасят задълженията по
кредита. Към момента на подписване на последния анекс № 4 от 05.01.2015 г. са
дължими следните суми:
По I-ви погасителен
план:
28 400
евро – главница;
19 630.97
евро – договорна лихва, съобразно условията по анекса;
По II-ри погасителен
план:
2578.98 евро
главница;
2940.24 евро
договорни лихви.
Към момента на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение дължимите суми са:
27 160.63
евро – главница;
3453.52 евро –
лихви, в т.ч. договорна лихва – 947.81 евро и обезщетителна лихва – 2505.71
евро.
Въпреки опитите
за предоговаряне на условията по кредита, длъжниците не са продължавали
дължимите суми, което е накарало кредитора да вземе решение за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. С т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК,
ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие
на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Обявяването на предсрочната изискуемост по
реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на банката - кредитор
трябва да бъде обективирано в писмен документ, да бъде изрично и недвусмислено
заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал.
2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
В настоящия
случай всички тези изисквания са спазени – ищецът е обявил предсрочната
изискуемост на кредита при наличието на обективните факти за това поради
неплащане на дължимите суми както от страна на кредитополучателя Ф. Ф., така и
от страна на останалите солидарни длъжници. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е извършено много преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ищецът е обективирал изявлението си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем в отделни нотариални покани, изготвени от
нотариус Ваня М., всяка от които е адресирана до кредитополучателя и
солидарните длъжници. Служител на нотариуса е направил опит да връчи
нотариалните покани, но не е открил ответницата П.Ф. на посочения от нея адрес. Това е наложило
залепването на уведомление като способ за съобщаване. Уведомлението е залепено
и в него е посочен двуседмичен срок, в който нотариалната покана следва да бъде
получена в нотариалната кантора, но в указания срок ответницата Ф. не се е
явила. С неявяването си при нотариуса да получи нотариалната покана за получаване
на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем пред определен
нотариус на определена дата и в посочен час длъжникът се поставя сам в
невъзможност да му бъде предявено изявлението. Възможно е неявяването при
нотариуса да се дължи на обективни причини (напр., заболяване), но по делото
няма такива данни и не са представени доказателства в тази насока. Ето защо
може да се приеме, че налице валидно извършено връчване на нотариалната покана
и е настъпила изискуемост на вземането, след като солидарния длъжник П.Ф. е
поканена да се яви пред определен нотариус на определена дата и час, посочени в
уведомление по чл. 47 ГПК и въпреки това същата не са е явила, без да са
установени основателни обективни причини.
Нотариалното
удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението
на основание чл. 47 ГПК, липсата на достъп до канцеларията на адресат –
юридическо лице или до жилището на адресат – физическо лице, както и
констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на
адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла
да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който
нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия.
Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният
от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл.
179 ГПК. По отношение на удостоверителните изявления на нотариуса за
извършените от него или пред него действия няма забрана за оспорването им със
свидетелски показания. Верността на удостоверените от органа обстоятелства и
действия, които не са свързани с изразена от негова страна воля, може да бъде
оспорена и за установяване на тези факти, обстоятелства и действия са допустими
всички доказателствени средства, включително свидетелски показания. Въпреки
това, както се посочи по-горе, ответницата в настоящото производство не е
представила доказателства, с които да се обори доказателствената сила на
удостоверителното изявление на нотариуса, както и с които да се обоснове
отсъствието й от посочения адрес. Не са събрани нито писмени доказателства,
нито свидетелски показания в тази насока. Ответницата е търсена на адресите, с
които банката – ищец е разполагала и които са били посочени в служебната
документация по сключването на договора за кредит.
След изчерпване
на възможностите за връчване на изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, банката – ищец съвсем закономерно е упражнила правото си
да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че същият е потребители и
спрямо него действа особената защита на ЗПП, поради което отделни клаузи от
договора и анексите към него са недействителни като неравноправни. Така
изложените възражения са неоснователни. В случая кредитополучателя и
солидарните длъжници са подписали договора за банков кредит с цел рефинансиране
на предходен кредит, отпуснат от „ПроКредит Банк България“ АД, т.е. няма
потребителки характер. Договора за кредит е обезпечен с учредяването на
договорна ипотека. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК разпоредбите на закона не
се прилагат спрямо договори за кредит, обезпечени с ипотека. От съдържанието на
договора за кредит и анексите към него не може да се направи извод, че клаузите
им не са били индивидуално договорени. Напротив, именно усилията на ищеца да
предоговори първоначалните клаузи показва, че преди подписването на всеки анекс
се е постигало споразумение между страните след провеждането на преговори.
Самият договор за кредит е отпуснат за рефинансирането на предходен дълг, което
означава, че съобразно целта длъжниците са уговорили с банката отпускането на
финансовия ресурс във вид, който да позволява използването му за погасяване на
предходни техни задължения. Налице са индивидуално договорени клаузи.
Съдът намира,
че в настоящото производство не се доказаха и възраженията, че ответницата не е
подписвала договора за кредит и анексите към него, както и конкретно анекс № 4.
От събраните доказателства не може да се направи извод, че ответницата не е
полагала подписа си върху договора за кредит, анексите и погасителните планове
към тях. Не се доказа и възражението, че липсва надлежно упълномощаване за
подписването на анекс № 4. От представените преписи от договора за кредит и
анексите (л. 6 – 28) и погасителните планове (л. 179 – 202) се установява, че
ответницата е положила валидно подписа си под тях, с което е изразила
съгласието си с клаузите.
С оглед на така
изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция е основателна и
следва да бъде уважена.
Съобразно изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските, направени от ищеца в заповедното производство и в настоящото
производство. В заповедното производство ищецът е направил следните разноски - държавна такса в размер на 1197.52 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 1713.77 лв. В настоящото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 1197.52 лв. (на л. 77), адвокатски хонорар в размер
на 2791.53 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. (на л. 166 и л. 227),
или общо 1497.52 лв.. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата П.Ф. следва да
бъде осъдена да заплати посочените суми на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Г.Ф., ЕГН: **********,***, че съществува вземането на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК******, седалище и адрес на управление: гр. ****, по заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 2667/2017 г. на
Районен съд – Х., в размер на 27 160.63 евро (двадесет и седем хиляди сто и шестдесет евро и шестдесет и три евро
цента) - главница за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г.; лихва: общо в
размер на 3 453.51 евро (три хиляди четиристотин петдесет и три
евро и петдесет и един евроцента) за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г.,
от които договорна лихва в размер на 947.81 евро (деветстотин
четиридесет и седем евро и осемдесет и един евроцента) и обезщетение за забава
за просрочени плащания в размер на 2505.70 евро (две хиляди петстотин и
пет евро и седемдесет евроцента); законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление по чл. 417 ГПК- 23.03.2020 г. до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА П.Г.Ф., ЕГН: **********,*** да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК******, седалище и адрес на управление: гр. **** направените в настоящото производство съдебни разноски в общ размер на 4289.05
лв. (четири хиляди двеста осемдесет и девет лева и пет стотинки).
ОСЪЖДА П.Г.Ф., ЕГН: **********,*** да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК******, седалище и адрес на управление: гр. **** направените в заповедното производство по ч.гр.дело №2667/2017 г. на
Районен съд-Х. съдебни разноски в общ размер на 2 911.29 лв. (две
хиляди деветстотин и единадесет лева и двадесет и девет стотинки).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :