Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр.Русе, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3901 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД-София твърдят, че на 09.08.11
г. между ответницата и “Юробанк И Еф Джи България”АД
(с настоящо наименование “Юробанк България” АД), ЕИК
*********), бил сключен Договор за потребителски кредит № FL 600593, по
силата на който на В.Г.В., по банков път била предоставена сумата от 7 200
лв., която тя се задължила да върне в
срок и при условията, уговорени в контракта.Според чл.З ал.1 кредитополучателката се съгласила, че дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на “Юробанк И Еф Джи България”АД за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
2,75 пункта, която към 09.08.2011 г. била в размер на 13,20 %, при ГПР от 23,86
%. Страните се споразумели кредитът да бъде погасен в срок до 09.08.2014 г. на
36 анюитетни вноски, платими до 9-то число на месеца,
от които първите 35 от по 264,62 лв., а последната-264,76 лв.Сочи се, че в тези
стойности са включени и възнаградителните лихви,
уговорени с кредитора.Твърдят, че ответницата преустановила плащанията по
договора след м.май 2014 г.Дължими останали общо 918,95 лв.
На основание
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., с приложенията
към него, сключен между “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование “БПБ” АД, “Юробанк
И Еф Джи България” АД, с ЕИК *********) и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, задължението на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № FL600593/09.08.2011г.,
било прехвърлено на ищеца.
Твърдят, че
въз основа на предоставените им пълномощия от цедента,
са уведомили длъжницата за цесията на 19.03.19 г., като писмото било получено
от майката на лицето.Плащане на задължението не последвало.В тази връзка на 14.05.2019
г. подали заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 2865/2019 г. по описа на
РРС.В тяхна полза била издадена заповед за сумите от 739,24 лв., представляваща
главница по договора от 09.08.2011 г., и 179,71 лева-договорна лихва за времето
09.05.2014 г.-14.05.2019 г., със законната лихва върху първата стойност от
15.05.2019 г.и 25 лв. разноски.Срещу акта било подадено възражение от
насрещната страна.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдената сума
по ч.гр.дело № 2865/2019 г. от 739,24 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № FL600593/09.08.2011 г., ведно със законната лихва
върху нея от 15.05.2019 г.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата В.Г.В. оспорва иска.Счита, че вземането е погасено по
давност.Оспорва надлежното съобщаване на цесията, както и че кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на
разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 2865/2019 г. по описа на РРС, в полза на ”ЕОС
МАТРИКС” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу В.Г.В. за сумата от 739,24 лв.-главница, 179,71
лв.-договорна лихва за периода 09.05.2014 г.-14.05.2019 г., съставляващи
вземания по Договор за потребителски паричен кредит от 09.08.2011 г., цедиран
им на 18.01.2016 г. от ”Юробанк България” АД /с
предишно наименование ”БПБ” АД и ”Юробанк И Еф Джи
България” АД/, със законната лихва върху първата стойност от 15.05.2019
г. и 25 лв.-разноски в заповедното производство.
В предвидения в закона срок
длъжницата е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземанията, включително поради
изтекла в нейна полза погасителна давност, за което заявителят е уведомен на 06.06.2019 г. Настоящото дело е образувано на
20.06.2019 г.Предмет на този спор е само
присъдената главница по заповедното производство.
По делото няма спор, че на 09.08.2011 г., след подадена молба на 05.08.2011 г. (л.15), между „Юробанк България” АД /с предишно наименование ”БПБ” АД и ”Юробанк И Еф Джи България” АД/ и ответницата бил сключен
Договор за потребителски кредит № FL60059 за сумата
от 7 200 лв., която
кредитополучателката се задължила да върне разрочено на 35 месечни вноски от по
264,62 лв. и една последна месечна вноска от 264,76 лв., дължима до 09.08.2014
г., включващи главница и договорналихва от общо 252,95 лв. и още 2,50
лв.-ежемесечна такса за поддържане на сметката и 9,17 лв. премия по полица.При
отпускане на заема кредиторът удържал 20 лв.-еднократна такса за разглеждане и
обработка на документи, 140,40 лв.-еднократна комисионна за клиентски
обслужване, и 72 лв.-еднократан такса за отпускане на кредита.
Според чл.З
ал.1 кредитополучателката се съгласила, че дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на “Юробанк И Еф Джи България”АД за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
2,75 пункта, която към 09.08.2011 г. била в размер на 13,20 %, при ГПР от 23,86
%. В чл.3 ал.3 е казано, че потребителят следва окончателно да заплати сумата
от 9 758,83 лв.В чл.13 е прието, че банката има право да събира служебно
от всички сметки, разкрити там от ответницата, дължимите суми по главницата,
лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита.
Приложен е
погасителен план, подписан от двете страни (л.14).
В чл.14 ал.5 от контракта е посочено кога и при какви условия вземането на кредитора
ще стане предсрочно изискуемо.В чл.18 е предвидена възможност банката да
прехвърли дълга на трето лице.
Видно от документа на л.17 ответницата има подписан и договор за
застраховка във връзка с процесния кредита.В хода на производството става ясно,
че по него има внесена само една застрахователна премия от 9,17 лв.
По делото няма спор, а това се установява и от назначената в
производството икономическа експертиза, че “Юробанк И
Еф Джи България”АД са предоставили на ответницата сумата,
предмет на договора за кредит.Заемополучателката от
своя страна извършвала погасявания на
месечните вноски до 29.05.2014 г.Вещото лице е посочило, че след първата престация в полза на кредитора, всички останали плащания
били правени със забава или в по-малък от уговорения размер.До 29.05.2014 г. кредитодателят получил общо 8 505,26 лв.При спазване
на нормата на чл.76 от ЗЗД банката погасила с тази сума главница, договорни
лихви и месечната такса за обслужване на кредита.Експертът е докладвал, че
освен при първото плащане от заемополучателката,
впоследствие кредиторът не е събирал суми за застрахователни премии.С оглед
допуснатите забави от ответницата, част от внесените от нея суми по кредита
(158,51 лв.) са били отнесени от банката към лихвите за забава.Така към датата
на последното плащане непогасени останали три вноски за главница или общо
739,24 лв.
По силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., сключен между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД и ”ЕОС Матрикс" ЕООД, с приложения към него, задължението
на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL600593/09.08.2011г.,
било прехвърлено на ищеца.Старият кредитор е потвърдил цесията (л.103-л.105).
На базата на изрично пълномощно ищецът изпратил от името и за сметка на
цедента уведомително писмо за цесията до ответницата.
Документът е връчен на майката на лицето на 19.03.2019 г., на адреса, заявен в
договора за кредит.На длъжника бил даден 7-дневен срок да погаси вземанията
на новия кредитор.По делото няма спор,
че в определеното време, както и до завеждане на този спор, няма извършено плащане.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2865/ 2019 г. по описа на РРС, като актът
е насочен срещу В.Г.В. и е за заплащане
на сумата от 739,24 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 09.08.2011 г., договорна лихва за периода 09.05.2014 г.-14.05.2019 г., със
законната лихва върху първата сума от 15.05.2019 г.В срока,
визиран в чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение
по издадената срещу него заповед.В указаното от съда време, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си
за главницата, предвид което претенцията му е допустима.
По делото няма спор относно
възникналите взаимоотношения между ответницата и ”Юробанк
България” АД /с предишно наименование ”Юробанк И Еф
Джи България” АД / във връзка с договора за кредит от 09.08.2011 г., по който
дружеството се явява изправна страна. Кредитополучателката
признава, че е усвоила заемната сума, като в хода на производството се
установява, че лицето е извършвало погасявания към кредитора до 29.05.2014 г.
Ответницата е направила
възражение, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.Доводът
се явява неотносим към спора. Към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-15.05.2019 г., включително и към момента на
прехвърляне на дълга-18.01.2016 г., е изтекъл срокът, в който заемополучателката е следвало да върне предоставената й
сума-09.08.2014 г., поради което нито старият, нито новият кредитор са
предприели действия да обявяват кредита за предсрочно изискуем.
В процесния случай няма спор, че правата на ищеца произтичат от
договора от 18.01.2016 г. С този контракт ”Юробанк И
Еф Джи България” АД са прехвърлили вземанията си към заемополучателката на ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД.Ответницата е навела доводи, че цесията не й е била съобщена
надлежно.Съдът намира, че събраните в производството доказателства не могат да
обосноват такъв извод.Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на сделката, която поражда действия между страните.Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключването
на договора, поради което цедентът вече не е титуляр
на вземането.Ищецът е бил оправомощен от
стария кредитор да извести ответницата за прехвърления дълг.Дружесвото е
упражнило това право и е изпратило
уведомление на адреса на ответницата, заявен по договора от 09.08.2011
г.Документите са били връчени на майката на лицето на 19.03.2019 г.При това
положение следва да се приеме, че цесията е била надлежно съобщена на длъжника
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Дори да се счете, че на
19.03.2019 г. липсва надлежно уведомяване, то писмото, известавящо длъжника за
смяната на кредитора, се явява връчено в
хода на размяна на книжата по настоящото дело.В този смисъл т.9 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г.
Ответницата
счита, че е погасила
дълга си към заемодателя, включително позовавайки се на изтекла в нейна полза
погасителна давност.От ангажираните в производството доказателства става ясно,
че действително до 29.05.2014 г. заемополучателката е
извършвала плащания към банката.Внесените суми обаче не покриват целия главен дълг.Вещото
лице е пояснило, че доколкото само първата вноска е била предоставена своевременно и в пълен размер, то кредиторът,
при спазване редът на чл.76 от ЗЗД, е погасявал освен главницата, договорни
лихви, месечната такса за обслужване на кредита, както и лихва за забава.Ответницата
счита, че месечната й вноска е била определена в чл.7 от договора.Действително
в тази клауза е визирана стойността на главницата и договорната лихва.Освен
тях обаче, лицето се е съгласило на
месечна такса от 2,50 лв. за обслужване на кредита, както и на застрахователни
премии, които стойности са намерили отражение в подписания между страните
погасителен план.Така месечната сума по чл.7 от контракта се увеличава до
264,62 лв. (и 264,76 лв. последна вноска).Експертизата е пояснила, че от
внесените от заемополучателката суми няма плащане на
застрахователна премия извън първата редовна вноска.Впоследствие кредиторът не
е извършвал погасявания по това перо.Той обаче е начислявал месечни такси и
лихви за просрочие, съобразно постигнатите между страните уговорки.Така към
датата на подаване на заявлението дължими останали три вноски, формиращи
главница в общ размер на 739,24 лв.Ответницата счита, че това вземане е
погасено по давност.Съдът намира доводът за неоснователен. Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.В
процесния случай кредиторът не е обявявал кредита за предсрочно изискуем,
поради което от значение се явява крайният падеж на 09.08.2014 г.Според чл.110
от ЗЗД, вземането за главницата се погасява
в срок от пет години, считано
от датата на изискуемостта.Този срок не е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.05.2019 г.При договора за заем е налице
неделимо плащане.В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща
тези вноски в периодични плащания.Договореното връщане на заема
на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение от страна
на длъжника на части-аргумент за противното основание
от чл. 66 ЗЗД.Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора /в този смисъл Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., IV г.о., Решение № 28 от 05.04.2012 г.
по гр.дело № 523/2011 г., ІІІ г.о, Решение № 103 от 16.09.2013 по т.дело № 1200/2011 г. на І т.о., ВКС/.Ищецът е претендирал
установяване дължимост на главница в общ размер, а не
като три отделни анюитетни вноски.Дори обаче да се
приеме, че от значение е падежът на всяка една от тях, то най-старото от тези
задължения е с уговорен падеж 09.06.2014 г.Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК не е изтекъл предвиденияв
закона срок по чл.110 от ЗЗД.Искът следва да се уважи така, както е
предявен.Сумата се дължи със законната лихва от 15.05.2019 г.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват разноски за двете производства.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.В.,
ЕГН ***********,***, със съдебен адрес:***, офис № 6, чрез адв.Р.К. ***, че
дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Витоша”, кв.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със
съдебен адрес:***, сумата
от 739,24 лв., представляваща
главница по Договор
за потребителски кредит № FL600593/09.08.2011 г., цедиран им на 18.01.2016 г. от ”Юробанк България” АД /с предишно наименование ”БПБ” АД и ”Юробанк И Еф Джи България” АД/, със
законната лихва върху нея от 15.05.2019
г., присъдена със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1386 от 16.05.2019 г. по
ч.гр.дело № 2865/ 2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН
***********,***, със съдебен адрес:***, офис № 6, чрез адв.Р.К. ***, да
заплати на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район “Витоша”,
кв.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес:***,
по банкова сметка ***: ***:BPBIBGSF, сумата от 525 лв.-разноски по делото, както и 25 лв.-разноски по
ч.гр.дело № 2865/2019 г. по описа на РРС.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/