№ 2433
гр. София, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110133381 по описа за 2021 година
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове
предявени от С. В. А. срещу К. А. Н..
Между С. А., с ЛНЧ **********, в качеството му на заемодател и К. А. Н., с ЕГН
**********, в качеството му на заемател, били сключени три договора за заем, както следва
- Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен
номер 2771/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус
Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК за сума 11 400 лв.,
Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
2775/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина
Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК за сума 12 920 лв. и Договор за заем
с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2774/2013 на
Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина Връблянска, с
район на действие CPC, peг. № 268 на НК за сума 13 680 лв. Като сумите следвало да се
връщат на равни месечни вноски, с краен падеж 05.10.2019 г. по всеки един от трите
договора. Срокът за плащане на всяка една месечна вноска, съгласно уговорките в
договорите били от 1-во до 5-то число на месеца до окончателното изплащане на заетата
сума в брой или по банков път. Сумите по договорите за заем били получени от заемателя в
пълен размер преди подписването на договорите и за това обстоятелство договорите имали
значението и на разписки. Сумите не били върнати в пълен размер. Ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:
- сумата в общ размер на 8024,04 лв., от които 6 150 лв. - главница и 1 874,04 лв. -
1
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г.,
дължими по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2771/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при
нотариус Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК;
- сумата в общ размер на 9 093,91 лв., от които 6 970 лв. - главница и 2 123,91лв. -
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г.,
дължими по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2775/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при
нотариус Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК;
- сумата в общ размер на 9 628,85 лв., от които 7 380 лв. - главница и 2 248,85 лв. -
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г.,
дължими по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2774/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при
нотариус Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК.
Претендира законна лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба
до окончателното заплащане и разноски. Сочи банкова сметка IBAN
BG93UNCR70001500879784.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е получил сумите
по трите заема. Твърди, че с ищеца били съдружници в „ПАНТУТИ ФУУД“ ЕООД – като
ищецът осигурил неговата част от капитала в дружеството в размер на 38 000 лв.
Договорите били подписани именно с оглед уреждане на отношенията им след продажбата
на дружеството. За това били подписани три договора в един и същи ден на стойност под
15 000 лв. Оспорва съдържанието на договорите. Твърди, че бил платил сума в размер на
15 300 лв. Моли за отхвърляне на претенциите.
С протоколно определение от 22.03.2022 г. е конституиран на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалия К. А. Н. неговият наследник по закон П. Гоцева Н., ЕГН
*********.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с предявени искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да се уважат исковете с правна квалификация чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на валидни заемни правоотношение и предаване на процесните суми,
настъпила изискуемост на задължението за връщането им. Докато ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален и безвъзмезден. Сключването
на договор за заем за потребление, с оглед реалния му характер, обхваща освен съгласие на
страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/ и предаване на
2
паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора, които темпорално се
осъществяват едновременно или в различна последователност.
По делото се установява, че П. Гоцева Н. е наследник по закона на К. А. Н. - виж
удостоверение за наследници на л. 64 от делото.
Не е спорно и, че същата е приела наследството на починалия с конклудентни
действия по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН, в която насока и заявеното от процесуалния й
представител в съдебно заседание на 05.07.2022 г.
Установява се по делото, че между С. А., в качеството му на заемодател и К. А. Н., в
качеството му на заемател, били сключени три договора за заем, както следва:
- Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2771/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при
нотариус Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК за сума 11 400
лв. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че заемодателят е предал заетата сума преди
подписването на договора изцяло и в брой, като договорът има значението и на разписка за
предаването на заетата сума от заемодателя на заемателя в брой. Предвидено е в чл. 3, ал. 1,
че заемателят е длъжен да върне заетата сума в срок до 76 месеца, считано от 01.07.2013 г.
на равни месечни вноски от по 150 лв., като сумата е следвало да бъде заплащана от 1-во до
5-то число на месеца – чл. 3, ал. 2 от договора.
- Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2775/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при
нотариус Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК за сума 12 920
лв. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че заемодателят е предал заетата сума преди
подписването на договора изцяло и в брой, като договорът има значението и на разписка за
предаването на заетата сума от заемодателя на заемателя в брой. Предвидено е в чл. 3, ал. 1,
че заемателят е длъжен да върне заетата сума в срок до 76 месеца, считано от 01.07.2013 г.
на равни месечни вноски от по 170 лв., като сумата е следвало да бъде заплащана от 1-во до
5-то число на месеца – чл. 3, ал. 2 от договора.
- Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2774/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при
нотариус Веселина Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК за сума 13 680
лв. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че заемодателят е предал заетата сума преди
подписването на договора изцяло и в брой, като договорът има значението и на разписка за
предаването на заетата сума от заемодателя на заемателя в брой. Предвидено е в чл. 3, ал. 1,
че заемателят е длъжен да върне заетата сума в срок до 76 месеца, считано от 01.07.2013 г.
на равни месечни вноски от по 180 лв., като сумата е следвало да бъде заплащана от 1-во до
5-то число на месеца – чл. 3, ал. 2 от договора.
И трите договора са сключени за срок от 76 месеца, считано от 01.07.2013 г., т. е. до
м.10.2019 г.
Не се оспорва по делото, че договорите са подписани от К. А. Н..
3
С отговора на исковата молба е направено възражение, че сумата по договорите не е
получена реално, тъй като договорите са привидни и прикриват обстоятелства във връзка с
отношенията между страните по повод търговската дейност на трето лице – „Пантути фууд“
ООД.
От справка в ТР се установява, че С. В. А. и К. А. Н. са учредители на дружеството
"ПАНТУТИ ФУУД" ЕООД, ЕИК *********, същите са съдружници в дружеството в
периода 28.01.2012 г. – 31.05.2014 г. при размер на дяловото участие по 38 000 лв. за всеки
от тях.
В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже
симулацията. Ответникът по делото не установява при условията на пълно и главно
доказване твърдяната по делото симулация. Установяването по делото единствено участието
на С. В. А. и К. А. в "ПАНТУТИ ФУУД" ЕООД при дялово участие в размер на по 38 000
лв. не води до привидност на сключените договори за заем. По делото е разпитан свидетелят
Д. С., но неговите показания не установяват по никакъв начин твърденията за привидност на
договорите. Напротив, същият свидетелства единствено за обстоятелствата, касаещи общата
търговска дейност, както и за влошаването на отношенията между съдружниците
впоследствие. Свидетелят твърди и, че бил чувал, че К. А. Н. е взимал заем от С. В. А.,
което твърдение кореспондира с представените писмени доказателства.
В отговора на исковата молба се съдържат единствено твърдения, че С. В. А. е
сключил три договора за заем на същата стойност в един и същи ден и с другия съдружник-
учредител на "ПАНТУТИ ФУУД" ЕООД – Тодор Руменов Пандов, но доказателства в тази
насока не са представени по делото. Следва да се посочи и, че дружеството "ПАНТУТИ
ФУУД" ЕООД е учредено на 28.01.2012 г., а процесните договори за заем са сключени на
17.04.2013 г. Липсата на привидност се извежда и от факта на извършеното от касатора
възстановяване на част от сумите, получени в заем.
Без значение за изхода на спора е и обстоятелството дали общата сума по трите
договора за заем в размер на 38 000 лв. е разбита на суми по-малки от 15 000 лв. в три
договора за заем от една и съща дата с цел заобикаляне на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. Неспазването на изискванията на чл. 3 ЗОПБ не
е свързано с гражданскоправни последици, като фактът на предаване на сумите е доказан с
представените договори за заем /които в частта относно предаването на сумата имат
характер на разписки по чл. 77 ЗЗД, доколкото съдържат признание на ответника за
получаване на всяка една от сумите/, а нарушаването на законовото изискване е основание
за налагане на административно наказание по чл. 5, но не е основание да се приеме, че
фактът на предаване на сумите не е осъществен – виж определение № 731 от 5.11.2019 г. по
гр. д. № 1657/2019 г., III г. о. на ВКС, определение № 211 от 28.02.2017 г. по гр. д. №
4031/2016 г., IV г. о. на ВКС.
Оттук и съдът намира, че по делото се установява, че между С. В. А. и К. А. Н. е
доказването, както обстоятелството, че процесните суми са предадени, така и на
обстоятелството, че те са предадени във връзка с посочените по-горе договори за заем между
4
страните. Подписването на договорите представлява признание за неизгоден факт,
получаването на сумите, съобразно чл. 2, ал. 1 от договорите /в която е уговорено, че
договорите служат като разписка за получаването на сумите/ и задължения за връщане на
заетата сума в срока, предвиден в договорите.
Относно възражението за настъпила предсрочна изискуемост, то същото и
ирелевантно за крайния изход на спора.
Следва да се посочи, че в съдебно заседание на 07.05.2022 г. за първи път е въведено
в производството възражение за настъпила погасителна давност – виж л. 77 гръб. По заявено
възражение за давност съдът не се произнася служебно - чл. 120 ЗЗД, поради което това
възражение е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са
упражнени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК - решение № 111 от 8.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
1068/2009 г., I т. о., решение № 54/20.07.2012 г. по т. д. № 336/2011 г. на ВКС, I т. о .
Възражение за давност не е направено в срока за отговор на исковата молба. Срокът за
отговор е изтекъл на 15.12.2021 г., подаден е отговор на исковата молба /който не съдържа
възражение за погасителна давност/, а К. А. Н. е починал на 30.12.2021 г. В случая се касае
за правоприемство, настъпило в хода на делото, като всички действия извършени от
първоначалния ответник запазват действието си. Правоприемникът продължава участие в
процеса от фазата, до която е достигнало производството. Предвид подаденият в срок
отговор и настъпилата смърт след изтичането на срока по чл. 131 ГПК, то за конституирания
по реда на чл. 227 ГПК ответник няма как да тече нов срок по чл. 131 ГПК и направеното
възражение за давност в първото по делото открито съдебно заседание се явява
преклудирано. Доколкото липсва направено в срок възражение за давност, то датата на
изискуемостта на процесните задължения е без значение за крайния изход на спора.
Само за пълнота следва да се отбележи, че страните по договора за заем могат в
рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността
кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди
първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено
е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни
обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда
действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост на
преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление
и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока – виж решение № 200 от 18.01.2019 г.
по т. д. № 665/2018 г. на I т. о. на ВКС.
Относно възражението за частично погасяване на сумите по договора за заем.
По делото са приети ССчЕ и допълнителна ССчЕ. От тях се установява, че в периода
06.02.2014 г. – 28.02.2018 г. К. Н. е превел на С. В. А. сума в общ размер на 12 300 лв.
5
Единствено в платежните документи в периода м.02.2014 г. – м.07.2014 г. са посочени
основание за плащане – вноски по заем, а в останалите платежни документи основанието е
„захранване на сметка“.
Платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва
плащането. Какво е правното значение на неговото изявление е отделен въпрос. Когато
обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го
докаже. Обратното, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил
плащането. Така се разпределя доказателствената тежест, както когато платецът претендира
връщане на даденото без основание, така и когато длъжникът възразява, че е погасил
претендираното задължение. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова
трябва да го докаже, получателят черпи своето правото от основанието за получаване на
паричната сума и затова трябва да го докаже /виж решение № 746 от 5.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о. на ВКС/. Когато в нареждането за банков превод или
разписката не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да
докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без
основание. Когато в документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява,
че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже
съществуването на друго основание за плащане /т. е. съществуването на повече негови
вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД. /виж решение №
89/29.03.2013 г., по гр. д. № 558/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Кредиторът по делото не
установява съществуване на други вземания /извън процесните по договорите за заем/,
поради което следва да се приеме, че с плащането на сумата в размер на 12 300 лв. са
погасени задължения по процесните договори за заем.
Не се твърди и не се доказва по делото да е заявено с частичното плащане кои суми
се погасяват, поради което следва да се счита, че с частичното плащане се погасява по
съразмерност най-старите задължения по договорите за заем – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Към
датата на плащането сумите по договорите са били изцяло дължими, като не е настъпила
погасителна давност на нито едно от вземанията, а и според чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът
изпълни задължението след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното.
Предмет на производството са вземания по договорите за периода от м.06.2016 г. до
м.10.2019 г., а извън предмета на делото са вземанията по договорите за заем в периода,
считано от м.07.2013 г. до м.05.2016 г. или не са предмет претенциите по всеки един от
договорите за заем за 35 месеца в следните размери: по Договор за заем с нотариална
заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2771/2013 в размер на 5250
лв. /35х150/, по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с
регистрационен номер 2775/2013 в размер на 5 950 лв. /35х170/, по Договор за заем с
нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2774/2013 в
размер на 6300 лв. /35х180/. Общият размер на сумата дължима по трите договора извън
претендираната по производството е 17 500 лв. В платежното от м. 02.2014 г. е посочено
6
основание за плащане вноска по паричен заем м.07-м.09.2013 г. В платежното от м.04.2014
г. е посочено основание за плащане вноска по паричен заем за м.10.2013 г., а в платежното
от м.07.2014 г. – вноска по заем м.11.2013 г. В останалите платежните документи не е
посочено конкретно основание за плащане – за кой договор и за кой месец се отнася
платената сума, то и съобразно правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД платените суми следва да се
отнесат към най-старите задължения по всеки един от договорите за заем. Платените суми в
размер на общо 12 300 лв. следва да се отнесат към най-старите задължения в периода от
м.07.2013 г. до м.05.2016 г., които са в по-висок размер /17 500 лв./. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че не се установява по делото частично погасяване на процесните
вземания.
Претендираните суми за главници по договорите за заем за основателни в пълния си
размер, както следва:
- 6 150 лв. - главница за периода от м.06.2016 г. до м.10.2019 г. по Договор за заем с
нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2771/2013 на
Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина Връблянска, с
район на действие CPC, peг. № 268 на НК;
- 6 970 лв. - главница за периода от м.06.2016 г. до м.10.2019 г. по Договор за заем с
нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2775/2013 на
Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина Връблянска, с
район на действие CPC, peг. № 268 на НК;
- 7 380 лв. - главница за периода от м.06.2016 г. до м.10.2019 г. по Договор за заем с
нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2774/2013 на
Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина Връблянска, с
район на действие CPC, peг. № 268 на НК;
Върху тези суми ще се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата
молба – 11.06.2021 г. до окончателното заплащане
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. И в трите договора за заем е посочено, че
заемателят следва да връща дължимата месечна вноска от 1 до 5 число на месеца.
Следователно заемателят е изпаднал в забава от 6 число на съответния месец относно
претендираните суми в размер на 150 лв., 170 лв. и 180 лв. месечно за поцесния период.
Съобразно диспозитивното начало исковият период на обезщетение за забава е 11.06.2018 г.
– 11.06.2021 г. Т. е. началният момент на обезщетението за забава за вноските падежирали
до м.06.2018 г. е 11.06.2018 г., а за останалите до м.10.2019 г. – 6 число на съответния месец.
Ищецът претендира съобразно диспозитивното начало лихва в размер на законната лихва за
забава, а не предвидената в договора неустойка.
Относно приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, то в чл. 6 от същия /в сила от 13.03.2020 г./ е предвидено, че до отмяната
7
на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Чл. 6
на ЗМДВИП е променен на 09.04.2020 г. като е предвидено, че до отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по
договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки. Следователно за периода
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. последици от забава, вкл. лихва за забава не се начислява за
частноправни субекти, а едва след изменението от 09.04.2020 г. последиците са ограничени
до определен кръг длъжници. Оттук и възраженията на ищеца са неоснователни – лихва за
забава в периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не е дължима и не следва да се начислява.
Именно по посочения по-горе начин е изчислило вещото лице по допълнителната
ССчЕ дължимата лихва за забава по всеки договор. Експертизата не е оспорена освен в
частта, касаеща периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., което оспорване на ищеца не се
споделя от съда.
Вещото лице е съобразило и, че началният момент на обезщетението за забава по
всеки един от договорите за вноските падежирали до м.06.2018 г. е 11.06.2018 г., а за
останалите до м.10.2019 г. – 6 число на съответния месец. Според вещото лице дължимото
обезщетение за забава по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013
г., с регистрационен номер 2771/2013 за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода
09.04.2020 г. – 11.06.2021 г. е в размер на 1659 лв.; дължимото обезщетение за забава по
Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
2775/2013 за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 11.06.2021 г. е в
размер на 1879.99 лв.; дължимото обезщетение за забава по Договор за заем с нотариална
заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2774/2013 за периода
11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 11.06.2021 г. е в размер на 1990.45 лв.
Съдът кредитира изчисленията на вещото лице. Следва обаче да се посочи, че на
ищеца е присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г., а
лихвата за забава е претендирана до 11.06.2021 г., т. е. до 10.06.2021 г. вкл. Вещото лице по
ССчЕ е включило в изчисленията и датата 11.06.2021 г., което е видно от таблиците в
допълнитената ССчЕ.
Доколкото крайният падеж на договорите е м.10.2019 г., то към 11.06.2021 г. всички
вземания по договорите са изискуеми. Съдът по реда на чл. 162 ГПК след използване на
електронен калкулатор на интернет страницата на НАП определи дължимото обезщетение
за забава върху главниците по всеки договор в глобален размер само за 11.06.2021 г. – или
обезщетение за забава за 11.06.2021 г. върху главница в размер на 6 150 лв. е в размер на
1.71 лв.; обезщетение за забава за 11.06.2021 г. върху главница в размер на 6 970 лв. е в
размер на 1.94 лв.; обезщетение за забава за 11.06.2021 г. върху главница в размер на 7 380
8
лв. е в размер на 2.05 лв.
Ето защо претенциите за обезщетение за забава по всеки един от трите договора за
основателни в следните размер и за следните периоди:
- 1657.29 лв. /1659-1.71/ - обезщетение за забава върху дължими суми по Договор за
заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер 2771/2013
за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.06.2021 г. вкл., като за
разликата до пълния претендиран размер от 1 874.04 лв. и за периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г. искът ще се отхвърли;
- 1878.05 лв. /1879.99-1.94/ - обезщетение за забава върху дължими суми по Договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
2775/2013 за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.06.2021 г.
вкл., като за разликата до пълния претендиран размер от 2 123.91 лв. и за периода 13.03.2020
г. – 08.04.2020 г. искът ще се отхвърли;
- 1988.40 лв. /1990.45-2.05/ - обезщетение за забава върху дължими суми по Договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
2774/2013 за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.06.2021 г.
вкл., като за разликата до пълния претендиран размер от 2 248.85 лв. и за периода 13.03.2020
г. – 08.04.2020 г. искът ще се отхвърли;
По разноските:
Разноски са дължими по съразмерност:
Ищецът доказва направата на разноски за заплатена ДТ в размер на 1069.87 лв., за
адвокатско възнаграждение в размер на 1599 лв. с вкл. ДДС или разноски в общ размер на
2 668.87 лв. От сумата 2668.87 лв. по съразмерност на ищеца ще се присъди сума в размер
на 2 596.72 лв.
Ответникът представя списък по чл. 80 ГПК и доказва направата на разноски в общ
размер на 1990 лв., от които по съразмерност му се следват 53.80 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Стрелбище, бл. 93, вх.
А, ет. 6, ап. 27 /конституирана по реда на чл. 227 ГПК като правоприемник на починалия в
хода на процеса ответник К. А. Н., ЕГН **********/, да заплати на С. В. А., граждани на
Федерална Република Германия, роден на 24.12.1976 г., постоянно пребиваващ в Република
България, с личен номер № **********, с адрес за призоваване гр. София, ул. Шар планина
№ 33, ет. 2, оф. № 9, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
- сумата от 6 150 лв. - главница за периода от м.06.2016 г. до м.10.2019 г. по Договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
9
2771/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина
Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1657.29 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.06.2021
г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 1657.29 лв. до
пълния претендира размер от 1 874.04 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.;
- сумата от 6 970 лв. - главница за периода от м.06.2016 г. до м.10.2019 г. по Договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
2775/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина
Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1878.05 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.06.2021
г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 1878.05 лв. до
пълния претендира размер от 2 123.91 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.;
- сумата от 7 380 лв. - главница за периода от м.06.2016 г. до м.10.2019 г. по Договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 17.04.2013 г., с регистрационен номер
2774/2013 на Бонка Йочева - помощник нотариус по заместване при нотариус Веселина
Връблянска, с район на действие CPC, peг. № 268 на НК, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1988.40 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 11.06.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.06.2021
г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 1988.40 лв. до
пълния претендира размер от 2 248.85 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.;
- както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 2 596.72 лв. - разноски по
съразмерност по производството.
ОСЪЖДА С. В. А., граждани на Федерална Република Германия, роден на
24.12.1976 г., постоянно пребиваващ в Република България, с личен номер № **********, с
адрес за призоваване гр. София, ул. Шар планина № 33, ет. 2, оф. № 9, да заплати на П. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Стрелбище, бл. 93, вх. А, ет. 6, ап. 27, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 53.80 лв. - разноски по съразмерност по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10