Решение по дело №1471/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бяла Слатина, 02.07.2021 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав,  в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йорданов

 

при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. д. № 1471 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Ю.И.Д. с ЕГН ********** и С.С.Х. – Д., и двамата с постоянен адрес:***, чрез пълномощника си адв. К.Д.К. от ВрАК, със служебен адрес: ***, срещу М.М.А. с ЕГН ********** *** и В.М.Г. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Поддържа се от ищците, че са наследници на М.Ц.Г.,***, Р.обл., починал на 17.01.1994г. Поддържат също, че на 03.11.1992г. в кметство – Алтимир, обл.Враца, ищеца Ю.И.Д. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с М.Ц.Г.,***, с който М.Ц.Г. е продал на ищеца описания в и.м. недвижим имот, като му е предал и фактическото владение на имота в деня на подписването на договора. Твърди се, че от тогава до сега ищеца владее и ползва имота с грижата на добър стопанин. Поддържа се, че продажната цена в размер на 2000лв. е била изплатена от ищеца изцяло и в брой на продавача в деня на сключване на договора. Твърди се също, че от тогава до сега продавача не е предприел действия за снабдяване с документи и подготвяне на сключване на окончателен договор. Иска от съда да обяви за окончателен сключения предварителен договор.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.М.А. оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че не е била налице представителна власт на И.Ц. Х. да сключи процесния предварителен договор от името и за сметка на нейния брат М.Ц.Г., както и че няма доказателства (документ, удостоверяващ плащането на договорената продажна цена). Прави се възражение за изтекла давност за предявяване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.М.Г. не е представил писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците адв.К.К. поддържа, че искът следва да бъде уважен на основанията, изложени в исковата молба. Претендира направените разноски по делото.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

От фактическа страна:

От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 90, издадено на 27.06.2019г. от кметство – с.Алтимир, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, е видно, че Цеко Г. Гладев е починал на 17.01.1994г. и, че М.Ц.Г. (починал на 17.01.1994г.) и ответниците са негови наследници по закон. От Протокол от 16.12.1981г. по гр.д. № 522/81г. по описа на РС – Бяла Слатина е видно, че съдът е одобрил постигната междуГора Цеков Г., М.Ц.Г. и Иванка Х. Горанова спогодба, по силата на която М.Ц.Г. е станал собственик на дворно място, съставляващо парцела Х от 510кв.м. в кв.11 по плана на с.Алтимир, което е празно дворно място и парцела III от 1020кв.м. в кв.44 по плана на с.Алтимир, като първата парцела е при съседи: улица, собствен парцел, н-ци на П.Ст. Николов, н-ци на Н. А. Д., н-ци на П.П. Д. ***.

На 03.11.1992г. между М.Ц.Г. чрез пълномощника си И.Ц. Х. е сключил писмен договор, с който е продал собствения си недвижим имот, намиращ се по плана и чертите на с.Алтимир, представляващ парцела III от 1020кв.м. в кв.44 с пл.№ 377, представляващ празно дворно място от 1020кв.м. на ищеца за сумата от 2000лв. Като задължения на страните е посочено, че продавача се задължава да приведе в пазарен вид споменатия имот и от момента на подписване на договора да спре да има каквито и да са правомощия – физически или юридически над имота, а купувача се задължава да брои напълно и в брой сумата от 2000лв. в кметството и след подписване на договора да стане собственик на имота – физически и юридически заедно с всички пасиви и активи, произтичащи от това. Посочено е, че разноските по прехвърлянето на имота са за сметка на купувача. Определена е неустойка на една от страните, неустоялата страна да заплати на другата сумата от 50000лв., за която да ги съди Районен съд-Бяла Слатина. Положените в договора подписи на страните са заверени от секретаря на кметство-с.Алтимир.

От приложената скица № 621/01.07.2019г., издадена от Община – Бяла Слатина е видно, че имота – предмет на този договор, е идентичен с имота, описан в исковата молба.

 

         С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗД, предварителен договор е онзи договор, с който се поема задължение за сключване в бъдеще на окончателен договор, като страните взаимно поемат задължението за сключване на последващ окончателен договор и уговарят неговите съществени условия.

         Нормата на чл.19, ал.3 от ЗЗД се прилага за всички предварителни договори.

         Уважаването на конститутивния иск, чрез който се упражнява преобразуващото право по чл.19, ал.3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор за покупко-продажба предполага, че предварителният договор е сключен между материално и процесуално дееспособни страни, че продавача е носител на вещното право на собственост върху имота, чието прехвърляне се иска, както и че са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, като доказателствената тежест в това производство е върху ищеца.

Съгласно разпоредбата на 19, ал.1 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Съгласно разпоредбата на чл.37 от ЗЗД (действаща към момента на сключване на процесния договор) упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.

При сключването на процесния договор е спазено изискването да бъде сключен в писмена форма, като договора съдържа уговорка относно предмета (недвижимия имот е индивидуализиран), уговорка на дължимата цена и страни.

По делото обаче няма представени доказателства, че уговорената цена за продажбата на имота е заплатена, както и, че упълномощаването за сключване на договора е извършено в предвидената от закона форма, т.е. – че е била налице представителна власт на явилото се като пълномощник на продавача лице.

Относно изискването задължението на ответника за сключване на окончателния договор да е изискуемо, в конкретния случай това задължение е обусловено от изтичането на уговорения в договора срок за сключване на окончателния договор, каквато уговорка в договора липсва.

Съдът намира, че направеното възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на настоящия иск е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

В процесния договор не е уговорен срок за сключване на договор за покупко-продажба на имота в задължителната форма – нотариален акт, поради което давността е започнала да тече от деня на сключването на договора.

Видно е, че от сключването на договора до предявяването на иска са изминали 27 години, поради което правото да се предяви настоящия иск е погасено по давност.

С оглед на горните съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И : 

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО  така предявеният иск от Ю.И.Д. с ЕГН ********** и С.С.Х. – Д., и двамата с постоянен адрес:***, чрез пълномощника си адв. К.Д.К. от ВрАК, със служебен адрес: ***, срещу М.М.А. с ЕГН ********** *** и В.М.Г. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, с който на 03.11.1992г. М.Ц.Г. чрез пълномощника си И.Ц. Х. е продал на от Ю.И.Д. недвижим имот, намиращ се по плана и чертите на с.Алтимир, представляващ парцела III от 1020кв.м. в кв.44 с пл.№ 377, представляващ празно дворно място от 1020кв.м., а към настоящия момент представляващ УПИ III-377, вк.44 по регулационния план на с.Алтимир, обл.Враца, одобрен със Заповед № РД-02-14-2030/01.11.1999г. на МРРБ-София и Заповед № 2032/19.04.1955г. на кмета на Община-Бяла Слатина, при граници(съседи): УПИ II-378, УПИ IV-438, УПИ XVI-379, за сумата от 2000лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Врачански окръжен съд.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                          

                                                                      (И. Йорданов)