Разпореждане по дело №114/2020 на Административен съд - Стара Загора

 

   Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

№ 63                                                19.02.2020г.                               град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                      СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар                                                                                                             

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия  Г.Динкова  административно дело № 114 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.250 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане, именувано „жалба“ с вх.№ 1092/ 17.02.2020г., подадено от адв.Р.А., в качеството й на процесуален представител на Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, за прекратяване на действия по провеждане на ревизионно производство, започнало и образувано на основание ЗВР № Р-16002417000880-020-001 от 16.02.2017г., извършвани от органите по приходите при НАП – ТД гр.Пловдив. 

В искането се сочи, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002417000880-020-001 от 16.02.2017г. е било образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателката, в резултат на което е бил издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417000880-091-001/ 03.09.2018г. По жалба на Д.Г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП е отменил издадения ревизионен акт и е върнал преписката за извършване на нова ревизия. Последвало е издаване на ЗВР № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г.; ЗИЗВР № Р-16001618007493-020-02/ 17.06.2019г.; ЗИЗВР № Р-16001618007493-020-003/ 24.07.2019г. и ЗВР № Р-16001619006404-020-001/ 02.10.2019г., връчени на ревизираното лице по реда на чл.32 от ДОПК, което било видно от ел.страница на НАП. Твърди се, че образуваното ревизионно производство с издаването на първата заповед за възлагане на ревизия № Р-16002417000880-020-001 от 16.02.2017г. е следвало да завърши в рамките на „цялостното и неделимо производство“ с издаването на окончателен РА в тригодишния преклузивен срок по чл.114, ал.4 от ДОПК. Въпреки изтичането на преклузивния срок към настоящия момент органите по приходите от ТД на НАП – Пловдив не са преустановили действията по ревизионното производство, независимо от това, че било недопустимо издаването на окончателен РА за установяването на задължения или отговорности в конкретното производство, по аргумент на чл.119, ал.2, изр.второ от ДОПК, т.е. поради изтичането на преклузивния срок по чл.114, ал.4 от ДОПК. Въз основа на това е отправено искане към съда да постанови решение, с което да нареди органите по приходите при НАП-ТД-Пловдив да прекратят безусловно по-нататъшни действия по ревизионното производство, започнало и образувано на основание ЗВР № 16002417000880-020-001 от 16.02.2017г., тъй като същите не се основават на закона.

В изпълнение на разпореждане от 17.02.2020г. на съдията-докладчик по делото е представено становище от Т.В.П.– Началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с приложени към него документи, в което подробно е описана хронологията по извършване на ревизия на жалбоподателката, възложена със ЗВР № Р-16002417000880-020-001 от 16.02.2017г.  и приключила с издаването на РА № Р-16002417000880-091-001/ 03.09.2018г. След отмяната на този ревизионен акт с Решение № 675/ 27.11.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, са били издадени ЗВР № Р-16001618007493-020-001/ 06.12.2018г. и ЗВР № Р-16001619006404-020-001/ 02.10.2019г. /за възложена ревизия с обхват ЗДДС/. В становището подробно са описани извършените от органите по приходите процесуални действия за връчване на издадените заповеди за възлагане на ревизии и трудностите да бъде открито ревизираното лице.

Като взе предвид така заявеното искане и съобрази представените по делото доказателства, съдът намира, че същото  е неоснователно, по следните съображения:

Обект на защита по чл. 250, ал. 1 от АПК са застрашените или нарушени права от неоснователни действия на административен орган или длъжностно лице. Нормативно установеният критерий да се квалифицира определено фактическо действие на администрацията като неоснователно е то да не се основава на административен акт или на закона и срещу него няма друг правен ред за защита.

Данъчно-осигурителният контрол, който се осъществява от органите по приходите чрез извършване на проверки и ревизии, се регулира от нормите на глава петнадесета на ДОПК, който е специален закон по отношение на АПК. В специалния закон изрично е предвидена възможността за обжалване по административен и съдебен ред на ревизионния акт, с който приключва ревизионното производство, чието начало се поставя със заповед за възлагане на ревизия. В съдебното производство по обжалване на РА съдът е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразността на обжалвания акт, на основанията, посочени в чл.160, ал.2 от ДОПК, които включват както проверката дали актът е постановен от компетентен орган и в предвидената форма, така и спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Действията на органите по приходите по провеждане на ревизия на ДЗЛ  са осъществени в рамките на производството по издаване на индивидуален административен акт – ревизионен акт по ДОПК. Ето защо и проверката дали извършените в хода ревизията административно-производствени действия съответстват на нормативните предписания, т.е. за законосъобразното провеждане на ревизията от процесуална страна, включително и спазването на преклузивния срок по чл.114, ал.4 от ДОПК, следва да бъде извършена в рамките на производството по обжалване на самия ревизионния акт. Недопустимо е чрез прилагане на реда за защита, регламентиран в чл.250 от АПК, да бъдат заобикаляни установените в ДОПК способи за защита, които не предвиждат възможност за  самостоятелно, отделно от оспорването на РА, обжалване на извършените в хода на ревизионното производство действия от органите по приходите.

Отделно от това и доколкото с процесното искане на практика се цели прекратяване на образуваното ревизионно производство, следва да се каже, че в специалния закон – ДОПК, се съдържат изрични разпоредби, регламентиращи реда и условията за спиране и прекратяване на образуваните по реда на този кодекс административни производства /чл.34-чл.36 ДОПК/, което е допълнителен аргумент за неприложимостта на защитата по чл.250 АПК в настоящия случай. 

 

По изложените съображения и на основание чл. 253, ал. 2 от АПК, съдът

 

    Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, за прекратяване на действия по провеждане на ревизионно производство, започнало и образувано на основание ЗВР № Р-16002417000880-020-001 от 16.02.2017г., извършвани от органите по приходите при НАП – ТД гр.Пловдив, като неоснователно. 

Разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от неговото съобщаване.   

 

 

СЪДИЯ: