№ /
08.08.2019
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –
ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.06
2019 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 311 по
описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Претенциите на ищцата са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
параграф 26 от Кодекса за застраховането и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
А.М.Х. твърди в исковата молба, че на 19.02.2017г. в град Стара Загора на
кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Стефан Караджа“ е настъпило ПТП
между нея, в качеството на пешеходец и лек автомобил Мерцедес Е190 с peг.
№СТ6598АВ с водач И. Н.И.. Ищцата посочва, че пресичайки булеварда по
обозначена пешеходна пътека, лекият автомобил движейки се по прав участък я
блъска. Вследствие на удара, ищцата е отхвърлена на няколко метра разстояние и
пада на земята. Произшествието е посетено от служители на ОД на МВР- Стара
Загора, извършен е оглед на местопроизшествие и е образувано ДП №49/17г. За
случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
След
настъпване на произшествието на А.М.Х. е оказана първа помощ от преминаващи
граждани, прегледана е от пристигналия на място екип на ФСМП - Стара Загора,
след което е откарана в УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович”- гр. Стара Загора.
Поради сериозността на травмите е приета незабавно в Ортопедичния комплекс -
Клиника по ортопедия и травматология - гр.Стара Загора, където след извършените
прегледи, изследвания, рентгенография и консултации със специалисти й е
поставена диагноза контузия на главата и фрактура на лявата подбедрица. Това е
наложило на 20.02.2017г. да й бъде извършена следната операция - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, която се изразява в
поставянето на заключващ тибиален пирон, лаваж, по слоен шев и стерилна
превръзка под пълна анестезия. В отделението ищцата е прекарала осем дни под
лекарско наблюдение и грижи, като е изписана на 27.02.2017г. с указания за
активно наблюдение, продължаване на лечението с ранна физикална терапия и
рехабилитация, медикаментозна терапия, поставяне на амбулаторно стерилни
превръзки и спазване на определен двигателен режим. На 27.02.2017г. ищцата е
постъпила в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към болницата
за лечение чрез рехабилитационни процедури и с оплаквания от световъртеж,
загуба на обоняние, вкус и болки, и ограниченост на движенията в лява коленна и
глезенна става. Там тя прекарва период от осем дни и е изписана на 06.03.2017г.
с указания за домашно лечение при спазването на хигиенно- диетичен режим,
активно наблюдение и спазване на предписаната терапевтична схема. След
изписването й от болницата и въпреки продължителния й болничен престой, ищцата
е продължила да бъде с много болезнени и ограничени движения. С оглед тежката
травма, силната и непоносима болка, и затруднението при придвижване, след
изписването й от болницата тя периодично е посещавала за прегледи специалист -
ортопед, като първоначално издадения й болничен лист за временна неработоспособност
№Е20167472178 за период от тридесет и девет дни с крайна дата 29.03.2017г.,
който е бил петкратно удължаван до 16.08.2017г., включително за период от още
общо сто и петдесет дни. Твърди се, че допълнително усложнение на
възстановителния период ще окаже и предстоящата оперативна намеса за премахване
на поставения тибиален пирон, която предстои в близките месеци. По своя
медико-биологичен характер фрактурата на подбедрицата на А.М.Х. е състояние,
обусловило трайно затруднение на движението на крака й за период от около седем
месеца. Контузията на главата е временно разстройство на здравето, причинило
силни болки и страдания с оздравителен период от около три седмици. От
получените увреждания тя е търпяла болки и страдания с голям интензитет в
първите месеци на домашно лечение. Ищцата сочи, че трудно е ставала от леглото
и се обслужвала сама, като е изпитвала болка при всяка една позиция на тялото.
Предвид възрастта на А.М.Х. нанесените травми, както и стреса и психическото
въздействие от настъпилото произшествие са оказали влияние върху нормалния й
начин на живот, трудоспособността й и ежедневните й битови функции за дълъг
период от време. Настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие
върху психиката на ищцата, като към момента тя продължава да изпитва силен
страх да пресича улици. Непрекъснато мислено изживява настъпилия инцидент,
което се отразява в общуването с нейните близки, колегите й, приятелите й и
всички други хора.
Счита,
че при определяне размера на обезщетението следва да се приложи принципа на
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид горепосочените
обстоятелства, които обуславят нанесените й неимуществени вреди. Нанасянето на
телесни повреди на участник в движението по пътищата е изключително
неблагоприятно развитие при настъпване па ПТП и когато се определя размерът на
застрахователното обезщетение, същото трябва да се съобрази с размера на
застрахователната сума - лимита на отговорност на застрахователя. Към момента
предвидения в Кодекса на застраховането застрахователен лимит е 10000000 лв. за
събитие, при което е причинена телесна увреда, като повишаването му през
последните години отговаря, както на повишаването на Европейския индекс на
потребителските цени, така и на изменението на икономическата обстановка и
стандарта на живот в страната.
Водачът
на л. а. Мерцедес Е190 с peг. № СТ6598АВ – И.Н.И. попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица №BG/30/116002708935 със срок на валидност от
20.10.2016г. до 19.10.2017 г., издадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве”АД.
Ищцата
сочи, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск за
претърпените от нея неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния водач - „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД.
Ищцата
е поискала по реда на Кодекса за застраховането ответникът да определи и изплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди със застрахователна
претенция с вх. № 299 от 31.01.2018г., като с писмо от 19.03.2018г. ответникът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 11 521,60 лв., което е изплатил същия ден. Изплатеното
обезщетение е крайно недостатъчно да покрие нанесените неимуществени вреди на А.М.Х.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, пряка и непосредствена последица
от настъпилото ПТП.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 40
000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от
01.05.2018г - три месеца от датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното изплащане на сумата, както и всички разноски по
делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Моли въз основа на чл. 127, ал.4 от ГПК присъденото обезщетение да бъде
изплатено по приложената лична сметка.
С
отговора на исковата молба, ответникът „З. а. д. Д..: Ж. и з.” АД заявява, че
оспорва така предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (нов), като
неоснователен и недоказан и моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят
разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/
юрисконсултско възнаграждение. Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В
случай, че съдът приеме иска за основателен, моли да се намали размерът на
обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и
не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите за „справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищцата и както и с оглед приноса на ищцата за
настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Счита,
че искът е допустим, макар и неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до
разглеждане от съда.
Посочва
следните безспорни обстоятелства: Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а. с peг. № СТ 6598 АВ по силата на Застрахователна полица №
BG/30/116002708935/20.10.2016г., сключена със „З. а. д. Д..: Ж. и з.” АД.
Счита,
че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е изпълнил
своето задължение, като е определил и изплатил обезщетение за претърпените от
ищцата вреди в общ размер на 11 521,60 лв., от които 10 000 лв. за
неимуществени вреди и 1521,60 за имуществени. Поради горното, исковете за
присъждане на обезщетение в резултат на процесното ПТП счита за абсолютно
неоснователни.
Счита,
че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика, понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, времето за възстановяване и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В
тази връзка, ответникът счита, че исканият размер на обезщетението от ищцата е
прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено
„след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.
Оспорва
и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер,
както оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените
медицински документи счита за недостатъчни
да обосноват твърдените неимуществени вреди и искания размер на
обезщетение за тях.
Оспорва
твърдението, че процесното ПТП е дало отражение на психиката на ищцата, че
същата продължава да изпитва психически дискомфорт и в момента, както и че
същото се отразява на общуването с близките й. Посочва, че по делото няма
каквито и да било обективни данни ищцата да е посещавала специалист за
психическата си травма, както и да са й били предписвани и да е закупувала и
приемала лекарства. В този смисъл, прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от
ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Твърди, че А.Х. е навлязла внезапно на
пътното платно, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на
приближаващия се автомобил и е удължила ненужно времето си за пресичане. Същата
е пресичала не на обозначеното за това място и е изскочила между паркираните
автомобили, без да се огледа, като е била облечена с тъмни дрехи и е била със
слушалки в ушите.
Предвид на
изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, определените от
съда за справедливи обезщетения следва да бъдат намалени значително заради
наличието на принос от страна на пострадалата в изложените по-горе аспекти.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Ищцата е представила допълнителната искова молба, в която е
изложила подробни съображения по отношение на направените от ответника
възражения.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа твърдението си за неоснователност на
претендираното обезщетение, като излага подробни съображения относно наличието
на съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение,
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 19.02.2017г. в град Стара Загора
на кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Стефан Караджа“ е настъпило
ПТП с участието на ищцата, в качеството на пешеходец, и лек автомобил Мерцедес
Е190 с peг. №СТ6598АВ , управляван от водача И. Н.И..
Видно от данните по делото –
приложеното НОХД №2700/2017г. по описа на Старозагорския РС, РС е одобрил
споразумение между водача на лекия автомобил И.Н.И., извършил ПТП и
Прокуратурата, според което И. е признат за виновен в това, че на 19.02.2017г.в
гр.Ст.Загора на кръстовището на улица "Стефан Караджа" и булевард
"Цар Симеон Велики", при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил марка "Мерцедес 190Е", с рег.№ СТ 6598 АВ, в посока от
изток на запад, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: Чл.20 ал.2 изр. второ от Закона за
движение по пътищата „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението", Чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата-„При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория "В" е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в km/h : 50 км/час в населени места"; Чл.1, 16 от Закона за движение
по пътищата-,,водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците..., Чл.119, ал.1от Закона за движение по пътищата-„При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре." и по непредпазливост причинил на А.М.Х.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата
подбедрица, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия крак,
като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.З
предложение последно, б."а" предложение второ вр.чл.343 ал.1
б."б" предложение второ вр. чл.342 ал.1 предложение трето от НК.
Горепосоченото споразумение,
одобрено от съда, има характера на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да се
съобрази с нея. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 ГПК, присъдата се
ползва със силата на пресъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички
елементи на престъпния състав. В този смисъл е и разпоредбата на чл.413 НПК/решение по чл.290 ГПК № 127/29.10.2015г. на ВКС по т.д. № 1882/2014г., ТК,
II т.о. решение по чл.290 ГПК №47/23.04.2012г. на ВКС по т.д. №340/2011г., ТК,
I т.о. и др. /.
Предвид гореизложеното, Съдът
приема, че обстоятелствата, установени с присъдата /споразумението/, а именно -
фактът на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, причинената в резултат
на деянието средна телесна повреда на
ищцата, изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, което е причинило
трайно затруднение на движенията на левия крак и причинно-следствената връзка,
са безспорно установени в настоящото производство.
От своя страна, ответното
застрахователно дружество признава наличието на застрахователно правоотношение
по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не е
спорно между страните съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на л.а. Мерцедес Е190 с peг. №СТ6598 АВ
по силата на Застрахователна полица №BG/30/116002708935/20.10.2016г., сключена
със „З. а. д. Д..: Ж. и з.” АД.
Съгласно изискванията на чл.432,
вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е отправила до ответното дружество молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди със застрахователна претенция с
вх. № 299 от 31.01.2018г., като с писмо от 19.03.2018г. ответникът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 11 521,60 лв., което е изплатил същия ден. Тези
обстоятелства не са спорни между страните по делото.
Изплатеното обезщетение, според
ищцата, е крайно недостатъчно да покрие
нанесените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, пряка и непосредствена последица
от настъпилото ПТП, като претенцията й е за обезщетение в размер на
40 000лв.
С оглед установяване на фактите по
делото, свързани с претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени от процесното ПТП по делото бяха разпитани свидетели.
От показанията на св.М.Т. Х., майка на
ищцата, се установява, че за ПТП е разбрала
от приятеля на ищцата, който й се обадил
и казал, че е претърпяла произшествие. Свидетелката и съпругът й отишли в Бърза
помощ, където ищцата била откарана с
линейка, видели я, тя виела от болки.
Свидетелката посочва, че след ПТП ищцата е
загубила съзнание. След като ѝ направили скенер се установило, че има
кръвоизливи в мозъка, била с надуто
чело и била загубила обоняние, мирис. Крайниците ѝ изтръпвали. Левият й крак бил
счупен на няколко места, наложила се операция
и ѝ сложили пирон. Според свидетелката, ищцата е претърпяла много болки и
страдания, отделно другите натъртвания и
синини, които били в по-лека форма.
Според свидетелката, ищцата престояла
в болницата около 2 седмици, после я
прехвърлили за 1 седмица за
рехабилитация. След това ищцата се прибрала вкъщи и майка й си взела отпуск,
около 3 месеца, за да я обслужва в ежедневието. Този период на помощ продължил
около 3 месеца, а ищцата била в болнични за 6 месеца. Болките продължавали и
към момента. След година отново претърпяла операция за махане на пирона, за
което получила около 40 дни болнични.
Според свидетелката, ищцата се оплаквала
от болки, останали са ѝ видими белези по краката. Свидетелката посочва,
че ищцата искала да се запише и да премине шофьорски курсове, но се отказала,
тъй като изпитвала страх след случилото се.
По искане на ответника по делото е
разпитана и св.Д.Й.С., очевидец на ПТП. Същата е описала подробно възприетите
от нея обстоятелства, свързани с процесното ПТП. Посочената свидетелка е подала
сигнала до тел.112 за случилото се произшествие. Според показанията й, към 08 и
нещо – 09.00 часа, излязла с племенницата си и с кучето си за закуски и в
момента на пресичане на ул. „Цар Симеон Велики“ видяла, че шофьорът бил спрял
на пешеходната пътека, минавали пешеходци. Свидетелката била от другата страна,
автомобилът потеглил, шофьорът бил
възрастен човек, навсякъде имало спрени коли и едно момиче скочило без да се
огледа, минавайки между колите, без да има пешеходна пътека, паднало и си счупило
крака. Според свидетелката, шофьорът бил
много стресиран, той нямал засилка, нямало как да види, че тя скача върху
колата му. Според свидетелката, ищцата изскочила на капака бягайки, без да се
огледа. Автомобилът изчаквал пешеходците да преминат пътното платно
и тогава тръгнал. Водачът нямал засилка като тръгнал, това станало за 10 метра,
той не можел да засили толкова от спряна кола, най-много да премине на втора.
Според свидетелката, това се случило
10-15 метра след пешеходната пътека, момичето изскочило между колите, там били
спрени много коли. По това време нямало голямо движение. Свидетелката възприела
изскачането на ищцата между колите, видяла това бързо движение и шофьорът натиснал спирачки, нямало спирачен път, нямало
свирене. Свидетелката предполага, че ищцата е бягала, защото забелязала с
полезрението си едно бързо движение.
Свидетелката не може да отговори на
колко метра от нея се е случило произшествието, като според показанията й, нямало
наплив на движение.
Съдът кредитира показанията на първата
свидетелка – майката на ищцата. Показанията й са непротиворечиви досежно
сочените обстоятелства. Тя има преки, непосредствени впечатления от
здравословното състояние на ищцата, от продължилия възстановителен процес, от
претърпените болки и страдания, вследствие претърпяното ПТП.
Втората свидетелка е очевидец на
процесното ПТП, като описва обстоятелства, свързани с настъпването му. Тъй
като, обаче, е била на известно разстояние, което самата тя не можа да уточни,
а и показанията й се разминават със заключенията на експертите, изготвили двете
автотехнически експертизи, както и с установеното със споразумението в
наказателното производство, а именно, че ПТП се е случило на пешеходна пътека, то
съдът счита, че част от обстоятелствата са възприети прекалено субективно и не
отразяват действително случилите се обстоятелства – мястото на настъпване на
ПТП /според тази свидетелка не е настъпило на пешеходна пътека/, скоростта на
движение на ищцата /според свидетелката тя
е прибягала през улицата/ и др. Поради това, съдът не кредитира
показанията й.
Тъй като ответникът е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, освен
разпита на свидетели, по делото е назначена първоначална и повторна
съдебно-автотехническа експертиза. По отношение на основните обстоятелства,
свързани с механизма на настъпване на ПТП, мястото на настъпване на ПТП, както
и останалите обстоятелства, свързани с автопроизшествието и двете експертизи са
дали идентични отговори, т.е. не са
налице съществени различия относно обстоятелствата, свързани с
настъпилото ПТП, както и с описания от експертите механизъм на ПТП и
възможността водачът да възприеме пресичащата пешеходка на пешеходната пътека.
Според изводите и на двамата
експерти, изготвили първоначалната и повторната съдебно-автотехническа
експертиза, автомобил Мерцедес 190Е с рег.№ СТ 6598 АВ, управляван от И. И.,***
в посока запад със скорост на движение около 55 км/ч и опасна зона за спиране
37м. В същото време в посока юг, движещата се по ул. „Ст. Караджа"
пешеходка А. Х. –/ищцата по делото/ е предприела пресичане на булеварда по
пешеходната пътека с бърз ход и скорост на движение 6,6 км/ч. Водачът И. не е възприел своевременно пешеходката и със
скорост около 55км/ч я ударил, докато пресича
платното за движение отдясно наляво спрямо посоката на автомобила, след като тя
е изминала 4,5м. Ударена е в лявата подбедрица с предна дясна част на
автомобила, последва качване на тялото и върху предния капак на автомобила и
удар на главата в предното стъкло на автомобила. Тялото се повдига, завърта във
въздуха и пада на платното за движение встрани отдясно на автомобила. По данни
на медицинските експертизи, вследствие на ПТП пешеходната А.Х. е получила
счупване на костите на лявата подбедрица; разкъсно- контузна рана на главата;
мозъчна контузия-челно с малки кръвоизливи.
Гореописаният механизъм
кореспондира със снимковия материал, приложен в протокола за видео техническа
експертиза №162/21.03.2017г., фото1 и фото2 на стр.1 от фотоалбума, както и с
останалите доказателства, представени по делото.
Съгласно разясненията, дадени от
вещото лице Т.П. в съдебно заседание на 18.06.2019г., „само факта, че
приближава на кръстовище с пешеходни пътеки, в случая те са маркирани даже с
червен цвят, но дори и да не са, тъй като пешеходните пътеки са и продълженията
на тротоарите и бордюрите, само това означава, че водачът трябва да засили
вниманието си и да очаква пресичането на пешеходците. Това може да е дете,
което не се вижда пряко, така че ние като водачи трябва да засилим вниманието
си и да подберем такава скорост, че да можем да спрем при възникване на
евентуална опасност, именно поради факта, че е кръстовище и са маркирани
пешеходни пътеки.“ Вещото лице е посочило, че ищцата „може да няма реална
преценка за скоростта и разстоянието. Може да не е водач. Може и да е
правоспособен водач, но да няма опит като такава. Субективно е пешеходците да
имат реална преценка за скоростта и разстоянието. Обикновено те възприемат
разстоянието, без да отчитат скоростта – решават, че е далеч и тръгват. Това е
субективно, докато на водача това е задължение – той минава обучение… Могли са
да се видят и двамата – това е безспорно. В свидетелските си показания
пешеходката казва, че го вижда в последният момент и няма време да спре, което
е факт.“
Според изводите, направени и от
двамата експерти във връзка с механизма на настъпване на ПТП, водачът на
автомобила е можел и е следвало да реагира, но той е реагирал със закъснение. Водачът
на автомобила е можел при своевременно възприемане и съответно реагиране, да
спре и да предотврати настъпването на ПТП.
С оглед събраните по делото
доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, както и възможностите на
участниците в него – шофьора на автомобил Мерцедес 190Е с рег.№ СТ 6598 АВ И. И.,
както и ищцата, в качеството на пострадала от ПТП, да предотвратят настъпваните
на ПТП, съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Съдът приема, че вина за
настъпването на ПТП, от което е пострадала ищцата, има само водачът на лекия
автомобил.
С
оглед изясняване на фактите по делото, свързани с уврежданията на ищцата,
причинени от процесното ПТП в производството беше назначена и приета съдебно- медицинска експертиза, чието заключение не беше
оспорено от страните в хода на производството. От заключението й се установява,
че в резултат на случилото се ПТП ищцата е получила следните травми: Счупване
на костите на лявата подбедрица;Разкьсно-контузна рана на главата.Мозъчна
контузия-челно с малки кръвоизливи.
Според експертизата, оздравителният период на ищцата А.М.Х. във
връзка с претърпяната от нея травма на 19.02.2017г. е бил 179 дни. В този
период е включена предоперативна подготовка, оперативно лечение,следоперативен
болничен период, период на първоначална рехабилитация и приучаване към ходене с
помощни средства в ОФРМ, домашно лечение, включващо раздвижвани и
скелетно-мускулни упражнения. След 14 месеца е приета в Отд.по Ортопедия и
Травматология- Болница „Тракия“, поради хронифицирала болка и ограничени
движения в лява колянна и глезенна стави. Извадени са горните заключващи винтове.
За това болнично лечение и последващия период е ползвала 34 дни временна
нетрудоспособност /оздравителен период, свързан с предходния й по същия повод/.
Понесените
от ищцата травми са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
ответникът по делото следва да обезщети увреденото при използуването на
застрахования автомобил трето лице /ищцата по делото/, се установява от
представената по делото застрахователна полица, издадена от ответното
дружество, което не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, по силата
на което е заплатило на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В случая, както беше посочено по-горе в
изложението, в хода на наказателното производство против виновния водач е
постигнато споразумение между него и Прокуратурата, одобрено от съда, което има
характера на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Безспорно се установи в хода на производството, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил И.Н.И.. Също така, настоящият
състав на съда приема с оглед доказателствата по делото, за недоказано
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата.
Поради изложеното, съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
По делото безспорно също така се установи, че травматичните
увреждания на ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил И.. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените вреди от настъпилите травматични
увреждания, както и неминуемо преживения стрес.
Ето защо, в настоящия случай, като съобрази описаните
по-горе увреждания и свързаните с тях физически, емоционални болки и стресово
състояние, последиците от тях, техния вид, интензитет и продължителност, съдът
намира, че дължимото обезщетение, за причинените неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 30 000 лв., тъй като ответникът вече е
заплатил на ищцата 10 000лв. Следователно претенцията на ищцата е
основателна и доказана за сумата 30 000лв.
и в този размер съдът следва да я уважи.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които
отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най - ранна.
В случая от представените по делото доказателства се
установява, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция към ответника на 31.01.2018 г. Законната лихва е
поискана от ищцата, считано от 01.05.2018г., поради което следва да се присъди
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., считано от
01.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че ответникът
следва да заплати на ищцата сумата 30 000 лв., представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдания , претърпени вследствие на ПТП,
възникнало на 19.02.2017г., предизвикано виновно от водача на автомобил марка Мерцедес
190Е с рег.№ СТ 6598 АВ И. Н.И., ведно със законната лихва върху цялата дължима
сума, считано от 01.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като над сумата от 30 000 лв. до
претендирания размер от 40 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. При определяне на посочения размер от 30 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, съдът е взел предвид и вече заплатената от
ответника сума от 10 000лв.
По отговорността за разноски:
Пълномощникът на ищцата е претендирал да му се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 1730лв., като е посочил, че ги претендира
на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която при интерес над 10 000 лв. възнаграждението е 830 лв. + 3% за
горницата над 10 000 лв. Така при прилагане на горното правило,
минималното адвокатското възнаграждение е в размер на 1298 лв. С оглед правната и фактическа сложност на
делото съдът приема, че претендираното възнаграждение в размер на 1730 лв. не е
прекомерно по размер, но следва да присъди сумата 1298 лв., съобразно уважената
част на предявения иск.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата 1298 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на предявения иск.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати по
с/ка на Старозагорския ОС сумата 599 лв., представляваща заплатените разноски по
производството за експертизите от бюджетните суми на ОС, съобразно уважената част на предявения иск, както и да заплати ДТ в размер на
1200лв., съобразно цената на уважения иск.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОСЪЖДА „З. а. д. Д..:
Ж. и з.” АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК „Д.“,
бул.“ Г.М. Д.“ 1 да заплати на А.М.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата 30 000
лв./тридесет хиляди лв./, представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, възникнало на 19.02.2017г.,
предизвикано виновно от водача на автомобил марка „Мерцедес 190Е с рег.№ СТ
6598 АВ И. Н.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2018
г. до окончателното плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000 лв. до претендирания размер от 40 000
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З. а. д. Д..: Ж. и з.” АД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: град С., ЖК „Д.“, бул.“ Г.М. Д.“ 1 да заплати
на А.М.Х., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 1298 лв. адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38,
ал.2 от ЗА, съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА
„З.
а. д. Д..: Ж. и з.” АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С.,
ЖК „Д.“, бул.“ Г.М. Д.“ 1 да заплати по с/ка на Старозагорския ОС сумата 599 лв., представляваща
заплатените разноски по производството за експертизите, съобразно уважената
част на предявения иск, както и да
заплати ДТ в размер на 1200лв.,
съобразно цената на уважения иск.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: