Решение по дело №533/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,25.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 24.06.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Валентина Витньова,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №533 по описа за 2021 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 03.02.2021 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, против К.Г.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 01.01.2008 г.-30.04.2020 г., ответникът дължал на ищеца сумата от 89.60 лв. за услугата ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението.По образуваното ч.гр. дело №2121/2020 г. на ВРС заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи сумите по заповедта : 89.60 лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса за периода 01.01.2008 г.-30.04.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез особен представител адв.М.Д. ***.Излага доводи за неоснователност на иска.Ищецът не бил представил доказателства,че ответникът бил потребител.Възразява и за изтекла 3 г. погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 89.60 лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса за периода 01.01.2008 г.-30.04.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви.Исканата заповед /№1073/ е била издадена на 15.07.2019 г..Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата на 18.01.2021 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №2121/ 2020 г. по описа на ВРС.

Ответникът е наемател,жилището е общинско.

Горното е видно от представената справка от Община Враца.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съгласно чл.139 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.

Съгласно чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.

Съгласно §5 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,издадена от министъра на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен сезон 2007-08 г.,търговците,извършващи дялово разпределение,нямат право да събират такси.

Посочената нормативна уредба идва да покаже,че за абонатът-собственик/наемател на жилище,в което се потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца платената такса за услугата дялово разпределение.

Съдът е отделил като безспорно между страните заплащането на таксите.

Ищецът е доказал и че ответникът е наемател.

Съответно,от доводите на особения представител на ответника за неоснователност на иска,основателен се явява доводът за частично погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните такси са именно периодични плащания.При направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението,следва да се приеме,че по давност са погасени претенциите за суми, изискуеми преди 01.09.2017 г.,а именно за такси до 30.04.2017 г. вкл..

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца част от сумите по заповедта за изпълнение-22.40 лв. главница/за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. 7.20 лв.,за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. 7.20 лв. и за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. 8 лв./;законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен частично/за сумата от 22.40 лв./,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,съразмерно уважената част от иска,разноските по заповедното производство/25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение,общо 75 лв./-18.75 лв.,както и разноските в настоящето производство/25 лв. държавна такса,100 лв. юк. възнаграждение и 300 лв. възнаграждение на особен представител,общо 425 лв./-106.25 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.Т. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, част от сумите по издадената по ч.гр. дело №2121/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение №1073/03.09.2020 г.,а именно : 22.40 лв. главница,представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение за жилището на адреса/за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. 7.20 лв.,за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. 7.20 лв. и за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. 8 лв./;законната лихва върху главницата,считано от 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА К.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, 18.75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №2121/2020 г. на ВРС,както и 106.25 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :