Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Велико
Търново, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ТОНЕВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10263/ 2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от М.М.Я. с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. С.И., срещу Решение №
133 от 21.03.2019 г. по НАХД № 46/2019 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление №
18-0319-000382/08.10.2018 г., издадено от началника на Районно
управление-Полски Тръмбеш при ОД на МВР-Велико Търново, с което на М.М.Я., за
извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. трето от същия закон, са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца. С подробно развити доводи касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според
касатора управлението на автомобила с използване на техника „дрифт“ само по
себе си не представлява ползване на пътя не по неговото предназначение, тъй
като към настоящия момент тя не е забранена от закона. Сочи, че в случая не
била изяснена целта на движението на автомобила в конкретния ден, както и това,
че е било възможно движението на автомобила да е резултат от грешки и объркване
на водача или желание за подобряване на шофьорските умения, а не от
демонстративно управление. На последно място твърди, че извършеното нарушение е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да
отмени решението на ВТРС и разреши спора по същество, като отмени потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от адв. С.И.
като процесуален представител на М.Я., в което заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба –
Районно управление – Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба и по отношение на двете направени в нея
възражения – за недоказаност на нарушението и за основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Посочва, че по отношение на твърдяната липса на доказателства за
целта на движение на автомобилите същата се опровергава от разпитите на двамата
полицейски служители - очевидци на нарушението, които ясно и категорично
заявяват, че се касае за демонстративно управление на автомобила с превъртане
на колела, рязко подаване на газ и преминаване в насрещната лента на движение.
Сочи, че тези показания не могат да се оборят от обясненията на нарушителя и
водените от него свидетели, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото и
имат характер на защитна версия. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото
доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба,
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
Установено е, че на 13.09.2018 г., около 11:00 часа, в гр. Полски Тръмбеш, на ул. „Велико Търново“, в
посока от ул. „Отец Паисий“ към ул. „Търговска“ касаторът, като водач на МПС -
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ВТ 8503 КМ, собственост на Янко М.Я. ***,
не използва пътищата, отворени за обществено ползване съгласно тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а ги използва за други цели -
умишлено поднася управлявания от него автомобил, като последователно преминава в лентите за движение при суха пътна
настилка. Описаните действия на М.М.Я. били наблюдавани от свидетелите Михаил М.
– началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Полски Тръмбеш, и Пламен Петров
– младши експерт към група „Криминална“ при РУ – Полски Тръмбеш. Възприемайки
описаните действия на касатора, полицейския служител Михаил М. спрял автомобила, след което установил водача,
снел самоличността му и го поканил в Районното управление за вземане на
отношение. В същото време полицейски служител Пламен Петров бил пред Районното
управление, от където има пряка видимост към кръстовището и възприел изцяло
описаните действия. От полицейски
инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Полски Тръмбеш Марин Борисов на М.Я. е бил съставен АУАН № 458/ 2018 г., бл. № 842009 за извършено
нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, връчен на водача на датата на съставянето.
В акта няма вписани възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН, от началника на РУ -
Полски Тръмбеш към ОД на МВР Велико Търново е
издадено НП № 18-0319-000382/ 08.10.2018 г., с което на М.М.Я., за
извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени посочените по-горе
административни наказания. Наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на дата 12.12.2018 г. и е обжалвано от него по съдебен ред
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена
пред районния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията
на разпитаните свидетели. В производството пред РС – Велико Търново
санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите относно
установения начин на управление на МПС, като е навело и неконкретизирани доводи
за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения.
Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка
по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е
формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият
е приел, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42,
съответно и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им съдът не е констатирал нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на
жалбоподателя. При съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и събраните
гласни доказателства, ВТРС е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото на посочените в
АУАН и НП дата и място е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ВТ 8503 КМ, в нарушение
на забраната, въведена с посочената норма, водачите на моторни превозни средства
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка
съдът е изложил мотиви, че от показанията на разпитаните свидетели – очевидци
на нарушението, се установявало безпротиворечиво движението на управлявания от
жалбоподателя автомобил и използването на пътя за друга цел, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно
форсиране на двигателя, силен шум, звук от въртене на гуми и поднасяне на
задната част на МПС по посоката си на движение – наляво и надясно. За
неоснователни е намерил възраженията на жалбоподателя, че това действие с
управлявания от него автомобил е провокирано от непознаването на автомобила и
малкия опит и практика като водач. В тази връзка, съдът е посочил, че от
свидетелските показания на полицейските служители е безспорно установено, че в
случая се касае не за еднократно действие поради липса на опит в управлението
на автомобила, а за умишлено, демонстративно нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП. С оглед изложеното,
въззивният съд е обосновал крайният извод, че жалбоподателят законосъобразно е
санкциониран с предвиденото в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца, като не са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на
поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и
всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. В производството пред ВТРС от М.Я. не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд не е постановено в
нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на всички
направени пред него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция,
като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон.
В случая правилно въззивната инстанция е приела за
установено административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните
свидетели – Михаил М. - началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Полски
Тръмбеш, и Пламен Петров – младши експерт към група „Криминална“ при РУ –
Полски Тръмбеш. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено
действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина
на шофиране на управлявания от М.Я.
автомобил – с форсиране на двигателя, силен шум, звук от въртене на гуми и
поднасяне на задната част на автомобила наляво и надясно по посока на движението му по ул.
„Раковска“ в посока ул. „Велико Търново“, включително и на самото кръстовище с ул. „Велико
Търново“, създавайки опасност за останалите участници в движението. Цитираните показания на
свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при
което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги
доказателства.
При така
установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че това
поведение се дължи на непредпазливо
шофиране, невнимание или инцидент. Такива доказателства не са представени по делото, а
подобни възражения не са
излагани от негова страна при съставянето на АУАН. Но дори и да се приеме, че водачът първоначално е загубил
контрол върху управляваното от него МПС, резонен е въпросът, защо автомобилът е
поднасян няколко пъти наляво и надясно по посока на движението му по ул.
„Раковска“ в посока ул. „Велико Търново“, включително и на самото кръстовище с
ул. „Велико Търново“. В тази връзка, правилен е изводът, че умишленото и
съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне и завъртане на автомобила, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно
поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Цитираното от
касатора решение на АСВТ е изолирана практика, която не се споделя от настоящия
състав.
За пълнота следва да се посочи, че
понятието „дрифт“ действително няма легална дефиниция в законодателството ни,
но и същото не е използвано от АНО в АУАН и НП. Подобна формулировка, която
впрочем има общоупотребимо значение, е използвана единствено от въззивния съд,
който детайлно е описал действията, които характеризират управлението на МПС
като „дрифт“, поради което и няма пречка същото понятие да бъде използвано в
съдебното решение.
Наложената санкция е в абсолютен размер
и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо да бъде определена под него.
Правилно районният съд е приел, че не може да намери приложение институтът на
маловажност по чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива признаците на
по-малка обществена опасност в сравнение с други подобни, както и дееца.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на М.Я.
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 133 от
21.03.2019 г., постановено по НАХД № 46/ 2019 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.