Р Е Ш Е Н И Е
№1254
гр. Перник, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01036 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.Ж.С. *** АД, с искане за признаване за
установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от 1 556,06
лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2005 г. до
30.04.2009 г., сумата от 599,12 лева – мораторна лихва, считано от 02.01.2006
г. до 16.03.2010 г., които суми са
подробно описани в заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 25.05.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 2271 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че за процесните вземания са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 25.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2271 по описа за 2010 г. на Пернишки
районен съд. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В., което е прекратено. Впоследствие
отново е образувано ново изпълнително дело № 1105/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Изложени са подробни доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество не е
подало отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02271 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, която е
издадена в полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу С.Ж.С. за следните
вземания: 1556,06 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2005 г. до 30.04.2009 г., сумата от 599,12 лева – мораторна лихва,
считано от 02.01.2006 г. до 16.03.2010 г. и сумата от 134,66 лева - юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.
Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № 02271 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд се състои
единствено от заповед за изпълнение на парично задължение, като липсват други
документи, от които да се направи извод за датата на влизане в сила на същата.
В заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 25.05.2010
г., която е крайната възможна дата за влизане в сила на обсъжданата заповед. В
тоз смисъл съдът приема, че заповедта
влезнала в сила на 25.05.2010 г., като на тази дата е издаден и
изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 4183 от 13.10.2010 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело №
580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
От материалите по изпълнителното дело № 580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В. се
установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП за започнато
принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно
изпълнение. Установява се още, че взискателят е подал молба вх. № 4929 от
12.05.2015 г. за проучване имуществото на длъжника и за налагане на запор,
респ. възбрана.
С
постановление от 14.01.2017 г. на съдебния изпълнител е прекратено изпълнително дело №
580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В..
Въз основа на
изпълнителния лист и по молба вх. № 12721 от 11.08.2017 г. на ответното
дружество е образувано ново изпълнително дело № 1105/2017 г. по описа на С.Б..
От материалите по
изпълнителното дело № 1105/2017 г. по
описа на С.Б.се установява, че са изпратени запорни съобщения на 21.08.2017 г.,
касаещо налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
ЕАД и „Обединена Българска банка“ АД. В
това изпълнително дело е приложена още молба от 27.07.2018 г. на взискателя за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по
чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални
норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера
на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли
се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че
длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу
заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда
на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 25.05.2010 г. (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 13.10.2010 г. с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело № 580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В., като
от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй
като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника
и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този
смисъл мотивите от т. 10 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Горното
налага извод, че след прекъсването на давността на 13.10.2010 г. е започнала да
тече нова петгодишна давност, която изтича на 13.10.2015 г.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от
13.10.2010 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са
извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без
да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на
13.10.2012 г. изпълнителното производство по изп. д. № 580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В. е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този извод не се променя от обстоятелството, че на
14.01.2017 г. е издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният извод не се променя и от обстоятелството, че
през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП с цел проучване
имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни
разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № 580/2010 г. по описа на ЧСИ А.В. е премирано
на 13.10.2012 г., то извършените след тази действия не пораждат действия, т. е.
не се прекъсва давността с подаване на молбата вх. № 4929/12.05.2015 г. на
взискателя.
Горното налага извод, че започналата да тече давност
на 13.10.2010 г. е изтекла на 13.10.2015 г., а исковата молба е подадена на
12.02.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.
Второто изпълнително дело№
1105/2017 г. по описа на С.Б., , е образувано на 11.08.2017 г.,
което след изтичане на давността. Това налага извод за основателност на
исковите претенции и като такива следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 86,21
лева - държавна такса, 3 лева – банкова такса за извършен превод за заплащане
на държавна такса, 48 лева – такса за преписи на 2 бр. изпълнителни дела и 400
лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 537,21 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
- Перник” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в общ
размер на 1 556,06 лева - главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2005 г. до 30.04.2009 г., сумата от 599,12 лева –
мораторна лихва, считано от 02.01.2006 г. до 16.03.2010 г., които суми са подробно описани в заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 25.05.2010 г., издаден по ч. гр.
д. № 02271 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 537,21 лева – направени
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 02271 по описа за 2010 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.