№ 135
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500975 по описа за 2022 година
Подадена е частна жалба от Т. Д. М. чрез адв. Р. от САК срещу определение № 399 от
15.11.2022 год. по гр.д. № 356/2022 год. на РС-С., с което съдът е върнал исковата молба на
жалбоподателката, поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на
нередовностите й, и е прекратил производството по делото. Моли съда да го отмени и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
жалбоподателите, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС-С. е било образувано по искова молба на жалбоподателката,
с която е предявила искове срещу М..Б. и В.Ж.Б., двамата от гр. К.. В исковата молба
твърди, че е наследник - дъщеря на Д.М., починал на 30.11.2017 год., който приживе бил
собственик на УПИ сплощ 4390 кв.м. в строителните граници на с. З., община С., махала
„Ц.Т.“, местност „Д.“, при посочени граници и съседи, заедно с построените в дворното
място жилищна сграда на два етажа със ЗП 94 кв.м., както и масивна постройка към нея с
площ 29 кв.м., строена през 1966 год. и масивна сграда на един етаж със ЗП 27 кв.м.,
построена през 1970 год., които са „търпими строежи“ по смисъла на ЗУТ. През 2021 год.
разбрала, че баща й се разпоредил с идеална част от имуществото си в полза на
ответниците, като с договор, сключен с н.а. № 43, том 1, дело № 42/2016 год. на нотариус
Маринова с рег. № 703, дарил на М.Б. и В.Б. общо 1/6 ид.ч. от притежаваните от него 3/6
ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ: поземлен имот с площ 4390
кв.м., попадащ в строителните граници на с. З., заедно с находящите се в него сгради. Счита,
че договорът за дарение е лишен от основание, тъй като баща и не е имал каквито и да било
отношения с ответниците, които никога не са се грижили са прехвърлителя. Твърди, че само
1
тя се е гледала баща си, който не можел да се издържа от имуществото си, а дарените
въобще не са му помагали и не са направили нищо за него, за да им се отблагодарява,
прехвърляйки в тяхна полза имуществото си. Моли съда да отмени дарението на посочените
идеални части от имота в полза на ответниците.
С разпореждане № 353/08.07.2022 год. съдът е оставил исковата молба без движение
с указания до ищцата да посочи цената на иска; да изложи обстоятелствата, на които
основава иска, както и да посочи в какво се състои исконето до съда, като заяви изрично
дали твърди недействителност на договора за дарение, като посочи фактическите основания
за това или иска отмяна на действителен договор за дарение, като също се посочат
основанията за това; да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на
адв. Р. да подаде исковата молба от името на ищцата; да представи удостоверение за
данъчна оценка на процесния имот, както и да внесе държавна такса в размер на 1% от
данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50 лева по сметка на СвРС, като представи и
корие от вносния документ в съда; да представи препис от исковата молба за вписване с
приложен документ за внесена държавна такса по сметка на Агенцията по вписванията в
размер на 0,1% от данъчната оценка, но не по-малко от 10 лева, вкл. да се приложи и
платежен документ, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията исковата молба
ще бъде върната. Съобщението с дадените указания е връчено на пълномощника на ищцата
на 10.08.2022 год.
С молба от 16.08.2022 год. адв. Р. е поискал издаване на съдебни удостоверения, въз
основа на което да се снабди с данъчна оценка на процесния имот, както и с актуална скица
от АГКК, необходима за вписване на исковата молба; моли също така да се продължи срока
за изпълнение на дадените указания с оглед снабдяване с исканите документи. Представено
е пълномощно, както и препис от исковата молба за вписване в Службата по вписвания.
С разпореждане от 17.08.2022 год. съдът е постановил да се издадат исканите
съдебни удостоверения на ищцата и е продължил срока за изпълнение на дадените указания
до 15.09.2022 год.
С молба от 14.09.2022 год. пълномощникът на ищцата е поискал повторно
продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, поради необходимост от
технологично време.
С разпореждане от 19.09.2022 год. съдът отново е продължил срока с 14 дни, считано
от изтичане на продължения срок, т.е. до 29.09.2022 год.
На 19.09.2022 год. по делото е постъпило издаденото от Община С. удостоверение за
данъчна оценка на процесните имоти.
С молба от 29.09.2022 год. пълномощникът на ищцата е представил удостоверение от
Служба по геодезия, картография и кадастър – Софийска област, от което се установява, че
за урбанизираната територия на с. З. няма изработена кадастрална карта, включително за
процесния имот, както и документ за заплатена държавна такса за вписване на исковата
молба. Не са направени други уточнения на претенцията.
2
С обжалваното определение № 399/15.11.2022 год. съдът е върнал исковата молба по
съображения, че в продължения за втори път срок за изпълнение на дадените указания - до
29.09.2022 год., нередовностите на исковата молба не са отстранени в цялост, а именно: не е
посочена цената на иска; не е внесена дължимата държавна такса; не са изложени
обстоятелствата, на които се основава искът и липсва конкретизация на искането; не е
уточнено дали се твърди недействителност на договора за дарение и не са посочени
фактическите основания за това или се иска отмяна на действителен според ищеца договор
за дарение, като отново не са посочени фактическите основания за това и др.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и
интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата
отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С
оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, предвид следните
съображения:
Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от
ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности /чл. 129, ал. 2 от ГПК/. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщането на исковата
молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности, включително
относно предмета на спорното право и дължимата държавна такса. В случай, че не са
спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на
недостатъците и ако след изтичане на определения от съда срок исковите претенции не са
конкретизирани, съдът връща исковата молба.
Разпореждането на съда от 08.07.2022 год. е редовно връчено на ищцата. Съдът няма
задължение да уведомява ищеца в случай на уважаване на молбата му за продължаване на
срока за изпълнение на дадените указания, като в този смисъл е и цитираната в обжалваното
определение непротиворечива съдебна практика. Независимо от това, ищцата е била
уведомена за продължаването на срока, като съобщението е получено от адв. Р. на
22.08.2022 год. За последващото продължаване на срока ищцата не е била уводемена, но в
последния ден на изтичането на продължения срок нейният пълномощник адв. Р. е
депозирал молба в изпълнение на дадените указания. Със същата обаче не са отстранени в
цялост констатираните от съда нередовности на исковата молба. Не е внесена първоначално
определената от съда държавна такса в минималния размер от 50 лева /съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Освен това
подадената до СвРС искова молба не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искът и не е конкретизирано искането до съда – според заявения петитум искането
на ищцата е за отмяна на дарението, без да е посочено дали се твърди недействителност на
сделката, какъв е порокът й и какви са фактическите основания за това или се иска отмяна
3
на действителна сделка с посочване на основанието за това. „Иск“ по смисъла на ГПК
представлява предявено пред съд искане да се разреши граждански спор със сила на
пресъдено нещо, за да се защити материалното право, накърнено от спора. Искът следва да
сочи вида на търсената защита, който следва от основанието и петитума на исковата молба.
В случая не са конкретизирани исковите претенции – не е ясно дали ищцата иска отмяна на
дарението, разваляне на договора или прогласяване на неговата нищожност, като не са
посочени и основанията за това. След като иковата молба е била нередовна - не е
конкретизирано спорното право, а с уточняващата молба нередовностите не са отстранени,
правилно с обжалваното определение същата е върната, а проиводството по делото е
прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 399 от 15.11.2022 год. по гр.д. № 356/2022 год. на
РС-С., с което съдът е върнал исковата молба на Т. Д. М. чрез адв. Р. от САК, с която са
предявени искове срещу М..Б. и В.Ж.Б., двамата от гр. К., поради неизпълнение на дадени
от съда указания за отстраняване на нередовностите й, и е прекратил производството по
делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4