№ 47457
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ное.и през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110108856 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат.
Произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца следва да се отложи
за насроченото съдебно заседание с оглед заявеното от страна на ищеца желание за
сключване на спогодба и в зависимост от становището на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че в случай че желаят в насроченото съдебно заседание да бъде
одобрена съдебна спогодба със съдържанието по проекта, представен от ищеца, и бъдат
представлявани в съдебното заседание от пълномнощник, процесуалните им представители
следва да разполагат с изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, с което да
са упълномощени да се разпореждат с предмета на делото, включително с правото да
сключат съдебна спогодба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
1
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за
насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2025г. от
11.15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника с приложените към него доказателства, както и препис от
молба на ищеца с вх. № 240921 от 10.07.2025г., ведно с приложения към нея проект на
спогодба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 181, ал. 1 от З. за осъждане на ответника ....... да заплати на ищеца Л. Т. Л.
сумата от 6420 лв., представляваща левовата равностойност за неосигурена храна, полагаща
се на ищеца като държавен служител в ., за периода от 15.02.2022г. до 31.12.0224г. и с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1098,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.02.2022г. до
12.02.2025г.
Ищцата Л. Т. Л. твърди, че работила за периода от 15.02.2022г. до 31.12.2024г. при
ответника ....... на длъжност .“ в отдел „.“ и имала статут на държавен служител по смисъла
на чл. 142, ал. 1, т. 2 З., който закон се прилагал по отношение служебното й
правоотношение по силата на препращането на чл. 14д, ал. 2 от . (ЗЗЛЗВНП). Препращането
се отнасяло и до разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ., съгласно който на служителите от ., респ. на
служителите от . се осигурява храна или левовата й равностойност. Твърди, че през
процесния период със заповеди на . били определяни условията, редът за предоставяне и
размерът на левовата равностойност на храната на служителите от ., които следвало да
получават ежемесечно левовата равностойност на храната. Твърди, че въпреки че през
исковия период полагала труд при ответника и не били налице ограничения за изплащането
на сумата за храна, такава не й била заплатена, с оглед на което предявява иск за
заплащането й в размер на 6420 лв. за периода от 15.02.2022г. до 31.12.2024г. при отчитане
на месечно дължимата сума за всеки от месеците, включени в периода. Твърди още, че
ответникът изпаднал в забава за плащането на посочената сума, тъй като следвало да я
заплаща ежемесечно до 25-о число на текущия месец, с оглед на което с настъпването на
този срок за всеки месец от периода изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в
размер на сумата от общо 1098 лв. за периода от 26.02.2022г. до 12.02.2025г. Претендира се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2025г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът ....... е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че е платил претендираното главно вземане за
периода 01.04.2022г. до 31.12.2024г. в размер на 6240 лв., а остатъкът от 180 лв. за периода
от 15.02.2022г. до 31.03.2022г. не дължи, тъй като посоченият период не е предмет на
2
издадената от . Заповед № ., с която е наредено на служителите от . да се изплати левовата
равностойност на храната за периода от 01.04.2022г. до 31.12.2024г., тъй като за периода
преди това левовата равностойност на храната се дължала единствено при условията на чл.
183, ал. 3 З. – на държавни служители, изпълняващи дейности, свързани със специфичен
характер на труда, каквито не а тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 З.. Оспорва и иска за обезщетение
за забава, тъй като счита че дължимата престация е за предоставяне на храна и само в случай
че такава не е предоставена, следва да се заплати левовата й равностойност. Евентуално
счита, че не е изпаднал в забава за плащане на главницата до датата на издаване на
Заповедта от 24.03.2025г. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ищецът е представил молба от 10.07.2025г., с която заявява, че между страните е
постигнато споразумение и моли същото да бъде одобрено от съда. Със същата молба е
представен проект на съдебна спогодба, подписана от страните.
По иска с правна квалификация чл. 181, ал. 1 от З. в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период, по
силата на което да е полагал труд при ответника; че попада в обхвата на категорията
държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна храна или левова
равностойност, както и размера на претенцията.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размерът на
обезщетението за забава,
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е платил претендираното вземане.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК фактите, че за исковия период от 15.02.2022г. до 31.12.2024г. ищцата е
работила при ответника ....... на длъжност .“ в отдел „.“.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4