Р Е Ш Е
Н И Е
24.01.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр.
отделение
Районен съд – Дупница състав
19.01. 2018
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2070 2017
дело № по описа за г.
„ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,
седалище: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт К.А., е предявило
срещу С.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
и Д.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и
сл. от Закона за потребителския кредит. Искането
е за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
вземане, възникнало на основание неизпълнение на договор за револвиращ заем №
********** от 16.08.2012 г. в общ размер 9304.73 лв. /девет хиляди триста и
четири лева и 73 ст./, включващо главница в размер на 9098.83 лв. /девет хиляди
деветдесет и осем лева и 83 ст./ и неустойка в размер на 205.90 лв. /двеста и
пет лева и 90 ст./. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на
16.08.2012 г. е сключил в качеството на кредитор договор за револвиращ заем №
********** със С.К.Р., като длъжник и Д.Л.С., като солидарен длъжник. Общото
задължение по договора възлизало на 14 442, 45 лв., включващо заем – 4500
лв., револвинг – 3490 лв., договорено възнаграждение при револвинга - 7418
лв.
Последното
плащане от длъжниците е
извършено на 30.06.2014 г. Съгласно чл.10.3 от Общите условия към договора, на
09.09.2014 г. ищецът изпратил на С.К.Р. и Д.Л.С. уведомителни писма, с които ги
информирал, че счита договора за прекратен и
задължението по него за предсрочно изискуемо. В съответствие с ОУ е дължима и
неустойка поради прекратяването на договора.
За защита
на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение. В законоустановения срок ответниците подали възражение срещу
заповедта.
В
постъпилия писмен отговор ответниците оспорват представения договор за кредит,
като заявяват, че не е подписан от тях.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът
е представил договор за
револвиращ заем № ********** от 16.08.2012 г., сключен между него и С.К.Р.,
като длъжник и Д.Л.С., като солидарен длъжник. На първа страница от договора е
посочено, че неразделна част от него са общите условия, предадени при
подписването му, с които клиентът и солидарният длъжник са запознати и ги
приемат. На първа страница от договора са положени подписите на страните. В
т.VІ – „Параметри на одобрения револвиращ заем” е посочена сума на заема – 4500
лв., срок – 48 месеца, размер на месечната вноска – 303 лв., ГПР 109, 11 %,
годишен лихвен процент – 76, 63 %, общ размер на задължението – 14 553, 45 лв.
Договорени са и параметри на револвинг /съгласно чл.5 от Общи условия към договори
за револвиращ заем за физически лица/, какъвто не се твърди да е предоставен в
процесния случай. В чл.10, ал.1 от Общите условия е уговорено задължение за
заплащане на неустойка при забава на плащанията, а в чл.10, ал.3.1 ОУ –
автоматично прекратяване на договора при просрочване на една месечна вноска с
повече от 30 дни, без да е необходимо уведомление до длъжниците. В чл.10, ал.4 ОУ
се сочи, че независимо от прекратяването остава в сила задължението на
длъжниците да заплатят всички дължими суми, като върху целия размер на заема се
начислява и неустойка в размер на 50 %.
Ищецът
е представил и доказателства за предаването на С.К.Р. на сума в общ размер на 4500 лв. /преводно
нареждане от 17.08.2012 г. към „Изи Асет
мениджмънт” АД на сумата 1492, 75 лв. и към „Кредибул” ЕАД от 21.08.2012 г. на
сумата 1404, 35 лв., посочени в т.ІV от договора като суми за рефинансиране, и
преводно нареждане от 17.08.2012 г. към С.К.Р. на сумата 1602, 90 лв./.
Видно
от представеното извлечение по сметка към договор
№ **********, като погасена е посочена сумата 5518 лв., а като остатъчно
задължение – 9304, 73 лв.; посочен е размер на включената във всяка дължима
вноска главница и лихва, като общият размер на непогасената главница възлиза на
3845, 74 лв.
Приложено е
ч.гр.д. № 1645/2017 г. по
описа на ДРС, по което са подадени възраженията от ответниците по настоящото
дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Предвид становището на ответниците,
съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване автентичността на
подписите от името на С.К.Р. и Д.Л.С. в представения по делото договор за
кредит и е назначил поисканата графическа експертиза. Ответниците не са внесли
определения депозит за експертизата, поради което съдът е отменил определението
за нейното назначаване. Доказателства в производството по чл.193 ГПК не са
ангажирани, поради което оспорването не е доказано.
С доклада по делото съдът на
основание чл.146, ал.2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно
начина на формиране на размера на претендираното вземане за главница, както и
за неустойка. Ищецът не е направил доказателствени искания в тази насока и не е
внесъл депозит за назначената от съда икономическа експертиза, поради което
съдът е отменил определението за нейното назначаване.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1645/2017
г. по описа на РС – Дупница. В
тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането -
сключването на договора
за кредит и предаването на сумата по него на ответника С.К.Р., поемането на
задължение от ответника С.К.Р. да върне посочената в договора сума, а от
ответника Д.Л.С. – да отговаря за задължението на кредитополучателя.
По
делото е безспорно установено
сключването на процесния договор за заем
между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и С.К.Р. - длъжник и Д.Л.С. - солидарен
длъжник, както и изпълнението от кредитора на задължението му да предаде на заемополучателя
сумата по заема.
По
делото не е спорно, че ответникът С.К.Р. е преустановил плащането на вноските
по кредита на 30.06.2014 г., поради което ищецът на основание чл.10, ал.3.1 ОУ е прекратил договора и претендира всички дължими суми за главница и лихва, както и
неустойка.
Към датата на сключване на договора за кредит не е
съществувало законово изискване за подписване от страните на всички страници,
включително общите условия, въведено с чл.11, ал.2 от ЗПК (Нова – ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), както и ограниченията относно годишния
процент на разходите по кредита, въведени с новите ал.4, 5 и 6 на чл.19 ЗПК (ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Съгласно пар.13 от ПЗР на ЗИД на
ЗПК (ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), посочените разпоредби не
се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.
Общият размер на задължението на
ответниците – 14 553, 45 лв., е формиран от главница и лихва, начислена съгласно
чл.4 от ОУ и конкретно посочени в представеното от ищеца извлечение по сметка. По делото не
са представени други доказателства относно начина на формиране на размера на
претендираното вземане за главница в размер на 9098, 83 лв., въпреки указанието
на съда по реда на чл.146, ал.2 ГПК. От сумите, посочени в извлечението
по сметка, се установява неплатено задължение за главница в размер общо на 3845, 74 лв., както и неплатено
задължение за лихва. Ищецът не е предявил иск за
вземане за лихва, поради което размерът на неплатените лихви не следва да се
обсъжда.
Относно претенцията за неустойка в
размер на 205.90 лв. ищецът не е представил никакви доказателства, въпреки указанието на съда по реда
на чл.146, ал.2 ГПК. В посоченото извлечение по сметка не е посочена сума за неустойка, а
са посочени дни на забава при плащане на вноските. В уведомленията до
длъжниците за прекратяването на договора се твърди начисляване на неустойка в
размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата и се сочи сумата 1 370, 85
лв.; в исковата молба се сочи, че размерът на неустойката се определя на базата
на неизплатената част от задължението към прекратяването на договора като
процент, изрично посочен в ОУ.
В Общите условия са предвидени два
вида неустойки - при забава на плащанията по чл.10, ал.1 ОУ, за приложението на
която може да се направи извод от посочването на дните забава в извлечението
по сметка; при прекратяване на договора поради
просрочване на една месечна вноска с повече от 30 дни по чл.10, ал.4 ОУ - в
размер на 50 % върху целия размер на заема. Липсва уговорена неустойка в
размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата.
Следователно
не са представени доказателства нито за основанието, на което се претендира
неустойката, нито за начина на изчисляване на нейния размер, което води до
извод за неоснователност на тази претенция.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен
частично чрез признаване по отношение на ответниците съществуване на вземането
на ищеца за сумата 3845, 74 лв. – главница по договор за револвиращ заем № **********
от 16.08.2012 г., като за разликата до претендираните 9098.83 лв. искът следва
да се отхвърли, като неоснователен; като неоснователен следва да се отхвърли и
искът за признаване по отношение на ответниците съществуване на
вземането на ищеца за сумата
205.90 лв. - неустойка.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят
направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса - 227, 28
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК/
съразмерно с уважената част от иска в размер на 134, 18 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство
/Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/. Затова ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски по ч.гр.д. № 1645/2017
г. по описа на ДРС /в размер на 186, 67 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
на основание чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 97
лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на уважаване подлежи претенцията на адв. Ив. А. за присъждане
на адвокатско възнаграждение за извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗА
процесуално представителство на ответниците в производството. Размерът му
следва да се определи въз основа на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 469, 17 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете срещу всеки от ответниците, т.е.
общо 938, 34 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.Р., ЕГН **********, и Д.Л.С.,
ЕГН **********, че дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, сумата 3845, 74 лв. – главница по договор за револвиращ заем № **********
от 16.08.2012 г., като за разликата до претендираните 9098, 83 лв. – главница по договора, отхвърля иска, като
неоснователен; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване по
отношение на ответниците съществуване на вземане на ищеца за сумата 205.90 лв. - неустойка по договор за револвиращ заем № **********
от 16.08.2012 г.
ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН **********, и Д.Л.С., ЕГН **********, да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК *********, сумата 134, 18 лв. - разноски по водене на делото,
както и разноски по ч.гр.д. № 1645/2017 г. по описа на ДРС в размер на 97 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат И.А. за
извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗА процесуално представителство на ответниците
в производството
адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от исковете на стойност 938, 34 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: