Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., .15.02.2021 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 218 по описа за 2020 г.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 Закона за защита от
дискриминация – за сумата от 809.56 лв. – имуществени вреди, причинени поради
лична вина на ответника, 1 000 лв. – неимуществени вреди и по чл. 86 ЗЗД –
законни лихви върху главниците.
В
исковата молба ищеца А.Х.С., чрез процесуалния си представител твърди, че е бил в
трудовоправни отношения с Дом за стари хора /ДСХ/ и Дневен център за стари хора
/ДЦСХ/ – село гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин, като е заемал длъжностите:
половин щат „шофьор“ в ДСХ и половин щат на длъжността „Хигиенист“ в ДЦСХ – и
двете в с. гара Орешец, с Директор на ДСХ и ДЦСХ – В.Н.П. – ответницата по
делото. Твърди се в исковата молба, че на 20.11.2015 г., ответницата, в
качеството й на работодател на ищеца, е издала Заповеди № 8 и № 9 – и двете от
20.11.2015 г., с които ищеца е бил наказан с дисциплинарно наказание
„уволнение“ и за двете заемани от него длъжности. Излага се в исковата молба,
че с решение № 9 от 15.02.2016 г. по гр.д. № 522/ 2015 г. на РС – Белоградчик,
заповедите са отменени като незаконосъобразни. С решение № 54 от 01.06.2016 г.
по гр.д . № 133/ 2016 г. на ОС – Видин, решението по гр.д. № 522/ 2015 г. на РС
– Белоградчик е потвърдено и ищеца е възстановен на заеманите до уволнението
длъжности – хигиенист и шофьор – всяка по половин щат.
Ищецът сочи, че по силата на Заповеди № 56 и № 57 – и двете
от 26.08.2016 г., ищеца отново е бил уволнен дисциплинарно от заеманите
длъжности. С Решение № 138 от 02.12.2016 г. на РС – Белоградчик, и това
уволнение е било обявено за незаконосъобразно и заповедите за уволнение са били
отменени. Със Заповед № 76 от 23.12.2016 г., трудовото правоотношение с ищеца
за заеманата длъжност „Шофьор“ на половин щат в ДСХ е прекратено, поради
съкращаване на щата. Със Заповед № 23 от 16.05.2017 г., е прекратен и трудовия
му договор за половин щат „хигиенист“ в ДЦСХ, като с Решение № 103/ 28.07.2017
г. по гр. д. № 269/ 2017 г. на РС – Белоградчик, заповедта е отменена и ищеца е
възстановен на длъжността „хигиенист“ на половин щат в ДЦСХ – с. гара Орешец. Твърди,
че с Решение № 467/ 27.11.2018 г. по преписка № 113/ 2017 г. на Комисията за
защита от дискриминация, е прието за установено, че ответницата е извършила
дискриминация по отношение на ищеца на признаци: „лично положение“ и
„политическа принадлежност“. Решението на КЗК е потвърдено с Решение на Адм.
Съд – Видин.
Ищецът
твърди, че поради уволненията, за периода 20.05.2016 г. – 21.07.2016 г. и от
12.08.2017 г. – 28.08.2017 г., е претърпял имуществени вреди, причинени му
лично от ответницата, изразяващи се в това, че е останал без работа след
уволненията, които впоследствие са обявени за незаконосъобразни. В исковата
молба се сочи, че личната вина на ответницата се изразяват в това, че
недобросъвестно е използвала служебното си положение за постигане на други цели
извън кръга на служебните си задължения, като два пъти е налагала дисциплинарни
наказания на ищеца за кратък период от време. Поради това се сочи, че ответницата
дължи на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 809.56
лв. – за периода 20.05.2016 – 21.07.2016 г. и за периода 12.08.2017 г. –
23.08.2017 лв., представляващи пропуснати ползи от неполучаване на трудово
възнаграждение от ищеца, поради лична вина на работодателя му – ответник, издал
заповедите за уволнението, признати за незаконни.
Ищецът
твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, в резултат на многократните му
уволнения, като е изпаднал депресия, влошено било самочувствието му, че не работи и не може да
осигури доходи на семейството си, влошило се е здравословното му състояние,
имал е постоянно главоболие. Твърди, че предвид множеството уволнения, това е
повлияло и на хорското мнение, като хората са считали, че той не може да
работи, конфликтен е и поради това непрекъснатото се прекратяват трудовите му
договори. Това се отразило на общото самочувствие и състояние на ищеца, предвид
на малкото населено място в което живее той със семейството му. Поради това,
претендира и обезщетение за неимуществени вреди, съизмерими с 1 000 лв.
Предвид горното ищеца моли, съдът
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да му заплати сумата
в размер на 809.56 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди –
пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение, поради лична вина ответника
в качеството й на работодател, издал заповедите за уволнението му, признати за
незаконни, за периода 20.05.2016 – 21.07.2016 г. и за периода 12.08.2017 г . –
23.08.2017 лв., както и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., поради претърпени неудобства,
унижения, страдания, накърнени лично достойнство, чест, професионален
авторитет, поради упражнена форма на дискриминация от ответницата спрямо ищеца на
признаци „лично положение“ и „политическа принадлежност”.
В хода
на устните състезания, процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи
предявените искове, като подробни съображения са изложени в представената по
делото Писмена защита от представителя на ищеца.
В подкрепа
на предявените искове, са представени писмени доказателства.
По
искане на процесуалния представител на ищеца по делото е допусната и разпитана
свидетелката Т. К. В..
По
делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице – специалист
в съответната област, е определило размера на така претендираното обезщетение
за имуществени вреди за исковите периоди. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор
от страна на ответника не е постъпил. Ответникът не се явява и не изпраща
представител и в проведените по делото съдебни заседания. Не взема становище по
предявените искове.
Съдът,
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :
Предвид правната квалификация на така
предявените искове, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът вмени в тежест на ищеца да
докаже следните обстоятелства: че ответницата, в качеството й на Директор на ДСХ
и ДЦСХ – с. гара Орешец, работодател на ищеца, е издала заповедите за
дисциплинарното му уволнение, които впоследствие са признати за
незаконосъобразни и ищеца е възстановен на заеманите до уволнението длъжности,
в това число, че решенията с които уволненията на ищеца са признати за
незаконосъобразни, са влезли в законна сила; лична вина
на ответницата – че недобросъвестно е използвала служебното си положение за
постигане на други цели извън кръга на служебните си задължения, като след като
й е било известно, че не са били налице основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, е издала уволнителните заповеди, по силата на
които ищеца е бил дисциплинарно уволнен.; че на
ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение, поради уволнението, в това число, че същия е
останал без работа, поради уволнението за периода 20.05.2016 – 21.07.2016 г. и
за периода 12.08.2017 г. – 23.08.2017 лв.; размера
на имуществените вреди; причинна
връзка между деянието и вредите; че
Решение № 22 от 18.02.2019 г. по адм. Дело № 331/ 2018 г. на Адм. Съд – Видин е
влязло в законна сила; че ответницата е причинила на ищеца неимуществени вреди,
в това число, че е осъществила спрямо ищеца дискриминация на признак
„политическа принадлежност” и „лично положение, както и че ищеца са причинени
неимуществени вреди /неудобства, унижения, страдания, накърнено е личното му
достойнство, чест, професионален авторитет, влошено здравословно състояние/; размера на причинените му неимуществени вреди.
По предявения
иск за имуществени вреди в размер на 809.56 лв.:
При постановяване на настоящия
съдебен акт, съдът се ръководи от установената по този въпрос съдебна практика.
Основанията за присъждане на такъв вид обезщетение, са изброени в незагубилото
своето приложения Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленум на ВС – когато ръководител на организация или учреждение,
който е издал заповед за уволнение, призната впоследствие за неправилна по
надлежния ред, наред с издаване на заповедта е причинил и непозволено увреждане
при недобросъвестно използване на служебното положение и в други подобни
случаи, той дължи обезщетение.
Т.е., от определящо значение за
изхода на делото е, налице ли е основание за претендиране на лична вина спрямо
ръководителя на работодателя, издал отменената уволнителна заповед.
Съдът намира, че в случая, с
оглед събраните по делото доказателства, се доказа това обстоятелство, а именно
– виновно извършено от страна на ответника – работодател уволнение на ищцата.
С Решение № 467 от 27.11.2018 г.
по преписка № 113, Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен
разширен заседателен състав, е приел за установено, че ответницата,
представляваща работодателя на ищеца, в качеството й на Директор на ДСХ и ДЦСХ
– с. гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин, с издаването на уволнителните
заповеди, е извършила акт на дискриминация под формата на тормоз при
упражняване правото на труд по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с & 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., на
основата на признаците „лично положение“ и „политическа принадлежност” по
отношение на ищеца, с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Ответницата В. Н.П. е обжалвала
горецитираното Решение на КЗД пред Адм. съд – Видин, като е образувано адм.
дело № 331/ 2018 г. на същия съд. С Решение № 22 от 18.02.2019 г., постановено
по делото, жалбата на ответницата против Решение № 467 от 27.11.2018 г. по
преписка № 113, Комисията за защита от дискриминация, е отхвърлена. Решението
на Адм. съд – Видин, е влязло в законна сила на 13.03.2019 г.
След като жалбата на ответницата
против Решение № 467 от 27.11.2018 г. по преписка № 113 на Комисията за защита
от дискриминация, с което е прието за установено, че ответницата в качеството й
на представител на работодателя на ищеца, е осъществила акт на дискриминация
спрямо ищеца на признаци „лично положение“ и „политическа принадлежност”, е
отхвърлена, то решението на КЗД е запазило своята сила.
В мотивите на
потвърденото от Адм. съд – Видин, Решение на КЗД се съдържат мотиви, че с трикратното
дисциплинарно уволнение на ищеца от заеманите от него длъжности, някои от които
обявени за незаконосъобразни впоследствие, е било продиктувано от неговата
политическа принадлежност, с оглед събраните по преписката писмени и гласни
доказателства.
Съгласно Решение № 73 от 12.06.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г.о., ГК, в случаите, когато
дискриминационното действие е установено от КЗД или от административен съд по
пътя на обжалването, претенцията за обезщетение за вреди се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр.
и се разглежда съответно от общите или от административните съдилища /чл. 74, ал. 1
и ал. 2 ЗЗДискр./
в зависимост от вида на отношенията, по повод на които е осъществено
дискриминационното третиране – дали са отношения на равнопоставеност или на
власт и подчинение.
В тези
хипотези съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и
срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди,
какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е
размерът на обезщетението.
По смисъла на същото
решение, когато
действието по уволнението е признато и за дискриминационно, тогава се прилага
специалният закон – в случая ЗЗДискр.
и исковете се разглеждат по чл. 71, ал. 1, т.
3 или 74, ал. 1,
съответно ал. 2 ЗЗДискр.,
като могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното
действие, така и срещу юридическото лице – възложител. Няма ограничение за вида
на вредите, за които може да се претендира обезщетение – важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Поради
това, съдът намира, че с представените по делото Решения на КЗД № 467 от 27.11.2018 г. по преписка № 113,
и Решение № 22 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 331/ 2018 г. на Адм. съд –
Видин, влязло в законна сила на 13.03.2019 г., по
смисъла на които е прието, че спрямо ищеца е упражнена дискриминация от ответницата,
в качеството й на работодател, на признаци „лично положение“ и „политическа
принадлежност”, спрямо ищеца, е доказано едно от вменените на ищеца обстоятелства:
лична вина на ответника – че недобросъвестно е използвала
служебното си положение за постигане на други цели извън кръга на служебните си
задължения, като след като й е било известно, че не са били налице основанията
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е издала уволнителните
заповеди, по силата на които ищеца е бил неколкократно дисциплинарно уволнен.
Съгласно
установената съдебна практика по този въпрос, само с наличието на влязъл в
законна сила съдебен акт на административен съд, с което е установено
реализирането на акт на дискриминация на някои от признаците й, то не е
необходимо повторното доказване на това обстоятелство в процес, какъвто е
настоящия, тъй като дискриминационното действие е установено с влязъл в законна
сила съдебен акт.
В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 297 ГПК – „Зачитане на решението”, влязлото в сила решение е задължително
за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. В този смисъл е и чл. 302 ГПК.
Съгласно теорията, вече
установеното правно положение със силата на присъдено нещо, е основа, с която
страните и съдът следва да се съобразят и да действат съобразно правното
положение, установено от съда. Целта на силата на присъдено нещо, е и
непререшаемостта на вече разрешен правен спор. /чл. 299, ал. 1 ГПК/.
От тук насетне следва
да се прецени единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди,
какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е
размерът на обезщетението.
Поради
това, по отношение на иска за претърпени имуществени вреди в размер на 809.56
лв., съдът намира, че иска е доказан по основание и размер.
Когато уволнението
е признато за незаконно, работникът или служителят има право на обезщетение за
причинените му от това вреди, но само за имуществените такима, изразяващи се в пропуснат
доход от възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между
получавано преди уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по
нововъзникнало правоотношение.
Видно от
представеното по делото копие от Трудова книжка на ищеца, за исковите периоди: 20.05.2016
– 21.07.2016 г. и 12.08.2017 г . – 23.08.2017 лв., същия е останал без работа.
Бил е освободен от заеманите от него длъжности на половин щат „хигиенист“ и
„шофьор“ на 20.11.2015 г., след което е бил върнат на работа по силата на
съдебните решения на 21.07.2016 г., следователно за първия исков период –
20.05.2016 г. – 21.07.2016 г., същия е останал без работа. Впоследствие, ищеца
е бил освободен от работа на 16.05.2017 г. и отново върнат на заеманите
длъжности по силата на съдебните решения за отмяна на уволнението му – на
23.08.2017 г. Следователно, същия е останал без работа и през втория период за
който претендира обезщетение за пропуснати ползи – 12.08.2017 г. – 23.08.2017
г.
Съдът,
ръководейки се от съдебната практика, е възложил да вещото лице да даде
заключение какъв е размера на претендираното обезщетение на ищеца, което би
получил, в случай, че не беше уволнен, като при изчислението са приспаднати
всички удръжки и вещото лице е съобразило, че обезщетението не следва да се изчислява на база брутно трудово
възнаграждение за месеца, прехождащ уволнението, тъй като в тези случаи обезщетението
се определя не по реда на КТ, а по реда на чл. 51 ЗЗД, т. е. като обезщетение, което би получил ищеца,
ако работеше по трудовото правоотношение с ответника.
Размерът
на обещтението за единия период 20.05.2016 – 21.07.2016 г., е
682.17 лв., а за периода 12.08.2017 г . – 23.08.2017 г. – 127, 39 лв., или общо
809.56 лв., при приспадане на ДОО и осигуровки. Такъв е и размера на
претендираното обезщетение от страна на ищеца.
При това положение, съдът приема че
иска за имуществени вреди е основателен и доказан. Доказана е форма на
дискриминация, личната вина на ответницата, както и причинно – следствената
връзка между уволнението на дискриминационна основа и пропуснатите ползи от
неполучаване на трудово възнаграждение от ищеца, поради лична вина на
работодателя му – ответник, в размер на 809.56 лв.
При
тези мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и главно доказване
доказа основателността на иска за имуществени вреди, като в пълнота установи
всички вменени му в тежест на доказване обстоятелства по тази преценция.
Поради
това, съдът уважава иска за неимуществени вреди в претендирания размер – 809.56
лв., ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на иска –
17.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска за неимуществени вреди с
цена 1 000 лв.
Съдът приема, че ищеца доказа основателността
и на този иск, както и всички вменени му в тежест факти и обстоятелства – че в
резултат на уволнението на признак „политическа принадлежност“ и „лично
положение“, са му причинени неимуществени вреди, че е налице причинна връзка
между деянието и вредите, както и неговия размер.
Както
посочи по – горе съда, доказано по безспорен начин е осъществен акт на
дискриминация от страна на ответницата в качеството й на работодател на ищеца,
на основа прицнаци „лично положение“ и политическа принадлежност“.
Само с
този факт се доказва, че ищеца е претърпял неимуществени вреди, които ответницата
следва да репарира.
Нещо
повече – от разпита на изслушаната по делото свидетелка Т. К. В., се установи,
че ищеца е претърпял неимуществени вреди. Свидетелката и ищеца живеят в едно и
също населено място и се познават. Същата заяви с показанията си, че ищеца е
страдал от постоянно главоболие, бил е депресиран и подтиснат след уволненията
му от работа.
Св. В.
заяви с показанията си, че у ищеца са възникнали комплекси, които са
рефлектирали върху самочувствието му и на нормалното иначе поведение в
обществото. Същият живее в малко населено място където хората се познават и е
изпитвал срам и неудобство от съселяните си, че е уволняван многократно, което
внушавало мнението че не е годен за работа. Ищецът страдал и от факта, че не може
да осигури издръжката на семейството си. За него се е създала една обидна и
унизителна среда в малкото населено място, където е живеел. Същият е останал
без работа през едни не кратък период от време.
Изложеното
по – горе е в потвърждение на твърденията на ищеца, че същия е претърпял
неимуществени вреди, в резултат на дискриминирането му.
Съдът
приема за доказана и причинно – следствената връзка между уволненията му и
настъпилия за ищеца вредоносен резултат. При това положение, съдът намира, че
предявения иск е доказан по основание.
Поради това, за ответницата
възниква задължението да обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди. Предназначението на обезщетението е, да възмезди претърпените
и надлежно установените психически болки,
страдания, неудобства и всякакви други негативи, причинени виновно, когато са
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Предвид
претърпените от ищеца негативи, причинени от страна на ответницата, съдът
намира, че обезщетение в размер на 1 000 лв., би се оказало справедливо, за да
обезщети ищеца за претърпените от него неблагоприятни последици.
При тези изводи, съдът приема,
че ищеца е провел пълно и главно доказване на предявеният иск за неимуществени
вреди, доказал е всички факти и обстоятелства, вменени му с доклада, поради
което и иска се явява доказан по основание и по размер.
Съдът
присъжда и законните лихви върху главницата от 1 000 лв., считано от датата
на предявяване на иска 17.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото, съдът уважи
изцяло предявените искове, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените по делото разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., за производствата пред съда по този закон не се събират
държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Ищецът е
освободен от заплащането на такси и разноски в производството. Поради това,
ответницата следва да заплати по сметката на РС – Белоградчик, направените по
делото разноски, от заплащането на които ищеца е освободен, а именно – 82.00
лв. – държавна такса и 150.00 лв. – за възнаграждение за вещо лице.
Ответницата следва да заплати на
ищеца направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 390 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.06.2020 г.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Н.П. ***, с ЕГН **********, да
заплати на А.Х.С., с ЕГН **********, чрез адв. Р.Д. от ВАК, със съдебен адрес ***, сумите:
809.56 лв. – на осн. чл. 74,
ал. 1 от Закона за защита от дискриминация – обезщетение за причинени
имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, както и 1 000 лв. – на осн.
чл. 74, ал. 1 ЗЗдискр. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка
една от главниците /809.56 лв. и 1 000 лв./, считано от 17.07.2020 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В.Н.П. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото
разноски : 82.00 лв. – държавна такса и 150.00 лв. – за възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА В.Н.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.С.,
с ЕГН **********, чрез адв. Р.Д. от ВАК, със съдебен адрес ***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 390.00
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :