Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
05.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
09.12.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
156 |
по
описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от ЕТ „ТЕО - Т. Т.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т. Ш. М., подадена чрез адв.Д.П.П. от ***, със съдебен адрес: ***, против Решение №219 от 16.07.2020 год., постановено по АНД № 648/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е
потвърдено наказателно постановление №РД-И-043 от 28.04.2020 год., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнтителна агенция по лекарствата – град София.
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е постановено при
нарушение на закона, като се излагат съображенията за това. Твърди се най-напред, че първоинстанционният съд, в противоречие с материалния закон, приел, че издаденият Акт за
установяване на административно нарушение от 06.03.2020 год., съответно наказателното
постановление, не са съставени в нарушение на
процесуалните правила или на материалния закон. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Твърди,
че видно от АУАН, същият бил
съставен в присъствието на двама свидетели - *** при ИАЛ, като в
нарушение на чл.40, ал.3, не било посочено в какво качество са разписали акта - като преки очевидци на нарушението или като
свидетели единствено на съставяне на акта. Сочи, че същите
лица присъствали като „свидетели” и в констативния протокол
за извършената проверка, без да са били очевидци на твърдяното нарушение. Твърди, че било безспорно установено по делото, а и от
описанието на фактическата обстановка в АУАН и наказателното постановление
ставало ясно, че от тримата служители на ИАЛ,
подписали АУАН, единствено актосъставителят - С. М., на длъжност „***” в
Дирекция „Надзор на пазара и инспекции” при
ИАЛ, е очевидец на твърдяното от наказващия
орган нарушение и че
същата влязла сама в аптеката,
без присъствието на двамата свидетели, описани в АУАН, на посочената в
наказателното постановление дата. Твърди, че актосъставителят следвало изрично да посочи, защо е приложима разпоредбата на чл.40, ал.3, т.е. защо е нямало свидетели-очевидци и че е следвало и изрично да посочи, че свидетелите,
описани в акта, са такива само за целите на съставяне на акта. Според касатора, последното в пълна степен сочело на неудовлетворяване на изискванията на хипотезата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, в предложението за невъзможност и отделно
за явното игнориране на начина, посочен в самия закон за приложението й и че неглижирането изпълнението
на изискванията на материалния закон от страна на длъжностното лице, не можело да
бъде прието за несъществено нарушение на процедурата. Излага и довод, че в тази връзка и свидетелските показания на
двамата, посочени в АУАН, свидетели, следвало да се разглеждат от съда с оглед обстоятелството, че
техните лични впечатления за твърдяното от наказващия орган нарушение не са
директни, а били изградени на база впечатленията на
актосъставителя - единственият присъстващ при извършване на
твърдяното нарушение.
На следващо място, в жалбата
се сочи, че в тежест на
административно-наказващия орган било да проведе успешно пълно и главно доказване на всички
съставомерни елементи на нарушението от обективна страна, като се твърди, че в случая не била
доказана безспорно съставомерността на твърдяното в наказателното постановление
нарушение. Излага се
довод, че от касовия бон,
приложен в кориците на делото, с който административнонаказващият орган
претендирал да докаже нарушение на чл.220, ал.1, във
вр. с чл.219, ал.1 и чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, не ставало ясно, какъв продукт е закупен и от същия не можело
категорично да се посочи, какъв е видът на
стоката, за продажбата на която свидетелства касовият бон.
Твърди се, на
следващо място, че в акта и в наказателното
постановление липсвало също така и посочване
на правна норма, на основание на която,
твърденият за закупен *** се отпуска „по лекарско предписание”, а освен това, дори и при изпълнително деяние чрез
„допустителство”, наказващият орган следвало да докаже
- да установи, с какво свое поведение нарушителят го е допуснал, т.е. какво е
направило дружеството-търговец (!?! - в случая нарушителят е
едноличен търговец) или
представляващия го - като ръководещ дейността на същото, така че да допусне
неправоспособно лице да извършва дейностите по чл.219 от ЗЛПХМ или наказващият
орган следвало да посочи конкретните действия, съответно бездействия на
наказаното лице, чрез които се осъществява административно нарушение, а такива нямало
описани нито в АУАН, нито в наказателното постановление. Според касатора, след като не бил
установен по безспорен начин фактическият състав на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, то
следвало съдът да приеме, че твърдяното нарушение
не е осъществено от обективна страна.
На следващо място,
касаторът моли в жалбата, в
случай, че съдът приеме, че е налице твърдяното в наказателното постановление
нарушение и че наказателното постановление и АУАН не са издадени в нарушение на
материалния и процесуалния закон, да приложи в настоящия случай правната норма на
чл.28 от ЗАНН. Сочи,
че съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007 год. по Тълк.Н.Д.№1/2005 год. на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и че за да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН, следва да е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Сочи, че предвид посочената разпоредба, преценката относно наличие на основанията на чл.28,
б.„а” от ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
причините, довели до продажба на посочения от наказващия орган лекарствен
продукт, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината
обстоятелства. Излага
довод, че продажбата на
продукти от аптеката е извършена от лице, което не е магистьр-фармацевт, но
административнонаказващият орган не съобразил, че лицето е с полувисше медицинско образование „фелдшер”, което дълги години е
работило по специалността си и е обслужвало голям район, с разнообразно по възраст население. Твърди, на следващо място, че в
хода на производството се установило, че
магистър-фармацевтът Т. Ш. М. е отсъствал за
кратко от аптеката, като е бил в
невъзможност да затвори същата поради очаквана доставка от фармацевтичните
складове, като същият се върнал в аптеката в рамките на
проверката и лично му бил връчен АУАН. Сочи, че за санкционирания търговец това било първо
нарушение и първа наложена санкция във връзка с извършване на търговската си
дейност, а отделно от това, ноторно известно било обстоятелството, че в кризисната ситуация с COVID-19, стремежът и упражнявания
от гражданите натиск да се обезпечат с необходимите лекарства се били увеличили значително. Според касатора, поради посочените обстоятелства и своята
малозначителност, твърдяното нарушение имало изключително ниска степен на обществена опасност, а като не обсъдил тези негови характеристики и не ги взел
предвид при предприемане на действия по издадения АУАН в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган нарушил материалния
закон, при което издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, а съдът, от своя страна, не
взел предвид посочените в настоящата жалба недостатъци на наказателното постановление и
издал едно незаконосъобразно решение. По тези съображения, касаторът моли съда да се произнесе с решение, с което да
отмени Решение №219 от 16.07.2020 год., постановено по АНД
№648/2020 год., с което е потвърдено наказателно постановление №РД-И-043 от 28.04.2020 год., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата - град София, с което му е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 5000 лева, за извършено нарушение по чл.220, ал.1, във вр. чл.219, ал.1 и чл.288, ал.1
от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Касаторът не заявява в жалбата,
какво иска да стори настоящата съдебна инстанция с процесното наказателно
постановление, след като отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали,
като може да се предполага, че иска същото да бъде отменено. Моли, също така, да му бъдат присъдени направените разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възаграждание, за което заявява, че ще представи доказателства.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът ЕТ
„ТЕО - Т.
Т.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - адв.Д.П. от АК-***, преди
съдебното заседание е депозирана молба, с която уведомява съда, че е
възпрепятствана да се яви по насроченото съдебно заседание, за което е надлежно
уведомена и моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, като се даде ход
на същото. В молбата претендира и моли да бъдат присъдени в полза на доверителя
й направените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в
размер на 580/петстотин и осемдесет/ лева, като прилага като доказателство
договор за правна защита и съдействие от 19.09.2020 год., ведно с извлечение от
банкова сметка за извършеното плащане на 06.11.2020 година. В случай че бъдат
представени допълнителни доказателства или бъдат направени допълнителни
доказателствени искания в съдебно заседание от ответната страна, моли да й бъде
даден подходящ срок да вземе становище по тях.
Ответникът
по касация - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата - град София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От упълномощения процесуален представител на ответника - гл.юрк.Ц. Г., преди съдебното заседание е представена молба, в
която заявява, че оспорва касационната жалба и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В случай на претендирани разноски от
представител на ЕТ „Тео - Т.Т.” за адвокатско възнаграждение, моли същите да
бъдат присъдени с оглед изхода на делото и при надлежно представени
доказателства по делото за тяхното плащане, като при
претендиран размер на разноските над минималния, моли да бъдат присъдени такива
в минимален размер и според правната и фактическа сложност на делото, като моли настоящото да се счита в смисъл на възражение за
прекомерност.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че правилно и обосновано въззивният съд е преценил,
че е налице нарушение на чл.220, ал.1, във връзка с чл.219, ал.1 и във връзка с
чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, тъй като по делото
безспорно е установено, че в обекта на едноличния търговец е допуснато отпускане на лекарствени
продукти, извършено от неправоспособно лице. Счита също, че не следва да бъдат съобразени като допуснати
нарушения на чл.40, ал.3 от ЗАНН, посочените в
касационната жалба,
както и намира, че изводите на
съда относно отсъствие на основание за приложението
на чл.28 от ЗАНН, също следва да бъдат възприети като основателни. По тези съображения предвага да бъде оставен в сила обжалваният съдебен
акт.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №219 от 16.07.2020 год., постановено по АНД №648/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №РД-И-043 от 28.04.2020 год.,
издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата – град
София, с което, на ЕТ „ТЕО - Т. Т.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т. Ш. М., е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 5000/пет
хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1 и
чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 06.03.2020 год., свидетелите С. М., В. Л.
и И. И. – служители в ИАЛ град София, извършили
проверка в аптека, намираща се в ***. Аптеката се стопанисвала от касатора в настоящото
производство - ЕТ „ТЕО -Т. Т.”, със седалище и адрес на управление ***, който притежавал разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти. Преди да започне проверката на 06.03.2020 год., св.С. М. извършила контролна покупка в аптеката, като при тази контролна покупка, служителят в обекта – Ш. М.
М., отпуснал/продал/ на свидетелката лекарствен продукт с режим на отпускане
„по лекарско предписание” - *** tabl.1000 mg x 14 - 1
опаковка и лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание” - *** tabl. 500 mg x
20 - 1 опаковка. За
продажбата бил издаден фискален бон от 06.03.2020 год. от ЕТ
„ТЕО-Т. Т.” ***. След контролната покупка служителите на ИАЛ се
легитимирали и започнали проверка на аптеката, като при нея установили, че служителят Ш. М. М. работел
самостоятелно в обекта, в отсъствието на правоспособен магистър-фармацевт.
Установили също, че
той бил лице без фармацевтично
образование/неправоспособно лице/, като по
време на проверката, за него бил представен Трудов договор №***
от *** год., сключен с ЕТ
„ТЕО - Т.
Т.”. От същия договор било
видно, че лицето Ш. М. е назначено на длъжност „***” в аптеката на касатора. До приключване на
проверката в обекта се явил и представителят на ЕТ „ТЕО - Т. Т.”
*** – Т. Ш. М., като в негово присъствие, на
06.03.2020 год., срещу
едноличния търговец бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1 и чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина. Актът бил връчен на същата дата на Т. Ш. М., който го подписал с възражение. Въз основа на този АУАН, на 28.04.2020 год. било издадено атакуваното постановление, с което, на касатора било наложено
административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 5000 лева, за
извършено нарушение по чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1 и чл.288,
ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Горната фактическа
обстановка, която между впрочем не се оспорва, районният съд е установил от показанията на
разпитаните свидетели - С. М.,
В. Л. и И. И., на които съдът е дал вяра изцяло, като
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондиращи и с приложените писмени доказателства по делото: копие от диплома за полувисше образование на Ш. М. М.;
Удостоверение от *** год. за идентичност на лице с различни имена; Заповед №***/*** год.; Трудов договор №***/*** год.; Заповед №***/*** год.; Фискален бон от *** год.; Констативен протокол за извършена проверка от *** год.; Акт за установяване на
административно нарушение от *** год.; Разрешение за търговия на дребно №***/*** год. и другите приети писмени
доказателства.
При така
установеното от фактическа страна и с оглед на тези доказателства, от правна
страна решаващият състав на Районен съд – Кърджали е приел най-напред, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът е посочил, че
отговорността на жалбодателя е ангажирана за административно нарушение по
чл.220, ал.1, във вр. с чл.219, ал.1 и чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина и че нормата на чл.220, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина изисква дейностите по чл.219, ал.1
да се извършват от
магистър-фармацевт, а
чл.219, ал.1 от закона регламентира, че аптеката е здравно заведение, в което се извършват
следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на
консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за
употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на
диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни
храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Посочил е също, че разпоредбата
на чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
предвижда, че търговец на
дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл.219, да се извършват от неправоспособно лице, се наказва
с имуществена санкция от 5000 до 10000 лева, а при повторно нарушение се отнема издаденото
разрешение за търговия на дребно. Районният съд е приел за установено по делото, че на 06.03.2020 год.,
жалбодателят ЕТ „ТЕО - Т. Т.” ***, който е търговец на дребно с лекарствени
продукти, е допуснал в стопанисваната от него аптека в ***, дейностите по
чл.219 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – отпускане на
лекарствени продукти, да се извършват от неправоспособно лице, тъй като на
посочената дата, служител в обекта на жалбодателя, който е нямал фармацевтично образование, е отпуснал/продал/ лекарствен продукт с режим на
отпускане „по лекарско предписание” *** tabl.1000 mg x 14 - 1 опаковка и лекарствен продукт с режим на отпускане
„без лекарско предписание” *** tabl. 500 mg x 20 - 1 опаковка. Съдът е посочил, че тези обстоятелства се установяват
безспорно от гласните и писмени доказателства, а не се оспорват и от самия жалбодател.
Предвид това, въззивният съд е приел, че ЕТ „ТЕО - Т. Т.” *** действително е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение, като е посочил,
че наложената на жалбодателя санкция е минималната по размер, поради което и
съдът няма правомощия да я намали, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената
служебна проверка съдът не е констатирал нарушения на процесуалните правила или
на материалния закон, които да са допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Приел е, че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН и че от изложените в акта и наказателното постановление факти става
ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд се е
обосновал, че процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ
прилагането на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушените разпоредби, а освен това, че деянието е формално, на просто
извършване и за съставомерността му вредни последици не са необходими, а
й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Съдът е отбелязъл,че всички изложени от
страна на жалбодателя аргументи са били отчетени от наказващия орган, който е
наложил имуществената санкция в минималния предвиден размер. По тези
съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият
касационен състав намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд и се споделя в пълна степен и от настоящата инстанция.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил
правилни и законосъобразни правни изводи, довели до постановяване на решение в
съответствие с материалния закон, като в тази връзка настоящата инстанция
намира инвокираните в касационната жалба оплаквания за
недоказани и неоснователни.
Не се установяват,
най-напред, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила правила при
съставянето на АУАН и издаването на процесното наказателно постановление, които
да са основание за отмяна на обжалваното решение. По отношение твърдението,
изложено в касационната жалба, че не било посочено в съставения
АУАН, в какво качество двамата свидетели са разписали акта - като преки очевидци на нарушението или като
свидетели единствено при съставяне на акта и че това съставлява съществено
процесуално нарушение – такова на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съдът намира това
твърдение за неоснователно. Действително в съставения на
06.03.2020 год. АУАН са посочени, с трите им имена, адреси и ЕГН, двама
свидетели, за които, след изписване на личните им данни, изрично не е посочено,
дали са свидетели при установяване на нарушението или са свидетели при
съставянето на акта. Тези двама свидетели са се подписали на акта, като преди
подписите им изрично е изписано, т.е. преди подписите им, на самия акт е
отпечатан текстът: „Свидетели при
съставяне на акта за нарушение:”, но това явно не е направило впечатление
на изготвилия жалбата процесуален представител на касатора или пък същият не се
е запознал докрай със съдържанието на съставения АУАН. От този текст - „Свидетели при съставяне на акта за
нарушение:”, след който са положени подписите на двамата свидетели, става
пределно ясно, че двамата – В. Л. и И. И., са се подписали на АУАН именно като
такива, т.е. като свидетели при съставянето на акта, а не като свидетели, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а от това
следва, че е спазено изискването на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН и
съответно, това оплакване, инвокирано в жалбата, е неоснователно.
В тази връзка следва
да се посочи, че самата контролна покупка на двете лекарствени средства действително
е извършена само от актосъставителя и това е така, тъй като няма как тримата
служители едновременно да извършат тази покупка, а от друга страна е
безсмислено всеки един от тях поотделно да извършва такава контролна покупка,
но същевременно, двамата свидетели са участвали впоследствие както при
извършването на проверката на документите на аптеката, така и при проверката на
документите на лицето Ш. М., който е отпуснал/продал/ описаните два лекарствени
продукта на актосъставителя, при която е установено, че същият е без
изискуемото се фармацевтично образование, т.е. че е неправоспособно лице за
осъществяване на тази дейност.
Настоящата инстанция
не споделя и твърдението, наведено в касационната жалба, че в случая не била
доказана безспорно съставомерността на твърдяното в наказателното постановление
нарушение и
съответно довода, че от
касовия бон, приложен в кориците на делото, с който административнонаказващият
орган претендирал да докаже нарушение на чл.220, ал.1, във
вр. с чл.219, ал.1 и чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, не ставало ясно, какъв продукт е закупен и от същия не можело
категорично да се посочи, какъв е видът на
стоката, за продажбата на която свидетелства касовият бон. Тук следва да се посочи, че преди
съставянето на АУАН е съставен Констативен протокол от 06.03.2020 год. за
извършена проверка, в който подробно е описано, какви лекарствени продукти са
били отпуснати/продадени/ от лицето Ш. М. при извършената контролна покупка от
инспектор от ИАЛ - лекарствен
продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание” *** tabl.1000 mg x 14 - 1 опаковка и лекарствен
продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание” *** tabl. 500 mg x 20 - 1 опаковка, както и е описано, че за тази
именно продажба е издаден приложения към протокола и наличен в кориците на
делото фискален бон номер *** от *** год., 10:31 часа,
издаден от ЕТ „ТЕО - Т. Т.”
***, ***, с ЕИК ***, с посочен във фискалния бон търговски обект, в
който е издаден – АПТЕКА, ***, ***. Този Констативен протокол от 06.03.2020
год. за извършена проверка е подписан без забележки и възражения от лицето,
извършило продажбата/отпускането/ на посочените два лекарствени продукта и е
положил и печата на едноличния търговец, стопанисващ аптеката и осъществяващ в
нея дейност - търговия на дребно с лекарствени продукти. Според настоящия
касационен състав, така съставения и подписан Констативен протокол от
06.03.2020 год. за извършена проверка, ведно с приложения към него фискален
бон, в предостатъчна степен установяват и доказват, какви два лекарствени
продукта са били отпуснати/продадени/ при извършената контролна покупка от
инспектора от ИАЛ, поради което намира и този довод за неоснователен.
Несъстоятелен, на
следващо място, е доводът в касационната жалба, че наказващият орган следвало
да докаже или да установи, с какво свое поведение
нарушителят го е допуснал, т.е. какво е направил търговецът или
представляващия го като ръководещ
дейността на същото, така че да допусне неправоспособно лице да извършва
дейностите по чл.219 от ЗЛПХМ или наказващият орган следвало да посочи
конкретните действия, съответно бездействия на наказаното лице, чрез които се
осъществява административно нарушение, а
такива нямало описани нито в АУАН, нито в наказателното
постановление. Във
връзка с този довод следва да се посочи, че както в съставения на 06.03.2020
год. АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление,
ясно е описано, че ЕТ „ТЕО - Т. Т.”,
управляван от Т. Ш. М. – търговец на дребно с лекарствени продукти, е
допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката на
посочения адрес/***, ***, ***/ да се извършват от неправоспособно лице (лице
без фармацевтично образование), а малко по – нагоре също ясно е описано, че Ш.
М. М. – служител в аптеката, който е отпуснал/продал/ посочените два
лекарствени продукта, е лице без фармацевтично образование (неправоспособно
лице), но че с него е сключен трудов договор №*** от *** год. с ЕТ „ТЕО - Т. Т.” и с който трудов договор, същият е назначен на
длъжност „***” в тази аптека на търговеца, както и при осъществяването на
контролната покупка, лицето Ш. М. М. е работил самостоятелно в обекта, т.е. в
аптеката, в отсъствието на правоспособен магистър-фармацевт. От така направеното описание
стават пределно ясни конкретните
действия, съответно бездействия на наказаното лице, чрез които е било осъществено
административното нарушение, а от това следва извода, че това твърдение,
наведено в касационната жалба, е голословно и не съответства на действителното
положение.
Най-сетне, настоящият
съдебен състав не споделя и доводите на касатора, развити в касационната жалба,
за приложение в случая на разпоредбата на 28 от ЗАНН, като споделя изложеното в
тази насока в мотивите към обжалваното решение. Решаващият състав на Кърджалийския районен съд е изследвал възможността за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, като законосъобразно е приел, че не са налице условията за приложението
му поради характера на засегнатите обществени отношения и липсата на
обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност. Според
регламента на цитираната норма за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителят устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В конкретния случай,
административният орган е изпълнил задължението си по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и е съобразил характера и тежестта на
извършеното нарушение с размера на наложеното наказание, което е в законоустановения
минимум и съответства на значимостта на обществените отношения, които са
предмет на регулиране с Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
С извършеното нарушение се засягат обществените отношения, свързани с
предлагането и
отпускането/продажбата/ на
лекарствени средства, които се отпускат по лекарска рецепта, т.е. по лекарско предписание или без такава, т.е. без лекарско предписание, като тези обществени отношения се регулират със специален закон. За тези обществени отношения е характерна високата степен на
защита и изключителното им значение за опазване на общественото здраве, като в крайна сметка,
недопустимо е лице, което е фелдшер, какъвто е Ш. М., а не магистър-фармацевт,
да отпуска/продава/ лекарствени
средства, които се отпускат по лекарска рецепта, каквото лекарствено средство е ***/Оспамокс/ и който, всъщност, е
антибиотик. Поради
това, настоящият касационен състав
също намира, че разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН в конкретния случай не може да
намери приложение и съответно,
намира доводите в касационната жалба в тази насока, за неоснователни.
Така, с оглед на
всичко всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на ЕТ „ТЕО - Т. Т.”, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т. Ш. М., подадена
чрез адв.Д.П.П. от ***, с изложените в нея оплаквания и доводи за
неоснователна, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство
решение на първоинстанционния съд не е неправилно поради нарушение на материалния закон, каквото е възведенито касационно основание, т.е.
такова основание не
е налице, поради което и същото, като законосъобразно, постановено при правилна
преценка на събраните доказателства и правилно приложение на материалния закон,
следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на
делото и предвид своевременното направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника по жалбата
- Изпълнителна агенция по лекарствата –
град София, следва да бъде присъдено такова. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като безспорно Изпълнителна
агенция по лекарствата – град София е била страна по настоящото
дело, а съгласно ал.5 на чл.63 от ЗАНН, в полза на ЮЛ се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/. Предвид на това, че
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, с което е било
потвърдено процесното НП, се оставя
в сила с настоящото решение, както и своевременното
направената
претенция за разноски, то на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН,
следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1
от 3ПП, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая, по настоящото
дело
е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал писмена молба, поради което съдът
намира, че в полза на Изпълнителна
агенция по лекарствата – град София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение
в минималния размер от 80.00 лева
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №219 от 16.07.2020 год., постановено по АНД №648/2020 год. по описа на Районен съд –
Кърджали.
ОСЪЖДА ЕТ
„ТЕО - Т.
Т.”, с ЕИК
***, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от Т. Ш. М., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по
лекарствата – град София, с адрес: ***,
ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.