РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. гр. Хасково, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР
към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от Б. И. Б. с ЕГН:********** от гр.Хасково,
ул.„*************, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен
ПНИ на м.“Изгрев“, Хасковско землище, приет от комисията по чл.28б ал.2 от
ППЗСПЗЗ, предпоставка за издаване на заповед №491/25.03.2021г. от кмета на Община
Хасково по §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху ПИ с
идентификатор 77195.730.158 с площ 2113кв.м. Жалбоподателят твърди, че е обжалвал
тази заповед в законовия срок и пред РС-Хасково има висящо адм.д.№845/2021г.
Твърди, че по наследство от баща си И.Б.Д., починал на 14.04.2016г.,
притежаващ нот.акт №71/20.12.1957г., бил собственик на процесния ПИ с
идентификатор 77195.730.158, стар идентификатор 395 по кадастралния план от 1988г.
Включването на собствения на жалбоподателя ПИ в ПНИ определяло правния интерес
от обжалване на влязлата в сила заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител
на Област Хасково, като нищожна в частта на имота, тъй като същият не бил от
категорията имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Този имот не бил земеделска земя и никога не
бил предоставян на граждани по силата на актове, визирани в §4, с оглед на което
липсвало законово основание за включването му в ПНИ. В тази част заповедта на
Областния управител била нищожна, издадена при липса на предмет и на законови
основания за издаването й.
Жалботодателят имал правен интерес от изричното обявяване за нищожна на
визираната заповед в частта, касаеща собствения му имот 77195.730.158, тъй като тя
била законова предпоставка за издаване на заповедта на кмета по §4к ал.7 от
1
ПЗРЗСПЗЗ №491/25.03.2021г., която имала производен характер и която обжалвал
пред съда и имало висящо адм.д.№845/2021г. Със заповедта на областния управител
непосредствено се засягали основни права и законни интереси на жалбоподателя,
каквото било правото му на собственост върху описания имот.
Заповедта на Областния управител била нищожна, поради липса на законови
основания за издаването й и липса на предмет, която незаконосъобразност следвало да
се приравни на нищожност.
Позоваването на нищожност на заповедта на областния управител давала
възможност на жалбоподателя да обжалва заповедта на в частта на собствения му имот
77195.730.158 без ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК.
Имотът с идентификатор 77195.730.158 в м.“Изгрев“, гр.Хасково, не бил от
категорията имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя и никога не
бил предоставян на граждани по силата на актовете, визирани в §4, поради което
включването му в ПНИ и възстановяването му на наследници на Г.П.Я. и З.М.Я. било
съществено нарушение на действащите материалноправни норми, която материална
незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.
Съгласно чл.18 ал.1 т.3 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината в срок от 6 месеца от
влизане в сила на ЗСПЗЗ предоставя на ОСЗ наличните данни за настъпили изменения
в земеделските земи по землища, които включват земи, предоставени за ползване на
основание на нормативните актове, посочени в §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Съгласно чл.18 ал.1
т.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, границите, върху които собствеността се възстановява по реда
на §4 от ПЗРЗСПЗЗ, се утвърждавали с решение на ОСЗ и се отразявали върху
изходната картна основа. Следователно след като собствения на жалбоподателя имот
никога не бил предоставян за ползване по силата на актовете, визирани в §4 от
ПЗРЗСПЗЗ, бил включен в ПНИ при съществено и грубо нарушение на действащите
законови норми, което водило до нищожност на заповедта на областния управител в
обжалваната част.
Заповедта в обжалваната част била нищожна и поради липса на предмет.
Процесният имот бил в строителните граници на гр.Хасково, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково. С оглед
изложеното, този имот нямал характер на земеделска земя по смисъла на §4 от
ПЗРЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед в частта на същия била нищожна
поради липса на предмет.
Не било налице идентичност между собствения на жалбоподателя имот и
притежаваната от наследниците на Г. и З.Я. земеделска земя, възстановена им с
решение №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното се иска прогласяване нищожността на процесната
заповед, с която е одобрен ПНИ в частта, касаеща ПИ 77195.730.158 по КК на
гр.Хасково, с площ 2113кв.м. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованата страна В. К. Д. намира жалбата за допустима, но
неоснователна. Според заинтересованата страна, жалбата е допустима, доколкото с нея
се претендира единствено нищожността на атакувания акт, която правна възможност
не е ограничена със срок. Възможността да се иска отмяна на заповедта като
незаконосъобразна била преклудирана с изтичането на 14-дневния срок за обжалване,
считано от обнародването й в ДВ /бр.51/28.06.2019г./. Твърди, че след обнародване на
атакуваната заповед в ДВ в законоустановения срок не са постъпили жалби срещу
2
одобрения ПНИ по отношение на имотите, за които жалбоподателят има претенции за
право на собственост и в тази част заповедта била влязла в сила на 12.07.2019г. От този
момент нататък били преклудирани всички възражения на жалбоподателя относно
законосъобразността на включването имотите в ПНИ, като площ, граница,
местоположение и т.н., включително относно верността на вписаните данни за
собственост в регистъра към ПНИ. Друга част от доводите на жалбоподателя касаели
разрешаването на материалноправен спор за собственост, който бил извън предмета на
настоящото дело. Същевременно счита, че в подадената жалба не се сочат доводи,
които да обосноват толкова съществен порок, водещ до нищожност на атакувания акт.
Предвид гореизложеното намира подадената жалба за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
Заинтересованата страна Е. Г. М. не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА
и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-
494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне
на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните
имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и
местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в
горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019г.
Със заповед №491/25.03.2021г. на Кмета на Община Хасково на основание §4к
ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ
въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Изгрев“, Хасковско землище, одобрен със
заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител, решение по чл.14 ал.1 т.3 от
ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50147 по чл.11 ЗСПЗЗ и скица
№4306/10.03.2021г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г.П.Я. и З.М.Я. върху
новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково с идентификатор 77195.730.158,
ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с площ 2113кв.м. Приложена е и скица
№4306/10.03.2021г. на новообразуван имот №77195.730.158.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
20.12.1957г. на ХРС Н.И.Б. продава на И.Б.Д. нива от 2дка в м.“Бузлука“, Хасковско
землище.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в
настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
По делото е приложена преписката по заявление с вх.№50147/11.09.1991г. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на В.Д.Ч., както и решение
№36-51/01.04.1998г., издадено от ОСЗГ по същата преписка, с което се признава и
възстановява правото на собственост на наследниците на Г.П.Я. – З.М.К.-Я. в
3
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 15,400дка, находяща се
в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Помак чешме“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като
е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, с
оглед твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават
негови права и законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на
основания, обуславящи обявяването на нищожност на административния акт, поради
което жалбата не е ограничена във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето
защо, съдът намира депозираната жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност
на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се
отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че
такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от
АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
е изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога
един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.
Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на административния
акт порокът следва да е толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и
съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно
основание за валидното действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока.
Атакуваната в настоящото производство заповед е в предписаната от закона форма,
поради което няма основание да се приеме на това основание административния акт за
нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема
се, че нарушението на административно производствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни, от които да следва извод, че
при издаването на обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
4
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Наведените от
жалбоподателя доводи сочат на съществуващи противоречия на атакувания
административен акт с материалноправни разпоредби, но същите изцяло касаят
законосъобразността на заповедта на Областния управител, а не нейната нищожност.
Доколкото обаче в случая не е спазен срока за обжалване на заповедта като
незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв
акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от жалбоподателя доводи
в настоящото производство не сочат на основания за прогласяване нищожността на
атакувания административен акт, а евентуално биха могли да обосноват неговата
незаконосъобразност. Съдът обаче не може да разглежда законосъобразността на
заповедта на областния управител по подадената жалба в настоящото производство,
тъй като същата е депозирана след изтичане на сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на
жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор
77195.730.158 по КК на гр.Хасково, поради което административният орган няма
законово основание да възстановява този имот на наследниците на Г. и З.Я., както и че
същият имот изобщо не попада в територия по §4 от ПЗРЗСПЗЗ и няма характер на
земеделска земя, сочат на наличието на спор за материално право. В
административното производство не може нито да се разгледа, нито да се разреши
такъв спор за материално право, поради което страните следва да потърсят защита на
своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Б. И. Б. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.
„*************, с която се иска прогласяване на нищожност на Заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к,
ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на м.“Изгрев“, Хасковско землище, приет
от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, предпоставка за издаване на заповед
№491/25.03.2021г. от кмета на Община Хасково по §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на
наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху ПИ с идентификатор 77195.730.158 с площ
2113кв.м., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Д.
5
6