РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 934
гр. Пловдив, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело
№ 1880 по описа за 2021 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба, предявена от Д.Г.Б.,
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Б.П., със съдебен
адрес ***, против Експертно решение (ЕР) № 1221 от 02.06.2021г., на
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по
вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания.
С жалбата се твърди, че решението на НЕЛК
е неправилно и неаконосъобразно, и като такова същото следва да бъде отменено.
Претендират се разноски.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юриск. А., е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Моли се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендирано от
другата страна адвокатско възнаграждение.
Заинтересована страна ТЕЛК към УМБАЛ
„ПЛОВДИВ“ АД, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С
УВРЕЖДАНИЯ, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна ТП НА НОИ ПЛОВДИВ,
редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна „МОДИС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата
Заинтересована страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Административен съд-Пловдив след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Административното производство пред НЕЛК е
образувано по жалба на Б. срещу ЕР № 1082 от зас. № 049/18.03.2021 г. на ТЕЛК
към УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което е извършено преосвидетелстване на Д.Г.Б. и е
определена оценка на работоспособността - 40 % трайно намалена работоспособност
(ТНР) със срок- две години до 01.03.2023 г. и дата на инвалидизация 19.11.2000
г., с водеща диагноза „Улцерозен (хроничен) илеоколит” и общо заболяване „Хроничен
улцерозен хеморагичен колит – Е3 S2 – катарално ерозивен
стадий, рецидивиращо протичане, средно тежка форма“. След преглед на
приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила
пълно преосвидетелстване на лицето и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК
„по всички поводи“. В ЕР на НЕЛК подробно е описано установеното по
медицинската документация състояние на освидетелстваното лице, въз основа на
което е направен извод, че оценката на ТЕЛК за определяне на по-нисък процент
трайно намалена работоспособност е в съответствие с действалата при
постановяване на ЕР на ТЕЛК, Наредба за медицинска експертиза /НМЕ/.
По делото са изслушани две СМЕ /от вещи
лица от една специалност/, които достигат до идентични изводи относно
здравословното състояние на жалбоподателя във връзка с диагнозата- „Улцерозен
колит с рецидивиращо протичане“ към датата на двете освидетелствания от ТЕЛК и
от НЕЛК, както и съобразена ли е нормативна уредба при издаването на ЕР към
2018 г. и 2021 г./Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинска
експертиза/.
Видно от първата експертиза, изготвена от
вещото лице /ВЛ/ по делото на д-р Д.С. – гастроентеролог, Д.Г.Б., е
диагностициран с улцерозен колит през
1999 г. със стадиране по Монреалската класификация ЕЗ - разпространен колит
/т.е възпалителния процес преминава флексура лиеналис/- определен като S2 -
умерено тежък. През годините лицето е с многократни обостряния на заболяването -
с повишаване броя на дефекациите и ректално кървене. Лекуван със „Салофалк“,
„Имуран“ и неколкократно кортикостероиди локално.
ВЛ посочва, че през февруари месец 2018г. жалбоподателят
е приет в болница за оценка на състоянието с данни за 2-4 дефекации рядко с
кръв по изпражненията, без нощни дефекации и наличие на болки по целия корем.
След извършена видеоколоноскопия 17/02.02.2018 г. е изведено заключение за
улцерозен проктит с умерена активност. Псевдополипоза. Хистологичната картина
отговаря на тубуларен аденом и хилерпластичен полип на фона на улцерозен колит
с умерена активност. Лабораторните показатели са в рефрентни граници, с
изключение на Фекален калпротектин /специфичен маркер за възпаление при
хронични възпалителни чревни заболявания/.
При хоспитализацията на Б. през 2021 г.,
същия е с оплаквания от редуващи се епизоди на констипация, диаричен синдром,
повишено газообразуване и периодична коремна болка. След извършена видеоколоноскопия
100/05.02.2021 г. е констатирано, се касае за хроничен улцерохеморагичен колит
/ХУХК/ в ремисия. Всички лабораторни показатели са в рефрентни граници включително
и фекален калпротектин. От извършените изследвания ВЛ, дава заключение, че
пациентът е достигнал лабораторна, ендоскопска и хистологична ремисия, поради
което и терапията му е претърпяла деескалация.
ВЛ
посочва, че правилно е преценен процента трайно намалена работоспособност при
освидетелстването на Б. през 2018 г. и преосвидетелстването през 2021 г. При
освидетелстването през 2018г. въз основа на стойностите на хемоглобина от
предходни хоспитализации пациентът правилно е преценен като отговарящ на
условията по точка 2.2 според Постановление на Министерския съвет
№120/23.06.2017г. за приемане на Наредба за медицинската експертиза: Раздел
XIV. Болести на червата. 2. Хроничен улцеро-хеморагичен колит (ХУХК) и
регионален ентерит (Болест на Крон): 2.1. с рецидивиращо протичане без
усложнения - 40 % 2.2. персистиращи, трудно влияещи се от лечение форми с
консумативен, анемичен и адинамичен синдром 50-70%, 2.3. напреднали форми с
усложнения - изразен консумативен, астено-адинамичен и анемичен синдром,
белтъчно-електролитни нарушения и усложнения при ХУХК и Болестта на Крон
(стенози и резекции): 71-100 %. При освидетелстването през 2021 г. поради
подобрението основно на лабораторните показатели /стойностите на хемоглобина/
пациентът е преценен като отговарящ на т.2.1 - ХУХК с рецидивиращо протичане
без усложнения - 40 %, според Постановление №152/26.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление №120
на Министерския съвет от 2017г. /публикуван в ДВ, бр. 51 от 2017 г./, Раздел
XIV. Болести на червата 2. Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК) и регионален
ентерит (болест на Крон): 2.1. с рецидивиращо протичане без усложнения - 40 %;
2.2. персистиращи, трудно влияещи се от лечение форми с консумативен, анемичен
и адинамичен синдром - 71 %.
Така изготвената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза е оспорена от жалбоподателя и по негово искане е
допусната повторна съдебно-медицинска експертиза изготвена от проф. д- р В.Н.А.,
ръководител Втора катедра „Вътрешни болести“ към Медицински университет – гр.
Пловдив и ръководител клиника по „Гастроентерология“ УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив.
Вещото лице в заключението си изцяло
потвърждава изводите на експертиза изготвена от д-р. С. относно установеното
увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит на Б.,
като изрично сочи, че с оглед тези обстоятелства, правилно е преценен процента
трайно намалена работоспособност при освидетелстването на Б. през 2018 г. и
преосвидетелстването през 2021 г., с оглед съществуващата нормативна уредба.
В хода на съдебното производство са
ангажирани и гласни доказателствени средства, като е разпитан свидетелят П.Т.А.-И.
– лекуващ лекар на Д.Б.. В показанията си д-р А. сочи, че към февруари 2021 г.
няма как жалбоподателят да е претърпял деескалация на заболяването, след като
предписаната доза лекарство, лекуваща улцерозния колит е висока (4 пъти по 2
таб. от 500мг.). Според свидетелката през времето, с оглед заболяването, което Б.
има, подобрението никога не може да бъде трайно. Заявява, че предвид наличието
на възпалителни промени в дебелото черво, отбелязани и при ендоскопското
изследване към 02.2021 г., не може да се твърди за подобрение на неговото
здравословно състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е от надлежна страна и в преклузивния срок за
оспорване, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за
здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за
установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална
болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.
103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ).
Устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (наричан по-долу за
краткост само „правилника“ или ПУОРОМЕРРКМЕ), приет по силата на законовата
делегация на чл. 109 от Закона за здравето.
В случая, обжалваният административен акт
е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето
във връзка с чл. 3 от НМЕ орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и
при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е взето от
специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания,
определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от
ПУОРОМЕРРКМЕ. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат
включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал.
3 от правилника). Експертното решение е постановено в състав от председател и
трима специалисти, а консултациите на останалите специализирани състави на
НЕЛК, подписването на ЕР от които не е дължимо, са вписани в решението и
представляват неразделна част от мотивите му (чл. 49, ал. 2 от правилника).
Спорен между страните по делото е въпросът
относно определения процент на ТНР на жалбоподателя за заболяването визирано в
оспореното решение, който предопределя и заключението дали административният
орган е приложил правилно материалния закон – чл. 63, ал. 1 от НМЕ (в
приложимта му редакция) по отношение на преценката на установеното увреждане,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит според
Приложение № 1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на
установения дефицит, както и определянето на крайния процент намалена
работоспособност при спазването на Методиката за прилагане на отправните точки
за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Твърдението на жалбоподателя, че видът и
степента на увреждането му е определено в противоречие с обективното му
състояние, без реално отчитане на установени други заболявания е неоснователно.
Същия е длъжен да докаже с допустимите доказателствени средства, защото този
факт е в негов интерес и доколкото преценката за здравословно състояние изисква
специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите
изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с
помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От допуснатите и
приети две съдебно-медицински експертизи, които съдът кредитира като обективни
и безпристрастни и които като краен резултат не си противоречат, се доказва, че
здравословното състояние на жалбоподателя е такова, какво е описано в ЕР на
НЕЛК и процентът ТНР е правилно определен.
Необходимо е да се отбележи, че от
събраните по делото свидетелски показания, не може да се изведе извод в обратна
посока. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля д-р А., която
заяви, че вследствие на заболяването си, жалбоподателят е изпитвал физическа
болка и е търпял значителни неудобства през годините. Тези показания не
допринасят за установяване на относимите факти около здравословното състояние
на жалбоподателя. Самият факт на заболяване от какъвто и да е вид предполага
физическо неразположение, което обаче не е определящо за изчисление на процента
трайна неработоспособност от страна на АО. Като такива са неотносими към
административноправния спор, с който е сезиран съда, и който се свежда до
проверка на правилността на ЕР на НЕЛК, с оглед съответствието му със закона.
При тези данни по делото съдът в настоящия
състав приема, че обжалваният административен акт е постановен при правилно
прилагане на материалния закон, като установената от НЕЛК оценка на
работоспособността - 40 % ТНР е правилно определена.
При посочения изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на НЕЛК се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд –
Пловдив, ІІ отделение, XII състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Г.Б., с ЕГН ********** с адрес ***, против Експертно решение № 1221, от
зас. № 082/02.06.2021 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и
сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК.
ОСЪЖДА Д.Г.Б.,
с ЕГН ********** да заплати на
Национална експертна лекарска комисия, гр. София сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :