Р Е Ш Е Н И Е
Номер 469 10.04.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 363 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на „Каролина 13“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.П.,
чрез пълномощник- адвокат, против Решение № 10 от 03.01.2020г., постановено по
АНД № 5003 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 02-0002677 от 09.09.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Бургас. С посоченото НП за нарушение на чл.63, ал.2
от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ на дружеството- жалбоподател е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3500 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на съда
били необосновани и не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Не
се оспорват фактите относно осъщественото нарушение, а само преценката за
индивидуализацията на наложената имуществена санкция, с размера на която се
изразява несъгласие. Сочи се, че наказващият орган не е изложил никакви мотиви
за определената висока санкция, нито били налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. Не са установени други нарушения, извършени от това дружество,
поради което така наложената санкция била завишена необосновано.
Направено е искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – гр.Бургас и вместо него да постанови друго,
с което да измени наказателното постановление, респективно да намали
имуществената санкция.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание, касаторът се представлява от
упълномощения си представител. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение
и изменение на наказателното постановление, с оглед контекста на изложеното.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“
– гр.Бургас, се представлява от упълномощен юрисконсулт. Оспорва касационната
жалба. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага потвърждаване на решението.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното е необходимо условие да
бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред
Районен съд – гр.Бургас било образувано по жалба на „Каролина 13“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя К.С.П., чрез пълномощник- адвокат, против Решение
№ 10 от 03.01.2020г., постановено по АНД № 5003 от 2019г. по описа на Районен
съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002677
от 09.09.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с
което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ на дружеството
е наложена „имуществена санкция” в размер на 3500 лв.
С оспореният първоинстанционен съдебен акт, РС-гр.Бургас
потвърдил изцяло оспореното НП. В съдебният акт са изложени мотиви относно
размера на имуществената санкция, като според решаващият съд така
индивидуализираната санкция в размер на 3500 лв., била обоснована и
справедлива, като била отчетена обществената опасност на нарушението. Според първоинстанционният
съд, с така наложената санкция ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е НЕПРАВИЛНО само досежно
индивидуализацията на санкцията.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства РС–гр.Бургас установил
в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования
и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
и наличие на безспорни доказателства за осъществено административно нарушение.
От приетите по
делото доказателства, се установява, че на 24.07.2019г.
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда”, извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство в обект– бистро „Лагуна“, находящ се на
територията на къмпинг „Каваци-север“ –община Созопол, стопанисван от касатора.
При проверката било установено, че дружеството в качеството на работодател, по
смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ, на същата дата в 16.51 часа допуснало на
работа в обекта лицето Ц.В., на длъжност „сервитьор“, преди да й бъде
предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП. За
установеното нарушение срещу дружеството бил издаден АУАН, в който същото правилно
е квалифицирано по чл.63, ал.2 от КТ. Въз основа на този АУАН било издадено и оспореното
НП.
БРС не е посочил какви са
обстоятелствата обосноваващи по-висока обществена опасност на процесното
деяние. Такива не се съдържат и в НП, нито са ангажирани доказателства в хода
на АНП за наличие на други нарушения от подобно естество, за да се обоснове
извод за завишена опасност. По делото не са ангажирани доказателства
установяващи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, а наличието
им не може да се предполага във вреда на санкционираното лице. Вярно е, че
съгласно цитираната санкционна норма е предвиден възможен размер на санкцията
от 1500 до 10 000 лева, но в случаят тази санкция е индивидуализирана без
каквато и да била обосновка от страна на наказващия орган, нито последният е
установил в хода на производството наличието на обстоятелства, с оглед
указаната от закона доказателствена тежест. Процесното нарушение не се отличава
от други сходни нарушения и очевидно липсва основание за налагане на наказание
в подобен размер, който значително надвишава минималния размер на възможната
санкция. Нарушението е осъществено за първи път, като дори не се твърди
противното, поради което и с оглед естеството му и липсата на установени
вредоносни последици справедлив и обоснован
размер на санкцията е законоустановения минимум - 1500 лв. Предвид
липсата на спор относно други факти в хода на АНП, респективно други доводи в
касационната жалба, настоящата инстанция счита, че извършеното нарушение е
установено по несъмнен начин, а и е безспорно.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо, но неправилно във връзка с потвърждаване размера
на наложената санкция, с което е нарушен материалния закон. Тази констатация
обуславя отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на друго решение по
съществото на спора, с което санкцията да бъде намалена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 10 от 03.01.2020г., постановено по АНД № 5003 от 2019г.
по описа на Районен съд – гр.Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 02-0002677 от 09.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3500 лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1.
2.