№ 15478
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110159961 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, от Е.
З. Б., ЕГН **********, с която търси защита от домашно насилие от Е. А. Б.,
ЕГН **********, за когото се твърди, че е племенник на баща й (първи
братовчед).
В молбата и уточненията на фактическите твърдения, направени в
съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 г., се сочи извършен спрямо
молителката акт на домашно физическо и психическо насилие, както следва:
Твърди се, че ответникът, който е племенник на баща й, е извършил
актове на домашно насилие, спрямо молителката, като на 24.10.2023г. около
15:10 часа след спор във връзка с общ водомер, пред дома й находящ се на ,,,,
общ. Столична ответникът започнал да я псува на майка, да я нарича „курва“,
да й показва средни пръсти, казал „тук ще умрете“, ударил й шамар в лицето,
нанесъл й два удара с юмрук в корема.
Във връзка с инцидента молителката подала сигнал в 1-вo РУ на СДВР.
След като се прибрала в дома си, къщата била със счупени прозорци, дограма,
хладилник, телевизор, пералня. Баща й й разказал, че това било осъществено
от ответника и други лица, които нахлули и започнали да чупят всичко, което
видят.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е първи братовчед на молителката, поради което съдът приема, че
е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН,
съгласно чл. 3, т. 6 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което
1
молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то на
основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за частично основателна.
Не е спорно, признава се от ответника и доказва от справката за
родствени връзки (л. 59), че страните са първи братовчеди, т.е. намират се в
четвърта степен родство по съребрена линия.
Установява, че на 24.10.2023г. около 15:10 часа между молителката Е. Б.
и отв. Е. Б. възникнал спор относно ползването на водата и общ водомер в
жилищата им, които се намират в непосредствена близост едно до друго в
един двор. Пред дома на молителката, находящ се на ,,,, общ. Столична, се
намирали тя, 6-годишната й дъщеря Д., ответникът Е. Б., свидетелите з Б.
(баща на молителката), Е. д (баба на молителката), както и майката и
съпругата на ответника – Г Б. и С Б.. Ответникът Е. Б. нарекъл „курва“
молителката Емренка Б. и я псувал на майка. Спорът прераснал в сбИ.не
между всички присъстващи. С и Г Б.и започнали да блъскат, дърпат и удрят
свид. Е. д, ударяли и Е. Б.. Ответникът ударил шамар в лицето на молителката
Е. Б., нанесъл й два удара с юмрук в корема. През това време детето на
молителката Д. започнало да плаче, опитало да гушне майка си, но някой я
бутнал и то се свило на земята и започнало да трепери. Свид. з Б. ударил с
бастуна си по главата Г Б., вследствие на което тя получила разкъсно-контузна
рана.
Доказателствените източници (показанията на свидетелите з Б., Е. д,
ВМ, сведение от з Б., Е. д, Г Б., С Б. и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН)
относително непротиворечиво установяват конфликт на 24.10.2023 г. около
15:10 часа, при който е имало „женски бой“ между Е. Б., Е. д от една страна и
Г Б. и С Б. във връзка със спор относно ползване на вода в имотите на двете
семейства. Часове след инцидента и двете семейства подали сигнали на
телефон 112.
Също относително непротиворечиво се установява от показанията на
свид. ВМ, сведения от Г Б. и от С Б., амбулаторен лист и оглед на аудио файл
089604578_24.10.23_16,56, че свид. з Б. ударил с бастуна си по главата Г Б.,
вследствие на което тя получила разкъсно-контузна рана.
Спорните въпроси в производството са присъствал ли е ответникът Е. Б.
по време на конфликта и какво е било поведението му.
Относно присъствието на ответника и извършване на описаните по-горе
деяния, съдът кредитира в цялост показанията на свид. Е. д, писменото
сведение, изготвено от същата и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изготвена от
Е. Б.. Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Същите следва да бъдат кредитирани в цялост, защото
при съпоставката на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с показанията и
сведенията на Е. д много добре хронологично и логически може да се
проследи развитието на целия конфликт и поведението на участниците в него.
2
Свидетелката д последователно и непротиворечиво, както в обяснението, така
и в показанията си, излага че ответникът е ударил с шамар и юмруци
молителката Е. Б.. Това отлично хармонира с декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Съдът отчита възможната заинтересованост от свид. Е. д от изхода на
делото, но не намира причина да не кредитира показанията и обясненията й
поради непротиворечивостта и устойчивостта във времето съобщената
информация. Следва още да се посочи, че тя е в роднинска връзка и двете
страни, тъй като е тяхна баба, следователно няма причина да се приеме, че е
предубедена спрямо ответника, а по тази причина показанията й да са
недостоверни.
За това, че на мястото на деянието е присъствал ответникът, може да се
направи извод не само от посочените в предходния абзац доказателствени
източници, но и от показанията на свид. з Б., сведението, изготвено от него,
както и сведение от М Б.. В тази част доказателствените източници са
непротиворечиви, отлично хармонират помежду си и изключват версията,
развита от свидетелите ВМ и ПК, че ответникът не е присъствал по време на
сбИ.нето. Тук не може да бъде подминато логическото противоречие в
показанията на свид. ВМ, която от една страна казва, че е имало „женски бой“
между Г и С Б.и и двете Ерменки, нямало мъже, от друга, че свид. з Б., удрял Г
патерица. Твърди още, че в къщата на молителката не е имало нищо счупено,
макар от показанията на свидетелите з Б., Е. д, сведения от з Б., Е. д, М Б. и
оглед на останалите два аудио файла да се установява точно обратното.
Констатираните недостатъци в показанията й сочат, че са недостоверни в тази
части, като вероятно поради желание да издейства благоприятен процесуален
изход за своя познат, не съобщава за присъствието на ответника по време на
скандала, както и за последващото унищожаване на предмети в дома на
пострадалата.
Съдът не кредитира сведението, изготвено от з Б., в което е посочил, че
ответникът е ударил молителката, защото при разпита в съдебно заседание
същият излага, че не е видял той да е ударил дъщеря му. При това положение в
тази част показанията на свид. З.Б. не могат да бъдат надеждна
доказателствена основа.
Недоказано в хода на производството остава твърдението, че ответникът
е показвал средни пръсти на молителката, защото декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН не намира подкрепа в тази част в други доказателствени източници. В
останалите гласни и писмени доказателства не се съдържат твърдения за
подобно поведение.
Доказателствените източници не позволяват сигурен извод дали
ответникът е участвал и ако да с какви действия в последващия погром в
жилището на молителката, при който са били унищожени покъщина и
прозорци. Това е така доколкото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е изолирана в
тази част и не намира подкрепа в други доказателства, следователно е
невъзможно да бъде поставена в основата на положителен извод, че
ответникът е реализирал това деяние, след като няма очевидци, а е възприети
единствено последствията.
Поведението на ответника, който на 24.10.2023г. около 15:10 часа пред
дома на молителката Е. Б., находящ се в гр. София на ,,,, общ. Столична я
нарекъл „курва“, псувал я на майка, ударил й шамар в лицето, нанесъл й два
3
удара с юмрук в корема, представа акт на психическо (обидата и псувните) и
физическо (ударите) насилие. То е демонстративно, дръзко, непровокирано от
нищо, като от поведението на ответника ясно се извежда склонността да
демонстрира физическо надмощие и превъзходство спрямо молителката.
Ето защо молбата в посочените части е основателна, като на основание
чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такИ. /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай се касае до психическо и физическо насилие с
много висок интензитет, безскрупулно и демонстративно извършено спрямо
физически по-слаба жена, както и пред невръстното й дете, което не е
предизвикано с нищо. Това сочи, че спрямо ответника следва да бъде
интервенирано максимално строго и с комплекс от мерки, за да се постигне
необходимият превантивен ефект за бъдещи противоправни действия. Това
налага на да му бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр.
102 от 2009 г.) ЗЗДН а именно: да се задължи нарушителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и забрана да
приближава пострадалата, жилището й, местоработата й, местата за социални
контакти и отдих на по-малко от 1 метър за срок от 18 месеца, считано от
датата на издаване на заповедта.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 1000 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 800 лв. (адвокатско възнаграждение) следва да бъдат възложени на
ответника.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено при евентуалност от
ответника с писмената защита, е недопустимо, тъй като е направено след
приключване на съдебните прения, в който смисъл съставът на съда се
солидаризира с изложеното в писмената защита от ответника. За пълнота
трябва да се припомни, че с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане,
свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено
4
до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6/2012 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Е. А.
Б., ЕГН ********** и му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Е. З. Б., ЕГН
********** и ЗАБРАНЯВА ДА ПРИБЛИЖАВА Е. З. Б., ЕГН **********,
жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на по
малко от 1 метър за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Е. А. Б., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Е. А. Б., ЕГН ********** глоба в размер на 1000 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. А. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. А. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. З. Б., ЕГН
********** сумата от 800 лв. – разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5