Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.Варна, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на седми октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10145 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен от А. Т. Н. срещу „Ю.Б.” АД, иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№ 20197110400333 по описа на ЧСИ Д.П-Я., рег. № 711 на КЧСИ с район на действие
ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 942/2013г. по
описа на ВРС, а именно: 2794.88 евро – просрочена главница по договор за банков
кредит № 1305/26.10.2005г., 522.18 евро – договорна лихва за периода от
21.01.2012г. до 23.01.2013г., 40.68 евро – такса за периода от 10.10.2011г. до 23.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.01.2013г. до окончателното погасяване на главницата, както и сумата от
535.76 лева – разноски по делото, от които 131.34 лева за държавна такса и
404.42 лева за адвокатски хонорар.
В исковата молба се
твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по горното ч.гр.д. е
образувано изпълнително дело № 166/2013г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова, което
с влязло в сила постановление от 13.02.2019г. е прекратено. Последващо
се излага да е образувано изпълнително дело 20197110400333 по описа на ЧСИ Д.П-Я..
Счита, че към датата на образуване на посоченото изпълнително дело правото на
принудително удовлетворяване на вземанията по издадения изпълнителен лист е
погасено по давност. Поради това и сезира съда с искане да се установи, че не
дължи горните суми. Претендира и присъдените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция. Във
връзка с депозирания отговор на исковата молба поддържа, че в рамките на изп. дело № 166/2013г. на ЧСИ Д. П.- Я. са предприети
следните изпълнителни действия, прекъсващи давността: налагане на запор на
дружествени дялове на съдружника Х. Н. в „Екстра уиндоус“
ООД, извършени на 14.03.2013г., възбрана върху имот, собственост на Х. Н. и А.Н.,
извършена на 04.04.2013г. Признава се факта на
сключено споразумение от 23.04.2013г., с което задължението по три договора за
кредит, включително и процесния, е признато като
признанието касае задължение формирано от главница, договорна лихва и законна
такава. Посочено е, че в споразумението ответникът изрично е признал, че не се
дължат разноски и такси, а именно 40.68 евро такса от 10.10.2011г.
до 23.01.2013г., както и съдебно-деловодни разноски от 535.76 лв. С оглед
горното се поддържа, че процесните суми са недължими,
тъй като от последното изпълнително действие предприето по изп.
дело № 166/13г. до образуване на изп. дело № 333/19г.
предвидения в закона давностен срок е изтекъл,
евентуално този срок е изтекъл и от извършеното признание с подписване на
споразумението от 23.04.2013г. до датата на образуваното изпълнително дело.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Ю.Б.”
АД, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като
твърди течението на давностния срок да е прекъсвано с
предприети в хода на изпълнителното производство действия. Наред с това се
излага, че течението на давността е прекъсната със сключване между страните на
споразумение от 23.04.2013г., с което дългът към банката е признат от страна на
длъжника. С оглед изложеното моли за постановяване на решението, с което искът
бъде отхвърлен, а на страната се присъдят сторените по делото разноски.
С молба вх. № 72389/07.10.2019г. поддържа
изразеното в отговора на исковата молба становище за неоснователност на иска.
По същество поддържа, че с оглед момента на образуване на изпълнително дело №
166/2013г. приложение относно течението, спирането и прекъсването на давностния срок следва да намерят приложения постановките,
дадени в ППВС № 3/18.10.1980г. Доколкото изпълнителното производство е висящо
към датата на постановяване на тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, счита че перемция не е настъпила по силата на закона, поради което
излага съображения че считано от датата на постъновяване
на тълкувателния акт е започнала да тече нов петгодишен давностен
срок. От тази дата до образуване на изпълнително дело № 333/2019г. давностният срок не е изтекъл. Вън от горното поддържа, че
последното изпълнително действие, поискано по изпълнително дело № 166/2013г. е
това с молба вх. № 20692/05.08.2014г. по вдигане на запор на дружествени
дялове, от която дата до образуване на изпълнително дело № 333/2019г.
5-годишния давностен срок не е изтекъл.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 569/28.01.2013г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 942/2013г., по описа на ВРС, 10-ти състав, е разпоредено
длъжникът ЕТ „Алба-Х-Христо Н.“, ЕИК *********, да
заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 2794.88 евро, представляваща просрочена главница
по договор за банков кредит № 1305 от 26.10.2005г., сумата от 522.18 евро –
договорна лихва за периода от 21.01.2012г. до 23.01.2013г., 40.68 евро – такса
за периода от 10.10.2011г. до 23.01.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 25.01.2013г., до окончателното й изплащане, сумата от 131.34 лева – разноски
по делото за заплатена държавна такса и 404.42 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение /л. 25 от изпълнително дело № 166/2013г./.
Въз основа на заповедта е издаден
изпълнителен лист от 26.02.2013г. /л. 24 от изпълнително дело № 166/2013г./.
По така издадения издадени
изпълнителни лист, е образувано изпълнително дело № 166/2013г., по описа на ЧСИ
Д.П-Я., като предмет на същото са и задълженията на длъжника и по други два
издадени изпълнителни листи. С молбата за образуване на изпълнителното дело „Ю.Б.”
АД, в качеството си на взискател, е отправило искане
за изпращане на длъжниците на покана за доброволно
изпълнение. Отправено е и искане при липса на доброволно изпълнение за
пристъпване към принудително такова за събиране на вземането, като на съдебния
изпълнител извършването на всички изпълнителни действия.
Видно от приложеното на л. 87 от
изпълнително дело № 666/2013г. покана за доброволно изпълнение, че на
23.03.2013г. на длъжника ЕТ „Алба-Х-Христо Н.“ е
връчен препис от заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 942/2019г., по
описа на ВРС.
От материалите по приобщената
преписка по изпълнително дело № 666/2013г. се установява, че
- на 13.03.2013г.
е наложена възбрана върху собствени на Х. Н. и А. Н. недвижими имоти, като
същата е вписана на 04.04.2013г. /л. 171 от
изпълнителното дело/;
- на 13.03.2013г. е наложен запор
върху дружествени дялова, притежавани от Х. Н., в търговско дружество „Екстра Уиндоу“ ООД /л. 166 от изпълнителното дело/, като запорът е
вписан по партида на дружеството на 10.04.2013г. /справка по партида на
дружеството в Търговския регистър л. 32 от настоящото дело/;
- на 19.04.2013г. е извършен опис на
възбранения имот /л.193-194/.
Видно от приложеното на л. 34-35 от
делото заверено копие от споразумение, че на 23.04.2013г. „Ю.Б.“ АД и длъжниците по изпълнителното дело, включително ЕТ „Алба-Х-Х.Н.“, са постигнали съгласие за следното:
задълженията на длъжниците към банката по договори за
кредит, включително и този под № 1305 от 26.10.2005г. възлиза в общ размер на
249 935.85 лева, включващ главница в размер на 214 128.94 лева, договора лихва
в размер на 35228.88 лева и законна лихва от 25.01.2013г. до окончателното
изплащане на дълга. Длъжниците се задължили да внасят
по изпълнителното дело вноски в определени от страните размери, като банката се
е задължила при изпълнение на задължението за заплащане на месечните вноски да
не предприема действия по принудително събиране на дълга. При неизпълнение на
задължението за заплащане на месечните вноски е посочено, че банката ще
предприеме незабавно действия по събиране на вземането си – т. 5 от
споразумението.
По повод горното споразумение по
изпълнителното дело на 29.05.2013г. е постъпило плащане на сума от 2500 лева, с
която са погасени задължения на длъжниците по
издадени срещу тях изпълнителни листи, различни от процесния
/разпределение от 03.06.2019г. – л. 212-213 от изпълнително дело № 666/2013г./.
Въз основа на молба от „Ю.Б.“ АД,
ЧСИ Д.П-Я. на 05.08.2014г. е постановила вдигане на наложения запор върху
дружествени дялове на Х.В.Н..
С постановление от 13.02.2019г. изпълнително
дело № 166/2013г. е прекратено по повод постъпила молба на взискателя
за връщане на изпълнителните лист.
Въз основа на молба от 13.02.2019г.
на „Ю.Б.“ АД и въз основа на издадени по ч.гр.д. №№ 942/2013г., 926/2013г. и
919/2013г. изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № 333/2019г. по
описа на ЧСИ Д.П-Я..
Видно от преписката по изпълнително
дело № 333/2019г. по описа на ЧСИ Д.П-Я., че съдебният изпълнител е изисквал
проучване на имуществото на длъжниците, като са
изисквани справки за регистрирани трудови договора, банкови сметки, вписвания,
отбелязвания и заличавания в Агенция по вписванията, такива за регистрирани
моторни превозни средства.
С постановлението за образуване на
изпълнителното дело от 13.02.2019г. е наложена възбрана върху собствен на
длъжника А.Т.И. поземлен имот и магазин, находящи се
в гр. Варна /л. 1 от изпълнителното дело/.
На 12.06.2019г. е наложен запор върху
трудовите възнаграждения на Н.а и секвестириумите
суми в банковата й сметки в конкретно посочени банки /л. 132/. На същата дата е
наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на ЕТ „А.Н.“ в „Алианц Банк България“ АД /л.
133/.
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния
акт.
Между страните не е спорно и се
установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице образувано
изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищцата, като
правоприемник на длъжника ЕТ „Алба-Х-Христо Н.“, има
качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „Ю.Б.“ АД на взискател.
С оглед въведените от ищцата
твърдения за погасяване на правото на пронудително
изпълнение, въпросът, който обосновава основателността на настоящия иск е
свързан единствено с института на погасителната давност и наличието на
основания за нейното спиране или прекъсване.
Между страните не се спори, че
изпълнителното производство е инициирано въз основа на издаден изпълнителен
лист, като спорното право, произтичащо от договор за банков кредит, е било
удостоверено като изпълняемо и безспорен дълг в
стабилизираната на 08.04.2013г. /предвид липсата на твърдения и данни за
подадено възражение по чл. 414 ГПК/ заповед № 569/28.01.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 942/2013г., по описа на
ВРС, 10-ти състав.
Съгласно нормата на чл. 110 ЗЗД исковете по
договора за кредит за вземания – главница и договорна лихва, представляваща
цената на кредитирането, се погасяват с общата петгодишно давност, а по
отношение на лихвата за забава давността е три години, съобразно правилото на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед действащата законодателна уредба относно
издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение,
съдът намира, че същата има правните последици на съдебно решение. Това е така,
тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение освен изпълнителна сила, има и
присъщите на съдебното решение последици – установително
действие, непререшаемост и стабилитет. След влизане в
сила на заповедта за изпълнение, се преклудират
всички възражения на длъжника, че вземането не съществува и не могат да бъдат
заявени с нов иск, извън извънредните способи по чл. 424 ГПК /за разлика от
исковете по чл. 252, 254 и 255 от ГПК /отм./ и в този смисъл разясненията
дадени в т. 14 от тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК не
намират приложение/.
Ето защото и разбирането на съда, че по отношение установеното с влязлата в
сила заповед за изпълнение вземане следва да намерят приложение правилата на
чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД, противно на становището на ищцата.
С оглед горното становище на съда относно
правните последици на влязлата в сила заповед, следва да се приеме, че
давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, от който
момент е започнала да тече нова давност, чийто срок е 5 години за всички
установени вземания.
Следващите спорни по делото въпроси са
свързани с въведените от ответника възражения за прекъсването и спирането на
давността и в частност кое задължително тълкуване следва да намери приложение –
това, дадено с тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС или на обявеното с това решение за изгубило действие
на ППВС № 3/18.10.1980г.
С решение № 170/17.09.2018г. на ВКС по гр.д.
№ 2382/2017г., ІVг.о., е прието, че извършената с т.
10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.10.1980г., поражда действие от
датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в цитираната
точка на тълкувателния акт разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящи към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. Това становище е обосновано със
задължението на органите на съдебната и изпълнителната власт да зачитат
задължителното тълкуване на правната норма и да я прилагат в този смисъл, като
това задължение отпада едва с отмяната им и не може да бъде изисквано от тях да
съобразяват действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. По
нататък е прието, че макар задължителната сила на тълкувателните актова, да не
поражда такова задължително действие по отношение на другите правни субекти,
последните макар и да не са адресати на тази задължителна сила, могат да
изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях и ако не сторят
това имат възможност да оспорват взетите от съответния орган решения по
установения за това ред. Така застъпеното становище, макар и в решение, което
не представлява задължителна съдебна практика според чл. 290, ал. 3 ГПК,
напълно се споделя от настоящия състав.
Или, за да се даде отговор на въпроса кой
тълкувателен акт следва да бъде приложен, на изследване подлежи момента на
прекратяване на изпълнителното производство.
Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са уредени с нормата на чл. 433 ГПК, като според т. 8 такова е
бездействието на взискателя, който в течение на две
години не е поискал извършването на изпълнителни действия.
В настоящия случай с образуването на
изпълнително дело № 166/2013г., взискателят е
отправил към съдебния изпълнител искане освен за проучване имуществото на
длъжника, така и предприемане на съответни изпълнителни действия. Такива от
страна на съдебния изпълнител са предприети на 13.03.2013г., на която дата е
наложен запор върху дружествени дялове на Х.В.Н. в „Екстра уиндоу“
ООД и възбрана върху собствени на Н. и ищцата недвижими имоти. Последващо на 19.04.2013г. е извършен опис на възбранените имоти. Не може да се приеме за действие в
рамките на предвиден в закона изпълнителен способ сезирането на съдебния изпълнител
с искане за вдигане на наложения запор на дружествени дялове, противно на
схващането на ответника. С оглед това и съдът приема, че последното извършено
валидно изпълнително действие е това на 19.04.2013г., от който момент следва да
бъде преценяван и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Последователно в доктрината и в съдебната
практика /тълкувателно решение № 47/01.04.1965г. по гр.д. № 23/1965г. на ОСГК
на ВС, т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемция“ настъпва по
силата на закона, поради което и не е необходимо изтичането на този срок да
бъде констатиран с изричен акт на съдебния изпълнител.
Съобразно горното тълкуване на нормата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се приеме, че изпълнително дело № 166/2013г. е
прекратено на 19.04.2015г., или преди постановяване на тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Следователно приложение в настоящия казус следва да намерят постановките
на ППВС № 3/18.10.1980г., според които след образуване на изпълнителното дело
при висящност на изпълнителния процес прекъсната вече
давност се спира. Или, за времето от образуване на изпълнително дело № 166/2013г.
до перемирането му, давност не е текла, като новата
такава е започнала да тече с прекратяване на изпълнителното производство –
19.04.2015г. От тази дата до наложената възбрана по изпълнително дело №
333/2019г. – 13.02.2019г., петгодишният давностен срок
не е изтекъл, респ. не е настъпил погасителният й ефект и към датата на
сезиране на съда с предявения отрицателен иск - 27.06.2019г.
По изложените съображения предявеният иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Въпреки отправеното искане в полза на
ответника не следва да бъдат присъждане разноски, предвид липсата на
представени доказателства за реално реализирани такива. Към молбата вх. №
72389/07.10.2019г. е представено копие от фактура № 4007/04.10.2019г., с която
е начислено възнаграждение в размер на 822.18 лева, платимо по сметка. Липсват
доказателства в полза на адвокатското дружество да е преведена горната сума. А
последното е задължително условие за присъждане на разноски, съобразно дадените
в т. 1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Т.Н.а, ЕГН **********,***, срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите, предмет на
принудително изпълнение по изп.дело № 20197110400333
по описа на ЧСИ Д.П-Я., рег. № 711 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано
въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 942/2013г. по описа на ВРС, а
именно: 2794.88 евро – просрочена главница по договор за банков кредит №
1305/26.10.2005г., 522.18 евро – договорна лихва за периода от 21.01.2012г. до
23.01.2013г., 40.68 евро – такса за периода от 10.10.2011г.
до 23.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2013г. до окончателното погасяване
на главницата, както и сумата от 535.76 лева – разноски по делото, от които
131.34 лева за държавна такса и 404.42 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: