Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря А.Я.,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 15725 по описа за 2015
година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „***” ЕАД, ЕИК ***, с
адрес: ***, срещу В.И.К., ЕГН **********, и В.Х.К., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД обективно
кумулативно съединени установителни искове за приемане за установено, че всеки
от ответниците дължи на ищеца по
½ от сумата 3008,41 лв. –
главница, формирана от следните суми: 2953,33 лв. - стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.06.2012 г. – м.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в ***, и сумата 55,08 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово
разпределение, и по ½ част от
сумата 651,58лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.07.2012 г. до 10.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
23.07.2015 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена Заповед №
8177/13.12.2014 г., поправена с
Разпореждане № 48139/13.11.2015 г., Разпореждане от 09.06.2016 г. и Заповед №
6701/30.10.2015 г. по ч.гр.д. № 13386/2015 г. на ВРС, XVI-ти състав.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от
водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли
да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца при разделна
отговорност /по ½ от всеки/ сумата 3008,41лв. – главница, формирана от
сумата 2953,33лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2012г. – м.04.2014г. и сумата 55,08лв. – стойност на топлинна енергия за
дялово разпределение, и сумата 651,58лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 31.07.2012г. до 10.07.2012г.
Ответниците В.И.К. и В.Х.К., са подали
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност
на исковите претенции. Оспорват между страните да е налице валидна облигационна
връзка по договор за продажба и доставка на топлинна енергия, по съображения,
че страни по договор №2434/01.10.2003г. са „ПМУ-София
С Определение № 3618/28.01.2016г. в
качеството на трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран „П.И.”
ООД, ***, който в срока за отговор изразява становище за основателност на
предявените искове.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът намира
от фактическа и правна страна следното:
От присъединеното ч.гр.д. № 13386/2015 г. е видно, че за процесните
суми по заявление на „***” ЕАД, ЕИК ***, е издадена Заповед №
8177/13.12.2014 г. по ч.гр.д. № 13292/2015 г., XVI състав, за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 48139/13.11.2015
г., Разпореждане от 09.06.2016 г. и Заповед № 6701/30.10.2015 г. срещу В.И.К.,
ЕГН **********, и В.Х.К., ЕГН **********, връчена на длъжниците на 09.11.2015
г., срещу която същите са депозирали възражения на 11.11.2015 г.
В предвидения в закона едномесечен срок
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си.
По така предявените искове ищецът
следва да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, а по иска за обезщетение за забава – изпадането на
ответника в забава за плащане на главния дълг.
В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задължението си за плащане.
По иска с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
От представения НА № 166, том I, рег. №
775, дело 114 от
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците, че нямат качеството на потребители на ел. енергия
поради липсата на сключен договор между страните, по следните съображения:
Няма спор, а и от доказателствата по
делото се установява, че сградата, в която се намира имота на ответниците е
топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение
считано от 01.10.2003 г. по силата на сключен договор между етажните
собственици и „ПМУ-София
След като сградата, в която се намира
имотът на ответниците е топлоснабдена при ищеца, съдът намира, че на основание
чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 153 ЗЕ последните имат качеството
на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от
същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане- по делото
са представени Общите условия, публикувани във в-к Пари на 23.12.2005г. и в-к
Дневник на 14.05.2008 г., действали през процения период.
За установяване факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният имот се намира в многоетажен блок,
който се обслужва от две абонатни станции, без данни да е прекъсвано
топлоподаването в имота. Експертизата е установила, че сумите за топлоенергия
са начислени в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени, разпределението на
топлоенергията е извършено въз основа на отчет на индивидуалните разпределители,
като разпределението и определянето на
припадащия се на имота дял от
топлоенергията отдадена за сградна инсталация, е извършено съобразно
отопляемия обем на жилището на ответника и в съответствие с нормативната уредба.
Технологичните разходи на топлоенергията в абонатната станция на процесната
сграда са начислявани за сметка на ищеца, а монтираният в абонатната станция
общ топломер е преминал изискуемите метрологични проверки. Суми за мощност не
са начислявани. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че
заключението на вещото лице по назначената СТЕ не следва да бъде кредитирано,
тъй като е изготвено на база представени от ищеца и третото лице помагач
документи и без да е извършено посещение на място, по следните съображения: Ответникът
не е изложил твърдения и представил доказателства, че радиаторите в жилището са
премахнати или направил други възражения, налагащи оглед от експерта на място.
Същевременно, доколкото цената на топлинната енергия винаги се заплаща след
потребяването й, отчитането на потребеното количество се извършва на база
съхранените у доставчика и топлинния счетоводител данни. От друга страна,
експертизата е изготвена на база извлечения от счетоводството на ищеца, за
което няма спор, че е редовно водено и като са взети предвид показанията от
извършения отчет на уреди, отразени в протоколи, подписани от представител на
ответниците /л.82-83/.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и представеното извлечение от
сметките на ищеца, се установява, че задължението на ответниците за процесния
период за главница е в общ размер 2072,82 лв., от която 2036,10 лв. – за
незаплатена топлинна енергия и 36,72 лв. – за дялово разпределение.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, че заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза не
следва да бъде кредитирано, тъй като на вещото лице не са представени фактури,
информацията била едностранно изготвена от ищеца и получена от вещото лице по
ненадлежен начин. В тази връзка вещото лице заяви, че е работило въз основа на
справки и извлечения от сметки, които е получило по електронен път от
дружеството по имейла за кореспонденция с вещите лица. Следва да се отбележи
също така, че в случай, че документите са изпратени от неоправомощено лице,
възражението може да бъде направено от страната, от чието име се придава вид да
изхожда информацията, но не и от насрещната страна. Обстоятелството, че ищцовото
дружество не е предоставило на вещото лице отделните фактури също не е
основание заключението да не бъде кредитирано. Издаването на фактурата нито
поражда задължението за топлинна енергия, нито липсата й освобождава
потребителя от задължението за плащане. От друга страна, заключението е изготвено
на база извлечението от сметката по партидата за процесния обект на
потребление, чието отражение на хартиен
носител са именно отделните фактури.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявеният иск за главница следва да бъде уважен в изчисления от вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза размер. Разликата между
претендираните от ищцовото дружество суми и изчислените от вешото лице, според
поясненото от вещото лице М. се дължи на начислените такси за топлинно
счетоводство. Съдът намира, че доколкото последните не се дължат като цена на
доставена топлоенергия, на което основание е предявен установителния иск, а на
основание други факти, които не са заявени с исковата молба, поради което и не подлежат
на установяване в настоящето производство, в тази част предявеният иск е
неоснователен.
Ответниците не твърдят да са погасили
задълженията си чрез плащане, поради което и искът за главница е основателен за
сумата в общ размер 2072,82 лв., от която 2036,10 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.06.2012 г. – м.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр***, и 36,72 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово
разпределение, а за разликата над тези суми до претендирания размер 3008,41лв.
– главница, от която 2953,33 лв. - стойност на доставена топлинна енергия и
55,08 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово разпределение, искът следва да се отхвърли.
Като последица от уважаване
на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва от
депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В чл. 33, ал.2 от Общите условия от
Според
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза дължимата
лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 23.07.2015 г. е
в размер на 392,34 лв. Макар посочената стойност да е изчислена до 23.07.2015
г. /поради некоректно поставената задача/, вместо до 10.07.2015 г., какъвто е
крайният период, за който е предявен искът, това не се отразява на размера на
дължимото обезщетение за забава, тъй като лихвата се начислява върху всяка
отделна падежирала фактура, а разликата в периода на забава по всяка от тях е
само 13 дни, поради което изчислено с продукт на Апис-Финанси, обезщетението за
забава от падежа на всяка фактура до 10.07.2015 г. отново възлиза на сумата 392,34
лв.
С оглед изложеното, искът следва да
бъде уважен за сумата 392,34 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния претендира размер от 651,58лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2012 г. до
10.07.2015 г.
Тъй
като ответниците отговарят за вземанията за главница и лихва съобразно квотата
си в съсобствеността, всеки от тях дължи по ½ от посочените вземания.
По разноските:
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът
следва да се произнесе по сторените от страните разноските в заповедното и
исковото производство.
Съобразно
изхода на спора правно на разноски имат и двете страни. За заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер 73,20 лв. – държавна такса и 486,20 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от
исковете следва да му бъде присъдена
сумата 376,78 лв. За исковото производство ищецът е сторил разноски в общ
размер 883,34 лв., /486,20 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 250,00 лв. –
депозити за вещи лица и 147,14 лв. – държавна такса/, от които съразмерно на
уважената част на исковете в общ размер 2465,16лв. следва да му бъде присъдена
сумата 594,97 лв.
В заповедното производство ответниците
не са доказали извършени разноски, а според представения списък и доказателства
за извършвани разноски за исковото те са в размер 600,00 лв. – за адвокатксо
възнаграждение и 50,00 лв. – депозит на вещо лице. По възражението за
прекомерно, направено от ищеца с писмена молба по хода на делото, съдът намира,
че доколкото възнаграждението е уговорено за представителството на двамата
ответници същото не е прекомерно, поради не са налице основания за редуцирането
му. С оглед изложеното, съразмено на отхвърлената част от исковете в размер
1194,83 лв., на ответниците следва да бъде присъдена сумата 212,20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.И.К., ЕГН **********, и В.Х.К., ЕГН **********, двамата с адрес:
***, ДЪЛЖАТ на „***” ЕАД, ЕИК ***, с
адрес: ***, по ½ от сумата 2072,82
лв. /две хиляди седемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ - главница,
формирана, както следва: 2036,10 лв. – стойност на доставена топлинна енергия
за периода м.06.2012 г. – м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, и
36,72 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово разпределение, и по
½ от сумата 392,34 лв. /триста деветдесет и два лева и тридесет и четири
стотинки/ - обезщетение за забава за периода 31.07.2012 г. до 10.07.2015
г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.07.2015 г. до окончателното му изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 8177/13.12.2014 г.,
поправена с Разпореждане № 48139/13.11.2015 г., Разпореждане от
09.06.2016 г. и Заповед № 6701/30.10.2015 г. по ч.гр.д. № 13386/2015 г. на ВРС,
XVI-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 2072,82 лв. до 3008,41 лв. и иска за
лихва за разликата над 392,34 лв. до 651,58лв.,
на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
осъжда В.И.К., ЕГН **********,
и В.Х.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатЯТ на „***” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, сумата 376,78 лв. /триста седемдесет и шест
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 8 ГПК.
осъжда В.И.К., ЕГН **********,
и В.Х.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатЯТ на „***” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, сумата 594,97 лв. /петстотин деветдесет и
четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за исковото
производство, на осн. чл.78, ал.1, вр.
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, да заплати на В.И.К.,
ЕГН **********, и В.Х.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата
212,20 лв. /двеста и дванадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща
разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Решението
е постановено при участието на „П.И.” ООД, *** като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: