РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 16.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА,
VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна /ВОП/ ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и при секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия ПЕЛОВСКИ кас. адм. нак.
дело № 346/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Аминистративнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от С.Т.Г., ЕГН **********, депозирана
чрез адв. А.Д., срещу Решение № 24 от 10.01.2022 г., постановено по АНД №
20213110203953, по описа на РС-Варна за 2021 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0445-000691/09.01.2020 г. на Началника на група
към ОД на МВР - Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С решението са присъдени
разноски в полза на ОД на МВР- Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение,
поради абсолютно нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По
конкретно, на първо място, се счита, че не са обсъдени в голяма част изложените
в съдебно заседание доводи, а РС-Варна, е изградил решението си едностранчиво.
Мотивира твърдения за неизяснена фактическа обстановка, както недоказаност на
деянието, за което е ангажирана отговорността. На следващо място касаторът релевира
доводи, че нито в съдебното решение, нито в НП, не е аргументирано значението на
записаното „преднамерено извежда МПС извън контрол“, „презавиване“ и т.н.,
поради което не може да разберат точните правни рамки на обвинението, което му
е вменено. Счита се, че не става ясно на базата на кои факти и обстоятелства
съдът е формирал своето вътрешно убеждение и е приел извършване на нарушение,
както и какво деяние е извършил, за да бъде квалифицирано като нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП. Посочва, че от събраните по делото доказателства по безспорен
и категоричен начин се е установява, че касаторът е управлявал лек автомобил „П.“
с рег. № ***, а ноторно известен факт е, че този автомобил е с предно
предаване, поради което с него не може да се прави „дрифт“. Сочи, че събраните
в съдебно заседание свидетелски показания са съвсем лаконични и по никакъв
начин не конкретизирали изпълненото деяние така, както е посочено в НП. Счита,
че има абсолютно нарушение на материалния закон, както и че съдът не може да
изменя основанието за налагане на административно наказание в случаите, в които
АНО неправилно е приложил материалния закон, като и е допуснал съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство. В обобщение
счита, че не са събрани доказателства, обосноваващи признаци на нарушението от обективна
и субективна страна. По изложените основания сезира касационната инстанция с
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата
незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответната страна - Началника на група към ОД на МВР - Варна, редовно
призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 6033/13.04.2022
г., чрез старши юрисконсулт К.Л.А., оспорва касационната жалба. По съществото
на спора счита, че РС-Варна, е постановил решението при пълно и всестранно
установяване на относимите по делото факти, като е обсъдил всички
доказателства. Отправя искане за оставяне в сила на решението на РС-Варна, с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП счита, че решението на РС-Варна, е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред РС-Варна, е образувано по жалба на С.Т.Г., ЕГН **********,
депозирана чрез адв. А.Д., против Наказателно постановление № 19-0445-000691/09.01.2020
г. на Началника на група към ОД на МВР - Варна, с което на касатора за
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са
наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
РС-Варна, е приел от фактическа страна следното:
Съставен е АУАН, серия GA, №
81226/26.11.2019 год., затова, че на същата дата - 26.11.2019 год., в 10,37
часа в гр.Игнатиево, на кръстовището с ул. „***” и ул. „***”, в посока с. Припек,
жалбоподателя управлява лек автомобил „ П.” с рег. № ***, собственост на П.Т.С.с
ЕГН **********,*** извършва рязка маневра, дърпайки ръчната спирачка, като
преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки
загуба на управление на задни гуми /дрифт/ и автомобилът променя посоката на
движение към гр.Аксаково, като използва ул. „***“ до кръстовището с ул. „***“,
отворена за обществено ползване за други цели – нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Актът бил съставен и предявен на
жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.
В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът разпитал
актосъставителя и свидетеля, вписан в АУАН, като възприел показанията им за
конкретни в достатъчна степен, за да послужат при изграждане на изводите му.
Гореописаните доказателства съдът приел като последователни, взаимно обвързани
и непротиворечиви.
За да потвърди санкцията, въззивният съд приел от правна страна: че НП и
съставеният АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН; че е спазено от АНО изискването на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, а именно в
наказателното постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение; че вмененото във вина на нарушителя
нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво се защитава; че наложените наказания са
индивидуализирани, както и че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. По приложението на материалния закон
районният съд приема за доказано от субективна и обективна страна, че с
действията си Г. е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 ЗДвП водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Предвид това, намира, че нарушението не разкрива белезите на „маловажно“ такова
и правилно отговорността на касатора е ангажирана по чл. 175а, ал. 2,
предложение трето ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер.
Касационният съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна, по следните съображения:
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен
съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за
необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния закон, се
явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, но са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната
жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното
решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. РС-Варна,
е извършил цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.
Противно на изложеното в касационната жалба, изрично е обсъдил доводите на
страните, както и тези, изложени във въззивната жалба. В мотивите към решението
е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби.
Изложените от РС-Варна мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.
221, ал. 1, изр. 2 АПК. Не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза.
Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от
решаващия състав на РС-Варна, като е мотивирано, че намира същите за
непротиворечиви и логични, кореспондиращи с останалите писмени доказателства
приложени по преписката и по делото. Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд, относно липсата както на вътрешно противоречие, така и на
противоречие между свидетелските показания на двамата служители.
Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното
решение е постановено и при спазване на материалния закон. Правилно РС-Варна, е
ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с
доказателствата по делото извод за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не
се установяват наведените с жалбата касационни основания.
С оглед изхода на
спора, следва в полза на ОД на МВР-Варна
да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във
връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 939 от 24.11.2021 г. на
ВРС, постановено по АНД № 20213110203953 по описа на РС-Варна за 2021 г.
ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН **********,*** сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.