РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204442 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК *** чрез
управителя Вълеслав Илиев против наказателно постановление №
595625-F622110/26.08.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” –
Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 на МФ вр. чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. пар. 75, ал. 6 от ПЗР на
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г. на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. АУАН не бил
връчен на нарушителя. Дружеството не било субект на нарушението като имало сключен
договор за абонаментно техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство със
„***“ ЕООД и актуализацията на фърмуера на ФУ било извършено на 17.05.2021г. поради
пандемичната обстановка в страната. Не било преценено дали в случая не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Д.-К.,
която поддържа жалбата, моли за отмяна на НП, претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т., която оспорва
жалбата, претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване като жалба е
подадена на 20.09.2021г., а НП е връчено на 13.09.2021г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
На 17.05.2021г. св. Д.А. заедно със свои колеги извършили проверка на обект, намиращ
се в гр. Бургас, ул. Оборище № 88 като била извършена контролна покупка и бил издаден
фискален касов бон като бил изведен КЛЕН и се установило, че фърмуера не бил обновен,
1
касовият апарат бил приключван ръчно. На 05.08.2021г. св. А. съставила АУАН срещу
„***“ ЕООД за това, че в 12:42 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла
на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин втора употреба, находящ се в гр.Бургас, ***,
стопанисван от „***” ЕООД при проверка е извършена контролна покупка преди
легитимация от органите по приходите, за което бил издаден фискален бон №
000276/17.05.2021г. от инсталираното в обекта фискално устройство (ФУ) модел, DAISY
PERFECT S 01 с индивидуален номер на фискалното устройство DY471210 и индивидуален
номер на фискалната памет 36629246, регистрирано в НАП с потвърждение № 4190300 от
дата 19.05.2019 г.
След извеждане на КЛЕН от 12.05.2021г. до 17.05.2021г. се установило, че ФУ не
генерира автоматично дневни финансови отчети, поради необновена версия на фърмуера, за
което се налагало извода, че ФУ не отговаря на функционалните изисквания, визирани в
Приложение № 1, тъй като същото по смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118,
ал, 4, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлявало одобрен тип ФУ, независимо, че е
одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология и е вписано в публичния регистър
по чл. 10, ал. 9 от наредбата. За да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следвало
кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с издадено
свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря на
техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
Във функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към чл.
8, ал. 1, т. 1, в раздел I „Общи функционални изисквания към фискалните устройства“, в т. 2
е посочено, че ФУ следва да осигурява отчитане на реализираните обороти дневно, месечно
и годишно. В т. 1 е посочено, че ФУ следва да имат разработен фърмуер изпълняващ
стандартни касови функции за регистриране на търговски операции при продажба на стоки
и услуги, управление на печата и управление на записа на данни във фискалната памет (ФП)
и КЛЕН според изискванията на наредбата. В чл. 39, ал. 1 от наредбата е регламентирано
изискването към фискалните устройства за автоматично генериране на пълни дневни
финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН, с което задълженото
лице нарушило чл. 8, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. пар. 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г.
АУАН е съставен на 05.08 и връчен на управителя на дружеството на 09.08.2021г. на
място в търговския обект.
АНО е възприел констатациите и фактите описани в АУАН и е издал обжалваното
наказателно постановление.
Видно от представения договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати
с фискална памет, съгласно Наредба Н-18/13.12.2006г. дружеството жалбоподател е
възложило техническото обслужване на фискалното устройство в периода, за който е била
извършена проверка, а именно от 15.05.2021г. като е издадено свидетелство за регистрация
на фискалното устройство от 17.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, които взаимно се допълват и са
непротиворечиви.
Съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съдът не намира, че е допуснато нарушение с това, че
АУАН е съставен без да е присъствал представител на дружеството. Видно е, че АУАН е
съставен по-рано, но е бил надлежно предявен на представител на „***“ ЕООД и същият е
запознат с повдигнатото обвинение като е могъл своевременно да организира защитата си.
2
Не са касае за нарушение, което да е съществено и да е довело до ограничаване на правото
на защита на лицето.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Според чл.8, ал.1 от Наредбата,
фискалните устройства трябва да отговарят на 1. функционалните изисквания съгласно
приложение № 1 и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2. Във
функционалните изисквания към фискалното устройство, регламентирани в Приложение
№1, в раздел I „Общи функционални изисквания към фискалните устройства“, в т.2 „Да
осигуряват отчитане на реализираните обороти дневно, месечно и годишно в съответствие
със Закона за счетоводството и общо и по данъчни групи според вида на продажбите
съгласно ЗДДС“, като в т.1 се посочва, че следва ФУ да има разработен фърмуер, който да
осигурява тази възможност. В случая наказващият орган е посочил, че не са спазени
функционалните изисквания, изразяващи се в необновена версия на фърмуера, която не дава
възможност да се генерират/отпечатват автоматично дневни финансови отчети. Според чл.8,
ал.2 от наредбата, фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за
одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Посочените предпоставки следва кумулативно да са налице, поради което наличието на
свидетелство за одобрен тип не е достатъчно, за да се направи извод, че фискалното
устройство е от одобрен тип, поради несъответствие с функционалните изисквания.
При извършената проверка органите по приходите са установили нарушение касаещо
използването на фискално устройство, което не отговаря на общите технически и
функционални изисквания и затова е налице нарушение на Наредба Н-18/2006г., поради
което е ангажирана отговорността му. Правилно са посочени нарушените разпоредби,
субектът на отговорността, както и приложимата санкционна норма, но съдът счита, че
неправилно е определен размерът на имуществената санкция.
В чл. 27 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай административнонаказващият орган
(АНО) е определил имуществена санкция в размер на 2000 лева. Настоящият съдебен състав
намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в съответния размер - 2000
лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият
орган няма задължение при първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над
минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В случая
такива липсват. Съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение. Липсват
данни жалбоподателят да е бил санкциониран за такова нарушение, както и да са произтекли
вредни последици от деянието. При извършване на контролна покупка е бил издаден
3
фискален касов бон, а отделно от това фискалното устройство е било приключвано ръчно и
не се касае за укриване на информация от контролните органи. Видно е, че в проверявания
период е бил сключен договор за сервизно обслужване.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи
обстоятелства, поради което наложената санкция в размер на 2000 лева е несправедлива, тъй
като не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние. Ето защо
съдът намира, че с намаляване на санкцията до минимален размер от 500 лева ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Следва да се посочи, че не се споделя възражението, че е налице маловажен случай,
тъй като в случая не са налице такива обстоятелства, които в своята съвкупност да водят до
много ниска степен на обществена опасност. Деянието не се отличава от други нарушения
от този вид, поради което и приложение не могат да намерят правилата на маловажен
случай.
По делото се претендира заплащане на разноски като предвид изменение на
наказателното постановление право на разноски имат и двете страни съобразно уважената
част. Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично
претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за
ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е
определен размера на наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което
се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради
това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална
възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по
съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на
Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. №
8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н.
д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020
г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново; Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново и др.). Жалбоподателят претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева като съгласно представения договор за
правна защита и съдействие л. 35 възнаграждението е платено. Съразмерно на уважената
част следва да му се присъди сума в размер на 277,50 лева. На АНО следва да се присъдят
разноски съразмерно потвърдената част от НП. На АНО се определят разноски на основание
чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 150 лева като
следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а именно 37,50 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 595625-F622110/26.08.2021г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-
18/2006 на МФ вр. чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. пар. 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18/2006г. на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРЪТ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ ОТ 2000 /две хиляди/
ЛЕВА НА 500 /петстотин/ ЛЕВА.
4
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Национална Агенция за приходите
разноски в размер на 37,50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД ЕИК ***
сумата в размер на 277,50 лв. (двеста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) за
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.М.
5