№ 15623
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110150516 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети юли две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.ева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 50516 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес:
С*********а-П., с ЕГН **********, от гр. **************, за осъждане на ответницата да
плати на ищеца сумата от 1 700 лв., представляваща платена от ищеца на ответницата без
основание сума, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат на извършени от ответницата неправомерни
действия, изразяващи се в затаяване на неистина пред органите на досъдебното
производство и пред съда, че е получила дадени от нея пари, както и че е получила без
основание и друга сума, като вследствие на нейна жалба ищецът е бил привлечен като
обвиняем на 31.08.2012 г. с постановление на прокурора, като производството е продължило
почти десет години и впоследствие ищецът е бил оправдан, претендира направените по
делото разноски.
В исковата молба и в допълнителните молба ищецът, и чрез процесуалния си
представител, твърди, че през 2010 г. ответницата депозирала жалба срещу ищеца, че
същият я е измамил и й дължи сумата от 8 000 лв. На 15.06.2011 г. ищецът бил разпитан като
свидетел по ДП № ЗМ5495/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 47716/2010 г. по описа на
СРП. Впоследствие бил изготвен обвинителен акт, внесен в съда, за извършено
престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, по който било образувано НОХД
№ 19876/2012 г. по описа на СРС, 12 състав. На ищеца била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, отменена на 06.06.2017 г. В хода на производството била назначена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установило, че ответницата дължала
на ищеца сума от 1 700 лв. По време на производството и пред съда ответницата укривала
истината. С Присъда № 157012 от 22.07.2020 г. по НОХД № 19876/2012 г. по описа на СРС,
12 състав, ищецът бил оправдан. В резултат на протест на СРП, било образувано ВНОХД №
4219/2020 г. по описа на СГС, 15 състав, по което съдът върнал делото на СРС. Пред СРС
било образувано НОХД № 4134/2021 г. по описа на СРС, 8 състав, по което ответницата
продължила да го набеждава в извършване на престъпление. С присъда от 08.12.2021 г. по
НОХД № 4134/2021 г. по описа на СРС, 8 състав, ищецът отново бил оправдан по всички
повдигнати обвинения. Присъдата отново била протестирана пред СГС, по повод на който
протест било образувано ВНОХД № 960/2022 г. по описа на СГС, 9 състав, като
впоследствие протестът бил оттеглен. С действията си ответницата нанесла на ищеца вреди
в размер на 1 700 лв. и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания. Също така се излагат съображения, че между страните имало сключен договор,
по силата на който ищецът следвало да намери работа в чужбина на ответницата, за което
последната следвало да заплати сумата от 15 000 лв. Ответницата заплатила авансово сумата
2
от 8 000 лв. Поради неизпълнение на задължението от страна на ищецът, същият
възстановил получената сума, но по грешка заплатил по-голяма от получената с 1 700 лв.,
която била платена без основание. Излага подробни съображения, претендира направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли съда да уважи
предявените искови претенции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответницата М. М. П., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва исковата претенция за неоснователно обогатяване като неуточнена,
при непосочване на начина на плащане на претендираната сума. Прави възражение за
погасителна давност, като сочи, че не са налице основания за прекъсване на давността.
Оспорва и предявената искова претенция за непозволено увреждане, поради липса на
предпоставките за претендиране на обезщетение. Сочи, че подаването на жалба или сигнал
до прокуратурата, както и даването на свидетелски показания в рамките на наказателния
процес, не може да се квалифицира като неправомерно или вредоносно действие, а в случай,
че ищецът е претърпял такива, то следва да се търси отговорността по реда на ЗОДОВ.
Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата молба, поддържа отговора. По делото е депозирано становище по съществото на
спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД и чл. 52 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Присъда № 157012 от 22.07.2020 г. по НОХД №
19876/2012 г. по описа на СРС, 12 състав, се установява, че съдът е признал Г. Б. Д. за
невиновен в това, че за периода от 08.11.2009 г. в гр. Бургас с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Венцислав Альошов Топчиев и у М.
М. Димова, като им обещал, че ще им предостави работа в гр. Лос Анжелис, САЩ, където
ще се грижат за дядо му, като за тази цел ще организира интервюта в посолството на САЩ
за получаване на визи, и с това на 11.11.2009 г. в гр. София причинил на М. М. Димова
имотна вреда в размер на 8 000 лв., като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, след като бил осъждан по НОХД № 730/2006 г. по описа на РС – Асеновград,
НОХД № 5120/2005 г., НОХД № 3728/2004 г., НОХД № 9235/2006 г., всички по описа на
СРС, НОХД № 280/2005 г. по описа на РС – Ботевград и НОХД № 125/2007 г. по описа на РС
– Карлово – в сила от 07.09.2006 г., като му е определено едно общо наказание от 2 години и
3
4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначално строг режим и
по НОХД № 7030/2006 г. по описа на СРС – в сила от 06.02.2008 г., като му е наложено
наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначално
строг режим, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал в изтърпяването на
престъпление по чл. 211, във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК.
От постъпилата по делото справка от СРС, 12 състав, се установява, че НОХД №
19876/2012 г. по описа на СРС, 12 състав, с решение на СГС е било върнато за ново
разглеждане на друг състав и под друг номер, а именно: НОХД № 4134/2021 г. по описа на
СРС, 8 състав.
От представения заверен препис от Присъда № 20220413 от 08.12.2021 г. по НОХД №
4134/2021 г. по описа на СРС, 8 състав, се установява, че съдът е признал Г. Б. Д. за
невиновен в това, че на 08.11.2009 г. в гр. Бургас с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у Венцислав Альошов Топчиев и у М. М. Димова, като й
обещал, че ще им уреди работа в Лос Анжелис – САЩ, където да гледа дядо му, както и че
ще организира интервюта в посолството на САЩ, както и че е необходимо да платят
гаранция за издаване на виза за САЩ, като с това на 11.11.2009 г. в гр. София е причинил
имотна вреда в размер на 8 000 лв. на М. М. Димова, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК,
както следва: по НОХД № 730/2006 г. по описа на РС – Асеновград, НОХД № 5120/2005 г.,
НОХД № 3728/2004 г., НОХД № 9235/2006 г., всички по описа на СРС, НОХД № 280/2005 г.
по описа на РС – Ботевград и НОХД № 125/2007 г. по описа на РС – Карлово – в сила от
07.09.2006 г., по което му е определено едно общо наказание от 2 години и 4 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначално строг режим; по НОХД
№ 7030/2006 г. по описа на СРС – в сила от 06.02.2008 г., по което му е наложено наказание
от 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначално общ
режим, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал в изтърпяването на
престъпление по чл. 211, във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК. Присъдата е влязла в сила на 09.04.2022 г.
Като доказателства по делото са приети заверени преписи от протоколи от съдебни
заседания по НОХД № 19876/2012 г. по описа на СРС, 12 състав, както и заверен препис от
съдебно-икономическата експертиза, изготвена по ДП ЗМ № 5495/2010 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че с Присъда № 20220413 от 08.12.2021 г. по
НОХД № 4134/2021 г. по описа на СРС, 8 състав, ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение, като присъдата е влязла в сила на 09.04.2022 г.
4
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че в дадените показания от ответницата по
досъдебното производство, отразени в Протокол за разпит на свидетел от 03.06.2011 г.,
сумата от 8 000 лв., която дали на Г. Д., била преведена по негова банкова сметка. Към
момента на разпита ответницата е заявила, че Г. Д. върнал сумата от общо 6 000 лв. и дължал
остатъка от 2 000 лв. Разпитана на 06.06.2017 г. ответницата, в качеството й на свидетел по
НОХД № 19876/2012 г. по описа на СРС, 12 състав, същата е заявила, че са останали 6 000
лв., които не са възстановени, а са възстановени само 3 000 лв. От представения заверен
препис от съдебно-икономическа експертиза, изготвена по ДП ЗМ № 5495/2010 г. по писа на
СРП се установява, че на 11.11.2009 г. ответницата е наредила по сметка на ищеца сумата от
8 000 лв., като Г. Д. върнал сумата от 6 000 лв. и към датата на деянието размерът на
нанесената щета е 2 000 лв.
От приетата по делото присъда по НОХД № 4134/2021 г. по описа на СРС, 8 състав,
както и от мотивите към нея, безспорно се установява, че стойността на въведената в
обвинението вреда е в размер на 8 000 лв. и сумата е била възстановена. За съда се налага
извод, че паричната сума, която ищецът е възстановил на ответницата е в размер на 8 000 лв.
По делото, съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК
ищецът не доказа извършено разместване на блага в имуществените сфери на страните, по
силата на което тя е обедняла със сумата от 1 700 лв., съответно че ответницата се е
обогатила с посочената сума в резултат на извършено от ищеца възстановяване на парични
суми по повод на образуваното наказателно производство. Ищецът не доказа твърденията
си за извършено плащане на процесната сума. Ето защо за съда се налага извод, че ищецът
не доказа твърденията си и исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи
елементите от фактическия състав на деликта, а именно: извършени от ответницата
действия, които са причинили вреди на ищеца, претърпени от ищеца вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите събития и причинените
вреди.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява, че на ответницата е давала показания в наказателното производство по повод
5
повдигнато обвинение срещу ищеца, като продължителността на наказателното
производство е в резултат на връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Показанията, дадени от ответницата, в качеството й на свидетел
по делото, са били преценени от решаващия орган, и в резултат на събраните по делото
доказателства съдът е постановил оправдателна присъда. За съда се налага извод, че ищецът,
съобразно с разпределената доказателствена тежест не доказа по безспорен и несъмнен
начин, че именно ответницата е причинила продължаването на производството по делото
твърдения срок от време. Следва да се отбележи, че към месец февруари 2012 г. вещо лице,
назначено от разследващия орган, е определило стойността на нанесените щети към датата
на деянието в размер на 2 000 лв., а към момента на постановяване на присъдата от
08.12.2021 г. съдът е констатирал възстановяване на сумата, което е отчетено при
постановяване на оправдателната присъда. В случай че ищецът реално е претърпял вреди в
резултат на продължително съдопроизводство, за него остава открита възможността да търси
обезщетение по реда на ЗОДОВ. Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа извършване на
действия от страна на ответницата, които да доведат до увреждането му.
В хода на делото ищецът не установи и вина на делинквента. По делото не бяха
събрани безспорни доказателства, установяващи умисъл, нито пък такива, установяващи
наличие втората форма на вината – небрежност. За съда се налага извод, че ответницата не е
действала виновно, за да бъде ангажирана отговорността й. Напротив извършените от
ответницата действия са били предприети в защита на нейно право.
Предпоставка за уважаване на иска е кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на деликта, което не беше установено по безспорен начин пред
настоящата инстанция. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената
искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 900 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от Г. Б. Д., с ЕГН **********, със съдебен
6
адрес: гр. ***************** адв. Х. В., против М. М. *************П., с ЕГН **********,
от гр. **************, за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 1 700 лв.
/хиляда и седемстотин лева/, представляваща платена от ищеца на ответницата без
основание сума, както и сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на извършени от ответницата
неправомерни действия, изразяващи се в затаяване на неистина пред органите на
досъдебното производство и пред съда, че е получила дадени от нея пари, както и че е
получила без основание и друга сума, като вследствие на нейна жалба ищецът е бил
привлечен като обвиняем на 31.08.2012 г. с постановление на прокурора, като
производството е продължило почти десет години и впоследствие ищецът е бил оправдан.
ОСЪЖДА Г. Б. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***************** адв.
Х. В., ДА ЗАПЛАТИ на М. М. *************П., с ЕГН **********, от гр. **************,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7