Номер 35115.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100501687 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът „ПРЕМИЕР ГРУП“ ООД, редовно призован, представлява се от адв. Н. С. ,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна П. М. П. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. К. и
адв. Х., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на „Премиер груп“ООД, чрез
пълномощника адв.Н.С.- ВАК срещу решение № 1295/11.03.2020г., постановено по гр.д. №
6708/19 г. на ВРС,с което е уважен предявеният от П. М. П. иск с правно основание чл.213,
ал.2 КТ и въззивникът е осъден да му заплати сумата от 23072,09 лв., представляваща
обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода м.01.2019 г. – м.04.2019 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Счита се, решението е
1
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие с
материалния закон. Излага се, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ с ищеца е сключен трудов договор със 6-
месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя с трудово възнаграждение –
1000 лв. и място на работа гр.Варна. В последствие с допълнително споразумение от
19.11.2018 г. е променено мястото на работа и трудовото възнаграждение за периода на
командироване в Норвегия. След завръщането на работника в България в периода
02.01.2019 г.-18.02.2019 г., той многократно е разговарял с представители на работодателя,
била му е предлагана работа, представяни му са за подпис актове и заповед за прекратяване
на правоотношението, които той е отказал да подпише. Жалбоподателят счита, че трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 18.02.2019 г. – датата на връчване на заповедта за
уволнение и отказа от страна на работника да я получи. Предвид установеното
недобросъвестно изпълнение на задължения от страна на работника за изпълняване на
законни нареждания на работодателя и получаване на писмени документи, свързани с ТПО,
не е налице недопускане до работа, поради което и не е възникнало право на обезщетение по
реда на чл.213, ал.2 КТ. Не е налице основание за заплащане на посоченото обезщетение,
тъй като ищецът не е бил възпрепятстван да се явява на работното си място – офиса на
работодателя в гр.Варна. Задължаването на работодателя да изпрати работника на работа в
Норвегия, не може да се тълкува като абсолютно задължение за осигуряване на работа там
за целия срок на споразумението и е в противоречие с правото на работодателя да
организира самостоятелно производствения процес и преценката му относно използването
на наетите работници и служители. Излага също, че при командироване в рамките на
предоставяне на услуги е налице едностранна промяна на мястото на работа, извършена от
работодателя в рамките на съществуващото ТПО. По изложени подробно доводи и
съображения, без да навежда нови или нововъзникнали факти и доказателства моли
решението да се отмени като се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноските.
С писмен отговор, в срока по чл.263, ал.1 ГПТ въззиваемият П. М. П. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно,
като по подробно изложени доводи моли, същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.
Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата.
2
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната жалба и отмените
първоинстанционното решение. Моля да имате предвид, че няма спор, че е налице
командироване при условията на цитираната наредба в рамките на предоставена услуга.
Това, че според тази наредба престоят на командирования в страна членка на ЕС следва да
се оформи с допълнително споразумение не променя характера на командироването при
което е налице промяна местоположението на работното място и тъй като срокът е повече
от 30 дни е със съгласието на работника. Предоставя се възможност на работодателя да
прекъсва срокът на командировката, без да е обвързан със срока на допълнителното
споразумение, доколкото не е срок касаеш времетраенето на трудовото правоотношение, а
времетраенето на промяната на работното място. Считам, че след като командировката е
била прекратена в края на 2018 г. не следва да се плащат възнаграждения за целия срок на
допълнителното споразумение. Този срок не е този, определен като времетраене на
трудовото правоотношение, а на промяната на работното място. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски.
АДВ. Х.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и ни присъдите разноски.
Наведени са оплаквания, че съдът не е ценил правилно фактическата обстановка по делото
като съобразява, че трудовият договор е прекратен на 18.02.2019 г., когато е връчена
заповедта за уволнение и той е отказал да я получи. Твърди се, че това е недобросъвестно
поведение на ищеца, поради което не следва да черпи права от това. Твърди се и че не са
налице основания за заплащане на обезщетение, тъй като ищецът не е бил възпрепятстван да
се явява на работа в гр. Варна. Тези възражения са нововъведени и за тях е налице
процесуална преклузия. Относно наведеното днес твърдение, след като Пламен Петков не е
бил включен в групите за работа от работодателя, след като се е върнал в България преди
Коледа 2018 г. и въпреки многократно изразена готовност не е бил допуснат умишлено до
работа. Ако твърдението на въззивника е вярно, то следваше допълнителното споразумение,
по силата на което е изпратен в Норвегия, да бъде прекратено при връщането му в България.
Това не е било сторено, а едностранно работодателят е подал молба до НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение, което не е връчено на ищеца.
3
АДВ. К.: Поддържам изцяло казаното от колегата. Моля да постановите решение, с което да
потвърдите решението на ВРС. Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната
жалба.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4