РЕШЕНИЕ
Номер 261357 Година
2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ
граждански състав
На 19.11 Година
2020
В публично
заседание на 19.10.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 6504 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Е.И.И. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата 30 722 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова
злополука, претърпяна от нея на **г., и сумата 1 169, 68 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на получените травми от
трудовата злополука, заедно със законната лихва върху двете главници от датата
на злополуката – **г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при
условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът “Туристстрой
- Царацово” ЕООД – с. Царацово оспорва обективно съединените искове по
основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита
съображения. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата на трудовата злополука.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника, последно
като “**”, от **г., считано от
която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.9 от КТ със Заповед № **г. на У. на ответното дружество.
Както се установява от представените от страните писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. С. И. (д.на ищцата – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК
съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства) и Н. Т. – Я., действително на * г. около * ч. в производствената база на ответника
в с. Ц., ищцата
е включила п. от ключа на захранването и е натиснала бутона за пускане на
двигателя, подготвила е подлежащия
на обработка детайл, като го е намазала със смазка,
поставила го е в инструмента и е натиснала
с две ръце бутоните за задействане на работния орган на машината, като след вдигане на инструмента в горно
положение, Е.И. е бръкнала с двете
си ръце да извади обработения детайл и в този момент работният орган на пресата е произвел удар и е притиснал
р. на пострадалата – като
следствие инцидента ищцата е получила ампутация на **на
длани на ниво проксимални
фаланги, конквасация на ** с множество кожни дефекти, конквасация на дистална фаланга
на * на * с увреда на нокътната
плочка и смазване на * и
друг(и) пръст(и) на ръката.
С Разпореждане № * г. на Д.л.от ТП на НОИ – гр. П.
злополуката е била приета
за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на посочената с.и заключението от 23.09.2020 г. на в. л. по СМЕ М.Б. се
установя, че следствие злополуката действително ищцата е претърпяла ампутация *
на двете ръце на ниво основата на пръстите, размачкване * на *, размачкване на *
до нивото на нокътната плоча (като непосредствено
след инцидента Е.И. е изпитвала значителни до нетърпими по сила и интензитет
болки и страдания, и макар и те да са затихвали постепенно в хода на
оздравителния процес, са довели до трайно затрудняване завинаги на движенията
на десния и левия горни крайници, и е възможно за продължителен период от време
ищцата да изпитва неприятни усещания и епизодични болки в ампутационните
чукани и третия пръст на лявата ръка при физически усилия и промяна във
времето) – като посочените телесни увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяната трудова злополука. Освен това, от представените в тази
насока писмени доказателства и посоченото заключение на СМЕ се установява, че
за лечение на получените следствие трудовата злополука травми, ищцата е
заплатила общо 1 169, 68 лева.
От събраните по делото писмени доказателства (включително
и дадени от самата ищца писмени обяснения) и показанията на с.**, се
установява, че ищцата, макар и да е била инструктирана за работа с машината и
да е разполагала с необходимите инструменти за работа с машината, е допринсла за настъпването на трудовата злополука, тъй като
вместо да използва предназначените за целта помощни средства за изваждане на
обработения детайл, Е.И. е бръкнала в машината с двете си ръце, за да извади
детайла.
Както посочва самата ищца в исковата молба, тъй като
ответникът е сключил със ЗК „Уника Живот“ АД
застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ със срок
на действие 06.01.2019 г. – 05.01.2020 г., след настъпването на трудовата
злополука на ищцата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
19 278 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата
злополука, претърпяна от ищцата на **г., а оттук - че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
причинените на ищцата от претърпяната трудова злополука неимуществени и
имуществени вреди. Що се отнася до размерът, в който следва да се уважи претенцията
за неимуществени вреди, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните
и здравословните увреждания, претърпени от ищцата поради злополуката, сегашното
състояние на ищцата, възрастта й (*години), и преди всичко - от общественото
разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 30 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищцата (което съдът определя в размер на 50 %), този размер следва да бъде намален с 50 % - до размера от 15 000 лева, а предвид, че на ищцата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19 278 лева, съдът намира, че с това ищцата е обезщетена
до полагащия й се размер на неимуществените
вреди, а оттук – че този иск
се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли. С изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 19 278 лева, доколкото приетият от съда дължим размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 15 000 лева, са покрити и направените
от ищцата разходи за
лечение на травмите от трудовата
злополука в размер общо на
1 169, 68 лева – поради което
съдът намира, че и този иск също се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
Ответникът не претендира заплащане на разноски,
поради което – независимо
от изхода от спора, разноски в полза
на ответното дружество не следва
да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Л.Ц., против
“Туристстрой - Царацово” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Царацово, Пловдивска обл.,
представлявано от У. А. П. М., със
съдебен адрес:***, ***., обективно съединени искове с правно основание
чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата 30 722 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от нея на **г., както и сумата 1 169, 68 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на получените травми от
трудовата злополука, заедно със законната лихва върху двете главници, както и
направените разноски за производството по делото и адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с
оригинала.
М.К.