№ 19694
гр. С, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110159287 по описа за 2022 година
Ф. С. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Б., със съдебен адрес: гр. С, ул. Г
№ ..., офис-партер e предявил срещу „С“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. Ц, ет.2 и 3 отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1, пр.3 от ГПК за следното:
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът Ф. Д. не дължи на „С“ АД сумите, начислени като задължения за аб.
№ ********** в общ размер на 1158, 66 лв., за периода м.11.2017г. до м.07.2018г.
Ответникът е получил исковата молба и е депозирал отговор в срок, с който оспорва иска
по основание и размер.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК.
Ищецът, чрез пълномощника си твърди, че след проверка в офис на ответното дружество
разбрал, че за абонатен № **********, който е открит за имот, находящ се в гр. С, ж.к. Б, ул.
О № ..., ет.3, ап. ... се дължат суми за предоставена ВиК услуга, а именно: сума в общ размер
на 1158, 66 лв., за периода м.11.2017г. – м.07.2018г. като сумата представлява „задължения
към С АД“ и към м. октомври 2022г. Ищецът сочи фактурите, по които са начислени
сумите, чийто сбор са посочените 1158, 66 лв. Ищецът твърди, че той не е потребител на
ВиК услуги по смисъла на закона – не е собственик нито ползвател на посочения имот.
Твърди, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес
ответното дружество не е спазило условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните канализационни системи, поради което липсва основание
за начисляване на сумите. Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните
1
суми. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Ответникът не оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не дължи
процесната сума на дружеството на посочените в исковата молба основания. Твърди, че не
претендира тази сума от ищеца и не е предприемало никакви действия както за доброволно,
така за принудително събиране на процесните суми. Иска на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК
разноските по водене на делото да се възложат върху ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че предявения иск е допустим,
основателен и доказан, поради следното:
Сумата, предмет на отрицателния установителен иск е претендирана за заплащане от
ответника, видно от покана за доброволно изпълнение изх. № .../23.12.2022г., преценена
ведно с фактура № **********/10.10.2022г. и ведно с копие на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 07.07.2023г. по ч.гр.д. № 36045/23г. на
СРС, обезсилена на 13.09.2023г.
Ответникът не представи доказателства, че ищецът е потребител на В и К услуги по
смисъла на § 1, т.2, б. а) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. В тази връзка, между ищеца и ответното дружество не е налице
облигационно отношение, с предмет предоставянето и ползването на В и К услуги за
процесния имот по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализациони системи.
Отделно от това, процесните вземания за суми, начислени за периода: месец ноември
2017г. до месец юли 2018г. са погасени по давност, съгласно въведеното възражение за това.
Тези вземания са периодични съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичането на
3-годишна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба съгласно ТР №
3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Понятието „периодични плащания“ по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени периоди от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Такъв характер имат и задълженията за доставка на
кумунални услуги – електрическа енергия, топлинна енергия, водоснабдяване,
телекумуникационни услуги. Налице е и задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290
от ГПК, която е източник на правото и е задължителна за приложение от съдилищата. Така,
с решение № 24 от 28.02.2020г. по т.д. № 200/2019г. на ВКС, ТК, II отд. съдът приема, че
давността за принудително изпълнение за корекционната сума за електрическа енергия е
тригодишна.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Първото вземане за м.11.2017г. е станало изискуемо на 01.01.2018г. и е
погасено по давност на 01.01.2021г. Последното вземане за м.07.2018г. е станало изискуемо
2
на 01.09.2018г. и е погасено по давност на 01.09.2021г., а искът по настоящото дело е
предявен на 01.11.2022г., затова и предвид изложеното по-горе следва да се уважи като
основателен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 и ал.1, т.2 от ЗА, разноски се дължат на
ищеца – 50 лв. за платена държавна такса и на пълномощника му – 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. Неоснователни са възраженията на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Ф. С. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. К.
Б., със съдебен адрес: гр. С, ул. Г № ..., офис-партер нe дължи по отношение на „С“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Ц, ет.2 и 3, на основание
чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, сума в общ размер на 1158, 66 лв., начислени като задължения за
аб. № ********** за периода м.11.2017г. до м.07.2018г.
ОСЪЖДА „С“ АД, с ЕИК ********* – гр. С да плати на Ф. С. Д., с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. К. Б., със съдебен адрес: гр. С, ул. Г № ..., офис-партер съдебни
разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „С“ АД, с ЕИК ********* – гр. С да плати на адв. К. И. Б., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ул. Г № ..., офис-партер като пълномощник на Ф. С. Д., с ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3