№ 3089
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110204817 по описа за 2023 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4817 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“
ЕООД срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-2300003/ 09.03.2023 г., издадено
от Директора на „ДИТ“- София, с което на „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ
ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК: ********* на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е
наложено адм.наказание-имуществена сакнция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят-редовно призован, не изпраща представител. В жалбата се
излагат съображения за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Наведени са доводи за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна е редовно уведомена- представлява се от ст. юрк. *** който
пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски за процусуално представителство.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В качеството на гл.инспектор в ДИТ-София -акт. Р. А., извършила проверка по
спазване на трудовото законодателство от „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД
по представени документи. При проверката било установено, че дружеството в качеството
1
на работодател не е изпълнило предписание, дадено с Протокол от извършена проверка №
ПР 2236430/02.12.2022г. за периода от 26.10.22г. до 02.12. 2022 предписание под № 3, а
именно: „ Работодателят да изплати на ****ЕГН ********** на дружеството, съгласно
представените платежни фишове уговореното трудово възнаграждение за извършена работа
за м. ноември и м. декември 2019г. до м.август 2021г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. Срокът
за изпълнение на предписанието бил изтекъл на 08.12.2022г.
Проверяващият инспектор констатирала, че нарушението е извършено от
дружеството на 09.12.2022г. Съставен бил Протокол от извършената проверка № ПР№
2300356 от 06.01.2023г., в който били отразени констатациите. На 06.01.2023г. акт. А.
съставила на „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД АУАН №
22-2300003/06.01.2023г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на съставения акт при идентично описание на извършеното нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация е
издадено обжалваното НП.
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
показанията на акт. Р.А. и приобщените писмени доказателства: Протокол от извършената
проверка № ПР № 2300356 от 06.01.2023г.; Протокол от извършена проверка № ПР 2236430
от 02.12.2022г.; Копие на фишове от 2019г.; Заповед № 347/05.08.2022г.; Трудов договор;
Длъжностна характеристика; Призовка; Сигнал; Пълномощно и др.
Съдът констатира, че показанията на актосъставителя са логични и последователни,
поради което ги кредитира изцяло. Актосъставителят дава данни за извършената проверка,
представените и проверени документи, направените констатации за извършено нарушение и
последвалото съставяне на АУАН, като изложеното в хода на съдебното следствие
съотватства напълно на описаната в акта фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от
компетентно лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна
съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП с отразеното неизпълнението на конкретното предписание-№ 3, без
описание на нарушението и на механизма на извършване, съдът не приема за основателни,
тъй като съобразно правомощията си контролните органи са отчели обстоятлствата,
свързани с установено бездействие, преценили са осъществено от страна на дружеството-
работодател неизпълнение и са ангажирали административно-наказателната отговорност на
2
дружеството за ясно и конкретно неизпълнение на даденото указание.
Съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава като при описанието на нарушението в АУАН и в НП са посочени всички
елементи от състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение
на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние
действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В случая се касае за
бездействие, тъй като на „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД е дадено
предписание с Протокол от 02.12.22г., а именно-„ Работодателят да изплати на ****ЕГН
********** на дружеството, съгласно представените платежни фишове уговореното
трудово възнаграждение за извършена работа за м. Ноември и м. декември 2019г. до
м.август 2021г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. Срокът за изпълнение на предписанието бил
изтекъл на 08.12.2022г. Съдът намира за безспорно, че жалбоподателят не е изпълнил
задължително предписание. Законодателят е дефинирал задължителното предписание по чл.
404, ал. 1, т. 12 от КТкато принудителна административна мярка, подлежаща на
самостоятелно обжалване по реда на АПК(съгл.чл.405,ал.1 от КТ). След влизане на
предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като
фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност включва от обективна страна единствено неизпълнение на това
предписание. В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че предписанието от 02.12.22г. не е било изпълнено до указания срок
08.12.2022г г., с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от
страна на жалбоподателя на административнонаказателна отговорност. В тази насока следва
да се отбележи, че доколкото в рамките на указания срок не е налице изпълнение на
предписанието, то доводите за последвало плащане на трудовото възнаграждение на лицето,
са неоснователни, тъй като при представени доказателства в обратна насока, би се
изключило приключване на проверката със съставянето на АУАН и последвалото издаване
на НП за неизпълнение тъкмо на предписание № 3).
Тъй като се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се
ангажира обективна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Размерът на наложеното
адм.наказание е в рамките на законоустановения минимум, поради което съдът го намира за
правилно определен.
Съдът не намира основание да приеме, че относно извършеното нарушение е
3
приложим института "маловажен случай". По своето естество характерът на дължимото
поведение от страна на работодателя съобразно констатираното при първоначалната
проверка неизплащане на трудовото въззнаграждение на работинкиа, послужило като
основание за даване на предписание и указание за изпълнение в срок, е от такова естество,
че пряко рефлекитра върху правата на работника. Поради това не са налице обстоятелства,
определящи го като такова с по-ниска степен за засягане на регулираните общестевни
отношения, съобразно други нарушения от този вид.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на производство
за въззиваемата страна възниква основание за изплащане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл. чл. 63 от ЗАНН. В полза на ИТ следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100(сто) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-2300003/ 09.03.2023
г., издадено от Директора на „ДИТ“- София, с което на
„СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК: ********* на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено адм.наказание-имуществена сакнция в
размер на 1500(хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК:
********* да заплати на Дирекция "Инспекция по труда- София" на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл. чл. 63 от ЗАНН, сумата от 100 (сто) лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4