РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Перник, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500356 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В. А. Я., ЕГН **********, с адрес ***.
С обжалваното решение № 241/14.03.2024 г. по гр.д. № 4283/2023 г., Районен съд - гр.
Перник е признал за установено, че на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД В. А. Я., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Мъни
плюс корп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо
Петров Казанджията № 4, вх. А, ет. 5, сумата от 143,00 лева, представляваща главница по
Договор за поръчителство от *** във връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за
продажба на изплащане № *** от *** с предмет Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 27,61 лева
– мораторна лихва за забава периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 58/16.01.2023 г.
по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен съд – Перник срещу ответника и солидарния
длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК *********.
Съдът е постановил, че вземането е при условията на солидарност с „Фонд за
1
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК *********.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК В. А. Я. е обжалвал постановеното от Районен съд –
гр. Перник решение. С жалбата се сочи, че Я. отглежда сам детето си, което е с диагноза ***
и паралелно с това полага грижи и за възрастните си родители. Заявява, че в периода, за
който е търсен по делото, е претърпял трудова злополука, довела да счупване на крак и
невъзможност да се движи. На следващо място с жалбата се твърди, че не е причина за
образуване на настоящото производство, а такава са неуредените отношения между А1
България ЕАД и другите две фирми, за съществуването на които сега разбира. Сочи, че
дължимата сума в размер на 143 лева е платена от Я. още през 2020 г. Счита, че е налице
неравноправна клауза по договора, сключен с А1 България, в случай, че става автоматично
задължен по договор за поръчителство с друга фирма.
Моли съда да постанови решение с което да бъде отменен постановеният от първата
инстанция съдебен акт, включително и в частта, с която В. Я. е осъден да заплати разноските
по делото. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Мъни плюс корп“ ЕАД,
представлявано от изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., чрез адвокат, с който
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че възраженията, изложени във
въззивната жалба са неоснователни и същите не кореспондират с данните по делото.
Въззиваемият сочи, че твърденията относно финансовото и здравословно състояние на В.
Я., както и на детето му, не го освобождават от задълженията по процесния договор, като се
излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място се отбелязва, че доколкото
не е налице плащане в полза на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни
плюс корп“ ЕАД, то с поведението си Я. е станал повод за завеждане на дело. По отношение
на направените с въззивната жалба твърдения, че е налице неравноправна клауза в договора,
с която се нарушават правата на жалбоподателя се сочи, че клаузите по сключения договор
са били предмет на индивидуално договаряне и потребителят се е съгласил с тях,
подписвайки индивидуалния си договор. Допълва, че клаузите са разбираеми и между тях
или в самите тях не се открива противоречие. По изложените съображения се моли съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от въззивника
размер на адвокатското възнаграждение.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
2
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Районен съд - гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Мъни плюс корп“ ЕАД ЕИК
*********, срещу В. А. Я., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане за
сумата от 143,00 лева, представляваща главница по Договор за поръчителство от *** във
връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за продажба на изплащане № *** от *** с
предмет Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 27,61 лева - мораторна лихва за забава
периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения,
че между „А1 България“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК
**********, и ответника В. А. Я. на *** е сключен Договор за продажба на изплащане №
***, с който ответникът е закупил от мобилния оператор устройство Handest Huawei Y5 2018
Blu+PH TTEC cl със сериен № *** срещу цена, платима на месечни вноски. Купувачът не е
изпълнил задължението си да заплати сумата от 143,00 лева, представляваща остатъка от
цена на закупената вещ. Ищецът сочи, че между него и „А1 България“ ЕАД на *** е
сключен договор за поръчителство, като по силата на т. 3 от същия, той се е задължил да
отговаря за задълженията на абонати, произтичащи от договор за продажба на изплащане.
Сочи, че поради липса на доброволно плащане от абоната и покана от кредитора, той на
21.12.2020 г. е изплатил на мобилния оператор сумата от 143,00 лева. За извършеното
плащане е изпратил уведомление до ответника. Твърди, че на 28.07.2022 г. е сключил
договор с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“, ЕИК *********, по
силата на който последният е встъпил в дълга на ответника към ищеца и не е погасил
доброволно задължението си. За сумите е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 58/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен
съд - Перник срещу ответника В. А. Я. и „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД, ЕИК *********. По отношение на солидарния длъжник „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника В. А. Я., въпреки изрично дадените указания.
В производството пред районния съд ищецът е представил сключения на *** между
„А1 България“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и ответника
Договор за продажба на изплащане № ***. Видно от същия ответникът е закупил
устройство Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl със сериен № *** срещу цена, платима
на месечни вноски. Приложен е и приемо – предавателен протокол за закупено крайно
устройство от същата дата, подписан и от двете страни.
Представен по делото е и договор за поръчителство от 28.07.2022 г., сключен между
„Мъни плюс корп“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД, като по силата на т. 3 от същия, той се е задължил да отговаря за задълженията на
3
абонати, произтичащи от договор за продажба на изплащане.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на
правопогасяващи или правоизключващи факти. Пред въззивната инстанция, в открито
съдебно заседание е представена от В. А. Я. служебна бележка, издадена от „А1 България“
ЕАД за липса на задължения към 12.04.2024 г.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че от Договора за продажба на изплащане № ***/*** безспорно се установява
наличието на облигационна връзка, по силата на която „А1 България“ ЕАД се е задължило
да предостави на ответника устройство на изплащане Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC
cl със сериен № ***. Съгласно договора уговорената цена, която купувачът се задължил да
заплати на разсрочено плащане е както следва: първоначална вноска 6,50 лв. и 23 месечни
вноски от по 6,50 лв.
От Приемо-предавателен от *** се установява, че „А1 България“ АД е изпълнило
задълженията си по договора, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължението за заплащане на покупко- продажната цена в сроковете и по начина,
уговорени в договора. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената
продажна цена, като е направил само едно плащане в размер на 6,50 лв. В чл. 9.1.2 на
договора страните са уговорили право на продавача да обезпечи вземанията си по Договора
за продажба на изплащане (когато купувачът е физическо лице, какъвто е настоящия случай)
с поръчителство от трета страна. Купувачът не е оспорил факта, че той е положил подписа
си под договора за продажба на изплащане, нито е оспорил, че някоя от клаузите в него не е
уговорена индивидуално и че той не е бил съгласен с нея и е имал възражения, включително
и по отношение на разпоредбата на т. 9.1.2.
С въззивната жалба В. А. Я. е направил възражение за евентуално наличие на
неравноправна клауза по договора, сключен между „А1 България“ ЕАД и „Мъни плюс корп“
ЕАД /предишно „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД). По делото няма данни за наличие на
клауза, каквото ответникът сочи, че е неравноправна. От Договор от ***, сключен между
„Мобилтел“ ЕАД /към настоящия момент с фирмено наименование „А1 България“ ЕАД/ и
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /към настоящия момент с фирмено наименование
„Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ се установява, че „Мобилтел“ ЕАД възлага, а ищецът приема и се
задължава срещу възнаграждение да извършва следните дейности: а) извършване на
Кредитен скоринг на Потребител с цел сключване на Договор за продажба на изплащане в
зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит и б) гарантиране
чрез поръчителство на вземанията на „Мобилтел“ от Абонати по Договор за продажба на
изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“, до размера на кредитния лимит. С Анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г.,
12.12.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г. и 08.08.2020 г., срокът на
договора е бил продължаван, като с последния анекс е продължен до 30.09.2020 г.
С Приемо-предавателен протокол № 286/10.03.2020 г. „А1 България“ ЕАД е предало
на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД електронен и хартиен носител, съдържащ
информация за - списък с Абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи
от договори, гарантирани чрез поръчителство, между които фигурира ответникът В. А. Я.
със задължението си от 143,00 лв. по Договор за продажба на изплащане № ***/***
По делото е представено платежно нареждане № *** за извършено от „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“ АД в полза на „А1 България“ АД плащане по споразумение. Плащането
се потвърждава от отразените в приемо-предавателен протокол № 330/28.01.2021 г.
данни.
С уведомление за встъпване в дълг ищецът е уведомил ответника, че считано от
21.12.2020 г. задълженията му към „A1 България“ ЕАД в размер на 143,00 лв. по Договор за
продажба на изплащане № ***/*** са прехвърлени от „А1 България“ ЕАД на „Състейнъбъл
4
Бизнес Солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство, като няма данни това
уведомление да е достигнало до адресата, което обстоятелство е ирелевантно, доколкото не
се твърди изпълнение на задължението, преди уведомяването за направеното от поръчителя
плащане. Предвид гореизложеното, неизпълненото задължение на ответника е изпълнено от
ищеца в качеството му на поръчител с извършеното на 21.12.2020 г. плащане и за същия е
възникнало правото по чл. 146, ал. 1 ЗЗД да претендира заплатеното от длъжника.
Представената в съдебно заседание служебна бележка е за обстоятелство към датата на
издаване, а действително към дата 12.04.2024 г. не се твърди наличие на задължение към
„А1 България“ ЕАД.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответникът е задължен за вземанията по отношение на
сключения договор за продажба на изплащане и последващото прехвърляне на
задължението към настоящия ищец, а именно за продажната цена на вещта, която е
придобил и му е предадена в негово владение. Поради това и районният съд правилно е
достигнал до крайните си изводи за предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
главница. Правилни са изводите на съда и за иска за заплащане на законна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането. С факта на самото плащане възниква регресно
вземане в полза на поръчителя за платените суми, ведно със законната лихва върху тях.
Видно от представеното от ищеца платежно нареждане, на 21.12.2020 г. поръчителят е
платил дължимите суми, от която дата се е породило регресното му вземане, ведно със
законна лихва.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 от ГПК във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв., за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241 от 14.03.2024 г., постановено по гр. дело №
4283/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. А. Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Рачо Петров Казанджията № 4, вх. А, ет. 5, сума в размер на 400,00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6