№ 12686
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110113267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
От страна на ответника Л. Н. Д. чрез назначения особен представител адв.М. в
депозираната „жалба“ се излагат доводи, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и не следва да му бъдат възлагани разноски, което подлежи на разглеждане по
реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът изразява становище, че не е налице
основание за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представянето на списък на разноски
по чл.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се иска
изменение на решението в частта относно възложените в тежест на молителя разноски,
а не на присъдените в негова полза такива/, поради което същото е процесуално
допустимо.
С решение от 18.01.2023 г. /с отстранена ОФГ с решение от 04.04.2023 г./
исковете срещу ответника Л. Н. Д. са отхвърлени изцяло, както следва:
за сумата над 268, 66 лв. до 347, 73 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия, и за периода м.05.2018 г. – м.12.2018 г., и
за сумата над 96, 78 лв. до 124, 85 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 16.02.2022 г. – като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, а
за сумата до размера 268, 66 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.01.2019 г. – м.04.2019 г.,
за сумата до размера 96, 78 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
16.02.2022 г.,
за сумата 6, 73 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
1
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба - 14.03.2022 г. до изплащане на вземането;
за сумата 1, 33 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2019 г. – 16.02.2022 г. –
като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
По отношение на този ответникът съдът е изложил мотиви, че исковете се
отхвърлят в едната им част – като погасени по давност, а в друга – като погасени чрез
плащане в хода на процеса, като е съобразил, че това обстоятелство има значение за
разноските, които се възлагат в тежест на ответника. В негова тежест следва да се
възложат разноски съответно за частта от исковете, която се отхвърля като погасена
чрез плащане в хода на процеса, но не и за частта, която се отхвърля като погасена по
давност. Освен това разходът за внесен депозит за особен представител на този
ответника следва да се отчете при изчисляване на дължимите от него разноски, но не и
на разноските, които се дължат от останалите ответници.
Изложени са и мотиви за неоснователност на довода на процесуалния
представител на ответника Л. Д., че последният не дължи разноски, тъй като не е дал
повод за завеждане на иска, доколкото в случая липсват кумулативно изискуемите
предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, а именно – ответникът да е признал иска и да не е дал
повод за завеждане на делото. Ответникът не признава исковете, а оспорва същите,
като с постъпилия отговор на исковата молба навежда възражения, в т.ч. възражение за
давност. Не може да се приеме и че не е дал повод за завеждането им.
В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС на 24.11.2022 г.
особеният представител излага съображения, че ответникът не е дал повод за
предявяване на исковете, тъй като ищецът и фирмата за дялово разпределение не са
изпълнили задълженията си за ежемесечно отчитане и изравняване на база реално
потребление, а в уточнителна молба от 22.03.2023 г. – тъй като не се доказва
ответникът да живее на адреса на топлоснабдения имот. Горните обстоятелства не са
относими към въпроса дал ли е повод ответникът за завеждане на делото.
Дори да можеше да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, при липса на първата изискуема предпоставка – признание на исковете,
нормата на чл.78, ал. 2 ГПК не би могла да намери приложение.
С оглед изложеното е прието, че ответникът Л. Н. Д. дължи разноски в размер
на 535, 64 лв., като по отношение на така приетия размер оплаквания не са изложени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника Л. Н. Д. по чл.248 ГПК за
изменение на решение № 787 от 18.01.2023 г. по гр.д. № 13267/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав в частта за разноските, инкорпорирано в „жалба“ вх. № 40988/14.02.2023 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3